Житие на св. Евтимий, патриарх Търновски

На 20 януари се празнува паметта на св. патриарх Евтивий Търновски – един от най-величавите български архипастири.

Житие на св. Евтимий, патриарх Търновски

Писано от Киевския митрополит Григорий Цамблак, родом от Търново и роднина на Св. Евтимий, а ние го предаваме с някои съкращения (бел. преводача).

Наистина е достоен за всякакви похвали свети Евтимий, Патриарх Търновски, посветеният в тайнствата, до които човешкият ум не стига, участникът в апостолската слава, свещеннкът на великата жертва и учителят на истината, в която желаят да проникнат ангелите (1Петр. 1:12) и която той чисто запази и непорочно преподаде, а на края принесе самия себе си свещена и угодна жертва на Господа чрез много страдания. И не че ще стане по-добър от нашите похвали този, който сега се въдворява с апостолите и увеличава тяхното число, а да настроим слушателите към ревност и с малките наши спомени да им дадем да го познаят, както се познава орелът от перото и лъвът от ноктите.

Свети Евтимий се роди в столицата Търново от благочестиви и благородни родители, които бяха почитани боляри на българския цар. Обаче остави и пренебрегна всичко красиво в този свят в ранната си младост, последва Господа, като възлюби бедността, и стана монах заради обещаните небесни блага. Духовен отец и наставник му стана чудният Теодосий, който устрои манастир в Кефаларската горска пустиня близо до град Търново и събра братство. Към своя духорен отец той съблюдаваше несмутимо послушание, а коварствата и козните на лукавия изпита на своето тяло, както някой ковач калява желязото с огън и вода. Цяла нощ стоеше на молитва като каменен стълб и не седем пъти на ден хвалеше Господа, както казва псаломът (Пс. 118:12), а самото му дишане беше пение на Господа, отпращано из глъбината на душата му. Никога не легна на ребрата си даже на гола земя, а само със седене на стол даваше малка почивка на тялото си. Корема, който много иска, той укроти философски както никой друг. А кой от светолюбивите така е обикнал градските тържища и крясъци, както той спокойната пустиня?

Затова неговият разсъдителен отец, преподобният Теодосий, като виждаше неговото преуспяване в подвига и философията, го постави за свой помощник, като му предаде всичките материални и духовни грижи за братята като на изкусен водач, а самият той се отлъчи на неголямо разстояние в дълбоката горска пустиня за пълно безмълвие. Както свети Теодосий наследи правилния начин на духовен живот от своя учител, Григорий Синаит, който се подвизаваше в планината Парория (Преведено на българско „пригранична“ – на границата междъ България и Византия, бел.прев.), така пък преподобният Евтимий стана приемник на Теодосий в живота и съзерцанието. Веднъж той отиде при своя отец в уговорената вечер и отдалеч даде знак за своето пристигане, но не чу да го повика. И много пъти удари клепалото, но не получи отговор. Тогава бързо дойде при килията на стареца, надникна през прозорчето и видя Теодосий целия от главата до нозете като огнен да стои прав с вдигнати нагоре преподобни ръце и без никакво движение в стоенето. Обхванат от страх и ужас, веднага се върна и с клепало събра братята на утринно правило. Като дойде следващата нощ, намери великия си отец да седи пред вратата на килията и да ридае. Той падна при нозете му и също с ридание го питаше за причината на сълзитему. Преподобният Теодосий отговори, че агаряните ще превземат в робство нашата страна и тази превъжделена горска пустиня ще изпадне в пълно запустение. И рече му: „А ти, чедо, бъди мъжествен и да крепне сърцето ти, защото ще се сподобиш с вериги и апостолско гонение!“ И всичко това устрои Бог по Своята мъдрост, та блаженият да прояви своята святост не само с добродетелите си, но и с пророческия си дар; а свещеният Евтимий предузна волята Господня да не бяга от призванието си, което отпосле щеше го изпрати като втори Моисей за предстоятел на неговия народ.

Мина едно малко време и предсказанието започна да се сбъдва. Варварите пленяваха всичко наоколо. Тогава преподобният Теодосий, заедно с Евтимий, остави своята възлюбена пустиня и дойде във великия Цариград, където скоро отиде при Господа. След като синът предаде на гроба своя отец с много сълзи, пребиваваше там. Но неговата добродетел го правеше навсякъде известен и го показваше на всички като с пръст. И чудно беше онова, което правеше Божият промисъл: народът пренебрегваше именитите творци на добродетел в своя град и търсеха тоя беден пришълец, за да получат от него духовна храна и гладните души да се изпълнят с небесни блага. За неговите трудове и подвизи там свидетелстват монаснте на Студийската обител.

За да избегне човешката прослава той се отстрани на Атонската Света Гора в Лаврата на преподобни Атанасий и се затвори в кулата, наречена Селина. И нищо не правеше за показ, а напротив ­ таеше се, но приличаше на човек, който се опитва да затвори под стъкло горяща лампада и да скрие лъчите є. Тъй просия сред такъв сонм от богоносни мъже, щото само с плътта си изглеждаше по-малък от ангелите. Но врагът на човешкото спасение, дяволът, се разяри и намисли да го подложи на следното изкушение. Византийският император Иоан V Палеолог беше повече златолюбив, отколкото христолюбив. Донесъл му някой, който само по дрехата си изглеждал монах, а всъщност бил оръдие на дявола, че Евтимий крие голямо количество царско имане и съкровища в кулата, поради което се затворил там уж за безмълвие, а всъщност да не узнаят другите скритото. Царят повярва на клеветата и не с писмо, нито чрез пратеник, а сам се залови да разследва тая работа. Стигна до пристанището на Лаврата и представи себе си на преподобния без унижение. Но като го изследва със заплахи, изобличи само своя сребролюбив недъг и обяви на всички скритото Евтимиево нелюбостяжание, който нямаше нищо,подобно на птица небесна, която не се грижи за утрешния ден. Макар царят да се посрами изобличен, обаче заточи Божия човек на остров Лимнос, който отстои на шестдесет поприща от Лаврата. Но след някое време яви му се някакво божествено видение, което гневно го заплашваше, ако не върне скоро достойната свобода на преподобния. И така принуден от страх повече, отколкото от произволение, смири своята царска гордост, като му се кланяше, молеше и просеше прошка. И стана наистина така, както ако някой иска да угаси горяща жарава и я покрива с много слама ­ огънят сеусилва и вдига голям пламък нагоре: блаженият Евтимий, след като беше известен първом само на немнозина с добродетелта си, чрез това царско разследване възсия за мнозина или даже за всички.

