Източник: bas.bg
Георгиев, Г. Традиции, памет, идентичност на българите в Украйна и Молдова (динамика на културата в диаспора). София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов”, 2022 г.
Трудът е резултат от многогодишни теренни етнографски проучвания сред българските общности и групи в Украйна и Молдова, които авторът провежда от 2001 г.насам като участник в няколко поредни научни проекта на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН и на Софийския университет „Св. Кл. Охридски”, както и при множество свои лични посещения.
Книгата представя богат емпиричен материал от сравнително широк географски
ареал, включващ историко-културните области Бесарабия, Таврия, Приднестровието и селищата около град Одеса, които след разпадането на СССР стават част от посочените две държави и където българите съжителстват с множество други етнически групи.
Същевременно в нея се поставят и се решават редица теоретични въпроси по отношениена моделите на функциониране на локалните диаспорни култури в другоетнична среда. Променяйки всеки път зрителния ъгъл и фокусирайки научно-методологическия инструментариум и опциите за изследване в нова перспектива, се цели представянето на културата в диаспората в най-разнообразни посоки и то в сравнително широк хронологически срез, както и с оглед на различни тематични и проблемни полета, а именно: отношенията между местните хора – представителите на диаспората и хората(включително изследователи) от метрополията; отношенията между българите от посочените райони и останалите етнически, конфесионални, езикови и пр. групи, с които те съжителстват или са съжителствали (в разглежданите случаи най-вече гагаузи и немци); някои елементи от колективната историческа (особено травматичната) и културната памет; празнично-обредните форми на всекидневната култура (сватба, календарни празници, песенен фолклор и танцова дейност), както и тяхното състояние и функциите им в сравнение с тези у други групи население най-вече от селищата-метрополии в България и пр.
Трудът се отличава с дълбока емпатия към обекта на проучванията – сънародниците ни от днешните държави Украйна и Молдова, съчетавайки позициите на автора като изследовател, но и като свързан по определен начин с миграционните процеси в миналото (има заселници от неговото родно място), дори и на институционално ангажиран във функцията си на съпредседател на Дружество „Родолюбец“ за връзки с бесарабските и таврийските българи. Всичко това не пречи за постигането на необходимата критична дистанция, а в известен смисъл и благоприятства
осъществяването на разнообразни и интересни ракурси за наблюдение и анализ.
Изследването ще бъде обект на внимание от страна на наши и чужди етнолози и
фолклористи, историци, езиковеди, културолози, както и на широк кръг читатели,
студенти и ученици, на всеки, който се интересува от съдбата на българите в чужбина. Няколкото части в съавторство с изследователи от България (Елена Водинчар и Валентин Лазаров) и Полша (Йежи Хатлас) също разширява посоките на интерес към труда както в териториален, така и в обществено-политически план. Книгата ще представлява особен интерес за днешните потомци на българските преселници в съвременните държави Украйна, Молдова, Русия, Казахстан и пр., където бурната съдба на техните предци от ХVIII, ХIХ и ХХ в. ги е разпръснала и където те продължават да живеят, съхранявайки памет, език и традиции. Не по-малко внимание изследването ще предизвика и у представители на селищата метрополии в България, особено от нейните източни и югоизточни краища, откъдето преди около 200 г. са се преселили големи маси от българско население.
