Светила на Православието през XIX – XX в. – св. Йоан Кронщадски (1829 – 1908)

На 20-и декември, в навечерието на големия празник Рождество Христово Православната Църква празнува паметта на един от най-забележителните Божи угодници, пастири и чудотворци на деветнадесетото и двадесетото столетие – св. Йоан Кронщадски (1829 – 1908духовен кръщелник на българския народостен покровител св. Йоан Рилски.

За св. Йоан Кронщадски и неговото духовно наследство вж. още: Св. Йоан Кронщадски – размисли и поучения по различни теми – https://pravoslaven-sviat.org/http://www.pravoslavieto.com/https://pravoslavenhram.com/https://outsideri.org/„Домът на трудолюбието“ – за социалната дейност на св. Йоан Кронщадски от края на XIX в; Благотворителността и милосърдието на св. Йоан Кронщадски (1829 – 1908).

Живот и пастирско дело и прослава на св. Йоан Кронщадски (1829 – 1908).

Светият праведен отец Иоан, Кронщадски чудотворец, се родил на 19 октомври 1829 г. в далечния север на Русия – в село Сура, Архангелска губерния. Баща му, Иля Сергиев, бил беден църковен псалт. Новороденото изглеждало толкова слабо и хилаво, че от страх да не умре, родителите побързали веднага да го кръстят. Съгласно благочестивия православен обичай младенецът бил наречен Иоан в чест на свети Иоан Рилски, чиято памет светата Църква празнувала на този ден. Детенцето обаче не умряло. Полека-лека започнало да се поправя и расте, макар обстановката да била крайно бедна и животът му съпроводен с големи лишения. Отрокът Иоан се запознал отрано с безрадостната картина на бедност, скръб, сълзи и страдания и растял кротък, тих, замислен, особено отзивчив към човешките страдания и болки. Обичал природата, наблюдавал с любопитство живота на птичките и растенията и навсякъде виждал премъдрата ръка на Твореца. От всичко най-много го привличал Божият храм, където го водел баща му, когато сутрин и вечер отивал на богослужение. Вяра в Бога, пълна отдаденост на Неговата блага воля, любов към богослужението, към хубавото хорово пеене, вглъбена молитва, поучение чрез Светото Писание и житията на светиите – такава била духовната атмосфера, в която растял младият Иоан. Още на 4-5 годишна възраст той се прочул сред съселяните си със своята чиста детска молитва. “Ако се изгубел на някого конят, той отивал при малкия Иоан с молба да се помоли за добичето; случи ли се някаква беда или някой се разболее – пак отиват при него.”

На шест години с бащина помощ момчето започнало да се учи на четмо и писмо, но учението му вървяло трудно. Бащата събрал последните си средства и го отвел в град Архангелск, където било единственото за епархията духовно училище. Там детето изпаднало в състояние на безпомощност и ревниво приемало успехите на другарите си. Утешение намирало само в молитвата. И ето, една нощ, налегнат от тежка мъка, Иоан паднал на колене с гореща молитва за помощ и изведнъж като че ли го разтресло, като че ли завеса паднала от очите му, сякаш му се открил разумът; на душата му станало леко и радостно и той ясно си спомнил урока. Щом се съмнало, скочил от леглото, грабнал книгата и, о щастие! – започнал да чете леко и свободно, да разбира всичко и да запомня прочетеното. С две думи, толкова напреднал, че вече не се чувствувал като последен ученик, а до края на годината станал един от първите. След килийното училище постъпил в Архангелската семинария, която завършил като първенец през 1851 г. И бил приет на държавни разноски в Санкт Петербургската духовна академия. В това време починал бащата и бедната му майка заедно с двете му невръстни сестри останала без материална подкрепа. Скоро обаче Бог им помогнал. Ръководството на Академията предложило на младия и способен студент длъжността писар срещу 9 рубли месечно възнаграждение. Иоан приел работата с благодарност и редовно изпращал цялото си възнаграждение в къщи.

Младият студент обичал да размисля за чудното и любвеобилно Божие домостроителство за спасението на човешкия род и проливал горещи сълзи в желанието си да помогне за спасението на човеците. Той молел Бог да го удостои с благодатта на свещенството и с пастирството на духовно стадо. Молитвата на предания на Бога млад студент била чута и желанието на сърцето му – изпълнено. В пророчески сън той се видял, че служи като свещеник в чудно хубав голям храм на неизвестен град. Скоро сънят се сбъднал. През 1855 г. Иоан Сергиев завършил с отличие Академията. Същата година престарелият протойерей от Кронщад, Константин Несвицкий, се запознал с младия богослов, обикнал го и му дал за жена дъщеря си Елизавета Константиновна. Самият той се оттеглил на покой, а мястото му в кронщадската катедрала “Свети апостол Андрей Първозвани” заел зет му Иоан Сергиев.

