Битката за завещанието на Зафир Сароглу през погледа на Марко Балабанов

Галина Джурова

Източник: utroruse.com

Българинът Зафир Сароглу живее през средата и втората половина на XIX в. Родом е от Русе, но прекарва по-голямата част от живота си в Русия, а след това в Гърция, където почива. Наследява значително благосъстояние от роднините си, което допълнително увеличава чрез сполучлива търговия и се превръща в един от най-заможните жители на Атина през 70-те и 80-те години на деветнадесетото столетие. Възпитан в любов към отечеството си, Зафир Сароглу посещава на няколко пъти родния си град, дарява средства за облагородянане на местния храм „Св. Троица“, изгражда два параклиса и подпомага бедни деца. В Русе Зафир Сароглу се запознава с Доростолски и Червенски митрополит Григорий, когото превръща в свой довереник по отношение на благотвориелните си дела. Русенецът изготвя завещание, чрез което отделя средства за нов храм в града, болница, духовно училище и поддръжка на хора в нужда. За всички свои планове Зафир Сароглу уведовяма митрополит Григорий, на когото изпраща и копия от всичките си завещания. Независимо от това, след смъртта на дарителя през 1887 г., се появава неизвестно до тогава завещание, което анулира предходните. Налице са основателни съмнения за манипулация, което провокира митрополит Григорий към съдебно дело. Съдебният иск оставя силно впечатление за своето време в България и Гърция, но е загубено от българската страна. Според някои историци в основата на манипулацията и подмяната на завещанията е Петър (Петрос), синът на Зафир Сароглу, който завършва гръцко военно училище, погърчва се и в крайна сметка се превръща в наследник от баща си на състояние от около 2.7 млн. златни френски франка. Част от средствата Петрос употребява за построяването на военен клуб в Атина.В настоящата статия Галина Джурова представя сбито събитията, като следва книгата, която българският юрист Марко Балабанов, с помощта и на митрополит Григорий, издава за съдебното дело през 1893 г.

Битката за завещанието на Зафир Сароглу през погледа на Марко Балабанов

През 1893 г. в София излида книгата „Завещанието на Сароглу пред атитнските съдилища“. В том 1 на библиографския указател „Българсик книги 1878 – 1944“, издание на Националнита библиотека, книгата е под №1871 с автор Марко Димтриев Балабанов.

На 10 срещу 11 марг 1887 г. в Атина внезапно умира русенецът Зафир Сароглу. Скоро след това започна съдебен проес между България и неговото семейство за наследството., две трети ог коего е завещал на родината си – около 2.5 млн. драхми чист капитал. Борбата трае повече от три години, като България е губещата страна. Книгата е написана две години след края на процеса. Ползвани са оригинални гръцки документи и автентични документи, съхранявани в Доростолско – Черленската митрополия, предоставени лично от митрополит Григорий.

Марко Балабанов (1837 – 1921) следва юрисически науки в Атина и завършва право в Париж. Работи като журналист, редактор и сътрудник на периодични издания, адвокат в Цариград, дипломат в Атина и Букурещ. След 1878 г. е вицегубернатор на Свищов и Русуе, министър в няколко правителства, депутат, председател на XI Обиктовено народно събрание през 1901 г., преподавател във Висшето училище в София по гръцки език и литература, и професор по римско, византийско и конституционно право, редовен член на Българското книжовно дружество (БКД, първооблазът на БАН).

Скоро излиза рецензия за книгата н «Периодическото списание на Българското книжовно дружество», подписана с инициал П. Според специалистите авторът е Петър Иванов Пешев (1858 – 1931), завършил право в Московския университет, министър на правосъдието в три правителства, министър на просвещението, депутат, редовен член на БКД. В нея се казва, че събитието „е изложено с авториеттоното перо, тъй систематически, тъй научно и тъй вещо, щото, без никакво праувеличение, смело може да се каже, че тази книга е от редките у нак по –нови съчинения, па речи и едничкото по своя род в нашата млада юрисическа лителатура…“.

Родителите на Зафир Сароглу се занимават с търговия в Русчук, но се преселват в Москва, където са вуйчовците му – един от тях е русенският дарител Ангел Хаджиоглу. От семейството Сароглу наследява добро благосъстояние и любов към България. Около 1866 г. заминава за Гърция по здравословни причини. Заселва се в Атина, оженва се, в семейството се раждат три деца. Увеличана прибидото в Русия богаство, почитан е като един от заможните хора в града. Но мисълта за родината го занимава непрестанно, усеща морален дълг към България.

В края на лятото на 1880 г. пристига за първи път в Русчук. Запознава се с митлополит Григорий и се сприятеляват. Кореспонденцията им, пълна с преданост и доверие, продължава до смъртта на Сароглу. Митрополит Гргорий запазва всички оригинални писма, писани на гръцки, както и черновите на своите. Повечето са за направата на входа на църквата „Св. Троица“ и за изграждането на параклис, за които Сароглу дава около 40 000 лева и след отдалече за благополучното завършване на започнатото. Съвещава се писмено с митрополията за плановете, допитва се до архитекти, живописци и други вещи хора. Построени са два параклиса. Единият е посветен на св. Александър Невски и е осветен на 5 август 1884 г. Вторият, посветен на светите братя Кирил и Методий, е освете на 16 март 1886 г. от митрополит Григорий. В писмата си винаги поздравява и русенци. Още в първото от 12 август 1880 г., писано в Русе, казва, че връчва „100 наполеондора“ (2000 лв. тогавашен курс), в памет на родителите си, за обучение на бедни деца.