После остави Атонската Света Гора и дойде пак в Цариград. Но като си даде сметка, че доста време прекара в чужбина ­ макар мнозина даже и велможи да го задържаха там и да го молеха да остане с тях ­ върна се в отечеството си като някой търговец, носещ различно богатство на премъдрост и разум от далечни страни. Защото отечеството му трябваше да го има за свое украшение и по време на голямата нужда ­ закрепител с богатите дарования на Духа и да го придобие за свой духовен питател, след като го е отхранило с мляко. Избра си за жилище една пещера на десет поприща от град Търново и неговия шум и създаде там църква на името на живоначалната Троица, Чийто поборник се явяваше всякога. Скоро се събра достатъчна група почтени ученици, достойни за такъв отец, търсещи лицето на Бога Яковов. Понеже не искаше да замени своята духовна философия за нищожеството на този свят и на дело изпълняваше казаното от апостола „за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене, ми послужиха тия мои ръце.“, той превеждаше божествените книги от гръцки език на български. Българските книги бяха с много години по-стари, от самото начало на българското народно кръщение, но отпосле се повредиха, или защото книжниците не владееха достатъчно добре гръцкия език, или поради грубостта на своя език са допуснали в тях много повреди и противоречия с на истинските догмати, от което произлязоха много ереси. Заради това този нов законодател изостави всичко древно и слизайки от висотите на духовната планина, носеше в ръцете си наистина небесно съкрсвище и го предаде на Църквата ­ всичко ново, всичко скъпоценно, съгласно с Евангелието, непоклатно с крепкостта на догматите, като жива вода за благочестивите души, като двустранно остър сърп за плевелите на еретиците, викайки заедно с Павел: „Древното премина, ето всичко стана ново!“

В този момент се престави в Господа пастирят на словесното стадо, Търновският патриарх Теодосий. Тогава всички ­ епископи и народ ­ имаха една уста да молят свети Евтимий да приеме патриаршеския престол. Светият Дух събра епископите, а те избраха него и той седна против волята си на първосветителския престол, върху който надмина и Моисей: този последният изведе народа си от Египет в Обетованата земя, а този ­ от земята към небето! Започна веднага да учи народа и със словото си поеше душите им като с дъжд. А те с усърдие принасяха духовен плод, толко повече че освен със слово, го поучаваше и с примера си учителят, който беседваше за добродетелите и на дело показваше себе си за пръв образец. Кой беше толкова смирен, кой така кротък и размесил кротостта си с премъдрост, за да няма нужда от никакви оръжия на яростта за изправление на паството? Гледайки кротко, движейки тихо устните си, той като с кавала на Духа огласяше стадото си и го правеше да се събира в едно, а хромите носеше на рамо и не им даваше да изостават. И това е истинско изкуство на пастиря, щото и дивите овци укротяваше и ги правешеда се присъединят към стадото. А зверовете се бояха от бдението на будния пастир, трепераха от гласа му като от гръм и бягаха далече от стадото. Някой си Пирон, поборник на Несториевата, Акиндио-Варлаамовата и иконоборната ереси, дойде от Цариград в Търново, вълк облечен в овча кожа. Намери някой си лъжемонах Теодосий, по прякор Фудуля, във всичко подобен на него, и започна да сее зли семена, да разлага църковното тяло и да развращава множество народ, та даже велможите при царя и началниците на властите. Тогава този небесен човек издигна глас подобно на свещеническите тръби, от които паднаха някога Иерихонските стени: през деня събираше народа, наставляваше го и го утвърждаваше в православието, а през нощите се молеше и със сълзи просеше от Бога свише помощ. И така прогони вълците далеч от църковните предели.

А кой беше и така милостив като него, който се обливаше със сълзи само като видеше бедните и целия град обърна в странноприемница, като казваше: „Откъде знаем, чеда мои, дали заедно с тези бедни няма да се сподобим да приемем и Самия Христос?“ Но и лекар беше, който премъдро лекуваше духовната треска и от основа изкусно изрязваше греховните борби… Има едно място при град Търново, отделено само чрез реката, обилно напоявано от текущи води и пълно със зеленина, дървета, цветя и всякакви плодове. На това място имаше храм „Пресвета Богородица“, където всяка година се събираше множество народ от целия град заедно с жените и децата, и празникът по устав продължаваше осем дни. Но понеже събирайки се по повод празника, вършеха всякакви нечистотии и си навличаха Божието негодувание, като се ползваха от пустинното местоположение за своите блудни стремежи, затова.премъдрият пастир отсече корена и изсъхна плодът на греха: отмени празника, забрани да се събират повече на такова тържество и по този начин престана погибелта на много души.

Веднъж имаше голямо бездъждие, така щото нито от роса, нито от влага се намираше следа на земята, която, напукана от сушата, заплашваше с глад. Нивите бяха подобни на градските пътища и никой нямаше надежда да почисти гумното си или да наточи сърпа си. Тогава дойдоха жителите на града при своя отец и плачеха. Най-напред той ги поучи да се уповават на Господа, Който с волята Си превърнал морето в суша и твърдия камък във воден извор, а после заповяда сутринта да го последват заедно с жените и децата си. Самият той цялата нощ употреби за молитва и когато изгря слънцето, излезе на полето заедно с олтарните служители. Доста място обходи и се умори, но със собствени очи видя страшната опасност. Когато дяконът рече: „Да преклоним главите си пред Господа“, той веднага преклони колене, вдигна свещените си ръце и се помоли. Народът не чуваше гласа му, понеже не се молеше с уста, а със сърце. Обаче силата на неговите прошения влезе в уште на Господа Саваота. И веднага привлече милостта и дъждовните белези се показаха на небето: вятър завя от северните склонове, докара облаци като пълни мехове, и когато светецът влизаше в града, изля се тих и растителен дъжд, който не престанада напоява земята, докато произведе голямо изобилие плодове.