Когато за пръв път прекрачил прага на кронщадската катедрала, младият свещеник замрял в трепет, защото видял храма, който много преди това му се представял в детски видения. Оттук нататък целият му живот и пастирска дейност протекли в Кронщад. По това време градът бил място за административно интерниране от столицата на разни престъпни люде. Освен това там имало много неквалифицирани работници, които се трудели предимно на пристанището. В повечето случаи те живеели в жалки колиби и землянки, просели и пиянствали. Безверие, сектанство, друговерие, да не говорим за пълното религиозно безразличие, процъфтявали тук.

Точно към тези нравствено погиващи люде, презирани от всички, насочил вниманието си младият пастир, изпълнен с дух на истинска Христова любов. Точно сред тях започнал дивния подвиг на своя самоотвержен пастирски труд. Ежедневно посещавал мизерните им жилища, беседвал, утешавал, грижел се за болните и им помагал материално, раздавал всичко, каквото имал, даже до обувките и дрехите си и обричал на крайна нужда себе си и жена си. Поради това съпругата му Елизавета Константиновна била твърде недоволна (и главно от това, че той почти, а може би изобщо не живеел с нея като съпруг със съпруга, а като брат със сестра. Известно е, че тя никога не го наричала другояче освен “брат Иван”). Веднъж, в недоволството си подала оплакване пред духовните власти, искала дори развод, но отец Иоан останал непреклонен:

– Аз съм свещеник – казвал той, – значи и дума не може да става: аз принадлежа на другите, а не на себе си.

И младата презвитера лека-полека се превърнала, макар и не без ропот отначало, в милосърдна сестра, която започнала да помага усърдно на своя мним съпруг в неговото високоблагородно служение.

“- Щастливи семейства, Лиза, и без нас има достатъчно много, а ние с тебе нека се посветим на служение Богу.”

И все пак, като не желаел да я мъчи наравно със себе си, отец Иоан ѝ предоставил да получава заплатата му на преподавател по закон Божий и да живее с нея, а сам той благотворил изключително със сумите, които негови почитатели изобилно и ежедневно му жертвували. И тъй, кронщадските бедняци, изметът на обществото, които отец Иоан със силата на своята състрадателна пастирска любов направил отново хора, като им върнал загубения човешки образ, първи открили светостта му, а много скоро за това научила и цяла вярваща Русия.

Един занаятчия разказва за себе си необикновено трогателно: „Тогава бях на 22-23 години. Сега съм старец, но добре помня как за първи път видях батюшката. Имах семейство и две деца. Работех и пиянствах. Семейството ми гладуваше. Жената скришом просеше. Живеехме в неугледна тясна стаичка. Връщам се веднъж не много пиян. Виждам някакъв млад батюшка седи, държи на ръце синчето и му говори нещо ласкаво. Детето слуша сериозно. Мен все ми се струва, че батюшката беше като Христос на картината “Благославяне на децата”. Понечих да изругая… но очите на батюшката, ласкави и сериозни, ме възпряха: стана ми срамно… Наведох очи, а той ме гледа – право в душата ми гледа. Започна да говори. Не смея да предам всичко, което казваше. Говореше за това, че у нас в къщичката е рай, защото там, където са децата, винаги е топло и хубаво, и за това, че не е нужно този рай да се заменя с кръчмарския дим. Не ме обвиняваше, не, всичко оправдаваше, само че на мен не ми беше до оправдание. Отиде си той, а аз седя и мълча… Не плача, макар че на душата е така, както пред сълзи. Жената гледа… И ето от тогава станах човек.

Необичайният подвиг на младият пастир започнал да предизвиква упреци и обвинения от всички страни. Дълго не признавали искреността на неговите намерения, надсмивали му се, клеветяли го, устно и в печата, наричали го налудничав. По едно време епархийското началство дори забранило да му дават заплатата на ръка, тъй като щом я вземел, всичко, до последната копейка, раздавал на сиромасите, за което го викали на обяснение. Отец Иоан мъжествено понасял изпитанията, без да промени начина си на живот в угода на нападащите го. И с Божия помощ победил всички и всичко. За онова, заради което в първите години от неговата пастирска дейност му се присмивали, оскърбявали, клеветяли и преследвали, впоследствие започнали да го прославят, като разбрали, че пред тях е верен последовател на Христа, истински пастир, полагащ душата си за своите овце.

Трябва да се обича всеки човек и в неговите грехове, и в неговия позор – казвал отец Иоан, – не трябва да се смесва човекът – този образ Божий – със злото, което е в него…” С такова съзнание отивал при хората, като побеждавал всички и ги възраждал със силата на своята истинска, пастирска, състрадателна любов.

Скоро се разкрил и неговият дивен дар на чудотворец, който го прославил в цяла Русия и далеч зад пределите ѝ. Невъзможно е да се изброят всички чудеса, извършени от него. Невярващата интелигенция в Русия и нейният печат умишлено премълчавали тези безбройни явления на силата Божия. Но все пак твърде много от тях били записани и запазени от вярващите.

