Светила на Православието през XIX – XX в. – Събор на Светите Оптински старци – сведения и Акатист

На 11 октомври (24 октомври – стар стил) се празнува паметта на светите Оптински старци (Събор на светите Оптински старци), живели от края на XVIII до първата половина на XX в. – обичани от поколения православни християни свети духовници, изповедници и наставници в духовния живот и стремежа по пътя към Бога.

Преподобни Моисей (Путилов) (1782 – 1862)

Преподобни Моисей (Путилов) (1782 – 1862) започнал монашеския си път в Саровската обител, където по това време се подвизавал св. Серафим Саровски (1754/59 – 1833). По-късно се преместил в Успенския събор в Орловска епархия. Тук започнал да води пустиннически живот и придобил съсредоточеност, внимание и дар на молитва, смирение и дълбоко познаване на учението на Светата Църква. Когато израснал до мярата на крепък в духовния живот мъж, Бог го призовал за по-високо служение. Възхитен от девствената природа в Оптина, Калужкият светител Филарет го помолил да основе скит на това място. Св. Моисей, заедно със няколко братя пристигнал и започнал строежа. Постепенно под ръководството му Оптина напълно се преобразила. Била построена и манастирска библиотека, трапезария, странноприемница и още много сгради. При св. Моисей започнало и поклонничеството на богомолци в манастира и безплатният им прием в странноприемницата. Но главната му заслуга била в поддържането на старчеството в Оптина. Той приел в обителта преподобните Лев (Леонид) и Макарий и сам им подчинил волята си. Грижил се за обителта цели 37 години. Преди да почине бил достигнал такова смирение, че често казвал: “Сега разбрах, че съм най-лош от всички”.

Старецът Моисей казвал: “Не угасяй духа и не се отпускай чрез нехайство и излишна охраненост на тялото, и разсейване на ума в страстни фантазии, за да не пострадаш като евангелския мързелив слуга, който скрил таланта на благодатта (вж. Мат. 25:14-31), приета при кръщението, която по никакъв начин не бива да бъде напразна и безплодна в душата на всеки християнин”.  

Преподобният Лев (Наколкин) (1768–1841)

Преподобният Лев (Наколкин) (1768–1841) донесъл в Оптина духа на старчеството. Привличани от Божията благодат, която обитавала в този велик праведник, монаси и миряни тръгнали към него и оттогава потокът от хора не секнал чак до годините на богоборческата власт, когато Оптина била разрушена. При стареца Лев започнала да се променя вътрешната организация на манастирския живот. Нищо не се правело без благословението на стареца. Братята ежедневно се стичали в килията му, за да се покаят за греховете си, да споделят и поискат съвет и духовна помощ. Старецът приемал всички с отческа любов и сякаш четял в душите на посетителите си. И никой не излизал от килията му без да е утешен. В негово присъствие всички усещали вътрешен мир, сърдечно спокойствие и духовна радост. Старецът Лев починал в Господа на 11 октомври 1841 г.  

Старецът Лев казвал: “Старай се повече да внимаваш над себе си, а не да разглеждаш постъпките на другите и отношението им към теб. Ако не виждаш в тях любов, то е защото самият ти нямаш в себе си любов към ближните… Където има смирение, там има и простота, а този Божий кълн в душата не изследва Божиите съдби”.  

Преподобни Макарий (Иванов) (1788–1860) в началото бил помощник на св. Лев, а след смъртта му станал старец на манастира. Килията му била винаги отворена за монаси и посетители. Той дори се безпокоял, когато дълго време не виждал при себе си тези, които се обръщали към него. Духовното паство на манастира продължило да се разширява. Старецът буквално изнемогвал от огромното количество хора, търсещи духовна подкрепа и изцеление. Но съчувствието му към болките на хората го изпълвало до такава степен, че забравял и телесната си слабост и необходимостта от отдих и често излизал от беседи едва дишайки, напълно изтощен. Старецът Макарий лекувал не само душите. Помазвайки с елей от кандилото на Владимирската икона на Божията Майка, той лекувал и телесно болните, а особено често и бесноватите. Чудесата му се многобройни. Преселил се при Господа, заобиколен от учениците си на 7 септември 1860 г.  