Оттук благочестието получаваше голяма сила, защото навсякъде се говореше за станалото и растеше любовта към пастиря. Народът го канеше в своите домове, движен от желанието да се насити на неговите думи и, на неговото лице. А той скланяше на молбите им и отиваше, но заедно с влизането си насаждаше в душите им всякакви добродетели, като правеше плътските духовни, а земните небесни. И не само българите, които си бяха негови по апостолски жребий, но неговата добродетел привличаше отдалеч и всички северни народи до океана и западни до Илирика. И ако само го видеха, считаха го за голяма придобивка, ако ли пък се удостояваха да чуят словото му, то това го смятаха за явно спасение. Като узна това усърдие, Христовият светител ги канеше при себе си и ги поеше до насита с пивото на благочестието, по който начин той ставаше на тях, а те на своите отечества учители на благочестието. Но и с боговдъхновените си писма миозина посети, като например Киевския митрополит Киприян, Угро-Влахийския мигрополит Антим. Тисменския (в Молдавия) иеромонах Никодим и други, като решаваше някои техни недоумения и им даваше своите съвети. И много светци прослави с похвални слова: преподобния наш отец Иван Рилски Чудотворец, свети Иларион Мъгленски, свети Иоан Поливотски, равноапостолните царе Константин и Елена, преподобната майка Петка, преподобната Филотея, света великомъченица Неделя, свети мъченик Михаил Воин от Потука. Състави служба на света царица Теофина, преведе на български литургията на апостол Яков, брат Господен, изясни красивия чин на божествените служби и прочее. Кой език, близък на българския говор, не прие неговите писания, неговите поучения, неговите трудове и пот, чрез които извличаше спасяемите из глъбината на невежеството? Но понеже апостолски проповядваше и приведе съвършени люде при Бога, трябваше да понесе и апостолски гонения и скърби и ежедневни смърти, та като им бъде подобен във всичко, да бъде и увенчан с тяхната крайна слава. Най-вече Бог и го уподоби на великия и от майчина утроба осветен пророк Иеремия чрез вкусване на тежки беди и чрез плача за всенародните изпитания.

Варварският турски цар се превъзнесе от победите и завоеванието на много народи, та този ненавистник на доброто пожела да разори и царския град Търново, защото беше чул, че е голям и има крепостна стена, а и положението на самото място е толкова трудно за превземане, щото и без стените му стига естествената укрепеност, ­ а освен това и красота и много богатство, и голямо множество народ, и голяма църковна и царска слава. Прочее, като събра всичката си източна и западна войска и надмина не само цар Дарий Персийски, но и цар Александър Македонски, нападна града и го обсади наоколо. И яростно заплашваше с огън да гори благочестивите, на късове да ги сече и на други насилствени смъртни наказания да ги предава, ако продължават да не му се подчиняват. После не поради неговата сила, а понеже Божиите съдби допуснаха, градът падна в ръцете на нечестивците на 17 юли 1393 година. И веднага блаженият Евтимий бе изгонен от църквата, и я завзеха вършителите на срама: кивотът на завета падна в ръцете на другоплеменниците2, или по-скоро ­ светинята беше захвърлена на псетата1. Каквопо-достойно за страданието на светеца, като гледаше със собствени очи събитията, които и слухът не би могъл да понесе? Ако Давид ­ цар, а не свещеник, страдаше и казваше: „Ревността на Твоя дом ме яде и хулите на Твоите хулители паднаха върху мене“2, колко повече Божият архиерей, който гледаше да тъпчат неговите трудове и пот? Обаче изпадна ли в печал повече, отколкото му приличаше? Или стана малодушен от страх? Или забягна, като виждаше разграбвано своето стадо? Или изрече някоя дума недостойна за неговата философия? Съвсем не! А застана пред царя, успокои убийствената му стръв и превърна грозния му вид в благоволение, както някога Даниил лъвовете в ямата и светите трима момци ­ пламъка на пещта. Като го видя отдалеч да иде към него с обичайната си чинност и любомъдро настроение, царят веднага стана и му отдаде чест, удостои го да седне близко до него и изслуша молбата му за народа, макар и да не изпълни докрай обещаното. Изгонен от църквата, изпроси си друга, която беше посветена на светите първовърховни Апостоли, които като получи за съратници, отдаде се на още повече подвизи, като гледаше, как да запази народа си от варварското злочестие. Впрочем, вторите борби бяха по-тежки от първите, когато управляваше Църквата в тишина.

Но вдигна се и друга буря, по-голяма и по-жестока от първата, от преразказа на която човешкият език немее и косите ги обхваща трепет. Турския управител, когото турският цар назначи да управлява града, повика при себе си в църквата Божиите люде, които по име и добродетел превъзхождаха другите, уж за да се съветват за общополезни неща. И те отидоха в своето неведение като агнета на заколение подир палачите. Като ги видя събрани 110 благочестиви мъже, този кръвопиен звяр ги закла посред църквата, без да се засрами от белите коси и без да пощади младостта! Труповете им мъчителят остави за храна на небесните птици, обаче Господ причисли техните духове към надмирните ангели! О свето опълчение, одушевени жертви, словесни всесъжения, които заедно застанахте пред мъчителя за клане, а заедно застанахте и пред Христа за увенчание! След това войници грабнаха свети Евтимий и го представиха на мъчителя, нито уплашен в душата си, нито изменен от страх, а спокойствието на лицето издаваше живеещия в него Свети Дух. И говореше на нечестивия: „3ащо така неоснователно си унизил величието на моето достойнство, о неправеднико? Най-напред трябваше свещеникът да бъде пожертван, че тогава да последват жертвите! Пастирят трябваше да мине преди овцете и бащата преди чедата си! Трудещият се земеделец трябваше пръв да вкуси от този сладък плод!“ Съблякоха му одеждата и го покачиха на градската стена, за да му отсекат главата. А той подканяше палача, прекланяше глава и усърдно притягаше шията си. Но Бог превърна убийствената десница в недвижима и недействена, както можем да си представим някой да има мъртви ръце, прилепени към жив и подвижен труп. Това хвърли в ужас гордия мъчител и цялото измаилско общество. Затова пак върнаха одеянията на блажения и му разрешиха свободно да ходи, където си ще. И понеже човек не може много пъти да умре, той с произволението си изпълни това: „И безаклан и се прослави като мъченик без кръв!“ Толкова голяма беше победата, щото и враговете познаха Христовата сила. Защото видяха мъжеството му, презрението му към смъртта, вярата му в Бога, грижата му за духовните чеда, а после ­ преславното чудо с ръката на палача като доказателство за християнската истина. Нечестивите уплашени оставиха Евтимий и се разбягаха от онова място, да не би да пострадат от Божия гняв, задето измъчват праведника..