По молитвите на светия праведен Иоан ставали, стават и сега, след неговата блажена кончина, множество дивни чудеса. Чрез молитва и възлагане на ръце той изцерявал болни от най-тежки болести, на които медицината била безпомощна да помогне. Изцеренията ставали както насаме, така и при голямо множество хора, а често пъти и от разстояние. Достатъчно било да се напише писмо на светеца или да му се изпрати телеграма, за да стане по Божия милост чудото на изцелението. По молитвите на Божия угодник проглеждали слепи, парализирани ставали от постелята, душевноболни оздравявали, бесове били прогонвани. Художникът Животовски описал как над една местност, страдаща от засуха и застрашена от горски пожар, се излял по чуден начин дъжд, след като оотец Иоан възнесъл там молитвата си. Чрез молитвата на праведника се изцелявали не само руски православни люде, но и мюсюлмани, евреи и обърнали се към него чужденци. Този велик дар на чудотворство бил резултат от великите му подвизи – молитвен труд, пост, самоотвержени дела на любов към Бога и ближния.

Скоро за цяла вярваща Русия свети Иоан станал стълб на Православието, утешител, помощник в беди и скърби, изцелител на душевни и телесни немощи, пример за подражание. И ако в първите години от служението си той търсел и ходел при народа и то в пределите на Кронщад, сега народът отвсякъде, от всички краища на Русия, се устремил към него. Ежедневно в Кронщад пристигали хиляди желаещи да го видят и да получат помощ от него.

Още по-голям бил броят на писмата и телеграмите, които идвали на негово име. Пощата в Кронщад трябвало да открие специално отделение за кореспонденцията му. Наред с писмата и телеграмите при него се стичали огромни суми за благотворителност. За размера им можело само да се предполага, понеже щом ги получел, той веднага ги раздавал. Смята се, че през ръцете му минавали не по-малко от един милион рубли годишно – огромна сума по това време. С тези пари отец Иоан хранел всеки ден хиляди бедняци, построил в Кронщад особено учреждение – “Дом на трудолюбието” – с училище, църква, работилници, сиропиталище, детски дом, приют за жени, нощен дом, лечебница, библиотека, народна кухня. Основал в родното си село женски манастир, въздигнал там и голям каменен храм, а в Санкт Петербург построил женски манастир, посветен на свети Иоан Рилски, където бил погребан впоследствие.

В периода на своята всеруска слава пастирът, за жалост на кронщадци, трябвало да изостави преподаването на Закон Божий в градското училище и в класическата гимназия, където учил децата повече от 25 години. А той бил забележителен педагог. При него мярка за поощрение не били оценките, нито заплахите за наказание. Успехите се раждали от топлото му, задушевно отношение към самия предмет и към учениците. Затова при него нямало изоставащи. Децата очаквали часовете му и жадно се вслушвали във всяка негова дума. Това била жива беседа на пастира-отец със своите деца, която се запечатвала в паметта за цял живот. Свети Иоан обяснявал на педагозите необходимостта да се дава преднина на човека и християнина в обучението, а въпросът за науките да бъде на втори план.

Ако си представим как протичал денят на пастира, ще разберем и почувствуваме тежестта и величието на неговия безпримерен подвиг. Всеки ден той ставал в 3 часа през нощта и се приготвял за отслужване на Божествена литургия. Около четири часа се отправял към храма за утреня. Тук вече го очаквали тълпи от поклонници, жадуващи да получат поне благословение. Чакали го и множество бедняци, на които раздавал милостиня. По време на утренята той четял сам канона, като придавал на това четене голямо значение. Изповедта преди началото на Литургията поради големия брой желаещи да се изповядат била обща, но тази обща изповед и на участници, и на очевидци произвеждала потресаващо впечатление.

Както свидетелствуват негови съвременници, миряни и съслужители, извършваната от свети Иоан Божествена литургия не се поддавала на описание. Ласкав поглед, ту умилителен, ту скръбен, молитвени въздишки, сълзи, вътрешно проливани, поривисти движения, огън от свещеническа благодат, потресаващи мощни възгласи, пламенна молитва – това били някои от чертите на неговото служение, което представлявало непрекъснат пламенен молитвен порив към Бога. По време на богослужението той наистина бил посредник между Бога и човеците, ходатай за техните грехове, живо звено, съединяващо земната Църква, за която се застъпвал, с небесната, сред членовете на която духом пребивавал в тези минути. Всички възгласи и молитви произнасял така, сякаш грейналите му очи виждали пред себе си Господа. Сълзи на умиление се леели от тях, но той не забелязвал – отец Иоан преживявал цялата история на човешкото спасение, чувствувал дълбоко и силно любовта на Господа към нас, съпреживявал Неговите страдания. Служението му въздействало върху всички присъстващи. Наред с вярващите, които идвали, имало и такива, които се съмнявали, други го гледали с недоверие, трети били дошли просто от любопитство. Но всички се прераждали и чувствували как ледът на съмнението и неверието постепенно се стапя и се заменя с топлотата на вярата. След общата изповед обикновено се причастявали толкова много хора, че на светия престол имало по няколко големи чаши, от които няколко свещеника едновременно приобщавали вярващите. Нерядко причащението продължавало повече от два часа. По време на Литургията носели писма и телеграми направо в олтара и още тук отец Иоан ги прочитал и се молел за нуждаещите се.

