Георги Канев
След втората четвърт на X в. в българското общество започват да се проявяват симптоми на духовна криза. Може би най-добър израз на тази критична ситуация се намира в разпространението на богомилството. Изворите, благодарение на които добиваме представа за него, ни разкриват елементарна философия с нихилистичен и анархистичен характер. Отрицанието – водещ елемент в ереста – обхваща не само Църквата и нейните Свети Тайнства, но въобще целия видим свят, като творение на дявола, включително децата и продължението на рода, също държавата, познатият социален порядък и прочее.
Причините за тази криза могат да се търсят комплексно в насоки като продължителните Симеонови военни кампании, които довеждат до изтощение сред населението, известно изчерпване след големия културен бум от края на IX и началото на X в., заселването на еретици от Мала Азия, които византийската власт разполага в гранични с българите територии и др.
Домашните – създадените от българи – исторически извори, които ни разкриват картината в българското общество са Беседата против богомилите на Презвитер Козма, която не просто обрисува богомилската ерес, но и бичува причините, които довеждат до появата й, както и Поучителните слова на Черноризец (монах) Петър. И докато първият от авторите е широко дискутиран, то вторият несправедливо остава до известна степен в сянка.
За Черноризец Петър се знае малко – толкова, колкото изследователите успяват да извлекат от неговите книжовни произведения. Известно е, че живее и пише през втората половина на X в. Откъслечени изречения от неговите слова навеждат към мисълта, че преди да се замонаши е бил заможен човек с власт и че вероятно е участвал във война. Някои изследователи отъждествяват книжовника със св. цар Петър I Български (паметта му се чества на 30 януари), който преди смъртта си се замонашва. Като аргументи се привеждат посочените по-горе богатство и сан, с които се предполага, че е резполагал Черноризец Петър преди да стане монах. Посочват се също сходства между части от неговите творби и поучителни изречения, които в различни сборници се посочват като произнесени от св. цар Петър, както и обстоятелството, че в редица книжовни паметници Черноризец Петър, подобно на Симеоновия наследник, е посочен като свят човек. Категорични доказателства за идентичността на двамата обаче до този момент липсват.
От Черноризец Петър до днес да оцелели четири пространни слова: Слово за поста и молитвата, Поучение за спасението на душата, Слово за временния живот и Слово за различната неправда. Предполага се, че Черноризец Петър е автор и на една Молитва към Богородица. Произведенията са били много популярни в православната книжнина и са запазени в две основни редакции в паметници от XII до XVII в., основно руски по произход, но също български и сръбски.
Поучителните слова на средновековния български книжовник са особено ценни като укрепяващи морала на населението повествования, но и като тъжна илюстрация на духовната картина сред българите, която е предизвикала появата на словата. Два са основите акценти в творбите на Черноризец Петър: боголюбието и наставлението в православната вяра и братолюбието и благочестието, които произхождат от боголюбието.
В Словото за различната неправда авторът рисува принципите на богоотстъпничество и разгулен живот. Той рисува правдата като Божия и вдъхновена от Бога, а неправдата като отрова, привнесена от врага на човешкото спасение – дяволът. Неправдата привлича със своето лукаво многообразие и предлаганите възможности за по-голяма леснина, липса на жертва и временна сладост. Авторът с болка пише: „Понеже, човече, Бог много помага, но човеците сами не искат да пострадат за заради Бога.” Очертаващ духовните контури на българското общество през X в. през очите на черноризец Петър е следният пасаж: „И човеците възприеха неправдата, а правдата отхвърлиха. Правдата ги остави да бъде по тяхна воля и нека да загинат, както поискаха. Защото се вдигна над девствеността, блудството и погуби девствеността. Вдигна се порокът над чистотата и свирепостта над кротостта и тихостта, а омразата над любовта. Вдигна се ненаситността над поста и пиянството над трезвеността. Вдигна се обидата над смирението и разбойничеството над братолюбието. Вдигна се скъперничеството над щедростта и немилостта над милостта. Вдигна се беззаконието над запазването на закона. Вдигнаха се злите дела над праведните и имаше мнозина, които нито създаваха правда, нито на другите разрешаваха.”
Въпреки тежката констатация обаче Черноризец Петър съвсем не престава да поучава в името на Правдата. В Словото си за поста и молитвата той поетапно развива необходимостта от промяна у своите съвременници. На първо място като условие за упорство в добродетелтта авторът поставя вярата и любовта към Бога. На следваща място идва изпълнението на Божиите заповеди, първата, от които е тази за братолюбие. Следват наставление да не се блудствува, да не се краде, лъже, убива, клевети, да се показва взаимно уважение в семейството и почитание към властта. Черноризец Петър подчертава, че Божиите заповеди са за всички хора – простолюдие и господари. Поученията в тази насока не секват и във всички останали творби на автора.
Черноризец Петър, най-вероятно от своя собствен горчив опит, е запознат и с духовното невежество на много българи по отношение църковното благоприличие и поведение като например посещението в храма, спазването на постите, пристъпването към Свето Причастие, благоговейната почит към храмовите светини и други. Значими по обем пасажи са посветени на тази тема. Авторът посочва как да се спазват постите, защо е необходимо да се посещава богослужение, да се взима Свето Причастие, наставлява да се почитат иконите и Света Богородица, разобличава езически заблуди, които оправдават блудството и др. Всичко това Черноризец Петър тясно обвързва с морала и опазването на Божиите заповеди.
Не трябва да се остава с впечатление, че Черноризец Петър е непримирим и безмилостен към грешниците. Той много добре съзнава слабостите на своето българско паство. За да обрисува падението на сънародниците си, авторът от една страна прибягва до сравнения от животинския свят, в който зверовете се оказват надминати по жестокост от хората. Но освен че изобличава, Черноризец Петър също поправя и милва, с болка и любов към погиващите зове за покаяние и избавление. Проповедникът съзнава, че поправянето на грешника трябва да е съобразено със силите му. Това проличава например в поученията за поста, а и въобще в цялостния тон на поучителните слова. Много подходяща илюстрация в тази насока е следният пасаж от Словото за молитвата и поста: „Заради всичко това вярващият човек трябва да се погрижи за себе си, преди да умре. И ако не може да живее като добрите християни, които не ценят нищо тленно и бързо изчезващо и които не щадят тялото си, то поне като слабите и немощни християни да живее.”
В заключение може да се обобщи, че Черноризец Петър е един от забравените български средновековни автори с ценни и до днес поучителни слова. Въпросите на боголюбието, братолюбието и морала са и остават винаги актуални. Благодарение на Румяна Павлова, словата на Черноризец Петър са преведени и публикувани на новобългарски и са достъпни за всеки любознателен читател. За тяхната ценност свидетелстват широкото им разпространение в православния свят и обстоятелството, че в редица случаи в техния надслов авторът им, Черноризец Петър, е посочен от средновековните книжовници и преписвачи като светец.
Източник: https://bulgarianhistory.org/