Преподобни Макарий (Иванов) (1788–1860)

Старецът Макарий казвал: “Къде да търси християнинът утешение при сполетяващите го изкушения и скърби, ако не във вярата в Бога? Но вярата – това не е само просто да вярваме, че Той е нашият Създател, но и да вярваме, че Той и промисля за нас с всесилната си десница и устройва всичко за наша полза, макар да не можем да разберем това поради грубостта на разума ни, помрачен от мъглата на страстите си, задействани от нашата воля. А когато сме водени от страсти, усещаме по-силно и скръбта. А Премилосърдният Господ, обичайки ни и искайки да ни спаси и да ни избави от заблудата и от поробването от страстите, ни изпраща различни скърби, лишения и болести, та като познаем суетата си и не намирайки утешение, да се обърнем към Него – “крайната цел на желанията ни”. Сърцето ни, поразявано от неочаквани злополуки и скърби, неволно умира за света, т.е. за страстите, и търси утешение в по-доброто. Можем да бъдем наречени верни тогава, когато приемаме с благодарност и наказание от ръцете Му. Тъкмо тогава вярата ни бива изпитвана – дали вярваме истински”.  

Преподобни Амвросий (Гренков) (1812 – 1891) 

Преподобни Амвросий (Гренков) (1812 – 1891) бил ученик на св. Макарий, а след смъртта му негов наследник. Вратата на килията на този мъдър наставник и дивен чудотворец била отворена за всички. Хората в нужда ходели при него, след като слушали за светостта му и за огромната доброта, с която той приемал всекиго. Да обича ближните така, че да им желае всяко щастие, благославяно от Бога, и да се старае да им измоли това щастие – това бил неговият живот и дихание. И в този поток от любов, който обливал всеки идващ при стареца, имало такава сила, че тя се чувствала без думи, без действия. Достатъчно било човек да се приближи до отец Амвросий, за да почувства колко силно го обича той. Заедно с това в отговор на неговото чувство сърцето на посетителя се отваряло, раждало пълно доверие и най-тясна близост. При него идвал на изповед Ф. М. Достоевски и мнозина други интелектуалци. Св. Амвросий носел тежкия кръст на старчеството с пълно себеотрицание, въпреки, че почти през целия си монашески живот бил тежко болен. Починал на 10 октомври 1891 г.  

Старецът Амвросий казвал: “Любовта, разбира се, стои най-високо от всичко. Ако намираш, че в теб няма любов, а желаеш да я имаш, върши делата на любовта, макар отначало и без любов. Господ ще види желанието и старанието ти и ще вложи любов в сърцето ти. А главното, щом забележиш, че си съгрешил против любовта, веднага се изповядай. Това може да бъде понякога от лошо сърце, а понякога от врага. Сам ти не можеш да прецениш, а като го изповядаш, врагът ще отстъпи”.  

Проподобни Антоний (Путилов) (1795 – 1865)

Проподобни Антоний (Путилов) (1795 – 1865) бил по-малък брат и сподвижник на игумена св. Моисей. Разказват, че в Оптина не е имало по-смирен послушник от него. Монашеските му подвизи бил почти свърхчовешки. Към това се прибавил и кръста на тежки заболявания. Въпреки това мнозина, като виждали светлото му лице и слушали оживените му беседи, не разбирали какъв дивен страдалец виждат пред себе си. Той приемал всички с радушно и весело лице, седял и беседвал с тях, благодушно изслушвал дори онова, което не било нужно нито на тях, нито на него и изпращал всички приветливо и с искрени благопожелания. Бил известен със своята изключителна любов към книгите. Предал на манастирската библиотека над две хиляди тома. Починал на 7 август 1865 г.

Старецът Антоний казвал: “Трябва да се боим не от холерата, а от смъртните грехове. Защото косата на смъртта ще покоси човека като трева и без холера. Затова вложете цялата си надежда на Господа Бога, без Чиято воля и птиците не умират, а какво остава за човек?”.

Преподобни Иларион (Понамарьов) (1805 – 1873)

Преподобни Иларион (Понамарьов) (1805 – 1873) бил килийник на стареца Макарий. След смъртта му станал старец на обителта заедно със св. Амвросий. Бил изключително опитен духовен наставник. При него идвали, както монаси така и знатни и незнатни миряни, хора от близо и далеч. Старецът с всички бил еднакво вежлив, за всички бил еднакво загрижен. Починал след почти двeгодишно тежко заболяване на 18 септември 1873 г.  