Подир това чудо варварският цар реши да пресели народа на изток, а Божият човек да изпрати на заточение в Македония. И той излизаше заедно с народа като втор Иеремия, при което и самите камъни на оня град плачеха със сълзи. Деца се разлъчваха от бащите си и сродници от своя род. Но пък и не всички отвеждаха на едно и също място, та поне като се виждат един друг да имат някаква утеха, ами едни се вземаха, които се отличаваха по произход, богатство и красота на лицето, а други оставаха. И ония дни бяха дни на плач! Каква по-голяма горчивина от преселението и разлъката от роднините, при което всеки спомен за родния край и за рода винаги пробожда сърцето като някакво жило? Прочее, един друг се прегръщаха, целуваха, прощаваха, огласяваха мястото със своите ридания, а посред тях великият Евтимий пешешестваше, подпирайки се с жезъла си, и се обливаше със сълзи, не че сам страдаше от недъга на старостта, а го нараняваше страданието на народа и особено безпомощната възраст на децата. И понеже дойдоха до мястото, където против желанието си пастирят щеше да се разлъчи от тях ­ о, кой може без сълзи да си спомни това! ­ те падаха в нозете му, мокреха ги със сълзите си, залепяха устните и лицата си към тях, като го зовяха пастир и учител и чадолюбив баща! Жените хвърляха пред него децата си, други, които бяха близо, се сподобиха да целунат ръцете и одеждата му, като ги оросяваха с топлите си сълзи. Други пък с вяра скубеха тревата, върху която бяха стояли нозете му. А други, притискани от народа и нямащи възможност да се приближат, с вопъла на горчиви сълзи отдалеч призоваваха неговото последно благословение, понеже имаха в душата си предчувствието, че вече няма да го видят жив! А той и ги утешаваше, и ги наставляваше да държат Господните заповеди и да пазят вярата непорочна, по който начин не само се проявява любовта към Бога, но и слава ще сполети съхранилите я дори на самото място на преселението. И така доста ги поучи от Писанието, като ги наставляваше да благодарят на Бога за сполетелите ги беди и обещаваше от това да очакват неизречени блага, и така със своето сладко слово ги настройваше леко да понасят жестоките обстоятелства. Това като каза, преклони колене и се помоли заедно с тях, после стана от молитвата и им предаде последното си благословение. Но някой от народа с ридание му извика: „Кому ни предаваш, добри пастирю?“ А той рече: „На Светата Троица ви предавам ­ и сега, и во веки!“

Като стигна на мястото, където го водеха, и като видя безмълвната пустиня, неговата пустинолюбна душа се просълзи, загря се в него сърцето му от прозорливото действие на Светия Дух и той рече: „Ето, моят покой, където ще прекарам малкото живот в тяло и благодаря на Бога, Който ме наставлява, докато ме развърже и от връзките на тялото!“

Но и в заточение Евтимиевата работа беше не риболов, а присъщият на апостолите човешки лов всеки ден и нощ, и всеки час. Защото излизаха при него всички населници на оная планина както някога при Кръстителя ­ Юдейската страна и Иерусалим, и едни се освобождаваха от различни ереси като от язви, други отбягваха тъмата на сарацинското нечестие, други пък отхвърляха от себе си греховния живот като омърсена дреха. Блаженият насаждаше в тях всякакви видове добродетел и ги учеше да знаят Господа. И не само се събираше народът на онова място, за да види Евтимий, ами по всички градове и села, пътища и тържища, домове и църкви можеше да се чуе името му, като носещо освещение. И както добре се е изразил пророкът, „по цялата земя се носи неговата вест и до краищата на вселената неговите думи“.

Понеже в родния му край и в неговия град той просия и толкова се разнесе почти по цялата вселена слухът за неговото любомъдрие, та някои го мислят за неверно; затова Бог благоволи и в чужбина да го покаже такьв, та самите жители на онова място, които много пъти са носили на ръце при него своите чеда, болни от различни недъзи, и ги виждаха изцелени от недъзите като от тежки окови по неговите молитви и чрез възлагане на неговите ръце да станат велегласни проповедници на заточения окованик и отрудения странник. Затова много жени на славни началници по онези места идваха при него и той ги привеждаше към благочестието, а те пък по неговите молитви спечелваха своите мъже и ги довеждаха при него, а той ­ при Христа. И много злато му носеха и го молеха да приеме за нуждите на своето удобство, а той ги учеше да го раздават на бедните със свои ръце. Веднъж някои му каза: „Владико, кой е по-беден от тебе и по-нуждаещ да приеме милостиня, потиснат от такова страдание, такъв недъг и такива мъки от беззаконниците?“ А той кротко погледна и тихо отговори с усмихнато лице: „Чедо, моето богатство е скрито тук ­ показа Евангелието ­ и то ще се прояви, когато седне да потърси печалбата от него Оня, Който ни го е предал. И не само мое, но и на всички, които обичат Господа!“ О блажен глас, о отговор на благородна душа!

По-нататък нека замълчат нашите похвали, защото Владиката Христос го похвалява, като казва: „Добрият пастир полага душата си за овците!“ Но и апостол Павел му е изплел венец, когато говори: „Такъв първосвещеник ни трябваше!“ А моето слово за него тук нека получи своя край, където и той получи край на живота си, или по-добре казано ­ край на страданията и начало на вечния живот в Христа! Умря неизвестно къде и гробът му остана неизвестен, както на великия Божий пророк Моисей някога, докато този великан сред отците, а най-вече Сам Бог, Който прославя Своите светци, благоволи поне накраяк да ни го открие! Амин.