След края на Божествената литургия, съпровождан от хиляди вярващи, той излизал от храма и се отправял за Петербург за посещение на болни, които чакали неговата помощ. И рядко се връщал в къщи преди полунощ. Нерядко нощем не му оставало време даже за спане. Да живее и се труди така било възможно единствено при наличието на свръхестествената благодатна Божия помощ.

Славата за свети Иоан била тежък труд и велик подвиг. Достатъчно било само да се покаже и около него мигновено израствала тълпа от жадуващи поне да се докоснат до чудотвореца. Почитателите му даже се хвърляли след бързо препускащата карета, хващайки я за колелата, с опасност да бъдат осакатени.

По желание на вярващите пастирът трябвало да предприема пътувания до различни градове на Русия. Те били истински триумф на смирения Христов служител. Стичали се десетки хиляди люде, обзети от благоговение и страх Божий, с вяра и желание да получат целително благословение. Когато свети Иоан пътувал по реката, тълпи народ тичали по брега, а мнозина при приближаването на парахода заставали на колене. На 15 юли 1890 г. храмът в Харков не могъл да побере молещите се. Не само в него, но и на площада около него не могъл да се вмести народът, който изпълвал всички съседни улици. В самия храм хористите били принудени да пеят в олтара. На 20 юли отец Иоан извършил молебен на Съборния площад – присъствували повече от 60 000 души. Това се повтаряло и в другите градове на Поволжието – Самара, Саратов, Казан, Нижни Новгород.

Отец Иоан бил и забележителен проповедник, говорел просто, най-често без особена подготовка, импровизирано. Не търсел красиви слова и оригинални изрази, проповедите му обаче се отличавали с необикновена сила и дълбочина на мисълта, с изключителна богословска ерудиция при цялата си достъпност и разбираемост даже за неуките хора. Във всяка негова дума се чувствувала особена сила, която била отражение на силата на духа му.

Въпреки изключителната си заетост пастирът намирал време да води дневник, в който ежедневно записвал мислите, които му идвали по време на молитва и съзерцание, в резултат на “благодатно озарение на душата, с което се удостоявал от всепросвещаващия Божий Дух”. Мислите от този своеобразен духовен дневник, издадени в три тома под заглавие “Моят живот в Христа”, представляват истинско духовно съкровище и се нареждат до творенията на великите отци на Църквата и подвижници на християнско благочестие.

Забележителен паметник на святата личност на отец Иоан и неизчерпаем материал за назидание са освен това трите тома негови проповеди в обем 1800 страници. Словата и поученията му са истински полъх на Светия Дух и разкриват неизследимите дълбини на Божията Премъдрост. Основна мисъл във всички негови творения е необходимостта от истинска гореща вяра в Бога и живот по вярата в непрестанна борба със страстите и похотите, преданост към православието и православната Църква като единствено спасяваща.

Тежкият подвиг в служение на ближния през последните три години от живота му преминал под знака на мъчителната болка, която кротко и търпеливо, без да се оплаква, праведникът понасял. Продължавал да отслужва ежедневно света Литургия, да се причащава със Светите Тайни и да проповядва. Болките в главата били постоянни, но всеки ден от началото до края на светата Литургия те го напущали и това било времето на истински блажен живот в Христа.

Благодаря на Моя Господ за изпратените ми страдания за предочищение на моята грешна душа. Ще я оживи Светото Причастие.” И той се приобщавал всеки ден, както преди.

На 10 декември 1908 г., като събрал остатъка от силите си, отец Иоан за последен път извършил сам Божествена литургия в Кронщадския съборен храм. А на 20 декември 1908 г. в 7 часа и 40 минути сутринта великият праведник мирно починал в Господа, като предсказал предварително деня на своята кончина.

На погребението му се стекли десетки хиляди хора. Пространството от Кронщад до град Ораниенбаум и от Балтийската гара в Петербург до Иоановия манастир в Карповка било заето от огромно множество плачещ народ. Толкова много хора не се били стичали на нито едно погребение до сега, случай безпрецедентен в цяла Русия. Погребалното шествие било съпровождано от войскова част със знамена, военни оркестри изпълнявали “Колко славен”, по улиците на града стояли войници в шпалир. Съгласно нареждането на царя траурната процесия минала покрай Зимния дворец и зданието на Светия Синод, където било забранено преминаването на подобни шествия. Чинът на опелото извършил митрополитът на Санкт Петербург – Антоний, заедно със сонм от епископи и многочислено духовенство. Ония, които успели да целунат ръката на покойния, свидетелствували, че тя не била студена и вкочанена. Чували се възгласи: “Залезе нашето слънчице! На кого ни оставяш, скъпи отче? Кой сега ще помага на нас, сиротните, немощните?” В опелото обаче нямало нищо скръбно, то напомняло по-скоро светла пасхална заутреня и колкото повече напредвала службата, толкова повече растяло и крепнело празничното настроение у молещите се. Чувствувало се как от ковчега излизала някаква благодатна сила, която изпълвала сърцата на присъствуващите с неземна радост. За всички било ясно, че пред тях лежал светец, праведник, чиято любов и ласка обгръщала дошлите да му отдадат последна почит.

