Източник и допълнителен снимков материал: globalorthodoxy.com
На храмовия празник на Вакарелския манастир „Св. Петка“ (1737 г.) дойдоха доста хора, въпреки хладния петъчен ден. Преди утренята прозвуча тържественият звън на новата камбанария, а след края ѝ ставрофорен иконом Николай Николов припомни житието на преподобна Петка Търновска (Българска), която особено се почита сред нашия народ.
Духовникът проследи накратко пътя на мощите на св. Петка от родния ѝ тракийски град Епиват до Цариград, откъдето през 1238 г. цар Иван-Асен II тържествено ги пренася в дворцовата църква във Велико Търново. Начело на всенародната лития е митрополит Марко Преславски. В Търново те остават до падането му под ударите на турците през 1393 г., след което са пренесени във все още свободното Видинско царство (до 1396 г.). Оттам мощите на света Петка пребивават повече от век в Белград. Когато и Белград пада под турска власт (1521 г.), султан Сюлейман Великолепни ги изпраща на Цариградската патриаршия. Навсякъде, където процесията минава през България, се въздигат оброчища с каменни кръстове, а по-късно и храмове на името на светицата. Така става и когато светинята стига до големия международен път през Вакарел. (Днес мощите на св. Петка се намират в румънския град Яш, след като през XVII в. са откупени от молдовския воевода Василий Лупу).
Историята на манастира „Св. Петка“ е тясно свързана със съдбата на Вакарел. Когато през 1739 г. той е запален от турците, част от скрилите се в гората вакарелци се заселват в гората около хълма в местността „Св. Петка“. За жалост, новопостроените им къщи са опожарени през следващото нападение през 1793 г. Населението е подложено отново на изтребление, а мястото започва да се нарича Пустосела.
Село Вакарел, което винаги е било населявано само от християни, е разорявано още два пъти: през 1876 и 1878 г. Нападенията били толкова жестоки, че били намирани хора завързани по плетищата, изгорени от кръста надолу.
Като знак за отстояване на българщината, по инициатива на проф. Трендафил Митев и Димитър Гелев и с материалната помощ на Бончо Николов, проф. Борис Колев и Жоро Петров, както и със съдействието на Валентин Добринов, Любомир Владимиров, Николай Китов, Румен Николов, Кристиян Костадинов, Димитър Китинов, Тончо Тодоров, Николай Спасов, Любомир Златанов, Йордан Иванов, Стоил Йорданов и Стефан Стоянов през ноември 2021 г. беше издигнат 6-метров кръст над Вакарел, който се вижда от автомагистрала „Тракия“.
Заради тогавашната епидемия от ковид-19 освещаването му се отложи за по-добри времена. Благоприятният момент съвпадна с тазгодишния храмов празник на Вакарелския манастир „Св. Петка“ – Петковден.
След като пред храма беше отслужен водосвет, християните пристъпиха да се поклонят пред иконата на светицата и да се поръсят със светена вода. За всички поклонници имаше осветен корбан и риба.
После вакарелци, спомогнали за поставянето на 6-метровия кръст в памет на загиналите местни жители, отидоха до мястото, където е издигнат. Ставрофорен иконом Николай Николов поръси от четирите страни кръста със светена вода, с думите на песнопението: „Кръстът е пазител на цялата Вселена, кръстът е красота на Църквата, кръстът е сила на царете, кръстът е утвърждение на верните, кръстът е слава на ангелите и язва за демоните“.
Величественият кръст е светещ, така че се вижда и през деня, и през нощта от автомагистрала „Тракия“. Заедно с развяващия се до него национален флаг той напомня, че тук от векове са живели и живеят българи християни.
Как се стига до идеята за 6-метровия кръст,разказва проф. д.ист.н. Трендафил Митев:
„Вакарел е основан в началото на XV век. Султанът му дава статут на дервентджийско село – село, което трябва да охранява прохода от Ихтиман до Софийското поле. Поради това местното българско население има право да носи оръжие, мюсюлмани нямат право да се заселват там и българите могат да си построят собствена православна черква.
Така е основано селото Вакарел и още през XV в. хората си построяват т.нар. Шарена черква (тур. Аладжа клисе) – предполага се, че храмът е носел името на св. Николай Чудотворец. Тя е била най-красивият православен храм от сръбската граница до Пловдив. За това пишат много европейски пътешественици минали оттам през XV, XVI и XVII в. Пред Шарената черква е бил изправен оброчен кръст, висок около 1.60 м. Той е много красив, издялан от монолитен каменен блок.
През 1739 г. обаче, след една неуспешна война между Турция и Австрийската империя, турците разрушават Шарената черква, запалват я, избиват много хора, а други отвличат в робство. Оцелява единствено големият оброчен кръст. 300 години той лежи в развалините. През 2021 година проф. Трендафил Митев и Димитър Гелев решават да изправят отново кръста върху развалините на Шарената черква. С помощта на тогавашния кмет на с. Вакарел Димитър Стойнов кръстът беше изваден от развалините и зациментиран на най-високото място на развалините, за да служи като паметник в памет на загиналите вакарелци през 1739 година.
След това Вакарел се възражда в местността Пустосела, но само за 60 години. През 1793 г. и второто село Вакарел бива разграбено и опожарено от кърджалиите, които върлуват по това време в Османската империя. Третият удар върху Вакарел е нанесен през 1876 г., след разгрома на Априлското въстание. Тогава е изгорено половината село и са избити много вакарелци. Следва четвърти погром през 1878 г.
Поради това проф. Трендафил Митев и Димитър Гелев решават да организират изработването на голям кръст, който да се издигне в местността Пустосела в памет на избитите вакарелци през 1739, 1793, 1876 и 1878 г. Г-н Бончо Николов предоставя три стоманени тръби дълги по 6 метра. Направен е проект на кръста, а самият кръст е изработен от един местен младеж. Така се създава един великолепен паметник – кръст висок 6 метра!
С помощта на проф. Трендафил Митев, Димитър Гелев, Любомир Владимиров, Николай Китов и др. миналата година кръстът беше изправен в местността Пустосела, в близост до международната магистрала Белград–София–Истанбул.
Върху циментовия фундамент са изписани годините, когато са нанесени ударите върху българите във Вакарел – в памет на предците ни, загинали за вяра и род“.
Мястото постепенно се превръща в приятна цел за разходка в околностите на Вакарел. Има пейка и масичка. Предстои да се посадят четири кипариса – по броя на драматичните години в историята на селото, и да се постави плоча с надпис за поколенията.
