Св. Паисий Светогорец (1924 – 1996) е един от особено обичаните от вече няколко поколения православни християни проповедници, благодатни духовни наставници, прозорливци и молитвеници на двадесетото столетие. На 12 януари 2015 г. св. Паисий е канонизиран от Вселенската патриаршия. Свободен достъп до книги, посветени на неговия живот и дела може да се намери в посветената му страничка на интернет страницата на българския Атонски манастир Св. ВМЧК Георги Зограф: https://www.sveta-gora-zograph.com/ (раздел: „Страница, посветена на Стареца Паисий Светогорец“); много примери от духовното наследство на св. Паисий могат да се открият тук: https://pravoslaven-sviat.org/. Публикуваният текст е откъс от книгата „Животът на стареца Паисий“ от йеромонах Исаак, достъпна в цялостен текст на посочената страница на българския Атонски манастир Св. ВМЧК Георги Зограф
За род и отечество.
Изтръгнат от корена си от младенческа възраст, изживял ужаса на войната и окупацията, Старецът от опит знаеше, че да “преживеем мирен и тих живот”, е голямо благословение.
Обичаше родината и казваше: “Родината е едно голямо семейство”. Не копнееше за национално величие, слава и мощ в светския смисъл, но за мир, духовен възход и нравствен живот на гражданите, за да ни помага и Бог. Нито пък желаеше сигурност, за да могат хората да се наслаждават на удобствата си.
На един грък, горещ патриот, който живееше в Америка и се опитваше да изтъква Гърция пред другите, Старецът препоръча да се подвизава да достигне святост и след това правилно и духовно да изтъква и Гърция.
Както израилските пророци дейно участвали в живота на народа по своя начин, молели се, плачели, изобличавали царе, проповядвали покаяние и предсказвали идните събития, също и Старецът не беше безразличен и равнодушен към проблемите на родината. Пророкът, който казал: “Няма да млъкна заради Сион” (Ис. 62:1) не е бил националист. Също и отношението на Стареца беше изцяло духовно.
Въпреки че живееше извън света, като малцина се бореше за благото на Отечеството. Достойни за удивление бяха дейността и приносът му за нашите външни национални въпроси. Говореше против антигръцките течения, против изопачителите на историческата истина и главно срещу несправедливите териториални претенции в ущърб на Гърция. Казваше: “Един иска Солун, друг иска Егейско море. Та никога ли не е съществувала Гърция?”
Посочваше националните опасности, преди още да са настъпили. Помогна на мнозина да видят ясно чуждите пропаганди във вреда на Родината и тези, които имаха необходимите длъжности и съзнание, вземаха нужните мерки.
Относно македонския въпрос висш офицер разказва: “Аз бях вътре в нещата, но не бях разбрал нищо. Старецът ми отвори очите. В началото се чудех и казвах: “Какви ги говори Старецът и откъде може да знае”? По-късно разбрах”. Още от 1977 година, когато отиде в Австралия, Старецът споменаваше за македонския въпрос. Някои “специалисти” счетоха тези изказвания за “безотговорни фанатични заплахи”.
Оприличаваше днешната държава Македония на постройка, градена с тухли и парчета халва, изрязани във формата на тухли, която е естествено някога да се срути.
За Турция заявяваше със сигурност: “Ще бъде унищожена и великите сили ще ни дадат Цариград. Не защото ни обичат, а защото Бог тъй ще нареди нещата, че в тяхна изгода ще е ние да го притежаваме. Ще влязат в сила духовните закони. Турците имат много да плащат за това, което са извършили досега. Този народ ще се затрие, защото не е произлязъл с Божие благословение. И краят им е вече при вратата. Преди голямата размяна свети Арсений казвал: “Ще изгубим родното си място, но пак ще си го върнем”.
Веднъж Старецът бил запитан кога ще се освободи Кипър, и отговорил: “Кипър ще се освободи, когато кипърците се покаят. Стройте духовни бази, за да могат да изгонят базите на турците, англичаните и американците”. Казано с други думи, разглеждаше въпроса за Кипър като духовен, а не като етнически или политически, и че разрешението му ще дойде от покаянието на народа и молитвата.
Виждайки опасността за Тракия от Изтока, отишъл в Комотини, за да подкрепи покръстените в християнство мюсюлмани. Искал да остане с тях за известно време, за да помогне.
Не искаше християните да са безразлични към проблемите на Родината. Много съжаляваше, когато виждаше духовни хора да търсят собственото си удобство, без да се интересуват от Отечеството. Мъката и недоумението му бяха от това как носещите отговорност не схващат накъде отиваме. Сам той отдавна предвиждаше днешното състояние и се безпокоеше, но не всяваше безпокойства и сред народа. Казваше: “От злото, което владее днес, ще произлезе голямо добро”.
Скърбеше за духовното падение на гражданите. Говореше строго за тези, които гласуват антихристиянски закони. Огорчи се за смяната на езика и каза: “Следващото поколение ще доведе германци да ни учат на езика ни, а децата ни ще ни заплюват в лицето”. В свое писмо пише: “Тия които отхвърлиха старогръцкия език, отново ще го въведат”.