Старецът Иларион казвал: “Не се срамувай да откриеш своите струпеи пред духовния си наставник и бъди готов за своите грехове да бъдеш дори посрамен от него, та чрез това да избегнеш вечния срам”.  

Преподобни Анатолий (Зерцалов) (1824 – 1894)

Преподобни Анатолий (Зерцалов) (1824 – 1894) бил ученик на старците Макарий и Амвросий. Сам св. Макарий го обучавал на непрестанната Иисусова молитва (Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме, грешния). Така св. Анатолий израснал като дивен молитвеник. Старецът Амвросий неведнъж казвал за него: “Дадена му е такава (умствено-сърдечна) молитва и благодат, каквато се давана един от хиляди.“ Св. Анатолий починал на 15 октомври 1893 г.  

Старецът Анатолий казвал: “Трябва така да се молим на Бога, че между душата на молещия се и Бога да няма нищо и никого. Само Бог и душата. Молещият се да не усеща нито небето, нито земята и нищо друго, освен Бога, в противен случай молитвата ще бъде несъвършена. Когато се молиш под впечатлението на хубаво пеене или четене, тази молитва още не е истинска молитва. Ето истинската молитва: пророк Илия поставил главата си на коленете, молейки се, и за няколко минути измолил от Господа да промени гнева Си на милост”.  

Преподобни Исаакий (Антимонов) (1810 – 1894) 

Преподобни Исаакий (Антимонов) (1810 – 1894) станал игумен след стареца Моисей и по вътрешно и външно благоукрасяване на манастира бил достоен наследник на великия си предшественик. Със всички сили се стараел да запази и утвърди старчеството, прославило толкова много Оптина. Приемал миряните с неизменно съчувствие. Във всяка негова дума се чувствала безгранична вяра и огромен духовен опит. Обичал да говори за голямата полза от духовното четене и в такива случаи в очите му често блестели сълзи. Смирението му било толкова голямо, че когато всяка събота отивал при стареца Амвросий, чакал (понякога доста) в приемната реда си наравно с другите. Починал на 22 август 1894 г.

Преподобни Йосиф (Литовкин) (1837 – 1911)

Преподобни Йосиф (Литовкин) (1837 – 1911) бил най-близкият ученик на св. Амвросий и приличал на великия старец не само по външност, но и по дух, дела, преданост и любов. След смъртта на великия старец, св. Йосиф заел неговото място. Също както своя учител и той бил дивен молитвеник, утешител на скърбящите и чудотворец. Починал на 9 май 1911 г.  

Старецът Йосиф казвал: “Съвестта на човека прилича на будилник. Ако будилникът иззвъни и ти станеш веднага, то и след това ще го чуваш. А ако няколко дни по ред не станеш веднага, казвайки си: “Ще полежа още малко” – то в края на краищата ще престанеш и да се събуждаш от звъна му”.  

Преподобни Варсануфий (Плихаров) (1845 – 1913) бил полковник на висша служба, който прозрял суетата на света. Благодарение на едно дивно Божие откровение и на беседи със св. Амвросий той станал монах в Оптина. Жаден за духовни подвизи той достигнал до невероятни висини на светостта и Бог го удостоил с благодатта на чудотворството. Така по това време в Оптина имало двама велики старци Йосиф и Варсануфий. Имал много духовни чеда. Сред тях бил и писателят Сергей Александрович Нилус, който с негова благословия написал няколко книги за духовната мощ на руските подвижници. Починал на 1 април 1913 г.  

Преподобни Варсануфий (Плихаров) (1845 – 1913)

Старецът Варсануфий казвал: “Много крадци се появиха при нас. Не тези, които бъркат в джоба или ограбват дома, не, новопоявилите се крадци са по-зли и по-опасни. Те са прилично облечени, говорят гръмки фрази, а в резултат крадат най-скъпото – вярата. А когато на човек са му откраднали вярата, той пита учителите си: “А как да живеем сега?”. “Живейте според разум” – отговарят. А разумът, както е известно, без вяра невинаги е добър съветник и човек започва да следва пожеланията на плътта си и пада все по-ниско и по-ниско. Чедца, пазете светата вяра, това неоценимо съкровище, с него ще влезете в Царството”.  

