Житие на св. преподобни Гавриил Лесновски

На 15 януари (заедно с паметта на св. Прохор Пшински) се празнува паметта на св. преподобни Гавриил Лесновски – един от единородните духовни следовници на българския народен покровител, св. Йоан Рилски.

Житие на св. преподобни Гавриил Лесновски

Преподобният Гавриил Лесновски е един от тримата велики последователи на рилския пустинножител свети Иоан, заедно с преподобните Прохор Пшински и Иоаким Осоговски. Той живял през XI­XII век. Родил се в село Осиче, Паланешко (Македония). Произлизал от семейство на богати и благородни родители, които първоначално били бездетни, та той се явил като Божие благоволение към тях след много молитви и сълзи. Като пораснал, дали го да се учи на книга и с Божията помощ много бързо преуспял: за малко време изучил „всичките писания“ и то не само на един, а на много езици. Евангелската книга нито за час не изпускал от ръцете си.

Св. Иоаким Осоговски, Св. Гавриил Лесновски и Св. Прохор Пшински.
Мозайка на една от вратите на Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ в София

Като станал на възраст, родителите му го сгодили за девица от добър род. Но той никак не желаел това и молел Бога ден и нощ да запази девството му. Тази силна молитва му помогнала да победи разните страсти. По Божие благоволение умряла и годеницата му. Тогава той получил от родителите си голямо богатство, отишъл в манастир и станал монах. После навлязъл в Лесновската планина (Северна Македония), близо до сегашния град Кратово, построил манастир и църква в името на свети архангел Михаил, събрал монаси, поставил им игумен и там оставил цялото си имущество. А самият той се уединил в планината на пустинножителство и безмълвие, като се подвизавал там в безсънни бдения и денонощни молитви, и като изпитал жестоките изкушения на демоните. А Бог в отговор на неговата вяра, любов и подвиг още тогава го удостоил с дара на чудотворната благодат…

Веднъж при него в неговото уединение попаднал случайно един козар, който го заварил на молитва. Той паднал пред нозете му и го молил за следното… Козите му боледували и умирали от някаква огнена болест, та светецът да се помоли за тяхното здраве. Преподобният благословил вода и му поръчал с нея да поръси стадото си. Пастирът изпълнил поръчението, стадото му оздравяло и той дошъл да благодари на преподобния. Така преживял той на това място 30 години. После се завърнал в манастира и там починал на 15 януари.

Тялото му прекарало в земята други 30 години. След това той се явил три пъти на един руски монах Иосиф, който живеел в Средец (София) и който бил човек смирен и въздържан от всякакви светски неща, бодър в молитва и пост, и въобще богоугоден. След първото видение монахът си помислил да не би да е някаква дяволска измама. Но като се повторило и потретило, той се видял принуден да открие това видение на Софийския митрополит. Намерили, че е божествено откровение и отишли в Лесновския манастир, отслужили бдение, намерили гроба на светеца, извадили нетленните му мощи и ги поставили в църквата, за да бъдат почитани и целувани от монаси и миряни.

Много чудеса са ставали от прикосновението до тях: слепи проглеждали, хроми се изправяли, бесновти се излекували… Имало в Кратово един много богат арменец, който нямал други деца освен една дъщеря, чиято дясна ръка била суха. Довели я в манастира, поклонила се на светите мощи и в същия миг оздравяла ръката й. Също така при мощите се изцерило от нечист дух детето на един болярин. „Изцеления течаха от светите мощи като река. И много години беше тишина.“

Но когато турците нахлули в Балканския полуостров и започнали да го завоюват, Българският патриарх от Търново пренесъл мощите на свети Гавриил Лесновски в столицата на тогавашна България и ги положил в църквата „Свети Апостоли“ на Трапезица. Според проложното житие на преподобния от 1330 г. „там те лежат дори до днес и раздават изцеления“. Но след турското нашествие в България и падането на Търново в турска власт (1393 г.) следите им се губят. Основаният от свети Гавриил манастир по-късно бил наречен на негово име и станал важно книжовно средище.

Жития на българските светии (в новобългарски превод) от † Левкийски епископ Партений, том втoри. Синодално издателство, София, 1974 година

Източник: http://www.pravoslavieto.com/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Related Post

Митрополит Йоан награди проф. дин Казимир Попконстантинов за заслуги в проучването на Църковното миналоМитрополит Йоан награди проф. дин Казимир Попконстантинов за заслуги в проучването на Църковното минало

Източник и снимков материал: mitropolia-varna.org На 23 октомври 2022 г. – 6 Неделя след Неделя подир Въздвижение, когато Православната църква чества паметта на свети апостол Яков, брат Господен, Негово Високопреосвещенство

Кампания в подкрепа на манастира „Живоприемен източник“ до с. Голямо Буково, СтранджаКампания в подкрепа на манастира „Живоприемен източник“ до с. Голямо Буково, Странджа

Източник: dveri.bg … Манастирът „Живоприемен източник“ до с. Голямо Буково е единственият оцелял манастир в Странджа. В самия олтар на храма извира аязмо, дало името на св. обител. Днес в

Нова книга: „Духовни беседи“ I том на св. Софроний АтонскиНова книга: „Духовни беседи“ I том на св. Софроний Атонски

Източник: pravoslavie.bg … Издателство „Омофор“ има удоволствието да представи на вниманието на читателите книгата „Духовни беседи“ I том на св. Софроний Атонски. Свети Софроний Атонски е един от най-известните и четени писатели-аскети