Необходимо ни е всеобщо нравствено очищение, всенародно дълбоко покаяние, промяна в нравите – от езически на християнски, да се очистим, да се умием със сълзите на покаянието, да се примирим с Бога и Той ще се примири с нас.

Паметта му се чества на 20 декември.

„Жития на светците“, изд. Зографски манастир

Източник: https://svparaskeva.com/

Молитвена възхвала:

АКАТИСТ НА СВЕТИ ПРАВЕДЕН ЙОАН КРОНЩАДСКИ

Кондак 1


Избран угодниче и преславен чудотворче, отче праведни Йоане, преславно украшение на град Кронщад! Ти, от детство като си последвал Христа, пожелал си да се съразпънеш с Него и като утвърди живота си в Него, си приел от Бога дара на чудесата и с живоносно слово си нахранил всички. А ние, недостойните, като благодарим, ти викаме:
Радвай се Йоане, предивен молитвениче на руската земя.


Икос 1


Ангел светъл още като отрок, наяве си видял, отче Йоане, който ти каза, че по повеление на Господ ти е определен да те опазва във всички твои пътища. Затова, като те знаем за избраник Божий, ти зовем така:
Радвай се, избран съсъд на Божията благодат;
радвай се, от детство с Божието слово наставляван.
Радвай се ти, който в юношество се сподоби с явяването на Ангела Хранител;
радвай се ти, който от младост се предаде на водачеството на Светия Дух.
Радвай се ти, който възприе благочестието на боголюбивите си родители;
радвай се ти, който се огради с целомъдрие и чистота.
Радвай се ти, който с цялото си сърце внимаваш към твоя духовен наставник;
радвай се ти, който с почитание придоби благоволението на твоите родители.
Радвай се Йоане, предивен молитвениче на руската земя.


Кондак 2


Предузна, богоносни отче Йоане, че много беди и съблазни идват върху Руската Църква и Божиите чеда ще бъдат гонени, увещавал си хората, казвайки: покайте се, стойте в Православната вяра, укрепявайте се и славете Господа, като Му зовете: Алилуия.


Икос 2


Наставляван от Божествения разум, всеблажени отче Йоане, просвещавал си със светлината на Богопознанието всички, които идваха при теб. Ние пък, научавани от твоите писания, ти викаме така:
Радвай се, пламенни служителю на евангелската Истина;
радвай се, немлъкващ възвестителю на думите за вечен живот.
Радвай се ти, който угоди на Бога с твоето пламенно житие;
радвай се ти, който прослави Божията Църква с твоите писания.
Радвай се ти, който съзерцава винаги Кръста Христов пред очите си;
радвай се ти, който от цялата си душа пожела да се съразпънеш с Христа.
Радвай се ти, който с цялото си сърце възлюби Бога и ближните;
радвай се ти, който подаваш утешение на хората, които са в скърби и печали.
Радвай се Йоане, предивен молитвениче на руската земя.


Кондак 3


Със силата на Божествената благодат като светилник многосветъл на Православната Църква, си просиял в град Кронщад, праведни Йоане и като просвети людете, седящи в греховна тъмнина и смущавани от съблазънта на богоборчеството, наставлявал си да пеят на Бога: Алилуия.


Икос 3


Като имаше пастирска любов, праведни отче Йоане, побързал си към хората, нямащи покрив и насъщен хляб и погиващи в отчаяние, и с любов и милосърдие си ги придобил за Христа. Ние пък, благодарно ти зовем така:
Радвай се, в Божия храм дръзновен молитвениче за хората;
радвай се, милостив помощниче на вдовици и сираци.
Радвай се ти, който подбуждаш към покаяние окаменелите по сърце;
радвай се ти, който просвещаваш с Божествена премъдрост непознаващите Бога.
Радвай се, тихо изправяне на непокорните и злонравните;
радвай се, ревностно изобличаване на ленивите и маловерните.
Радвай се, неустрашим проповедниче на Божието Царство и неговата правда;
радвай се, неуморим воине против коварствата на поднебесните духове на злобата.
Радвай се Йоане, предивен молитвениче на руската земя.


Кондак 4


Като предузна бурята на злочестието, повдигана срещу нашата свята Църква, отче Йоане, като верен страж на дома Господен, поучавал си Божиите чада да бдят, да ходят право в истинската вяра и да пребивават непорочно в Господните заповеди, та да спаси Господ Своите люде, които в покаяние Му викат: Алилуия.


Икос 4


Божиите люде, като чуваха, че ти, отче Йоане, си избран и преизпълнен с благодатни дарове съсъд, не само от Кронщад, но и от всички краища на земята прибягваха към тебе, тъй че да намерят изцеление и помощ. С тях и ние, като на топъл ходатай пред Бога, умилно ти викаме:
Радвай се, сеятелю на правдата, който храниш гладните за вечен живот;
радвай се, изобличителю на неправдата, който ограждаш верните от греховната заблуда.
Радвай се ти, който посочваш пътя към Бога на заблудените и неразумните;
радвай се ти, който с твоите писания наставляваш Божиите чеда.
Радвай се непрестанно упование на скърбящите и обременените;
радвай се, благодатно лекуване на болните и страдащите.
Радвай се, избран съсъд, дивно украсен с даровете на Светия Дух;
радвай се, най-светъл светилниче, поставен от Бога на църковния свещник.
Радвай се Йоане, предивен молитвениче на руската земя.


Кондак 5


Като многосветла звезда си просиял със свещенолепния твой живот, пастирю Христов Йоане! Защото си ограждал връченото ти от Бога стадо от вълците, които го погубват, зовейки: покайте се и ще бъдете живи, премахнете лукавството от вашите души, та с чисто сърце да видите Бога и да Му възпеете: Алилуия.


Икос 5


Като познаваше множество хора, чакащи утешение, като апостол Христов си обхождал руските градове и села, изящни чудотворче, сеейки словото Божие, изцелявайки недъгавите и изправяйки маловерните, като беше всичко за всички, та по всякакъв начин да се спасят. Ние пък, като почитаме твоите болести и трудове, ти викаме така:
Радвай се, защото със силата на благодатта си укрепявал немощните;
радвай се, защото с твоите молитви си довеждал до покаяние грешните.
Радвай се ти, който насищаш гладните и жадните за заповедите Христови;
радвай се ти, който с Христовото благовестие привеждаш хората до Божията правда.
Радвай се ти, който с твоите молитви укрепваш във вярата маловерните;
радвай се ти, който с Божията сила подаваш на немощните здраве.
Радвай се ти, който благоговейно си обходил с проповед нашата земя;
радвай се ти, който си възпял като мъдро Божие творение този свят.
Радвай се Йоане, предивен молитвениче на руската земя.


Кондак 6


Проповедници на твоите чудни деяния, се явиха мнозина, блажени Йоане: богати и бедни, старци и юноши, защото ти на всички си изливал щедро твоята любов. Затова не само православни, но и иноверни със силата на твоите молитви получиха Божията милост, като пеят на Бога: Алилуия.


Икос 6


Възсиял си в Православната Църква с твоя живот по-силно от северно сияние, блажени Йоане, като посочваш правилния път на хората. Затова моли Господа на силите, да се утвърди светата любов в нашите сърца, за да не могат нито скръб, нито теснота, нито смърт, нито благата на този свят да разделят от Божията любов нас, които с благодарност ти викаме:
Радвай се ти, който завещаваш да пазим в чистота Православната вяра;
радвай се ти, който поучаваш да ходим по тесния път на Христовите заповеди.
Радвай се ти, който подаваш радост на тези, които са в скърби и печали;
радвай се ти, който призоваваш грешниците към истинско покаяние.
Радвай се ти, който възвестяваш бъдещето чрез Божия промисъл;
радвай се ти, който ограждаш от вражеските мрежи нашето отечество.
Радвай се ти, който заповядваш да пазим свято мира с Бога;
радвай се ти, който послужи на верните люде със словото и любовта.
Радвай се Йоане, предивен молитвениче на руската земя.


Кондак 7


Като искаше Всеблагият Господ да спаси хората на нашата земя и да ги приготви за жертвено служение, изпълни те, всеблажени Йоане, с дух на пророчество, премъдрост и разум та, наставлявани с твоето слово, в дните на идващите изпитания непоколебимо да викат към Бога: Алилуия.


Икос 7
Като те знаят боголюбивите люде за нов избраник Божий, всеблажени Йоане, принасящ всеки ден безкръвната Жертва и молещ се с дръзновение за всички на Христа, прибягваха с вяра към теб и се изцеляваха. Затова и ние, изпълнени с твоите благодеяния, с любов те възпяваме така:
Радвай се, прилежен молитвениче за нас пред Божия Престол;
радвай се, усърден проповедниче на истинското покаяние.
Радвай се, защото ни наставляваш да работим без леност на Христа Бога;
радвай се, защото ни призоваваш да стоим на божествена стража.
Радвай се ти, който показа образец на въздържание и целомъдрие на верните;
радвай се ти, който мъдро защити твоето паство от ереси и разкол.
Радвай се, ревностен просветителю на живеещите в тъмнината на незнанието;
радвай се, оградо на човешките души от житейската суета.
Радвай се Йоане, предивен молитвениче на руската земя.


Кондак 8


Странно чудо виждаме, явено на теб, предивен пастирю Христов Йоане! Защото Сама Пречистата Божия Майка нарече теб и верните люде най-мили чеда на Небесния Отец. Заради това ние, утешавани от тези слова, викаме на Царя на вековете: Алилуия.


Икос 8


Разпалван целият от Божествено желание, преизпълнил си се с Христовата любов, добър пастирю! Ние пък, немарливите, като не придобихме нейните съкровища, показахме се достойни за много скърби и печали. Обаче, като те знаем за незаспиващ помощник, с упование ти зовем така:
Радвай се, избран съсъд на Христовата любов;
радвай се, удостоен с явяването на Божията Майка.
Радвай се, незагасващ светилниче на Христовата Църква;
радвай се, ходатаю и попечителю за целия свят.
Радвай се, ревнителю за мира и Божията правда;
радвай се, насадителю на благочестието и добронравието.
Радвай се, похвало и украшение на Руската Църква;
радвай се, благодатно утвърждение на нашата земя.
Радвай се Йоане, предивен молитвениче на руската земя.


Кондак 9


На всички люде, които са в неведение, скърби и печали, за пастир и предивен чудотворец те въздигна Господ, отче Йоане, за да наставляваш грешните в правия път, да обръщаш неверните към Бога и да изцеляваш болните, та всички дружно да възпеят спасителната песен: Алилуия.


Икос 9


Красноречивите витии бяха безгласни за дадената ти благодат, предивни Йоане, когато с една дума си привеждал хората от греха към покаянието, недъгавите си въздигал от одъра на болестта, бесове си изгонвал. Ние пък те прославяме като чудотворец и угодник Божий така:
Радвай се, дивен лекарю на обхванатите от страсти;
радвай се, безвъзмезден изцелителю на продължително боледуващите.
Радвай се ти, който привеждаш отпадналите към Бога;
радвай се ти, който страшно изобличаваш безбожниците.
Радвай се, кротки възпитателю на каещите се;
радвай се, щедри подателю на милостиня.
Радвай се, ревностен насадителю на християнското просвещение и благочестие;
радвай се, мъдри пътеводителю на младите по пътя на правдата.
Радвай се Йоане, предивен молитвениче на руската земя.


Кондак 10


Като искаше да спасиш руските хора, съблазнявани от ереси и неверие, отче Йоане, изобличил си бесовските коварства и си явил твърдо православното изповядване на вярата. Заради това си достигнал Небесното Царство, където с Ангелите и събора на светиите непрестанно молиш за нас Бога и Му пееш: Алилуия.


Икос 10


Като твърда стена си се явил за страдащите хора, идващи при теб от всички краища на руската земя, богоносни отче Йоане. Затова и нас, бедстващите и немощните по душа и тяло, укрепи с твоите молитви, ограждани от тях, принасяме ти тази похвала:
Радвай се, неугасим светилниче, запален от огъня на Светия Дух;
радвай се, благоуханен крине, напоен от Божията благодат.
Радвай се, многоплодна лоза, хранеща верните с благодатни дарове;
радвай се, сол на земята, запазваща от греховно тление.
Радвай се, тихо пристанище на обхванатите от буря в житейското море;
радвай се, блага помощ на изнемогващите душевно и телесно.
Радвай се, премъдър сърцеведче, който ограждаш верните люде от мъдруването на този свят;
радвай се, сеятелю Христов, който развеселяваш сърцата на мнозина с евангелското сияние.
Радвай се Йоане, предивен молитвениче на руската земя.


Кондак 11


Достохвална песен ти принасяме, отче Йоане, прославил с целия си живот Бога. И както на земята си умолявал Владиката на света за всички мъже и всички жени, така и сега на Небето възнеси твоите молитви, та в нашето отечество винаги да се възпява победната песен на Бога: Алилуия.


Икос 11


Като светозарна свещ те знаем, избран от Бога отче Йоане, защото ти и след заминаването си от земните към Небесните, винаги ходатайстваш за нас пред Божия Престол в събранието на светиите и ангелските сили. Заради това благодарствено ти зовем така:
Радвай се, защото в твоя подвиг дивно се прослави името на Пресветата Троица;
радвай се, защото с твоето благочестие и вяра се украси Църквата Христова.
Радвай се, богомъдри наставниче на пастирите;
радвай се, добър учителю на монахините.
Радвай се ти, който поучаваш съпрузите свято да пазят брачния съюз;
радвай се ти, който увещаваш чедата да почитат своите родители.
Радвай се, защото с твоето състрадание към ближните се утоляват скърбите и печалите;
радвай се, защото по твоите молитви грешните се обръщат към пътя на спасението.
Радвай се Йоане, предивен молитвениче на руската земя.


Кондак 12


С благодатните дарове на Светия Дух те изпълни Господ, отче наш Йоане, с тях ревностно си послужил на Божия народ. Възнеси молитва към Бога и за нас, та като постигнем вярата, надеждата и любовта, да бъдем причастници на живота в Христа и да се сподобим да възпяваме благодарствената песен: Алилуия.