Жития на българските светии (в новобългарски превод) от † Левкийски епископ Партений, том първи. Синодално издателство, София, 1974 година

Молитвена възхвала:

Акатист на Светител Евтимий, патриарх Български

КОНДАК 1

Избран от Бога първосветителю на Българската Църква и първопечалниче за род и отечество, свети Евтимие, патриарше Търновски! Издигнат телом на най-високия престол на патриаршеското достойнство, ти, многострадални, се изкачи духом и на най-високата българска голгота, за да бъдеш разпнат за своето паство, за което и положи душата си. Затова, като придобил дръзновение пред Господа, избавяй от всякакви беди нас, които вярно ти зовем:

Радвай се, Евтимие, всегдашен застъпниче пред Светата Троица за българския род!

ИКОС 1

Като Ангел-Пазител си бил за своето многочислено паство, когато варварският агарянски цар превзе престолния град Търново и народът, разделяйки се с теб, в горко ридание викаше: „Кому ни предаваш, добри пастирю?“ А ти, просветен от Светия Дух, му отвърна: „На Светата Троица ви предавам – и сега, и во веки!“

О, блажен глас, о, отговор на благородна душа! Причисли и нас, всеблажени Евтимие, към твоето словесно стадо, та поверени и ние на Светата Троица, с благодарност да ти зовем:

Радвай се, богоизбран първосвещениче на Българската Православна Църква; радвай се, свети патриарше, станал по-висок от небесата.

Радвай се, нови пророче, когото Бог изпрати в поробеното ни отечество; радвай се, защото твоят плач за него стигна до Божиите уши.

Радвай се, любим пастирю на българския народ; радвай се, предал словесното си стадо на Светата Троица.

Радвай се, Божий архиерею, който и сега простираш своя светителски омофор над нас; радвай се, свети, незлобиви и непорочни владико.

Радвай се, крепък щите, който ни предпазваш от нашествие на другородци; радвай се, крепост и ограда на Православната ни Църква.

Радвай се, български Моисее, който ни водиш към обетованата земя на Царството Божие; радвай се, проповедниче на покаянието.

Радвай се, Евтимие, всегдашен застъпниче пред Светата Троица за българския род!

КОНДАК 2

Виждайки, че угасва и последният светлик на тяхната надежда, търновчани дойдоха до мястото, където техният добър пастир Евтимий щеше да се разлъчи от тях, падаха в нозете му, мокреха ги със сълзите си, жените хвърляха пред него децата си, а той ги утешаваше и наставляваше да благодарят на Бога за сполетелите ги беди и да не престават да Му пеят: Алилуия!

ИКОС 2

Придобил благ разум, за всички си станал всичко, многотърпеливи Евтимие – и цар, и патриарх, и роб, и слуга – щото по какъвто и да е начин да спасиш всички не толкова от временното иго на агаряните, а много повече от вечното робство на дявола, за което усърдно ти зовем:

Радвай се, чадолюбив баща на осиротелите; радвай се, грижовна майка на самотни и безпризорни.

Радвай се, станал цар на останалите без цар българи; радвай се, приел корона от тръни.

Радвай се, свети владико и свещеноначалниче; радвай се, положил на плещите си омофора на всенародната мъка и печал.

Радвай се, нов Павле, готов да бъдеш отлъчен от Христа за братята си, та те да се спасят; радвай се, друг Иеремие, оплакал горчиво съдбините на българския народ.

Радвай се, взел върху себе си греховете на народа; радвай се, защото с това се оприличи на Самия Христос.

Радвай се, безкръвен страдалче на българската земя; радвай се, разпънат духом на кръст и от свои, и от чужди.

Радвай се, Евтимие, всегдашен застъпниче пред Светата Троица за българския род!

КОНДАК 3

Силата на Всевишния порази убийствената десница на палача и тя стана недвижима и недействена, когато посегна да нанесе смъртен удар на светителя. И толкова голяма беше победата на Кръста над ислямския полумесец, щото и враговете познаха Христовата сила, а верните мощно въззоваха: Алилуия!

ИКОС 3

Имайки всецяло упование на своя Бог, светител Евтимий не само избегна острието на меча, но и обърна в бяг нечестивите, които се уплашиха да не би да пострадат от Божия гняв, задето измъчват праведника. Ала той, като се смили над палача, излекува ръката му, за което го почитаме с такъв зов:

Радвай се, владико, благословил проклинащите те; радвай се, сторил добро на мразещите те.

Радвай се, защото си се помолил за гонещите те; радвай се, защото с това ни даваш пример да обичаме враговете си.

Радвай се, вършил правда; радвай се, станал от немощен – крепък.

Радвай се, обърнал на бяг чужди пълчища; радвай се, прогонителю на демонските сили.

Радвай се, изпитал подигравки и бичове; радвай се, защото молитвата ти е била бич за бесовските легиони.

Радвай се, претърпял окови и затвор; радвай се, свързал Велиара със силата на Христовия Кръст.

Радвай се, Евтимие, всегдашен застъпниче пред Светата Троица за българския род!

КОНДАК 4

Буря от негодувание обзе кроткия Христов агнец Евтимий, когато разбра, че турците са изклали вероломно търновските първенци и като люто ранен лъв зарика той с мощното си слово към агарянския Ирод: „О, неправеднико! Защо така си унизил величието на моето достойнство? Най-напред трябваше свещеникът да бъде пожертван, че тогава жертвите. Пастирят трябваше да мине преди овцете и бащата преди чедата си!“, като пееше на Бога: Алилуия!

ИКОС 4

Чут беше глас в Търновград, плач и ридание, и писък голям; светител Евтимий плачеше за духовните си чеда – благолепните столични първенци – и не искаше да се утеши, защото ги няма. Но накрая, като на смирил се под крепката ръка Божия, получава от нас, верните, тази похвала:

Радвай се, помазаниче Господен; радвай се, добър пастирю, положил душата си за овците.

Радвай се, всяка изгубена и прокудена от стадото си овца възвърнал; радвай се, ранените превързал и болните укрепил.

Радвай се, прославен от Бога като мъченик без кръв; радвай се, одушевена жертва.

Радвай се, словесно всесъжение; радвай се, хвърлил в ужас цялото измаилско общество.

Радвай се, прогонителю на нашето малодушие; радвай се, укрепителю на нашата духовна разслабеност.

