Йоан Екзарх – първият български философ

Георги Канев

Сред плеядата забележителни книжовници от златния Симеонов век на българската култура заема своето място и Йоан Екзарх. Името на този средновековен български литератор рано влиза в аналите на славистиката. Ако за нейно начало е прието да се смята трудът на Йосиф Дубровски „Кирил и Методий – славянски апостоли“, издаден през 1823 г., то още на следната 1824 г. К. Калайдович публикува своето знаменателно произведения „Йоан Екзарх Български“. Днес, близо 200 г. по-късно, вече е натрупана значителна литература върху делото на значимия български книжовник, но върху личността лежат все още повече предположения, отколкото сигурни факти.

Откъслечни податки сочат, че Йоан Екзарх е бил личност с огромен авторитет. Личности с това име са споменати като светци в Евангелие, руски ръкопис от XII – XIII в. и Евангелие с апостол от XIII в., изгорено през Втората световна война в Белград. Във втория ръкопис е бил запазен откъс от тропар, в който св. Йоан Екзарх е възпят като борец против езичеството и като укрепител на властта на царя.

За близостта на Йоан Екзарх с княжеския двор свидетелства описанието на Симеоновите дворци в преводното компилативно произведение „Шестоднев“, което книжовникът подготвя. Допуска се, че Йоан Екзарх е взел дейно участие в противопоставянето на опита на княз Владимир – Расате (889 – 893) да възобнови езичеството, способствал е за свалянето му от власт и за утвърждаването на новия княз – бъдещия цар Симеон Велики.

Проповедническата дейност, изповедничеството и предаността на Христовата вяра в дни на гонения са способствали да се предприемат стъпки за включването на Йоан Екзарх в лика на светиите на Православието. Тази почит не се е утвърдила в Св. Предание на Църквата, но е запазен споменът за големия книжовен и проповеднически принос на Йоан Екзарх в епохата на приобщаване на българите към Християнството. Наред с това, ликът на българския книжовник се нарежда несъмнено и сред онези труженици, които с облика на целия си живот са допринесли за утвърждаване на Христовата вяра в душите на човеците и които, макар и да не заделя специално място в празничния си календар, Църквата почита с почтителното название „подвижници на благочестието“.

Трябва да се отбележи също, че титлата „екзарх“ не е случайна – това е била висока длъжност, която е обединявала административни, надзорнически и проповеднически функции.

Какъв е собствено книжовният принос на Йоан Екзарх?

На първо място, българският книжовник се включва в литературното оформление на славянски език на празничния календар на Църквата. С голяма доза сигурност към празничните слова, които пише, могат да бъдат причислени: „Слово за Възнесение“, „Похвала за Йоан Богослов“, „Слово за Сретение“, „Слово за Рождество Христово“, „Слово за Преображение“, „Слово за Богоявление“ и „Слово за Пасха“. Съществуват и някои други творби, чието приписване на Йоан Екзарх обаче не е достатъчно сигурно. Но дори и само с изброените произведения се вижда приносът на този книжовник към оформянето на честванията на християнските празници по българските земи.

Забележителен е приносът на Йоан Екзарх като преводач и компилатор на догматическа, богословска и естественонаучна книжнина. Оставеното от него в тази сфера – превода на „Богословие“ от св. Йоан Дамаскин и компилативния „Шестоднев“ – илюстрира интересите у българския елит от разглежданата епоха. При работата си над първото от двете произведения преводачът пише ценен предговор, в който излага методиката, от която се ръководи. В тази част се разкрива преводаческата философия на българските книжовници през X в. и методиката, в чието лоно се е изковавал българския книжовен език.

В това отношение Йоан Екзарх възприема примера на св. Константин-Кирил Философ и дава предимство на смисъла пред дословното предаване на текста. До това се прибягвало в случай, когато съответните думи на старобългарски и гръцки са такива, че допускат двусмислица и отклонение от смисъла на оригинала. Отличителни черти на превода били максимално пълната замяна на гръцките думи със славянски, много дублетни форми и др.

Любопитно е, че Йоан Екзарх не превежда пълния текст на „Богословие“ на Йоан Дамаскин, а едва 48 от 100-те глави на съчинението. Пропуснати са главите, които биха предизвикали объркване и неразбиране сред ненапълно укрепналата във вярата аудитория. Важно е да се отбележи обаче, че този превод поставя началото на преводите на съчиненията на светите Отци на Църквата на славянски. Същевременно трудът може да се интерпретира и като първата философска книга на български език, в която са включени и глави, които дават и естественонаучни познания.

Тази линия бива продължена от второто голямо произведение, което оставя след себе си Йоан Екзарх – съставеният от него „Шестоднев“. За оформянето на своята творба писателят употребява вече създадените преди това „Шестодневи“ на св. Василий Велики и Севериан, епископ Гавалски, също труда на Теодорит Кирски (393 – 457) – „За материята и света“, „История на животните“ от Аристотел (най-вероятно не по пряк път, а посредством съчинението на монаха Мелетий от IX в. – „За природата и човека“), „Извор на знанието“ от св. Йоан Дамаскин, „Диалози“ на Псевдо-Кесарий, „Християнска топография“ от Козма Индикоплевст и съчинението „Физиолог“.

По своя характер, произведението представлява енциклопедия за своето време, която е сред основите в началото на българското естествознание. Забележително е, че Йоан Екзарх води полемика с Аристотел, която няма първообраз в употребените от него съчинения, както и оспорва едно от тълкуванията на ползващия се с голям авторитет св. Василий Велики. Всичко това говори не просто за компилативна работа, но и за нараснало самочувствие, увереност в собствените познания и творческо, подплатено с критичност, отношение.

От казаното, макар и накратко, е видно значението на книжовните занимания на Йоан Екзарх за развитието на българската проповедническо, богословско и научно дело. Най-отчетливото доказателство обаче за мястото на творчеството на българския книжовник е неговото широко разпространение в славянския православен свят. Творбите му са известни в десетки преписи от славянски и особено сръбски и руски ръкописи.

Източник: https://www.spisanie.to/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Related Post

Св. свещеномъченик Терапонт Сердикийски (Софийски) († 1555 г.)Св. свещеномъченик Терапонт Сердикийски (Софийски) († 1555 г.)

На 27 май Българската православна Църква почита още един от закрилниците на София – св. свещеномъченик Терапонт Сердикийски (Софийски) († 1555 г.) Житие на св. в. свещеномъченик Терапонт Сердикийски (Софийски)

Българинът св. Киприян Чудотворец, митрополит Киевски, Литовски, Московски и на цяла РусияБългаринът св. Киприян Чудотворец, митрополит Киевски, Литовски, Московски и на цяла Русия

На 16 спетември св. Църква празнува паметта на св. Киприян, митрополит Московски и на цяла Русия; българин по род и книжовник, с чиято плодотворна дейност се свързва ранния период на

Протича записване за просветните курсове в Енорийския център на храм „Покров Богородичен“ в СофияПротича записване за просветните курсове в Енорийския център на храм „Покров Богородичен“ в София

Източник: dveri.bg За двадесет и четвърта поредна година Енорийският център при храм „Покров Богородичен“ организира църковно-просветни курсове за възрастни и деца. До края на септември своето желание за обучение могат