Св. княз Боян-Енравота и навлизането на християнството сред българите

„Аз се гнуся от езическите идоли и почитам Христа, истинския Бог и никой не ще може да ме отлъчи от любовта ми към Христа! Тази вяра, заради която аз сега умирам, ще се преумножи на българска земя. Напразно се надявате вие да я ограничите с моята смърт. Кръстният знак ще бъде на почит навсякъде, ще се издигат храмове на истинския Бог и чисти свещеници чисто ще служат на чистия Бог.“ – думи св. мъченик Боян – Енравота, княз Български (Житие) 

На 28 март се празнува паметта на първия български мъченик св. княз Боян-Енравота, убит от брат си кан Маламир (831 – 836) г. за това, че е приел Христовата вяра и отказва да се отрече от нея. Паметта му се празнува заедно с паметта на свещеномъчениците св. Георги еп. Загорски и презвитер св. Петър Мъгленски и още други славянски и византийски Христови мъченици, погубени след отказ да се отрекат от вярата си по заповед на българските владетели и велможи Крум, Дукум, Диценг и Омуртаг през 813 г. и през следващите години. 

По повод съвпадението в почитта към паметите трябва да се отбележи, че преследванията против християните от първата половина на IX в. имат по-скоро инцидентен характер и са във връзка с ожесточението, породено от войните между българи и византийци в периода 811 – 815 г. През 811 г. император Никифор I Геник (802 – 811) успява да завладее столицата на българското канство, Плиска. Хронистите са съхранили спомена както за извършените от императора жестокости („Той заповядал да избиват безжалостно безсловестните животни, децата – кърмачета и хора от всяка възраст…“ – хроника на св. Теофан Изповедник), така и за молбата на кан Крум за мир: „Ето, ти победи. И тъй, вземи, каквото ти е угодно и си иди в мир“ (св. Теофан Изповедник). Отказът на император Никифор довежда до съкрушителното поражение на византийските войски във Върбишкия проход на 26 юли 811 г. и до пренасяне на войната във византийските територии в Тракия. Независимо, че владее инициативата, кан Крум прави нови опити да сключи мир. До мир обаче не само, че не се достига, но по време на преговорите е извършен опит за убийството на българския владетел. Реакцията е логична – кан Крум опустошава Източна Тракия, превзема Адрианопол и предприема действия за решителен щурм против Константинопол, но в разгара на подготовката умира. 

Натрупаното ожесточение от войната, извършените жестокости и подлости обаче се отразяват върху толерантната политика на българските езически владетели към християните. До последните години от управлението на кан Крум отношението на българите към християнството не е враждебно. Традициите на толерантност се свързват още с основоположниците на първия управляващ род Дуло в лицето на приелите християнството кан Кубрат и кан Тервел. Особено прославен е кан Тервел, който е почетен с титлата „кесар“, оказва решаваща помощ на Византийската империя срещу арабската заплаха през 717 – 718 г. и днес паметта му, под името св. Тривелий – Теоктист, се празнува от св. Църква на 3 септември. Сестрата на самия кан Крум е омъжена за християнин (Константин) – политически имигрант от Византия. С приобщаването на славяните от т. нар. българска група, част от която вече е християнизирана, в границите на българската държава се увеличава и християнското население. Прави впечатление отговор № 87 от Отговорите на папа Николай I по допитванията на българите, където св. княз Борис пита дали „някой извършва грях, ако направи монахиня жена-вдовица, която не желае да приеме монашески живот“. Задаването на този въпрос показва, че не се касае за непозната практика в иначе доскоро езическото българско общество. Някои изследователи дори допускат, че още преди покръстването св. княз Борис позволява функционирането на манастири на българска територия. От периода преди Покръстването са известни също и българи, които приемат християнството и живеят като миряни или стават монаси – патриций Теодор, монах Тадей Скит или монахът „скит по произход” на име Йоан, който „на езика на българите” имал и друг прякор. Примерите показват, че християнството постепенно прониква в българското общество и случаите на враждебност са по-скоро инцидентни, конюктурни и провокирани по политически причини. 

Във връзка с св. Георги Загорски и св. Петър Мъгленски Хр. Темелски и Пл. Павлов в книгата си „Светци и духовни водачи от Македония“ (В. Търново, 2004 г.) пишат:

Това са българи и български славяни, канонизирани от Константинополската (Цариградската) патриаршия във връзка с т.нар. антихристиянски гонения при кановете Крум (802-814), Дукум и Диценг (814-815) и Омуртаг (815-831). Имената им са известни от Синаксара на Патриаршията и други паметници, като най-често те са били византийски пленници в България. Тези гонения са главно на политическа основа, иначе българските владетели проявяват толерантност към християнството, а сестрата на Крум дори е омъжена за християнина Константин – византийски аристократ, политически емигрант в Плиска. Става дума за светите мъченици Георги, епископ Загорски (на гр. Дебелт, близо до дн. Бургас, може би български славянин), Пардос (Парод) (български славянин, свещеник в Източна Тракия), Петър Мъгленски (свещеник в Мъглен, дн. в Гърция), Куперг (името му навярно идентично с древнобългарското „Кубер“, каквото е името на водача на Куберовите българи в Македония), Асфир (изопачение или вариант на „Аспарух/Аспар“ – в ХІ в. познат и като „Испор“), славяните Любомир и Хотимир. Някои от тях са убити през 813 г. заедно с одринския митрополит св. Мануил през 813 г., други – по-късно, когато може би е имало някакъв опит за бунт на византийските пленници в България. Присъствието на такива лица сред византийските пленници в България показва проникването на християнството сред българи и славяни, както и етническата пъстрота в Тракия и днешна Македония през ІХ в. В тези земи наред с ромеите (основно гърци и преселници от Изтока – арменци, сирийци и др.) живеели много славяни от българската група и потомци Куберовите българи, а и емигранти от самата Дунавска България след размириците в средата на VІІІ в. Паметта на тези мъченици се отбелязва (заедно с св. Боян-Енравота, първият великомъченик от българската владетелска фамилия в Плиска) на 28 март. 

Православната традиция наставлява, че в светлината на св. Предание не съществуват случайности. Прави впечатление обединението на светите мъченици от славянски произход с първия български мъченик за вярата св. Боян-Енравота. Това са представители на същите тези славяни от т. нар. българска група, които естествено гравитират към България, спомагат за пренасяне на християнството в нея и допринасят за изграждането на бъдещата българска народност. Инцидентните преследвания, породени от острото военно противопоставяне с основния конкурент за политическо влияние над славяните на Балканския полуостров – Византийската империя, не прекратяват процеса. Нещо повече – появата на християнин, който е брат на българския кан разкрива големите мащаби на проникване на Христовата религия. Само няколко десетилетия по-късно тя постига триумф и премахва всички прегради пред окончателната поява на една нова народност – българската. Новата народност се изгражда посредством центростремителните сили на прабългарската държавническа традиция и притежава за свои маркери името „българи“, славянския език и православната християнска вяра. Личността на св. Боян-Енравота е морална противотежест на антихристиянските преследвания, които съпътстват процесите по обединение на славяните от българската група и едновременно с това е свързващо звено между традициите на Христовото отстояване и един бъдещ християнски народ, който тепърва ще дава своите приноси към св. Предание на Православието. Тази двойна свързваща и основополагаща роля се подчертава от пророческите думи на мъченика, съхранени в неговото Житие: „Тази вяра, заради която аз сега умирам, ще се преумножи на българска земя. Напразно се надявате вие да я ограничите с моята смърт. Кръстният знак ще бъде на почит навсякъде, ще се издигат храмове на истинския Бог и чисти свещеници чисто ще служат на чистия Бог. А идолите и техните скверни жертвеници ще бъдат разорени така, като че ли не са съществували.“ 

Текст: Георги Канев

Икона: Ателие св. Роман

Св. мчк княз Боян-Енравота е под №3 в Именника на българските светии

Източник: mitropolia-sofia.org

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Related Post

Стълбове на вярата: Източноправославното монашествоСтълбове на вярата: Източноправославното монашество

Георги Канев – Въпреки значимите си постижения и привидна сила съвременния човек си остава в много отношения по човешки уязвим и немощен. За това постоянно напомнят неовладените епидемии, природни бедствия, замърсявания, катаклизми

Обръщение на Старозагорски митрополит Киприан по повод проект за изграждане на крематориум в Стара ЗагораОбръщение на Старозагорски митрополит Киприан по повод проект за изграждане на крематориум в Стара Загора

Източник: mitropolia-starazagora.bg ОБРЪЩЕНИЕ НА СТАРОЗАГОРСКИЯ МИТРОПОЛИТ КИПРИАН КЪМ БЛАГОЧЕСТИВИТЕ ПРОВОСЛАВНИ ХРИСТИЯНИ ОТ СТАРОЗАГОРСКА ЕПАРХИЯ, ПО ПОВОД ПОЛУЧЕНАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ИНВЕСТИЦИОНЕН ПРОЕКТ ОТНОСНО ИЗГРАЖДАНЕ НА КРЕМАТОРИУМ В ГРАД СТАРА ЗАГОРА Възлюбени

В Енорийския център на столичния храм „Покров Богородичен“ ще се провеждат терапевтични срещи за близки на зависимиВ Енорийския център на столичния храм „Покров Богородичен“ ще се провеждат терапевтични срещи за близки на зависими

Източник: dveri.bg Екипът на Клиника за интензивна терапевтична помощ „28 дни, за да си чист“ ще провежда редовни срещи с близки и роднини на хора със зависимости в Енорийския център на