На 11 февруари се празнува паметта на св. Георги Софийски Нови – закрилник на София и на всички, които търсят подкрепата му пред Бога.
Въведение:
На 11 февруари честваме паметта на св. Георги Софийски Нови. Той е роден в Кратово през 1496 или 1497 г. Като младеж учи златарски занаят в родния си град. След смъртта на родителите си се заселва в София и живее в дома на свещеника Пейо, който по-късно написва житието му. Красивият младеж привлича вниманието на турците, които се опитват да го накарат да приеме исляма. Георги води диспут с турския съдия, бива мъчен и накрая изгорен на клада, тленните му останки са прибрани тайно и погребани в съборната църква “Св. Марина”. Той умира на 11 февруари 1515 година. Скоро след това е канонизиран и са му съставени житие и служба. Още през първата половина на XVI в. мощите му са били извадени от гроба и поставени в ковчег, който бил пренасян в градските църкви и давал изцеление от различни недъзи на онези, които му се молели с вяра. В началото на нашия век сандъче с мощите на св. Георги Нови Софийски се пазело в ротондата “Св. Георги”. В Кремиковския манастир също се е пазела мощехранителница с мощи на светеца. Хората вярвали, че в деня, в който се празнува паметта му, кръвта на светеца излиза по стените на църквата “Св. Георги” и около „Кафене баши“ (ул. “Солунска”), през която го водели, за да го изгорят. От червеникавата пръст софиянки събирали за здраве.
Вероятно първите изображения на светеца са се появили в София, но нито тук, нито в околностите са запазени негови ранни изображения. Но вестта за мъченическата му смърт навярно е стигнала бързо до родния му град Кратово, защото първите датирани образи на светеца се намират именно там. Кратовският княз Димитър Пепик, щедър дарител на манастири, поръчва да се изобрази ликът на св. Георги Софийски Нови в църквата на Тепличкия манастир, Демирхисарско, на която е ктитор. Изображението датира от 1536 г. През 1541 г. светецът е изписан в хилендарската килия “Моливоклисия” на Света Гора. В “Хилендар” негови изображения има и от по-късно време. Върху две икони от втората четвърт на XVI в. и от 1667 г., и в един стенопис от същата година св. Георги Софийски Нови е представен заедно със сръбския княз Лазар, загинал в Косовската битка.
Скоро след възстановяването на сръбската Печка патриаршия през 1557 г. започва масово обновяване и изписване на църкви в диоцеза й. Св. Георги Нови Кратовски става изключително популярен и образа му откриваме в Сърбия в цяла поредица стенописи от 1564 г. до втората четвърт на XVII в. Известни са 14 негови изображения. Гръцки зографи, вероятно работили в Сърбия, рисуват св. Георги Софийски Нови в църквата “Св. Димитър” в с. Палатиция, до Верия, през 1568-1569 г. През XVII в. в района на Тепличкия манастир, където той е образец за по-късните храмове, се появяват още образи на софийския светец в манастира край с. Журче през 1617 г., в църквата “Св. Димитър” в с. Жван през 1624 г., в църквата “Св. Никола” в с. Ижище, Кичевско.
Образът на св. Георги Нови е толкова популярен в Сръбската църква, че през 1741 г. Христофор Жефарович го включва в своята знаменита “Стематография”, използвана по-късно като наръчник от много зографи. В манастира “Хилендар” светецът продължава да се изписва през XVIII и началото на XIX в., през 1779 г. в параклисите “Св. Сава Сръбски” и “Св. Димитър”, чиито ктитори са от Видин и Копривщица, и в новите стенописи на главната църква през 1803 година.
…
Житие на светия славен и добропобеден мъченик Георги Софийски Нови
Момъкът Георги, за когото ми предстои да разкажа (казва писателят на това житие, свещеник на град София, бел.ред.) беше мой син в Светия Дух, много любим заради добродетелите му. И понеже пред мене се подвизава за победата си над лукавия, затова си казах да не остане незаписан и да не се предаде на забрава неговият подвиг, който той понесе за Христа. Но моля вашата любов да не издирвате от мене риторска реч, понеже, бидейки прост човек, не мога изкусно да пиша, а само ще държа в ръцете си писалката с надеждата, че той сам ще предаде на писание онова, което нему е угодно.
Този блажен Георги бе роден в град Кратово, Македония, син на благочестиви родители – баща Димитър и майка Сара. Когато стана на шест години от рождението си, родителите му го дадоха да изучи Свещените книги. След това го дадоха да научи и златарския занаят. Като угоди на учителите си, Георги получи тяхното благословение. Тогава баща му отиде при Господа. След като остана сирак по баща и понеже беше толкова красив в разцвета на младостта си, че нямаше друг подобен на него по хубост в оня град, уплаши се да не го вземат насила и да го въведат в двореца на турския султан, затова остави родния си град и дойде в Сердика (София), където живееше в двора на един от градските свещеници, като придобиваше добродетел след добродетел! Като го гледаше свещеникът, че със сладост слуша, поучаваше го от Светите Писания, колкото му беше възможно. А Георги се стараеше да изпълнява на дело неговите поучения. И понеже не може да се скрие градът, който стои навръх планината, нито поставят под крина запалено светило, а го слагат на свещник, за да виждат светлината ония, които влизат (Мат. 5:14, 15; Лука 8:16), така стана и с този момък. Мина малко време, но Мохамедовите свещеници не понасяха той да пребъдва благочестиво в християнската вяра, затова, подтиквани от демона, се стараеха с всичката си сила да го привлекат към себе си и да го обърнат в своята вяра. И така избраха един от своите си, изкусен в учението, хитър в словото и коварен и го изпратиха да се разговори с Георги.
Той дойде с хитруване, като му донесе някаква поръчка и му даде достатъчна цена за работата. Освен това донесе му и храни, за да създаде между себе си и него някаква любов. И така започна с ласкателство, като казваше: “О, юноше, ако би пожелал да се отречеш от вашата скръбна служба и да пристъпиш към нашето хубаво учение, ти би се оженил за дъщерята на най-първия в тоя град и би бил на почит от всички граждани заради своята красота и всички биха те имали наистина за първенец в града. И преди всичко не подобава такава лична красота да пребъдва робски в тази бедност, но трябва роби и робини да ти предстоят и да ти служат”!
След като изслуша това, Георги му рече:
– Благодаря ти, че добре се грижиш за мене! Но кажи ми истината, за която ще те попитам, защото чух, че добре знаеш цялото ваше учение за миналото и за бъдещето след смъртния край: тази слава, за която ми говори, вечно ли пребъдва, или ще престане?
Агарянинът отговори:
– Наистина тя ще престане тук, но които добре живеят и спазват Мохамедовото предание, оттук преминават в рая.
Георги го попита:
– А кой е добрият живот, за който ми говориш?
Той отговори:
– Най-напред добрата вяра и после телесната чистота.
Но Георги пак рече:
– Добре каза: добрата вяра! Но чистотата каква трябва да бъде?
Оня отговори:
– Често да се миеш.
Георги го попита:
– Ако човек живее в блуд и прелюбодеяние, в преяждане и пиянство, и върши с тялото си всяка една страст, Бог приема ли такива в рая?
Като не искаше да свидетелства истината на своето учение, агарянинът рече:
– Наистина Бог такива не приема, а ги изпраща в мъката, ако умрат сред такива дела, без да се обърнат с велико покаяние.
Георги каза:
– Право отсъди! Всичките султани и паши, съдии и бейове, както виждам сега, са поробени от тези нечисти дела и зле загиват без покаяние до края на живота си, както ти сам каза.
Агарянинът пак рече:
– Но Бог бива умоляван с милостини и прощава греховете. Погледни нашите султани, паши и бейове колко джамии, мостове и чешми създават на човеците заради Бога!
Георги отговори:
– Цар Соломон чрез Светия Дух говори “На нечестиви жертвата е гнусота пред Господа”(Притч. 15:8, 21:27). Виждам, че множество султани и бейове от векове са направили много добрини, но са погинали и са забравени поради неверието им най-вече от вашия род; а в нашата вяра царе и архиереи и просто хора от Христа дори до днес се оказват свети и праведни и телата им от много години са запазени цели и невредими и раздават изцеление на пристъпващите към тях с вяра и прогонват демони (ако не вярваш, ела с мене да ти покажа краля Стефан Милутин в този град, който лежи в ковчега си като току-що заспал, и чиито мощи изпущат благоухание като крин, и повярвай, че той е свят и ние всички, които изповядваме същата вяра като него, сме праведни”) – как прочее ме учиш да отстъпя от истинската вяра, която води към Бога и която ни прави наследници на небесното царство? Знам, че ти добре знаеш всичко това, но заблудата на този свят не те оставя да пристъпиш към истинската вяра, за да се спасиш. И понеже сам ще погинеш, наставляваш и другите към своята заблудна погибел. Но махни се от мене! (Мат. 4:10; Лук. 4:8) Не ме мами! Не можеш ме отлъчи от любовта ми към Христа!“ (Рим. 8:35-39).
Като изслуша това оня ми ти агарянин, остана посрамен и нямайки какво да отговори, си отиде, като скри отровата в сърцето си. Дойде при своята група и им разказа подробно всичко, като ги подстрекаваше: “Ако го оставим така, всичко наше е поругано!” И ги настрои враждебно, та дойдоха при съдията и му разказаха за блажения Георги. А беззаконниците добавиха и лъжа, като казаха: “Поруга цялата наша служба и нашия пророк, а нашите султани, паши и съдии – всички ги предаде на вечната мъка! Ако го оставим в християнската вяра, знай – о, съдия, – че тяхната вяра ще се възвеличи, а нашата ще бъде поругана!”
С тези думи разяриха съдията, който заповяда на Георгиевия събеседник:
– Иди го доведи при мене с хитрост, без да му казваш нищо от това, което сме говорили!
Той се затича бързо, дойде при него, поздрави го по обичая и рече:
– Знай, Георги, че нашият съдия те вика. Аз му казах за изкуството на твоя златарски занаят, а той има нужда да му направиш много работи и ще получиш плата, колкото искаш, и при това ще му станеш и много любим. Затова ставай да отидем при него!
Понеже той помисли, че му говори истина, според както е писано: “Глупавият вярва на всяка дума“ (Притч. 14:15), дойдоха двамата при съдията. Като видя свети Георги, съдията много се възхити от неговата красота и от хубавата му възраст, повика го по-близко до себе си и му заговори с тих и умилен глас:
– О, юноше, препоръчаха те като изкусен и сръчен в златарството. Можеш ли да ми изковеш неща, както аз обичам?
Георги рече:
– Дай ми да ги направя и струва ми се, че ще ти бъдат угодни!
Съдията рече:
– Разбрах, че си майстор в тези работи. Но аз имам и друго нещо да ти кажа: ако ме послушаш, добре ще бъдеш, ако ли не, зле ще загинеш!
Георги рече:
– Но какво ми заповядваш?
Съдията рече:
– Отречи се от Христа и мини към нашата вяра, за да се насладиш и тук на всички блага, и в рая да се веселиш подир кончината си!
И много други нелепости говори съдията. Като слушаше това Георги, си казваше: “Виждам, че за това съм доведен тук, да се подвизавам за моята вяра, а не заради моя занаят. Но Господи Иисусе Христе, дай ми да отговарям с умни думи и “научи ме да изпълнявам Твоята воля!”(Пс. 142:10). Защото Ти си рекъл, Владико: „Когато ви водят по съдилища и синагоги, не се грижете как или що да говорите, защото ще ви се даде уста и премъдрост, и защото не вие ще говорите, а Дух Свети ще отговаря!“ (Мат. 10:17-20).
И рече блаженият на съдията:
– Къде отиват душите на вашия род, след смъртта, като се почне от вашия пророк Мохамед, та дори до днес?
На това съдията рече:
– В рая.
Георги пак попита:
– Но какво свидетелство или знамение привеждаш или някакво чудо, за да вярваш на тези приказки?
Съдията отговори:
– Какво друго знамение търсиш: не сме ли ние царете, и не побеждаваме ли царства и не превземаме ли градове? Не на нас ли се покланят царете на света и не ни ли плащат данъци? Ако Бог не ни обичаше, не би издигнал толкова високо нашия род!
Георги отговори и рече:
– Как в древността силни царе са владеели света и са събирали богатство и земна слава, но понеже не са вярвали в Христа, всички са загинали и са забравени и земната слава и царство не ги ползва с нищо? Единствено християните – царе и прост народ, – след като са работили на Господа, се оправдаха и са праведни и свети. Това и ти добре знаеш, но царската власт не ти позволява да изповядаш истината!
Съдията рече:
– Нашият началник Мохамед е говорил с Бога и от Него е приел и ни е дал закон.
Георги отговори:
– Не може да бъде Мохамед да е говорил с Бога! Защото, когато Бог слезе на планината Синай, под планината стоеше множество еврейски народ и трепереше от страх, като Го гледаха да слиза с мълнии и огнен облак, и Той повика Моисей и разговаряше с него (Изх. 19:17-19). После, когато се роди Христос, дойдоха персийските царе, водени от звездата, и му се поклониха (Мат. 2:1, 11). А Сам Христос извърши много дивни чудеса пред всички – слепи просвети, прокажени очисти, болни изцери, мъртви възкреси, вървеше по водата като по сухо. И още: когато се възнесе на небето от планината Елеон, там присъстваше множество народ с Майка Му и се чудеха, като Го гледаха, как се възнася на небето на облак (Деян. 1:9, 14). И в оня час дойдоха два ангела, облечени в бяла дреха и казваха на народа така: “Тоя, Когото виждате да се възнася от вас на небето, пак ще дойде (Деян. 1:11) да съди живите и мъртвите (2Тим. 4:1) и да въздаде всекиму според делата“ (Рим. 2:6; Откр. 22:12), и които не вярват в Него, всички ще загинат! А за вашия Мохамед кой видя и кой чу на кое място е говорил Бог с него? Или какво знамение извърши в живота си? А ние знаем добре, че не Бог му е говорил, а сам си е написал лъжливото учение и плътското мъдруване, и го предал на човеци неопитни във вярата, които го приели и вкоренили в сърцата си. Но защо да говоря много? Както той не е свят, нито преподобен, така и вие сте подобни на него. И както всички, повярвали в него, са загинали, така и вие, които му вярвате, погивате дори досега!
Това като чуха стоящите наоколо агаряни, всички викнаха в един глас:
– Махни го оттук! Защото ето, докрай ни похули!
Тогава съдията заповяда да го отведат в тъмницата. Вързаха ръцете му назад, и едни го биеха, други го заплюваха, трети го блъскаха и така го хвърлиха в тъмницата.
Настигна ги свещеникът, който беше духовен наставник на светеца, и им каза:
– Дайте ми го и аз ще му бъда гарант, и когато го поискате, пак ще ви го предам!
Но те рекоха:
– Той няма да се изплъзне от нашите ръце! Ако ли го обичаш и ако се радваш на живота му, увещай го да премине към нашата вяра! Ако не премине, всячески ще бъде лишен от живот?
Свещеникът рече:
– Затова заповядайте никой да не ми пречи да идвам при него, и аз ще го увещая да направи полезното.
А те казаха:
-Никой да не ти забранява!
Тогава дойде при тъмничния страж и го помоли да изведе Георги от тъмницата, за да говори с него насаме в дома на стражара. Тъмничният страж обичаше свещеника и изпълни волята му и го въведе у дома си. Тогава свещеникът започна да поздравява светеца с любов и да говори:
– Радвай се, Георги, защото днес ти достойно прослави Христа, като първомъченик Стефан (Деян 6:8, 7:60) или като Стефан Нови, който се подвиза за иконите, и на много други светци си се уподобил! Но бъди мъжествен и крепък (Пс. 26:14, 30:25), защото след това изповядане ще трябва и да пострадаш славно, както мъчениците изповядаха и после пострадаха, поради което по целия свят ги славят и облажават. И ако получават почести от нас, колко повече от Христа, за Когото пострадаха и проляха кръвта си, ще получат небесни венци, когато дойде и седне върху престола на Своята слава и “се съберат пред Него всички народи“ (Мат. 25:32), за да “въздаде всекиму според делата” (Рим. 2:6; Откр. 22:12), както Самият Той говори: “който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец небесен!” (Мат. 10:32) И тогава колко ще бъдат възхвалени, преподобните със слава! (Пс. 149:5). И ако получава дарове и почести оня, който се е подвизавал заради земен цар, колко повече дарове ще получат ония, които са се подвизавали заради Царя на царете? Те ще получат такава слава, която “око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало, и която е приготвил Бог за своите любимци!” (Срав. 1Кор. 2:9).
Георги рече:
– Вярвам, че всичко това е така, както го казваш. Обаче много се страхувам и се боя от огъня, и не се надявам да издържа?