Преподобният Анатолий (Потапов) (1855 – 1922) също бил ученик и килийник на св. Амвросий. Впоследствие също става старец на манастира. Любовта и ласкавостта при общуването винаги привличали около него тълпи. Народът изпитвал голямо благоговение пред праведноста му. Широко известни са пророческите му думи, казани на 2 февруари 1917 г.: “Ще има щорм и руският кораб също ще претърпи корабокрушение. Да, това ще стане, но нали хората се спасяват и на трески и отломки. И не всички, не всички ще загинат”.  

Преподобният Анатолий (Потапов) (1855 – 1922) 

На 10 януари 1918 г. с декрет на Съвета на народните комисари Оптина била официално затворена. За да запазят манастира братята създали селскостопанска кооперация начело с игумена Исаакий. Условията за живот станали изключително трудни. Започнало пророкуваното от старците ново гонение срещу християните. В смутното време старецът давал ясни отговори на въпросите как да се живее и как да се запази верността към Господа Иисуса Христа.   Старецът казвал: „Да се стараем винаги да гледаме на Пастиреначалника и Подвигоположника Иисус Христос. Близо е Господ до всички, които Го в истина призовават” (Пс. 144:18). Целият наш живот на Христа Бога да отдадем в единение със Светата Православна Църква, над която “портите адови няма да надделеят” (Мат. 16:18)„.  

На 29 юли 1922 г. в манастира пристигнали агенти на ЧК. Старецът, както винаги запазил мирно разположение на духа и помолил да отсрочат ареста му с един ден, за да се приготви за път. Чекистите се съгласили. На следващия ден намерили стареца мъртъв.

Преподобни Нектарий (Тихонов) (1853 – 1928) бил ученик на св. Анатолий Зерцалов. Изключителен праведник. През част от пребиваването си в манастира носил изключително тежкия подвиг на юродстването (т.е. преструвал се на безумен, за да търпи обиди и по-този начин да увеличава смирението си). По-късно бил избран за старец. За да може да помага по-добре на идващите при него изучавал не само светите отци, но светска литература, история, геометрия, езици, музика. Създавал впечатлението, че е завършил няколко университета.  

Преподобни Нектарий (Тихонов) (1853 – 1928)

През 1923 г. Оптина била напълно затворена и превърната в музей. На монасите бил оставен само един храм. Старецът Нектарий бил изпратен на заточение. Но въпреки забраните на атеистичната власт, до края на живота си на 29 април 1928 г. не престанал да приема и съветва духовните си чеда.  

Старецът Нектарий казвал: “Животът е даден на човека за това, за да му служи – а не човекът да служи на живота – т.е. човек не бива да става роб на обстоятелствата, не бива да принася вътрешното си в жертва на външното. Служейки на живота, човек губи адекватност, работи без разсъдливост и изпада в много тъжно недоумение, дори и не знае за какво живее. Това е много вредно недоумение и често се случва така: човек все тегли и тегли като кон и внезапно го сполетява някое стихийно бедствие”.  

Преподобни Никон (Беляев) (1888 – 1931)

Преподобни Никон (Беляев) (1888 – 1931) бил ученик на св. Варсануфий. Той е последният Оптински старец и наследник на св. Нектарий. Въпреки сравнително младата му възраст, праведноста му предизвиквала благоговение у вярващите. Бил мъдър не за годините си и умело прикривал великия си дар на прозорливост, с който бил удостоен от Господа заради подвижническия си живот и дълбоко смирение. Целият му живот е белязан със страдания за вярата. На 27 януари 1928 г. бил осъден на три години в Словецкия концлагер. Прекарал там повече от две, и после бил заточен в Архангелск. Там здравословното му състояние започнало непрекъснато да се влошава и накрая на 25 юни 1931 г. предал душата си на Господа.  

Старецът Никон казвал: “Участта на всички, които искат да се спасят, е да страдат. Затова, ако страдаме, нека се радваме, защото се изработва нашето спасение”.  

Преподобни Исаакий II (Бобраков) (1865 – 1938)

Преподобни Исаакий II (Бобраков) (1865 – 1938) бил последният настоятел на Оптина. Изпитал цялата тежест на разоряването и поругаването над светата обител. Носейки своя кръст на служението си в годините на изпитания и скърби, той бил изпълнен с несъкрушима вяра, мъжество и всеопрощаваща любов. Четири пъти е бил изпращан в затвор. Бил разстрелян на 8 януари 1938 г.    

