Светила на Православието през XIX – XX в. – св. Силуан Атонски (1866 – 1938)

На 24 септември Св. Църква почита св. преподобни Силуан Атонски (1866 – 1938).

Свети Силуан, в света Симьон Иванович Антонов (1866 – 1938 г.), е родом от Лебединска околия на Тамбовската губерния в Русия. На 19-годишна възраст той преживял благодатно видение и тъкмо когато започнал да го забравя, му се явила Пресвета Богородица. След тези преживявания животът му се променил и младежът решил да постъпи в манастир. Само седмица след като завършила военната му служба, Симьон заминал за Атон и през есента на 1892 г. станал послушник в руския манастир „Свети Пантелеймон”. Първото му послушание било да работи в мелницата, но по пътя на своя духовен подвиг той приел старателно вековното правило на атонските монаси. 

Скоро той получил от Божията Майка велик и рядък дар: неговата молитва станала “самодвижна”. В същото време младият и неопитен послушник бил подложен на дяволски изкушения. След половин година борба с тях се почувствал изоставен и тежка мъка обхванала душата му. Тогава Сам Господ Иисус Христос му се се явил, за да го насърчи. Младият Симьон принадлежал към рядко срещаните подвижници, които още в началото на своя подвиг получават Благодат, която обикновено се дава на съвършените.  

При монашеското си подстрижение през 1896 г. послушникът Симьон приема името Силуан. Нощите си той отдавал на Исусовата молитва – спял седнал по 1-2 часа в денонощие на пресекулки по 15-20 минути. Така в непрестанна борба изминали 15 години. 

Една нощ, въпреки всички старания молитвата не се отдавала на монаха. В сърцето си той поискал съвет от Господа и получил отговор да мисли за ада, но да не се отчайва.  

Откровението на Господ към преподобния Силуан съдържа кратката формула на вековния опит от християнското подвижничество. Осъждайки сам себе си в ада, приемайки за себе си достойното наказание, без да да губи надежда в Милостивия Господ и посвещавайки Му своите сили и упование, подвижникът получава способността да противостои на собствените си страсти и външните съблазни. Тази формула е ключ към спасението на всеки християнин. Тя води към блаженство, но чрез болката на покаянието. Води към царствено богосиновство, но чрез съзнанието за своето недостойнство.  

От този момент преподобният Силуан неотклонно поел по пътя на спасението. След още 15 години той достигнал пълно безстрастие. След първото Си откровение, Господ вече го следвал неотклонно. Така постепенно чрез благодатните посещения се променял и характера на молитвата на преподобния Силуан. Той започнал да се моли за света – „за всички от Адама, като за себе си”. От тази молитва се ражда неговото свидетелство за нерушимата връзка на всеки човек с неговите ближни: „Братът наш е нашият живот”, и неговата убеденост, че любовта към ближния е условие за познанието на Бога: „ В когото няма любов към врага му, в него не обитава Дух Божий”. 

След повече от 40 години подвижнически живот преподобният Силуан почива мирно в Господа на 11 септември (24септември) 1938 г. Заболял тежко седмица преди смъртта си, Силуан починал без да прексва нито за миг молитвите си. 

Приживе той оставя много свои записки. През 1952г. те са публикувани от неговия ученик архимандрит Софроний (Сахаров; † 1993) в книгата „Старецът Силуан“. Тя е преведена на повече от 25 езика ( и на български) и се е превърнала в неоспоримо свидетелство, че и в наши дни има святост.

На 26 ноември 1987 г. Светият Синод на Вселенската Патриаршия начело с Константинополския Архиепископ Димитрий официално решава: “Старецът Силуан Атонски да бъде съпричислен към преподобните и свети мъже на Църквата”.

Много монаси наричат св. Силуан Добролюбиви. 
На икона изобразяваща откровението на Христос към св. Силуан върху свитък, който той държи е изписана неговата молитва: „ Моля Ти се, Милостиви Господи, да Те познаят чрез Светия Дух всички народи на земята.

(По Краткое житие из “Патерика новоканонизированных святых” (Альфа и Омега. -1998. -N 4(18). -С.200-202).

Източник: https://www.mitropolia-sofia.org/

Из духовното наследство на св. Силуан Атонски: За любовтаЗа мира в душатаЗа покаяниетоИз разговори на св. Силуан Атонски; други теми от духовното наследство на св. Силуан – ТУК и ТУК.

Заглавна снимка – ТУК

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Related Post

„Само епископ Висарион ги укрепваше във вярата“ – за живота и делото на св. Висарион Смоленски„Само епископ Висарион ги укрепваше във вярата“ – за живота и делото на св. Висарион Смоленски

Ст.н.с. д-р Христо Темелски За живота и мъченичеството на епископ Висарион епископ Смоленски черпим сведения от един единствен източник, т. нар. „Исторически бележник, в който се записват важните случаи, станали

Житие на св. мъченик Константин Софийски († ок. 1737 г.)Житие на св. мъченик Константин Софийски († ок. 1737 г.)

На 21 май, редом с празника на св. равноапостолни цар Константин и царица Елена, се отбелязва паметта и на светеца, българин по род, св. Константин Софийски: Д-р Константин Рангочев Настоящият

Житие на св. Паисий ХилендарскиЖитие на св. Паисий Хилендарски

На 19 юни се празнува паметта на възродителят на българските духовни будители от по-ново време – св. Паисий Хилендарски Господ рекъл на Своите апостоли: „идете, научете всички народи“, и още: