Източник: dveri.bg
Неотдавна от печат излезе третата, и последна, част от документалната поредица, озаглавена Атеистичната политика в комунистическа България – дългогодишен проект на департамент „История“ на НБУ със съставител и редактор доц. д-р Живко Лефтеров. Първата част от тази поредица, за която своевременно съобщихме и в Двери (тук), беше отпечатана в края на 2020 г. През 2021 г. се появи и нейната втора част (тук), а днес вече целият документален сборник е достъпен за всички, интересуващи се от живота на Българската православна църква и на други вероизповедни общности у нас в условията на агресивен държавен атеизъм.
Хронологично, включените в третата част документи обхващат времето между 1978 и 1989 г. Като отправна точка за избрания период съставителят е възприел едно решение на Държавния съвет на НРБ от април 1978 г., наречено „Основни насоки за развитие и усъвършенстване на празнично-обредната система в НР България“ – решение, с което се дава тласък за разгръщане на политика на налагане на нова празнично-обредна система в страната, предназначена да замени изцяло съществуващата дотогава, която е почивала на християнската вяра и богослужебния кръг на Църквата, на християнските празници, традиции и обичаи.
В унисон със замисъла на съставителя, включените документи – преимуществено от регионалните държавни архиви – създават добра представа за методите и опитите за реализирането на тази централизирана държавна политика в отделните райони на страната. Включени са също подбрани свидетелства с авторство – архиереи на Българската православна църква, които на свой ред дават възможност за добиване на представа за реакциите, предизвикани сред най-голямата верова общност в България към политиката на БКП за пълна атеизация на обществото у нас. В тази връзка не по-малко любопитни са и документите, разкриващи подробности относно последователно следваната държавна политика на атеизация сред мюсюлманските общности в България. Действия, които са протичали успоредно с т. нар. Възродителен процес.
Всичко това прави изданието Атеистичната политика в комунистическа България не само интересно, но и навременно и полезно – при това не просто за научната общност, но и за най-широката общественост, тъй като днес, вече четвърто десетилетие след краха на тоталитарния комунистически режим, паметта за този период все повече избледнява, а това е предпоставка за частична или пълна реабилитация на онова време, улесняваща наблюдаваните днес всевъзможни и все по-агресивни опити за подмяна на истината и за промяна в обществените нагласи у нас.
Както и предходните две части, и тази последна част на Атеистичната политика в комунистическа България също е придружен от Именен и Географски показалец, както и от Списък на съкращенията. Изданието е в обем от 767 страници. Заедно с включеното в досегашните две части, общият брой на публикуваните в сборника документи нараства до 435, а общият обем на поредицата възлиза на 2258 страници.
Новото издание, с корична цена от 30 лв., може да бъде намерено в книжарниците на Нов български университет, както и да бъде поръчано онлайн.