След падането на атеистичния режим отново започва духовният живот в Оптина. Но там, където има стремеж за богоугаждане има и нови гонения, и нови прояви на велика праведност. На Великден през 1993 г. сатанист уби трима дивни молитвеници и подвижници – монасите Василий, Терапонт и Трофим. Това показа, че Оптина продължава да сияе с лъчите на Божията благодат.  

По молитвите на Оптинските праведници, Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй нас! Амин.    

Из „Велики руски старци“, том 2

Молитвена възхвала:

Акатист на преподобните Оптински старци (11/24 октомври)

Кондак 1

На вас, преподобни Оптински отци, избрани от Бога от суетния свят, благоговейно понесли кръста си и с вяра последвали Христа, сега принасяме усърдно моление, като на дръзновени наши застъпници пред Господа и с любов зовем:

Радвайте се, преподобни Оптински отци, светилници на благодатното старчество.

Икос 1

Като възжелахте от все сърце монашеското ангелско житие, отхвърлихте всички мирски пристрастия, богомъдри, с любов се притекохте в обятията на Отца в Оптинската обител и до края на дните си вървяхте по тесния и прискръбен път. Затова ви пеем така:

Радвайте се, радостно откликнали на Господния зов; радвайте се, с цялото си желание последвали Христа.

Радвайте се, кръста си на рамо понесли; радвайте се, че не сте обикнали нищо повече от Господа.

Радвайте се, напълно отрекли се от себе си заради Христа; радвайте се, блажени наследници на Царството Божие.

Радвайте се, преподобни Оптински отци, светилници на благодатното старчество.

Кондак 2

Като видяхте дяволските мрежи, обхванали света като паяжина, и от дълбините на сърцето си почувствахте, че човек се спасява от тях само със смирение, се потопихте в топла молитва пред Господа, и с умиление възкликнахте: Алилуия.

Икос 2

Като разбрахте със сърце и ум, че никой жив не ще се оправдае с дела пред Бога, и винаги имахте пред очи своите грехове, не спряхте да проливате потоци сълзи, видени само от Господа, принасяйки Му душевно покаяние, чийто образ показахте на нас, които зовем:

Радвайте се, ясно видели своите грехове; радвайте се, приели дар на умиление и сълзи от Господа.

Радвайте се, познали блаженството на плача за греховете; радвайте се, придобили нестихваща скръб за тях.

Радвайте се, проповедници на покаяние на земята; радвайте се, утешавани сега от Господа на небето.

Радвайте се, преподобни Оптински отци, светилници на благодатното старчество.

Кондак 3

Положихте силата на изкупителните Христови страдания, светии, като нерушима надежда за спасение, считайки себе си за най-лоши от всички човеци, недостойни за никаква милост, и затова с голямо смирение и благодарност винаги пеехте на Бога: Алилуия.

Икос 3

Като имахте в сърцата си дара на божествено смиреномъдрие, истински ученици на Христа, Който се смири дори до смърт кръстна, не считахте за нищо всичките си подвизи и трудове. Колкото възрастваше подвигът ви, толкова повече растеше и смирението ви, на което удивлявайки се, казваме:

Радвайте се, научени на послушание и смирение от Спасителя; радвайте се, за смирението си въздигнати от Господа на Славата.

Радвайте се, със смирение достигнали безгневие и кротост; радвайте се, със смирение и самоукорение придобили покой на душата.

Радвайте се, избрани да се обогатите с духовна нищета; радвайте се, защото ваше е Царството Небесно, приготвено за нищите духом. Радвайте се, преподобни Оптински отци, светилници на благодатното старчество.

Кондак 4

Като укротихте бурята от страсти, вдигана от плътта и дявола, чрез пост поставихте ума да владее над пагубните страсти, подчинихте мъжкото естество, потрудихте се с Божията благодат да покорите по-лошото на по-доброто и духът ви да пороби плътта, и сега не преставате да пеете на Подвигоположника Христа: Алилуия.

Икос 4

Като чухте Господните слова, че Царството Небесно бива насилвано и насилници го грабят, непрестанно се подвизавахте в пост, бдение и молитва, разпънахте плътта със страстите и похотите, и неотстъпно спазихте монашеските устави. Затова ви облажаваме:

Радвайте се, трудолюбиво понесли благото Христово иго; радвайте се, че не угасихте сърдечното трезвение на духа.

Радвайте се, с внимание опазили устата си; радвайте се, телата си безпощадно утеснили.

Радвайте се, съчетали умното дело с телесни подвизи; радвайте се, с търпение придобили душите си.

Радвайте се, преподобни Оптински отци, светилници на благодатното старчество.

Кондак 5

Носейки непрестанно с вяра в сърцето светоносното Иисусово име като непобедимо оръжие в борбата срещу бесовете, придобихте неизчерпаем извор на благодат, и като възхождахте от сила в сила и прибавяхте огън към огъня, с очистен разум пеете на Бога: Алилуия.

Икос 5

Като виждахте всеки час немощта си и спасителната благодатна сила на Иисусовата молитва, нито за миг не спряхте да се молите, посичайки с нея прилозите на страстите, изгаряйки всички вражески козни, и в безмълвието на сърцето придобихте тайнственото молитвено събеседване с Господа, научете ни да ви зовем:

Радвайте се, изцяло потопили ума в молитва; радвайте се, издигнали всецяло сърцата си нагоре.

Радвайте се, не помислили за нищо суетно по време на молитва; радвайте се, името Иисусово неуморно призовавали.

Радвайте се, изрядни подвижници на сърдечната молитва; радвайте се молитвеници, получавали всичко искано в името Господне.

Радвайте се, преподобни Оптински отци, светилници на благодатното старчество.

Кондак 6

Като предстояхте със сърцата си в молитва пред страдащия на кръста за човешките грехове Господ, с плач възридахте, преподобни, съкрушени от скръб за греховете си и разгорели се с неизречена любов към нашия Изкупител, до края на живота си трепетно Му възгласяхте: Алилуия.

Икос 6

Като възсия в сърцата ви светлината на Божествената любов, презряхте и възненавидяхте земната слава и похвали, с отворени сърца и с радост приехте безчестие и всякакви скърби от човеците, и усърдно се приобщихте към Христовото поругание. Взели пример за злострадание и търпение от вас, ние ви зовем:

Радвайте се, носили на телата си раните на Господа Иисуса Христа; радвайте се, усърдно пили поругания, като очистителен лек.

Радвайте се, отвратили се от все сърце от земните почести; радвайте се, молили се с любов за онези, които ви ненавиждат.

Радвайте се, възлюбили тези, които са ви обидили, като благодетели; радвайте се, никога не престанали да благодарите на милосърдния Господ.

Радвайте се, преподобни Оптински отци, светилници на благодатното старчество.

Кондак 7

Господ, искащ всички човеци да се спасят и да придобият познание на истината, като видя благото ви произволение и непрестанен труд за изпълнение на Неговите заповеди, отвори ума ви да разбирате Неговия път и ви научи на заповедите Си. Затова винаги с просветено сърце възпявате: Алилуия.

Икос 7

С дивните Си дела, Господи, повече от книжниците вразумяваш рабите Си, които Те търсят от все сърце, и отваряш очите им, за да проумеят чудесата на Твоя закон. Затова облажаваме Твоите преподобни, нашите Оптински отци, винаги поучаващи се в Твоите заповеди, които възлюбиха от все сърце, и им пеем:

Радвайте се, скрили Божиите слова като голямо богатство в сърцето си; радвайте се, с цялото си сърце възлюбили пътищата на Божиите заповеди.

Радвайте се, намразили всеки път, водещ към неправда; радвайте се, никак неотстъпили от Господния път.

Радвайте се, с добрия подвиг подвизавали се, без да се смутите; радвайте се, вместили словото Божие в сърцата си и придобили голям мир в Христа.

Радвайте се, преподобни Оптински отци, светилници на благодатното старчество.

Кондак 8

Като сами се считахте за странници и пришълци на земята, не пожелахте да придобиете нищо от тленните неща на този свят, за да не бъдат сърцата ви привлечени към земното, но да се прилепят към Единия Бог, чисто възнасяйки Му: Алилуия.

Икос 8

Като отхвърлихте от любов към Господа с цялата си душа всяко плътско пристрастие, възжелахте единствено потребното. Седяхте неотлъчно с любов при нозете Иисусови, не се прилепихте към житейските блага и възложихте цялото си упование на Господа. Затова, светии, ви възхваляваме:

Радвайте се, завършили живота си без пристрастие към света; радвайте се, че освободени от земните грижи, познахте сладостта на чистата молитва.