Радвай се, съименниче на великия Евтимий; радвай се, трудолюбче, последвал неговите добродетели.

Радвай се, Евтимие, всегдашен застъпниче пред Светата Троица за българския род!

КОНДАК 5

Като боготечна звезда, светеща и на клир, и на народ, си се явил, славни Евтимие, и с еднакво усърдие се потруди на Христовото лозе и в първия, и в третия, и в шестия час на живота си, та дори до сетен дъх, за което получи динария на Царството Небесно, където радостно зовеш към Бога: Алилуия!

ИКОС 5

Виждайки, че свети Евтимий, патриарх Търновски, е посветен в Божиите Тайни, до които човешкият разум не стига, като на участник в апостолската слава и свещеник на великата жертва, ние, неговите почитатели, му поднасяме тези похвални слова:

Радвай се, учителю на истината; радвай се, принесъл себе си в жертва на Господа.

Радвай се, предал на Христа Бога целия си живот; радвай се, избран от Него за високо служение.

Радвай се, роден от благочестиви и благородни родители; радвай се, пренебрегнал всяка мирска сладост.

Радвай се, възлюбил бедността и последвал Господа; радвай се, нетленно цвете на Кефаларската пустиня.

Радвай се, знаменит учениче на великия Теодосий; радвай се, напоен с учението на божествения Григорий Синаит като с жива вода.

Радвай се, ти, който цели нощи си стоял на молитва като каменен стълб; радвай се, защото самото ти дишане е било пение на Господа.

Радвай се, Евтимие, всегдашен застъпниче пред Светата Троица за българския род!

КОНДАК 6

На Богоносния проповедник Иеремия си подражавал, Евтимие златословесни, когато горко си въпиел: „Изтощиха се от сълзи очите ми, вълнува се утробата ми, сърце ми се къса“, Търновграде! „Твоята рана е като море голяма“, „падна венецът от главата ни; горко ни, задето съгрешихме!“, задето престанахме да пеем Богу: „Алилуия!

ИКОС 6

Небесната светлина, озарила богосъзерцателя Теодосий, озари и неговия достопохвален ученик Евтимий, и духът, който почиваше върху Теодосий, се изля със същата сила и върху чутовния Евтимий, когото възпяваме така:

Радвай се ти, у когото са изобилствали Христовите страдания; радвай се, защото като Христос си бил готов да се принесеш в жертва на народа.

Радвай се, напоен с жлъчката на душевните терзания; радвай се, вкусил оцета на всяка измяна и предателство.

Радвай се, разпнат на кръста на себеотречението; радвай се, заменил архиерейската корона с трънения венец на самоунижението.

Радвай се, прободен с копието на всенародната скръб; радвай се, бичуван от бича на разлъката с паството.

Радвай се, ял пепел като хляб; радвай се, питието си със сълзи размесвал.

Радвай се, удостоен с вериги и апостолско гонение; радвай се, получил и апостолското блаженство.

Радвай се, Евтимие, всегдашен застъпниче пред Светата Троица за българския род!

КОНДАК 7

Искайки да издигне достоен първосвещеник на Своя народ, който да го утешава в предстоящите му велики скърби, Господ Бог избра свети Евтимий да приеме патриаршеския престол. И както някога Мойсей изведе евреите от Египет в Обетованата земя, така блаженият първосветител възведе българския народ от земята към Небето, където да възпява Пресветата Троица с хвалебната песен: Алилуия!

ИКОС 7

Като нов Ной те виждаме, светителю Евтимие, който изведе кораба на Българската Православна Църква от мъртвото море на агарянската вяра в безбурното пристанище на истинското богопочитание на Единия Бог в Троица, на Която и повери народа ни през тежките векове на турското робство, за което благодарствено ти зовем:

Радвай се, добър кормчия, който упътваш намиращите се в буря; радвай се, усърден почитателю на Пресветата Троица.

Радвай се, вселил в душата си любовта към благочестието; радвай се, защото си се различавал само по име от Ангелите.

Радвай се, победил лъстта на друговерците; радвай се, покорил надменната гордост на Велиара.

Радвай се, размесил кротостта си с премъдрост; радвай се, напоил до насита народа с пивото на благочестието.

Радвай се, добър пастирю и на свои, и на чужди; радвай се, показал великата сила на покаянието.

Радвай се ти, който и сега бдиш над твоето отечество; радвай се, безсмъртен архиерею на Българската Църква.

Радвай се, Евтимие, всегдашен застъпниче пред Светата Троица за българския род!

КОНДАК 8

Странници и пришълци станаха българите в собствената си страна, Евтимие многострадални, ала каейки се горчиво за греховете си и укрепявани от твоите молитви, те запазиха своята вяра и род дори до днес, пеейки: Алилуия!

ИКОС 8

Цял горейки от любов към Христа Бога, не си се уплашил от заточението си, Евтимие дълготърпеливи, но напротив – като видя безмълвната пустиня, душата ти се възвесели и радостно възкликна: „Ето моят рай на земята, където ще прекарам малкото дни на оставащия ми живот!“

Удивлявайки се на това твое велико смирение и послушание на Божия промисъл, всички християнски родове велегласно те възхваляват:

Радвай се, мъдрецо, показал на света, че гдето е Христос, там е всяка свобода и покой; радвай се, защото ни научи, че гдето Христос Го няма, там е робство и мъка.

Радвай се, покорил игото на другородците със свободата на светлия си дух; радвай се, превърнал господарите на тялото си в роби на богоозарената си душа.

Радвай се, посякъл неуспелите да те посекат, с меча на Христовия Кръст; радвай се, свободниче в Христа Иисуса.

Радвай се, господарю на поробените под стихиите на света агаряни; радвай се, освободителю от робството на дявола.

Радвай се, пустинолюбива гургулице на Светия Дух; радвай се, райско цвете, облагоухало пустинята.

Радвай се, преселен от пустинята в Райската градина на Небесата; радвай се, рай сладостен за нашите души.

Радвай се, Евтимие, всегдашен застъпниче пред Светата Троица за българския род!

КОНДАК 9

Всяка болка утоли, велики наш застъпниче Евтимие, с която духовните агаряни – злите демони – нараняват душите ни, предай и нас на Светата Троица – и сега, и во веки, та с едно сърце и с едни уста да славим Отца, Сина и Светия Дух тук на земята и в Царството Небесно, пеейки: Алилуия!