Икос 12


Като възпяваме твоя достохвален живот на земята и славата, която си придобил на Небето, отче Йоане, прибягваме в създадената от теб обител и коленопреклонно се молим пред твоята гробница, а като намираме от нея изцеление и помощ, възгласяме ти така:
Радвай се, изряден проповедниче, който добре възревнува подвига на апостолите и пророците;
радвай се, пастирю на руската земя, от Бога избран и прославен.
Радвай се ти, който дивно устрои обителта на твоя преподобен покровител Йоан Рилски;
радвай се ти, който славно украси с тази обител града на свети Петър.
Радвай се ти, който събра монахините във възобновената обител;
радвай се ти, който като чедолюбив баща имаше постоянна грижа за тях.
Радвай се ти, който подаваш бърза помощ на всички прибягващи към теб;
радвай се ти, който с твоето слово, живот и вяра ни яви образа на добрия пастир.
Радвай се Йоане, предивен молитвениче на руската земя.


Кондак 13


О, свети праведни отче Йоане, всеруски светилниче и предивен чудотворче! Приеми това наше хвалебно пение и умоли Христа Бога да утвърди светата Църква в благочестие, да запази единството в съюза на мира и Христовата любов, та и ние да възпеем с теб на Бога: Алилуия.
(Този кондак се чете три пъти, след него икос 1 и кондак 1)


Молитва към свети праведен Йоан, презвитер Кронщадски, чудотворец


О велики чудотворче и предивен Божий угодниче, богоносни отче Йоане! Погледни милостно към нас и приеми добросърдечно нашето моление, защото Господ те сподоби с велики дарования, да бъдеш ходатай и постоянен молитвеник за нас. Защото ето, връхлетени от много греховни страсти и разяждани от злоба, пренебрегнахме Божиите заповеди, не принесохме сърдечно покаяние и сълзи на въздишки, заради това се явихме достойни за много скърби и печали.
А ти, отче праведни, като имаш голямо дръзновение към Господа и състрадание към ближните, умоли Всещедрия Владика на света, да продължи Своята милост към нас и да има търпение към нашите неправди, да не ни погубва заради нашите грехове, но милостиво да ни дарува време за покаяние.
О светецо Божий, помогни ни да запазим непорочно православната вяра и благочестиво да пазим Божиите заповеди, да не ни обладае никакво беззаконие, нито да се посрами Божията Правда в нашите неправди, но да се сподобим да достигнем християнска, безболестна, непосрамна, мирна кончина и да се приобщим с Божиите Тайни.
Още те молим, отче праведни, да се утвърди нашата Света Църква до края на вековете, изпроси за нашето отечество мир и процъфтяване в Божията Правда и го запази от всякакви злини, та по този начин нашите народи, пазени от Бога, в единомислие на вярата и във всяко благочестие и чистота, в красотата на духовното братство, бодърстване и съгласие да свидетелстват: че с нас е Бог! В Него живеем, и се движим, и съществуваме, и пребъдваме вовеки. Амин.
Друга молитва към свети праведен Йоан, презвитер Кронщадски, чудотворец
О свети праведни отче Йоане, всеруски светилниче и предивен чудотворче!
Ти от младенчески години си бил избран от Бога и пламтейки духом, си послужил на хората като истински пастир с живот, слово, любов, вяра, чистота. Заради това те молим, праведни отче: моли Човеколюбеца Бога да огради Светата Църква с мир и тишина, да запази руската и българската земя в благоденствие, да изпълни пастирите преизобилно с благодат и истина, да умъдри властите, да укрепи православното воинство, немощните да изцели, развратените да изправи, младите да възпита, старците и вдовиците да утеши и всички нас да сподоби да прославяме в Небесното Царство с всички светии Отца и Сина и Светия Дух сега и винаги и вовеки веков. Амин.

Източник: Симеон Николаев Петров – Facebook

Свързани публикации:

Светила на Православието през XIX – XX в.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Related Post

Ще се проведе Национална научна конференция „Културно-просветна и благотворителна дейност на Българската православна църква в периода от Освобождението до средата на XX век“Ще се проведе Национална научна конференция „Културно-просветна и благотворителна дейност на Българската православна църква в периода от Освобождението до средата на XX век“

Източник: bas.bg Национална научна конференция „Културно-просветна и благотворителна дейност на Българската православна църква в периода от Освобождението до средата на XX век“ ще се проведе на 20-21 септември в Стара Загора. Институтът за исторически

Неделя на Всички български светии – доц. д-р архим. Павел (Стефанов)Неделя на Всички български светии – доц. д-р архим. Павел (Стефанов)

Доц. д-р архим. Павел (Стефанов) По своята природа християнството е универсално, има вселенски характер и е предназначено за всички хора от всички епохи. Както заявява ап. Павел, в Христа няма

Житие и Акатист на св. Баташки мъченици († 1876 г.) (Събор на светите Баташки мъченици)Житие и Акатист на св. Баташки мъченици († 1876 г.) (Събор на светите Баташки мъченици)

На 17 май Българската православна Църква празнува паметта светите Баташки мъченици († 1876) – Събор на светите Баташки мъченици. Всемилостивият, но и всеправеден Бог, Който промишлява както за царства и