Георги Канев
За Рилската обител и нейния покровител е изписано много и може още да се пише. Ще се опитаме обаче да обърнем внимание на единствения документ, останал от ръката на Св. Иван Рилски – „Заветът“ към неговите ученици. Запазен е в няколко преписа от XIX в. Историята на документа се узнава от самите преписи.
През 1385 г., в бурната епоха на османското завоевание на българските земи, книжовникът Дометиан извършва препис на Завета. Вероятно преписвачът е осъвременил старинния език на текста. Така изследователите са склонни да тълкуват израза, че документът бил преписан за „по-лесно прочитане“. По-късно нов препис направил еклесиархът Саватий. Преписите на Дометиан и Саватий не са запазени, а само много по-късните варианти от деветнадесетото столетие, между които има и някои разлики.
Дискусиите около въпроси за живота на Св. Иван Рилски, появата и развитието на неговия манастир и Завета не секват и до днес. Въпреки че има изследователи, които оспорват автентичността на документа, той бе включен в авторитетното издание на Византийските манастирски типици, осъществено от Дъмбъртън Оукс (Харвард). Според някои изследователи, Рилската света обител възниква след смъртта на св. Йоан, през XI в., и вече в условията на византийската власт над българските земи.
Безспорно „Заветът на Св. Иван Рилски“ е текст, който е посветен на монашеството и монашеския начин на живот. Ще се опитаме обаче да обърнем внимание на някои моменти в Завета, които имат универсално значение и валидност до днес. Тези моменти характеризират св. Йоан като Божий угодник и биха могли да послужат като мерило и за нас.
Заветът на българския народен закрилник и застъпник за всички православни християни започва така: „Аз, смиреният и грешен Йоан, който не съм извършил никакво добро на земята…“. А в края на документа, Св. Иван Рилски пише: „А пък отсега желая да пребивавам в тишина и безмълвие, за да се покая за моите прегрешения и да изпрося милост у Бога. А вие винаги ме поменувайте във вашите молитви мене, грешния ваш отец, за да получа милост в съдния ден, понеже нищо добро не сторих на земята и се боя от [Страшния] (кв. ск. – прев.) съд и мъките, които са приготвени за грешниците като мене…“
Като чете това, любознателният читател трудно може да не остане впечатлен от забележителното и сякаш неестествено смирение на Божия угодник. Само един поглед на житията на св. Йоан и публикациите във връзка със съвременните чудеса, ставащи с вярващите при молитва пред неговите св. мощи в Рилския манастир, е достатъчен, за да разкрие величието на българския светец. Св. Йоан, както ни учи св. Предание на Православието, не просто спасява себе си. Той се превръща в един от онези Божии угодници, още от времето на св. Антоний Велики и много други велики отци, които сами превръщат себе си в драговолна жертва Богу за спасение на мнозина, по примера на Господ Иисус Христос, който жертва Себе Си на кръста.
Укрепени от Бога за този подвиг, помагайки на много хора с молитвеното си застъпничество, тези Божии светии не се големеят, не изискват почести и слава. Колко различно е подобно поведение от нашето ежедневно отношение към живота. Бидейки по правило егоцентрици, ние се големеем и от най-малкото, което имаме или постигаме. Поведение, подобно на това на Св. Иван Рилски, е възможно само като Божи дар, но който и ние в крайна сметка бихме могли да просим.
По-нататък Св. Йоан пише: „А най-много се пазете от сребролюбивата змия, защото сребролюбието е корен на всички злини според апостола (срв. 1 Тим. 6:10), който го нарича второ идолослужение.“ ( срв. Кол. 3:5). Колко тежко падат тези думи върху нас, съвременните хора. Както вече се спомена, ние обичаме да се големеем и да сеем по този начин завист и вражди. А в днешния век на консуматорство, особено предпочитаме да се изтъкваме със своите материални придобивки. Отдадени на тяхното припечелване, съревнование и наслади посредством тях, ние действително сме издигнали материалната презадоволеност на пиедестал, подобно на древните езически идоли.
Целият живот на Св. Иван Рилски е в пълен контраст на подобно поведение. Св. Предание на Православието не учи, че богатството само по себе си е зло, но зли могат да бъдат средствата за придобиване на богатството и употребата му. И не е случайно, че днес ние, победените от сребролюбие, се трупаме пред мощите на светеца и просим от него застъпничество пред Бога, от Когото нашите придобивки най-вече са ни отдалечили.
След като развива темата за вредата от привързването на сърцето към богатствата, Св. Йоан пише: „Нито пък търсете да бъдете познати и обичани от земните князе и царе…“. В следващите редове светецът се спира на проблема да се търси упование в земни властелини, като се забравя упованието в Бога. Отново се срещаме лице в лице с тенденция, която повечето хора сме прегърнали. Всички ние се хвалим с познанствата си, с контактите си, с мястото ни посредством тях в обществото. Често нашето отношение към заможните, влиятелни и властимащи хора съвсем не се ограничава с учтивостта и уважението, дължими на всяко човешко същество. За да укрепим своите позиции сред хората, на които в едно или друго се надяваме, ние често прибягваме до лукавство, лицемерие, лъжи, преструвки и пр. и пр. Така с поведението си ние оскърбяваме Бога, Когото Св. Йоан ни поучава, че трябва да имаме като наша основна опора.
Още по-нататък Св. Иван Рилски пише: „И както ви събра в едно благодатта на Светия Дух, така и вие се старайте да живеете единодушно и единомислено, като дихаете еднакво, отправяйки поглед към вечното въздаяние, което Бог е приготвил за онези, които Го възлюбиха.“ След като посочва лошите последствия от гордостта, сребролюбието и притворното лукавство, той обръща внимание на своите ученици, да имат мир помежду си. При изпълнение на всички посочени вече поучения на светеца, този мир би се явил естествено последствие. Неговото отсъствие обаче би означавало, че са налице поводи на размисъл, нужда от покаяние и необходимост от по-усилена борба със страстите. И трите акцента са неща, от които съвременният човек се нуждае, но към които сякаш искрено не се обръща.
И най-накрая св. Йоан пише: „Новопросветените люде от единокръвния свой народ, утвърждавайте във вярата и ги поучавайте да изоставят непристойните езически обичаи и злите нрави, които дори и след приемане на светата вяра поддържат.“ След като е наставил учениците си относно монашеския живот и пътя към спасение, Св. Иван Рилски ги призовава и сами да бъдат наставници и проповедници. След като сами са изцерили себе си, самите те да станат изцерители.
Този завет на българския светия може да се изтъкне като една от изконните черти на православното монашество, която е добре синтезирана от св. Серафим Саровски († 1833) в беседата му с дворянина Мотовилов: „Придобий мирен дух и хиляди около теб ще се спасят.“ Наставление за пътя на утвърждаването на именно този „мирен дух“ е и „Заветът на св. Йоан Рилски“. От запознаването с него любознателният читател може единствено да обогати своята духовна съкровищница.
Преводът на Завета е по: Иван Дуйчев, Рилският светец и неговата обител., София, 1947, с. 138 – 149.
Източник: http://travel.spisanie.to/