Радвайте се, задето с твърда вяра оставихте житейските грижи; радвайте се, че умъртвихте пагубните страсти с нестяжание и послушание.

Радвайте се, свято опазили монашеския обет за нестяжание; радвайте се, Христови послушници, волята отсекли.

Радвайте се, преподобни Оптински отци, светилници на благодатното старчество.

Кондак 9

Всички молитви и цялата си сила устремихте, преподобни, за да придобиете духовна и телесна чистота, без която, по думите Христови, никой не ще види Бога. Затова се сподобихте с чисто сърце достойно да пеете в Господния рай чудната песен на праведниците, зовейки: Алилуия.

Икос 9

Като воювахте с пост срещу плътските пожелания на душата и ги укротявахте с молитва, не допуснахте да ви пленят греховните помисли и приехте дара на чистотата и целомъдрието от Господа Бога, Който Едничък има власт да побеждава чина на естеството. Затова приемете и от нас тези похвали:

Радвайте се, задето привлякохте със смирение Божията благодат в борбата с плътта; радвайте се, че възлюбихте труда и лишенията и отхвърлихте телесния покой.

Радвайте се, защото умъртвихте плътта с пост и всенощни молитви; радвайте се, защото със силата Христова победихте законите на естеството.

Радвайте се, защото принесохте чистите си тела и души на Господа; радвайте се, чисти сърца, съзерцаващи Бога във вечно блаженство. Радвайте се, преподобни Оптински отци, светилници на благодатното старчество.

Кондак 10

Като искахте да спасите душите си за вечния живот, отхвърлихте всички помисли за земното и временното и с дело и истина последвахте нашия Спасител, дал на Своя ученик великата заповед за любовта. Затова с топла любов възлюбихте ближния, зовейки към Небесния Отец на всички: Алилуия.

Икос 10

Възлюбили от все сърце своя ближен, придобихте Царството Божие във вас и в сърцата ви слезе пламъкът на Божията любов; с нея като се насищахте, изцяло се принесохте в жертва на делото на любовта. Затова сега и от нас слушате това благоговейно пение:

Радвайте се, възлюбили всички хора със свята любов; радвайте се, че за да спасите някои, станахте всичко за всички.

Радвайте се, че сте въздишали със сълзи за човешките скърби; радвайте се, че сте вместили в сърцето си всички притекли се към вас.

Радвайте се, че никого не отпратихте неутешен; радвайте се, защото положихте душата си за ближните.

Радвайте се, преподобни Оптински отци, светилници на благодатното старчество.

Кондак 11

Като се научихме от вас да следваме правия път, ви принасяме молитвено пение, преподобни наши Оптински отци. Блажени сте, защото се потрудихте за Христа, посрамихте вражеската сила и явихте на всички истинско правило на добродетелите, зовейки към Господа: Алилуия.

Икос 11

Като възхваляваме светлите ви подвизи, преподобни Оптински отци, ви облажаваме като славни наставници на монасите и чудни събеседници на ангелите, с които предстоите сега на небесата пред Божия престол и се молите за нас, пеещите ви с любов:

Радвайте се, усърдни ревнители на непрестанното трезвение; радвайте се, неуморни пазители на сърдечното горене.

Радвайте се, непоколебими стълбове на послушанието, всичко претърпели; радвайте се, през много скърби в Божието Царство влезли.

Радвайте се, равноангелни подвижници на монашеското житие; радвайте се, добри раби Божии, верни и блажени.

Радвайте се, преподобни Оптински отци, светилници на благодатното старчество.

Кондак 12

Измолете, отци, от Господа дар на благодат, о, блажени, за нас, които вярно ви прославяме. Чуйте нашите въздишки, не презирайте сълзите ни. Измолете от Господа да угаси лютите ни страсти, да ни даде плач от съкрушение за греховете, та с чиста душа и нескверни уста да се сподобим заедно с вас да пеем в рая Господен: Алилуия.

Икос 12

Като ви възпяваме сега, о, преподобни, с хвалебни гласове, знаем, че не изисквате пеене с уста, но да последваме подвига ви със сърдечно смирение и изправяне на живота. Затова, в покаяние молим за вашата помощ и подбудени от любов, зовем:

Радвайте се, защото пазите благочестиво живеещите; радвайте се, защото укрепявате немощните и сираците.