Сароглу доверява на митрополита, че е направил тайно завещание с клаузи в полза на Русе и България и от Атина му изпраща препис, придружен с бележка от 5 ноември 1880 г., в която пише: «Препоръчвам Високопреосвященному Митрополиту до смъртта ми настоящето завещание, за даго пази в тайо, а подир смъртта ми да го представи и обяви на наслежните местни власти за изпълнение последнята ми воля, исказана в това завещание.»

Изпращането на препис разкрива съмнения и безпокойство, че последната му воля може да не бъде уважена. ЗАвещанието е напикано собственоръчно на 1 май 1880 г., на гръцки език, «в пълно съзнание и телесно здраве». Депозирано е при атинския нотариус Герасим Афенаки на 4 юли, след което Сароглу тръгва за първото си посещение в родината. От което следва, че решението за приписване на наследството в полза на Русе и България е взето самостоятелно, е не под давление на русенския митрополит.

В чл. 4 на завещанието пише да бъдат предадени на настоятелите в Русе под председателството на митрополита, с котого впоследствие се запознава, акции на обща сотйност 368 212 сребърни драхми и да се основе петчленен комитет от средата на най-уважаваните граждани, който да продава акциите според такущия борсов курс или да ги внесе в сигурна банка за лихви.

Две години по-късно, на 25 май 1882 г., Саоглу прави ново завещание, в което клаузите за Русе и България са същите. Депозира го на 10 юни при друг нотариус – Аргирос Пеппа, а на 29 ли пристига отново в родния си град и дава препис на митрополит Григорий.

През юли следващата година отново е в Русе. Този път носи «имуществена равносметка» към 1 май 1883 г., заедно с придружителна бележка, в която се твърди, че я връчва саморъчно на митрополита, за да му послужи при отваряне на завещанието. Явно не е имал доверие не саво на наследниците си, но и на нотариусите. Равносметката показва значително нарастване на богатството му.

Три години след второто завещание умира най-голямата дъщеря на Сароглу. И на 12 май 1885 г. той прави трето и последно завещание, за което се пледира по-късно в съда. Депозира го при нотариус на 5 юли. Според него имуществото на завещателя е 816 904 сребърни драхми. Изпраща препис на Григорий с придружително писмо и получава отговор на 27 юли, че всичко е получено, както и благодарност за желанието да основе в Русе семинария към църквата «Св. Троица».

В писмо от 17 август Сароглу съобщава за някои допълнително завещателни разпореждания, чиито препики също изпраща. От следващото писмо с дата 11 септември се вежда, че акциите в Гръцката народна банка, предназначени за семинарията, от 82 са станали 93.

В последното завещание отново има текст за учредяване на петчленно настоятелство, но се посочват имена: председател митрополит Григорий и подпредседател Ив. Гешов, с искане те «да се споразумеят с Княза» (Александър Батемберг – б.р.) да участва и той в изпълънението на завещанието за България.

Общата стойност на завещаните в Русия ценник нижа е 677 000 сребърни драхми плюс акции в Гръцката банка 330 000 сребърни драхми. За Русе са определени 31 700 сребърни драхми и точно е определено за какво да се употребят. В завещанието разпоредбите за Русе са в членове 2, 3, 4, 9 и 11. Според тях никой от законните наследници няма право «да се меси в настоящите ми пожертования, които, според книгите ми, съставляват 2/3 от състоянието ми». Руският търговец Т. П. Родоконаки от Петербург трябва да предаде на русенските пълномощници 171 руски облигации. При изпълнение на желанието му за учредяване на Земеделска банка в София с молба към княз Батенберг да бъде слята с Българсксата народна банка, 50 % от нейните годишни приходи да се дадат за построяването на „една хубава и украсена църква в отечеството на родителите ми, в град Русе, оградата на днес там съществуващата „Св. Троица“, така щото в новопостроената да остане и старата църква непокътната, само като се застегне добре.  След построяване на църквата в Русе и София 50 % от приходите на банката да се употребяват за поддържане на болници, занаятчийски училища, сиропиталища, гимназии, духовни училища и др. п. както и за оженване на сирачета и бедни момичета. Помощите да се определят по жребий, който да се тегли на Православната Неделя в вехтата Русенска църква „Св. Троица“ когато ще става и парастас Архиерейский за успокояване душите на родителите ми, братята ми, вуйчовците ми Христо и Александр, вуйчовците ми неженени Ангел (Хаджиоглу – б. а.), Андрей, Георгий, Никола и Гаврил.»

И как странно завършва този член: «Но ако се случи да има сиромаси мусулмани или евреи жеалющи да постъпят в брак с христиени, тем да става подаръкът без тегление жребие».

