Житие на св. преподобни Гавриил Лесновски

На 15 януари (заедно с паметта на св. Прохор Пшински) се празнува паметта на св. преподобни Гавриил Лесновски – един от единородните духовни следовници на българския народен покровител, св. Йоан Рилски.

Житие на св. преподобни Гавриил Лесновски

Преподобният Гавриил Лесновски е един от тримата велики последователи на рилския пустинножител свети Иоан, заедно с преподобните Прохор Пшински и Иоаким Осоговски. Той живял през XI­XII век. Родил се в село Осиче, Паланешко (Македония). Произлизал от семейство на богати и благородни родители, които първоначално били бездетни, та той се явил като Божие благоволение към тях след много молитви и сълзи. Като пораснал, дали го да се учи на книга и с Божията помощ много бързо преуспял: за малко време изучил „всичките писания“ и то не само на един, а на много езици. Евангелската книга нито за час не изпускал от ръцете си.

Св. Иоаким Осоговски, Св. Гавриил Лесновски и Св. Прохор Пшински.
Мозайка на една от вратите на Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ в София

Като станал на възраст, родителите му го сгодили за девица от добър род. Но той никак не желаел това и молел Бога ден и нощ да запази девството му. Тази силна молитва му помогнала да победи разните страсти. По Божие благоволение умряла и годеницата му. Тогава той получил от родителите си голямо богатство, отишъл в манастир и станал монах. После навлязъл в Лесновската планина (Северна Македония), близо до сегашния град Кратово, построил манастир и църква в името на свети архангел Михаил, събрал монаси, поставил им игумен и там оставил цялото си имущество. А самият той се уединил в планината на пустинножителство и безмълвие, като се подвизавал там в безсънни бдения и денонощни молитви, и като изпитал жестоките изкушения на демоните. А Бог в отговор на неговата вяра, любов и подвиг още тогава го удостоил с дара на чудотворната благодат…

Веднъж при него в неговото уединение попаднал случайно един козар, който го заварил на молитва. Той паднал пред нозете му и го молил за следното… Козите му боледували и умирали от някаква огнена болест, та светецът да се помоли за тяхното здраве. Преподобният благословил вода и му поръчал с нея да поръси стадото си. Пастирът изпълнил поръчението, стадото му оздравяло и той дошъл да благодари на преподобния. Така преживял той на това място 30 години. После се завърнал в манастира и там починал на 15 януари.

Тялото му прекарало в земята други 30 години. След това той се явил три пъти на един руски монах Иосиф, който живеел в Средец (София) и който бил човек смирен и въздържан от всякакви светски неща, бодър в молитва и пост, и въобще богоугоден. След първото видение монахът си помислил да не би да е някаква дяволска измама. Но като се повторило и потретило, той се видял принуден да открие това видение на Софийския митрополит. Намерили, че е божествено откровение и отишли в Лесновския манастир, отслужили бдение, намерили гроба на светеца, извадили нетленните му мощи и ги поставили в църквата, за да бъдат почитани и целувани от монаси и миряни.

Много чудеса са ставали от прикосновението до тях: слепи проглеждали, хроми се изправяли, бесновти се излекували… Имало в Кратово един много богат арменец, който нямал други деца освен една дъщеря, чиято дясна ръка била суха. Довели я в манастира, поклонила се на светите мощи и в същия миг оздравяла ръката й. Също така при мощите се изцерило от нечист дух детето на един болярин. „Изцеления течаха от светите мощи като река. И много години беше тишина.“

Но когато турците нахлули в Балканския полуостров и започнали да го завоюват, Българският патриарх от Търново пренесъл мощите на свети Гавриил Лесновски в столицата на тогавашна България и ги положил в църквата „Свети Апостоли“ на Трапезица. Според проложното житие на преподобния от 1330 г. „там те лежат дори до днес и раздават изцеления“. Но след турското нашествие в България и падането на Търново в турска власт (1393 г.) следите им се губят. Основаният от свети Гавриил манастир по-късно бил наречен на негово име и станал важно книжовно средище.

Жития на българските светии (в новобългарски превод) от † Левкийски епископ Партений, том втoри. Синодално издателство, София, 1974 година

Източник: http://www.pravoslavieto.com/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Related Post

„Вярвам в моя Господ Иисус Христос и само на Него се покланям!“ – св. Лука Одрински„Вярвам в моя Господ Иисус Христос и само на Него се покланям!“ – св. Лука Одрински

Георги Канев „Вярвам в моя Господ Иисус Христос и само на Него се покланям!“ – св. Лука Одрински (Житие) На 23 март се празнува паметта на поредния български светец, небесен

Св. свещеномъченик Терапонт Сердикийски (Софийски) († 1555 г.)Св. свещеномъченик Терапонт Сердикийски (Софийски) († 1555 г.)

На 27 май Българската православна Църква почита още един от закрилниците на София – св. свещеномъченик Терапонт Сердикийски (Софийски) († 1555 г.) Житие на св. в. свещеномъченик Терапонт Сердикийски (Софийски)

Протича записване за просветните курсове в Енорийския център на храм „Покров Богородичен“ в СофияПротича записване за просветните курсове в Енорийския център на храм „Покров Богородичен“ в София

Източник: dveri.bg За двадесет и четвърта поредна година Енорийският център при храм „Покров Богородичен“ организира църковно-просветни курсове за възрастни и деца. До края на септември своето желание за обучение могат