Радвайте се, защото простирате ръка за помощ на падащите; радвайте се, защото изпращате утешителни сълзи на каещите се.

Радвайте се, защото всички ви призовават като бързи помощници; радвайте се, топли ходатаи пред Бога за нашето спасение.

Радвайте се, преподобни Оптински отци, светилници на благодатното старчество.

Кондак 13

О, преславни угодници Христови, преподобни отци и старци: Лев, Макарий, Моисей, Антоний, Иларион, Амвросий, Анатолий, Исаакий и Иосиф, Варсануфий, Анатолий – младши, Нектарий, Никон и Исаакий, просияли като седем стълба и седем светилника в Оптинската обител! Чуйте това наше моление и изпросете за нас от Господа смирение и памет за смъртта, да ни избави Господ от всяко зло и да сподоби с християнска кончина всички, които Му пеят: Алилуия.

(Този кондак се казва три пъти, а след това се чете Икос 1 и Кондак 1.)

МОЛИТВА

О, велики угодници Божии, стълбове и светилници на Православието, преподобни и богоносни наши отци: Лев, Макарий, Моисей, Антоний, Иларион, Амвросий, Анатолий, Исаакий и Иосиф, Варсануфий, Анатолий – младши, Нектарий, Никон и Исаакий, възлюбили по евангелския закон Господа Бога от цялото си сърце и душа, и с всичкия си ум, и потрудили се за спасението на целия Божи народ. Затова се притекохте под покрова на Пресветата наша Владичица Богородица в Оптинската обител, от покаял се разбойник основана, извървели сте докрай тесния и прискърбен път на смирението и самоукорението, и така сте придобили преизобилно благодатните дарове на Светия Дух. Стари и млади, знатни и препрости, мъдреци от този свят и неуки – никого от дошлите при вас не прогонихте, никого не оставихте без нищо и неутешен, но просветили и духовно възкресили всички ваши ближни със светите Христови истини, по словата на апостола ги възлюбихте като себе си и ги приехте в сърцата си, пророчествахте и ги назидавахте, увещавахте и ги утешавахте. Молете милосърдния Господ, взел благоразумния разбойник със Себе Си в рая, да дарува и на нас, недостойните, като на работниците от единадесетия час, дух на съкрушение, чисто сърце, опазване на устата, правилни дела, смирено мъдруване, сълзи на покаяние, непосрамваща вяра, нелицемерна любов, душевен мир и телесно здраве, та с вашето застъпничество да ни сподоби с добър отговор на Своя Страшен съд, и като ни избави от вечните мъки, да ни удостои заедно с вас с Царството Небесно, во веки веков. Амин.

Автор: Иван Беляев, роден брат на преподобноизповедник Никон (Беляев)

Източник: “Акатисти, том 3”, издателство “Православно отечество”

Подбор и източник на текста и Акатиста: Отец Владимир Дойчев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Related Post

Ловчанска св. митрополия вече разполага с обновена сграда за нуждите на епархийското общообразователно училищеЛовчанска св. митрополия вече разполага с обновена сграда за нуждите на епархийското общообразователно училище

Източник: predanie.bg С тържествена церемония на 11 октомври 2022 г. областният управител на Област Ловеч инж. Светослав Славчев връчи договора и ключовете на Негово Високопреосвещенство Ловчанския митрополит Гавриил на сградата

В село Бозаджии, Сливенско бе осветен дългоочакван параклисВ село Бозаджии, Сливенско бе осветен дългоочакван параклис

Източник: https://www.pravoslavie.bg/ На Архангеловден в сливенското село Бозаджии официално отвори врати новопостроеният и дълго чакан от местните жители параклис „Св. св. апостоли Петър и Павел“. Досега в селото не е

Житие на св. цар Давид Български, най-голям брат от повелите борба срещу византийското завоевание комитопули (Давид, Моисей, Арон и Самуил).Житие на св. цар Давид Български, най-голям брат от повелите борба срещу византийското завоевание комитопули (Давид, Моисей, Арон и Самуил).

На 26 юни се почита паметта на св. цар Давид Български, най-голям брат от повелите борба срещу византийското завоевание комитопули (Давид, Моисей, Арон и Самуил). Cв. цaр Дaвид Бългaрcки нaрeчeн Мoкри e