Цяла философия е скрита в това изречение, като продължение на думите на Левски, че всички хора в България трябва да живеят в разбирателство!

Според М. Балабанов завещанието не е било в разрез с гръцките закони. Зафир Сароглу умира в нощта срещу 11 март 1887 г. На 12 март нотариус Г. Афенаки отваря публично първото завещание, от 1 май 1880 г.  Следващите две (25 май 1882 г. и 12 май 1885 г.) са у нотариус Й. Пеппа. Той се явява с тях в съда на 13 март.

Но в плика на последното завещание се намира съвсем друго – с кратък текст, в което няма нищо за България и Русе. То е с зата 30 май 1884 г. и е пълна противоположност на навика на Сароглу да излага всичко с подробни обяснения. Било е депозирано при нотариус на 5 юли 1885 г., т. Е. чак след 13 месеца. Буди недоумение и фактът, че в него са споменати и трите деца, като се знае, че Мария е починала през август 1884 г. Но най-уличаващото във фалшификация е, че написаното се различава по стил и почерк от другите завещания, а и митрополит Григорий не зане нища за него. Още в първото изречение се казва, че Сароглу е загубил много. Това се разминава с факта, че при всички финансови кризи в Атина богатството му не е пострадало.

Учудващо е, че името на родината е споменато едва ли не като разкаяние – «направих достатъчно за България». А само няколко месеца преди съмртта си Сароглу е пратил в Русе 1500 лири.

Припомняйки си всички страхове, които приятелят му е споделял с него, митрополит Григорирй не е колебаи да започне битка за изпълнение на последната му воля. Изпраща телеграми и писма до Атина, София, Цариград и Петербург, кэдето има час от имуществото на Сароглу. СЪвещава се с адвокати, предава сведения, преслага мерки за възтържествуване на правдата.

На 24 мартг 1887 г. пише до Екзарх Йосиф в Цариград с молба да съдействие пред императорското руско посолство., предвид имуществото на Сароглу. Отговорът с дата 4 април донася неприятна вест – завещателят не е руски поданик.

Митрополит Григорий

Вратите започват да се затварят една след друга. Така започва известният процес в Гърция, за който дълго се шуми. Адвокат на българската страна е гръцкият депутат Димитрия Ралис. Тойъ представя на прокурора завещанието, намиарщо се у митрополит Григорий. Според него на ищците трябва да се предадат 368 508 сребърни рубли за благотворителни цели и най-вече за построяването на болтница и църква в Русе. Според второто истинско завещание тази сума е вече 677 000. Григойри изпарща писмо до адвоката та 24 август 1887 г., което завършва: «България няма да загине, ако не се изпълни последната воля на покойния. Но то е злощастие за едно образовано общество да се оставят безнаказанви таквиз злодеяния, каквито види се, че са съпровождали смъртта на покойния и приписваното му завещание».

За отварянето на плика, за почерка и за подмяната е назначена експертиза от трима души: ректора на университета в Атина и двама професори. Резултатът от нея е, че фалшивото завещание от 1884 г. е обявено за истинно. На 8 ноември 1888 г. излиза решение №417 на Апелативния съд в Атина по обнинението във фалшифициране на завещанието. Както Окържният съд, така и Апелативният не приемат доводите на обвинението. Имущуството на Зафир Сароглу при смъртта му надхвърля 3.5 млн. сребърни драхми.

Има и други гледни точки, породени от съвременното тълкувание на намеренията и благотворителността на Сароглу, но те не са обект на това представяне на събитията. Не са намелени снимки на дарителя, чието име е изтрито от всички гръцки източници.

Заглавна снимка: Портрет на Митрополит Григорий Доростолски и Червенски, Фюльоп Ласло фон Ломбос, 1895 (Григорий Доростолски и Червенски – Уикипедия (wikipedia.org))

Свързана публикация:

Вместо църква в Русе, военен клуб в Атина (nasledstvobg.com)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Related Post

Тридесет и шест метров Кръст бе осветен над Българската земя в ЕлинпелинскоТридесет и шест метров Кръст бе осветен над Българската земя в Елинпелинско

Източник: bg-patriarshia.bg На 17 септември, в деня когато Православната църква почита паметта на св. София и нейните три дъщери Вяра, Надежда и Любов, както и намирайки се все още в

Светила на Православието през XIX – XX в. – св. Силуан Атонски (1866 – 1938)Светила на Православието през XIX – XX в. – св. Силуан Атонски (1866 – 1938)

На 24 септември Св. Църква почита св. преподобни Силуан Атонски (1866 – 1938). Свети Силуан, в света Симьон Иванович Антонов (1866 – 1938 г.), е родом от Лебединска околия на

РИМ – Кюстендил представя изложбата: „Средновековни графити от църквата Св. Георги”РИМ – Кюстендил представя изложбата: „Средновековни графити от църквата Св. Георги”

Източник: http://www.kyustendilmuseum.primasoft.bg/ Открита е на нова мобилна изложба на РИМ – Кюстендил „Средновековни графити от църквата Св. Георги”. Изложбата представя едно слабо познато културно-историческо богатство, каквито са графитите по живописта