Издаде един кратък текст в подкрепа на истинския патриот и благочестив национален герой Макриянис по повод отправените срещу него несправедливи и лъжливи обвинения. Освен възтържествуване на истината, тогава, както и сега, съществуваше извънредна нужда от явяването на един идеален пример за подражание за политическите водачи, но и за подпомагане на народа да придобие правилни политически критерии в избора на ръководители на държавата ни.
Един министър-председател, когото Старецът публично порицаваше за вредни за държавата и Църквата действия, поиска да се срещне с него в Суроти. Старецът отговори: “Нека дойде и ще му кажа всичко това в лицето”. Този беден келиот имаше душевната сила да издига гласа си безстрашно пред силните на деня.
Когато един президент на Републиката посети Света Гора, Старецът препоръча на манастирите да не го приемат, защото е подписал закона за абортите.
От министър, който поискал да помогне на негов познат манастир, не приел нищо, защото членувал в партия, която подписала антихристиянски закони.
Старецът беше човек на мира и единството. Не членуваше в никоя партия. Беше над всякакви партии. Отхвърляше атеистичните политически партии и политиците, имащи връзки с масонството заради тяхното безбожие и борбите им срещу Църквата. Казваше: “Какво да я правя лявата ръка или дясната, ако не се кръсти?”, отхвърляйки по този начин безбожните политици независимо от политическата им позиция. Някои партии, знаейки влиянието му върху народа, търсеха да го привлекат на своя страна за печелене на повече гласове, но напразно.
Посещаваха го политически лица, депутати, министри, сенатори от САЩ, а цар Константин му изпращаше картички. От никого обаче не искаше нищо за себе си или за познатите му манастири. Изискваше единствено да работят за благото на родината и Църквата.
Също така помогна на мнозина държавни служители чрез съветите си да са честни и съвестни в работата си. Уважаваше добрите педагози за същественото дело, което вършат, и благочестивите военни, притежаващи идеали.
Убеди мнозина младежи анархисти да служат като войници.
Изобщо съветваше всички да имат уважение и любов към родината, да работят добросъвестно за общото благо и да не се увличат от всеобщия дух на безразличие, на изличаване на всички ценности, на уреждане на себе си и злоупотреба.
Главно обаче Старецът помагаше на родината невидимо чрез своята молитва. Това се вижда от устава, който спазваше, но и от стихотворението, което изпрати на майка си. На края пише, че става монах, за да се моли “и за целия народ”. Пръв даваше пример и подтикваше, казвайки: “Нека се молим Бог да просвещава ръководителите, имащи високо положение в обществото, защото те могат да вършат големи добрини”.
Когато имаше обтягане на гръко-турските отношения, казваше: “Много облаци се насъбраха. Нека ги прогоним, ако можем (с молитва)”.
В друг подобен случай извършваше света Литургия в колибата си. По време на третия антифон не изпя блаженствата, както предвижда типикът, а тропари от канона на преподобния Николай Катаскепин, понеже е подходящ за такива ситуации: “Съкруши стрелите на безбожните агаряни, Владичице, и всяко бесовско нападение осуети, христоносния народ запази и закриляй, та с любов да Те прославяме”[1].
Когато родината беше в период на политическа нестабилност поради необмислено планиране на правителството, Старецът страдаше и много се молеше. Третият път, в който за кратко време щяха да се провеждат избори, се случи следното според разказаното от него: “Беше в навечерието на изборите. Седях на дървеното легло в архондарика и казвах молитвата. Изведнъж се появи дяволът с образа на… (висше политическо лице от онова време, характерно с катастрофалните си действия) и ме заплашваше. Но не можеше да се приближи. Беше като завързан, нещо го държеше и стягаше”.
През същата нощ Старецът се явил насън на един брачен свещеник. Казал му строго: “Отец… Какво спиш? Ставай да се молиш, защото родината е в опасност”.
Очакваше спасението на народа да дойде от Бога. Казваше: “Ако Бог оставеше съдбата на народа в ръцете на политиците, бихме загинали. Но Той оставя за малко, за да станат явни намеренията на всекиго”.
За политиците, носещи вреда за държавата, казваше: “Със спокойна съвест моля Бога да им дава покаяние и да ги прибира при Себе Си, за да не вършат по-големи злини, и да въздигне Макавеи из народа”.
Вярваше, че един монах може да помогне на целия народ. “Едного Бог прави монах, за да помогне на едно семейство, а другиго, за да помогне на цял народ. Света Гора много може да допринесе. Може отново да създаде Византия, от която е произлязла”.
[1] Теотокарий на свети Никодим Светогорец, Глас 8, Събота вечер
Иеромонах Исаак, Животът на Стареца Паисий, Славянобългарския манастир “Св. Вмчк Георги Зограф”, Света Гора, Атон, с. 227 – 230.
