Св. Гавриил (Ургебадзе) (1929 – 1995) – за синовната любов към собствения народ

Св. Гавриил (Ургебадзе) (1929 – 1995), родом от Грузия, е един от големите подвижници и изповедници на Православието през XX в. След внимателно изследване на неговия живот и дела, през 2012 г. обичаният и почитан от православните християни в Грузия и извън нея подвижник бе канонизиран от Грузинската православна Църква.

За синовната любов към собствения народ

Откъс от книгата на архимандрит Кирион (Ониани) „Преподобни Гавриил [Ургебадзе]. Юродив заради Христа“, Зографски манастир. Света Гора, 2020:

„Той преживяваше тежко всички несгоди на своя народ и непрестанно с обилни сълзи и плам молеше Бога и Божията майка за Грузия Казваше:

Горко на монасите и монахините, които не ги боли душата за своя народ.

Налагаше му се да говори по този въпрос, тъй като виждаше, че някои свещенослужители следваха лъжехристиянски твърдения, според които беззаветната любов към собствения народ се смяташе за шовинизъм, противоположен на християнската любов.

Отец Гавриил ни наставляваше:

Бог! Истината! Те на над отечеството, но родината е също от Бога и е истина, че трябва да обичащ предано своя собствен народ. Всички хора по света са наши ближни в Христа. И аз ви питам: къде има тук ненавист към другите народи?! Не, има само любов. Но ако ти не обичаш собствения си народ със синовна любов, как ще обикнеш чуждия? Има и още нещо: между родителя и родения съществува особена, благодатна зависимост – божествена отговорност. Нима е нямал любов апостол Павел, който проповядва на всякакъв род и езичници и ги обръща, но в молитвите си към Бога обрича себе си  на ад и отлъчване само заради своя народ, заради спасението на юдеите?

През 1991 – 1992 г. в Грузия се разигра ужасна трагедия. Стана държавен преврат, грузинци стреляха в грузинци и се проля кръв. От ужаса народът остана дълго както в духовно, така и в материално затъмнение. През октомври – ноември 1991 г. никой и не предполагаше такова нещо. Имаше политическо напрежение, но не такова, за да допусне човек последвалите събития. Тогава, през онези дни, само отец Гавриил молеше Господ и Богородица да спасят от бедствие грузинския народ. Единствено него го болеше в душата за ставащото.

Във връзка с това са интересни спомените на госпожа Тинатин Мчедлидзе:

„През октомври – ноември 1991 г. ми се наложи да временно да живея в манастира Самтамвро. Шиех монашеско и послушнически дрехи и раса. Тогава се запознах отблизо с отец Гавриил и станах свидетелка на няколко чудеса.

Веднъж почти се привършиха восъчните свещи, които си бях донесла в манастира, беше останала само една. В стаята за молитва сестрите четяха молебен към Света Богородица. По време на молитвата ми се прииска много да запаля пред Божията майка тази свещ, но се притеснявах, тъй като вратата скърцаше и останах на мястото си. Неочаквано влезе отец Гавриил със скръбно лице. Носеше части от човешки скелет – череп и кости от ръка. Като ги сложи пред иконата, се обърна към нас. С поглед ме откри сред толкова сестри – черноризници и ми каза:

-Върви да донесеш свещта и я запали пред иконата.

Изпълних веднага благословението му. Той започна да плаче страшно, като умоляваше Богородица да спаси грузинския народ от кръвопролитие. Моли се дълго, като от време на време гръмко изричаше:

-Кръв на Руставели[1]! Кръв! Грузинска кръв!

Накрая каза:

Божията майка отговори: „Кръв ще има!“ – и продължи молитвата и сълзните въздишки.

Уплаших си много. Помислих си, че ако в Тбилиси се очаква такова нещастие, аз трябва да бъда с близките си и веднага се върнах вкъщи. Когато на „Руставели“ грузинци стреляха в грузинци, отец Гавриил биел камбаната, плачейки: „Кръв, кръв“. После, щом в манастира узнаха за трагедията, пророчеството на стареца предизвика голямо удивление.“

Архимандрит Кирион (Ониани) „Преподобни Гавриил [Ургебадзе]. Юродив заради Христа“, Зографски манастир. Света Гора, 2020, с. 107 – 109.


[1] Централна улица в Тбилиси.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Related Post

Обява за Национален конкурс: „Ще бъда блажен, ако с моята саможертва възкръсне България за нов свободен живот!“Обява за Национален конкурс: „Ще бъда блажен, ако с моята саможертва възкръсне България за нов свободен живот!“

С благословението на Св. Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия – Видинска света митрополия, Съюзът на българските писатели, списание „Читалище” и дружество „Будители” в област Монтана обявяват: НАЦИОНАЛЕН

Закрилниците на българите – св. патриарх Йоаким I ТърновскиЗакрилниците на българите – св. патриарх Йоаким I Търновски

Георги Канев В своята многовековна история българският народ е дал на православната Църква и Предание редица светии. Всички те намират своето място в празничния календар на Православието и на съответните

„Веднъж за цял живот“ на прот. Илия Шугаев – нова книга от Ловчанска св. митрополия„Веднъж за цял живот“ на прот. Илия Шугаев – нова книга от Ловчанска св. митрополия

Източник: predanie.bg За първи път на българския книжен пазар предстои да излезе „Веднъж за цял живот“ на прот. Илия Шугаев – книгата побрала по мнението на хиляди читатели много мъдри,