ИКОС 9

Нечестивите витии ги виждаме като безгласни риби, когато се мъчат да обяснят как един малък народ, какъвто е българският, успя да запази своята християнска вяра, род и език в продължение на пет века робство, наложено му от неверните измаилтяни, многобройни, колкото морския пясък. Ние пък, верните, знаейки, че това стана по молитвите на всички български светии, между които почетно място заема и светител Евтимий, го възхваляваме с тези топли слова:

Радвай се, подвигоположниче на християнската вяра; радвай се, крайъгълен камък на евангелското благочестие.

Радвай се, любим сине на нашия Небесен Отец; радвай се, очистен от кръвта на Иисуса Христа, Неговия Син.

Радвай се, благодатен помазаниче на Светия Дух; радвай се, предал целия себе си на Пресвета Троица.

Радвай се, верен друже на всички светии; радвай се, златно кадило на Българската Църква.

Радвай се, изяснил красивия чин на божествените служби; радвай се, извлякъл спасяемите из глъбината на невежеството.

Радвай се, прославил с похвални слова преподобния наш отец Иоан Рилски Чудотворец; радвай се, възхвалил с боговдъхновени песни и други светии.

Радвай се, Евтимие, всегдашен застъпниче пред Светата Троица за българския род!

КОНДАК 10

Желаейки да прослави Себе Си в тебе, Евтимие любомъдри, Господ Бог те показа на човеците славен победител над злочестиви ересиарси, повелител на природните стихии и изцелител на болните. Така бъди и наш пазител и ходатай пред Света Троица, преблажени, възпявайки: Алилуия!

ИКОС 10

Стена и защита си за своя народ и сега, великославни Евтимие, когато нови агаряни заплашват с ново робство нашето всеобщо отечество, воювайки срещу Христовата Църква с оръжията на безбожието, неверието и нравственото разтление. Опази ни от тези дяволски слуги и прелъстители, доблестен воине Христов, и ние с благодарност ще ти зовем:

Радвай се, оръжие на светлината, прогонващо мрака на душегубителните ереси; радвай се, броня на вярата срещу синовете на неверието.

Радвай се, шлем на надеждата в Христа Иисуса; радвай се, духовен меч, посичащ антихриста.

Радвай се, изобличителю на безплодните дела на тъмнината; радвай се, обърнал мнозина грешници от лъжливия им път.

Радвай се, ти, който виждаш нашите нужди и бързаш да ни помогнеш; радвай се, подателю на сила и мъжество в тези лукави времена.

Радвай се, бодрост на униващите ни души; радвай се, скоропослушен помощниче на всички, които прибягват към тебе.

Радвай се, закрилниче на правовярващите; радвай се, благославящ с крепка ръка родолюбците.

Радвай се, Евтимие, всегдашен застъпниче пред Светата Троица за българския род!

КОНДАК 11

Всеумилено пение ти принасяме ние, твоите почитатели, светителю Евтимие, просейки от тебе да приведеш по пътя на покаянието и онези български блудни синове и дъщери, които никога не са пели на Бога спасителната песен: Алилуия!

ИКОС 11

Светозарно сияе твоята пречестна икона и утешава всички, които ѝ се кланят с вяра и любов, верни и любвеобвилни рабе на Христа Господа, Евтимие, свещеноначални отче наш. Затова, съзерцавайки твоето лице, подобно на ангелско лице, със своите нечисти уста дръзваме да ти зовем:

Радвай се, тиха обител на Божията благост; радвай се, защото подтикваш ленивите към покаяние.

Радвай се, пожънал добра ръкойка от нивата на своя живот; радвай се, върнал душата си в сладкия рай.

Радвай се, ти, който отваряш дверите на Божието милосърдие за нас, грешните; радвай се, свети отче на твоите блудни синове.

Радвай се, ти, който избелваш нашия осквернен хитон; радвай се, защото наторяваш безплодната смоковница на нашите души.

Радвай се, ти, който раздираш вретището на нашите скърби; радвай се, защото изпепеляваш тръните на лукавите ни помисли.

Радвай се, чудесен исоп, който очиства раните на душите ни; радвай се, възвеличен от Господа.

Радвай се, Евтимие, всегдашен застъпниче пред Светата Троица за българския род!

КОНДАК 12

Божията благодат пребиваваше в теб, славни светителю, и през последните години от живота ти, когато се показа съвършен безсребреник и не прие предлаганото ти злато, поучавайки, че човек трябва да се стреми единствено към придобиване на Скъпоценния Бисер – Христос – и само на Него да пее: Алилуия!

ИКОС 12

Възпявайки твоя свят живот, светителю, и твоята велика милост към българския народ, ние знаем, че не можем достойно да те прославим, но надявайки се на твоята неизказана благост, смирено ти принасяме такива песни:

Радвай се, наш бърз ходатаю пред Господа на силите; радвай се, избавителю на верните от друговерци и другородци.

Радвай се, подателю на мъдрост за управляващите; радвай се, крепък жезъл на епископите.

Радвай се, непосрамващо упование на благочестивия причт; радвай се, светлина за българския народ.

Радвай се, ти, който си събирал съкровищата си на Небето; радвай се, защото тези съкровища са били доброволната ти бедност и духовна нищета.

Радвай се, седнал на трапеза с Авраам, Исаак и Иаков в Царството Небесно; радвай се, защото подаваш храна от тази трапеза и на твоите почитатели.

Радвай се, осиян от славата Господня; радвай се, слава и похвала на своя народ.

Радвай се, Евтимие, всегдашен застъпниче пред Светата Троица за българския род!

КОНДАК 13

О, всехвални светителю и угодниче Христов, отче наш Евтимие, патриарше Търновски! Приеми това наше моление, което ти отправяме сега с нечисти устни, приеми ни в своето словесно стадо и ни предай като свои духовни чеда на милостта и щедростите на Света Троица, за да Ѝ пеем заедно с тебе сега и во веки: Алилуия!

(Този кондак се чете три пъти, след това 1-ви икос и 1-ви кондак, и накрая молитвата.)

МОЛИТВА КЪМ СВЕТА ТРОИЦА

ЗА СПАСЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

Боже Отче, Боже Сине и Боже Душе Свети, не три различни богове, а едно Божество в Троица Единосъщна и Неразделна, Вседействена и Животворяща. Като поверени на тебе сега и во веки веков, и дори до свършека на света от Твоя изряден служител светител Евтимий, патриарх Търновски, ние, Твоите грешни раби и негови недостойни чеда, Ти се молим: прости нашите съгрешения, помени и всички наши врагове, които ни вършат зло, и не им въздавай според делата им, а според Твоите велики и богати милости ги обърни в светата Православна вяра и християнско благочестие. Утвърди Твоята Православна Църква да остане непобедима за адовите сили. Народа ни укрепи в изпълнение на Твоите спасителни заповеди, като го опазваш от гибелните суеверия и секти, и от коварствата на слугите на идващия антихрист. Свещения наш клир издигни на висотата на Твоето непорочно служение. Причта ни запази непоколебим в ревността по Тебе. Властимащите умъдри и смири под Твоята всемогъща десница. Дарувай победи на православното ни воинство над неговите врагове. Вразуми съдиите ни да бъдат справедливи и безкористни. Умилостиви сърцата на богатите и дай търпение на бедните, като не ги лишаваш от насъщния хляб и им помагаш във всяка нужда. Праведните помилвай, на грешните дарувай покаяние. Заблудените изправи, болните излекувай, слабите укрепи и удостой всички нас да Ти въздаваме непрестанна хвала и благодарение. Така защитени от Твоята непобедима сила и опазвани от крепкия омофор на Пресвета Богородица, обдарувани с молитвите на всички Твои светии, и особено на нашите български светии, да достигнем всички до познание на Истината, която е в Тебе и единстнвено в Тебе – Единия Бог в Троица Свята, Единосъщна, Животворяща и Неразделна – в Отца, Сина и Светия Дух, и получим вечното и всеблажено спасение, което си приготвила за ония, които Те почитат православно сега и всякога, и во веки веков. Амин.

МОЛИТВА

КЪМ СВЕТИ ЕВТИМИЙ, ПАТРИАРХ ТЪРНОВСКИ

О, преблажени и приснопаметни светителю Евтимие, патриарше Търновски, велики печалниче за българския народ и всегдашен молитвениче за него пред Светата Троица! С какви слова да те възхвалим, великоименити, ние, безсловесните? Какъв венец да ти сплетем, сухоръките да вършим делата Господни? Облагороди нашите сърца, благонравни! Просвети нашия безплоден ум, съзерцателю на Небесната слава! Пустинолюбче и подвижниче Божий, просиял с трудовете на великите църковни отци, изведи душите ни от пустинята на плътоугодието! Послушниче на знаменитите Григорий Синаит и Теодосий Търновски, стори от нас, непокорните, послушни чеда на Църквата. Всеизряден богослове и книжовниче, просвети нашето невежество! Свети патриарше и първосвещениче на Христовата Църква, приеми ни под своя светителски омофор за твои духовни чеда! Изкоренителю на пагубните ереси, утвърди ни в светата Православна вяра! Многострадални и дълготърпеливи владико, насочи стъпките ни към тесния и нагорен път към Царството Божие! Победителю на агаряните, избави ни от злите духовни агаряни – мрачните демони! Ревностен служителю на Светата Троица, повери и нас на Светата Троица – сега и во веки! Добър пастирю, положил душата си за овцете, приеми ни в своето стадо! Избави ни с молитвите си от внезапна смърт, ти, който чрез вяра избегна острието на меча! Безкръвни мъчениче за Христа, отгони от нас духа на малодушието! Безсребрениче и човече Божий, разруши у нас идола на мамона, за да станем синове и дъщери на нашия Небесен Отец. Заточениче и окованиче Иисус Христов, смъкни от нас веригите на нечистите страсти и от деца на робинята-плът ни преобрази в чеда на свободата в Христа Иисуса. Наследниче на Царството Божие, избави ни от ада и от вечните мъки! Амин!

ТРОПАР

глас 4

Просиял с пустиннически подвиг, достойно си се възкачил на престола на първосветителството, откъдето си озарил всички с лъчите на богопознанието и си изпил чашата на безкръвното мъченичество. Сега, предстоейки пред престола на Горния Иерусалим, Евтимие, моли Седящия на Него, нашия Христос Бог, за почитащите честната твоя памет.

КОНДАК

глас 8

Бидейки победител в невидимата духовна бран, приел си венец от десницата на Всевишния, Евтимие, преподобни отче наш, а останал непобедим и в борбата си със злочестивите, удвоил си твоята награда в небесните обители. Затова и те възпяваме: Радвай се, страдалче безкръвен на българската земя!

ВЕЛИЧАНИЕ

Величаем те, светителю отче Евтимие, и почитаме твоята свята памет: а ти се моли за нас на Христа, нашия Бог!

(„ЖИТИЕ И АКАТИСТ НА СВЕТИТЕЛ ЕВТИМИЙ, ПАТРИАРХ ТЪРНОВСКИ“, Витезда)

Източник: http://www.pravoslavieto.com/; източник на Акатиста: Cvetanka Avramova

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Related Post

Св. Софроний Врачански – живот и книжовно делоСв. Софроний Врачански – живот и книжовно дело

На 11 март Българската православна Църква празнува паметта на Христовия угодник, духовник, проповедник, книжовник, радетел за българска свобода, почитан като закрилник на град Враца и цяла България – св. Софроний Врачански.

Житие на св. Пимен Зографски († 1620 г.) – облагодатен български зограф, строител и проповедникЖитие на св. Пимен Зографски († 1620 г.) – облагодатен български зограф, строител и проповедник

На 3-ти ноември Българската православна Църква празнува паметта на забележителния и облагодатен български зограф, строител и проповедник св. Пимен Зографски († 1620 г.). Свети Пимен бил родом от град Средец,

За род и отечество – св. Паисий Светогорец (1924 – 1994)За род и отечество – св. Паисий Светогорец (1924 – 1994)

Св. Паисий Светогорец (1924 – 1996) е един от особено обичаните от вече няколко поколения православни християни проповедници, благодатни духовни наставници, прозорливци и молитвеници на двадесетото столетие. На 12 януари