Презвитерът му каза:
– От този ли огън трябва да се боиш, който за половин час ще те пресели от болката и ще те всели в ликовете на светците, или тук да не изтърпиш половин час, а во веки да се мъчиш в огнената геена? Не вярваш ли на нашия учител Павел, който казва: “Нищо не може ме разлъчи от любовта ми към моя Христос – ни меч, ни огън, ни ангели, ни настояще, нито бъдеще, нито друга някоя твар?” (Срав. Рим 8:38, 39).
И пак същият казва:
– Мисля, че страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви в нас!” (Рим 8:18). Защото тукашните мъки не са нищо в сравнение с наградата на ония вечни блага. И защо ли по-скоро не се радваш, задето си готов вече да замениш тленното с нетленното (1Кор. 15:53) и земното с небесното? И понеже дните на нашия живот са седемдесет години или осемдесет, и хиляда години пред Божиите очи са като вчерашния ден, който е преминал (Пс. 89:10), нека приготвим себе си мъжествено против дяволските козни! (Еф. 6:11) Вярвай на Бога, че ще те укрепи, защото ти си дошъл в това положение не по свое неразумие, а Сам Бог те призовава да прославиш името Му в тези последни времена. И Той ще направи с тебе така, както със светия великомъченик Георги – само не отслабвай, а малко се подвизавай в търпение!
Георги рече:
– Всичко е истина, което каза. Но искам да ми изпълниш една малка молба: дали не би могъл да ме откупиш, за да поживея още малко в плът и да извърша някое и друго добро дело пред Бога, защото досега съм празен от каквато и да било добродетел. Ако ли не успееш, нека бъде Божията воля и аз ще се постарая да изпълня всичко, което си ми говорил. Обаче моли Бога за мене, да не ме лишава от Своята помощ, защото Сам Той казва: “Без Мене не можете да вършите нищо” (Иоан 15:5). Презвитерът отговори: “Наистина, от все сърце ще се постарая за твоето спасение, като не пощадя нищо в моя дом, стига само да бъде възможно!” Това и много още го поучаваше от светите Писания, а той всичко възприемаше в сърцето си с радост по думите на Соломон: “Дай съвет на мъдрия и той ще бъде още по-мъдър” (Прит. Сол. 9:9).
Накрая презвитерът му рече:
– Мир на тебе, Георги? Господ да бъде с тебе, да те укрепи, да те запази от всякакво зло обстоятелство и вражеско нападение!
И така го остави и си отиде. А той му се поклони и пак бе въведен в тъмницата.
На другия ден се събраха мохамеданските свещеници повече от предишния и изведоха блажения от тъмницата. Не може да се изкаже с какви хитрувания го съветваха и какви зли заплахи му отправиха, но в нищо не успяха и не можаха да получат желаното. Затова отново го затвориха в тъмницата, като оковаха ръцете и нозете му с железни вериги. А той благодареше на Бога за всичко това.
Презвитерът тайно отиде при съдията, молеше го и му обещаваше много дарове, ако го освободи от затвора. Защото добре се познаваше със съдията и имаше смелост пред него за всичко и свободен достъп. Съдията прие прошението му и обеща като каза: “Ще се постарая да го избавя!”
Като минаха осем дни, пак се събраха всички Мохамедови служители, доведоха светеца в съдилището и го представиха вързан пред съдията. А съдията пак започна с ласкателства да го мами и да казва:
– О, юноше, защо се предаваш на такова унижение и поругание? Виж как всички ти се присмиват и те ругаят, а твоите познати скърбят за тебе. Но послушай ме и изпълни волята ни!
Съдията имаше един син, когото повика и рече на светеца:
– Ето, Георги, отсега нататък този мой син нека ти бъде брат, а на мене двамата ще ми бъдете синове и ще живееш в моя дом заедно с него. Аз вече остарях, както сам виждаш, и скоро ще умра, а след моята смърт ти ще бъдеш втори наследник на цялото ми богатство. И това, което казах, съм готов да потвърдя писмено пред всички тия, които се намират тук. Вярвай без съмнение, че ти говоря истината, и каквото ти казах на дума, ще го изпълня на дело. И знай, че цялото това събрано множество, което сега виждаш, всички ще ти се поклонят и ще ти бъдат като роби!
Цялото агарянско множество като чу тия думи, с висок глас похвали своя съдия. А презвитерът стоеше близо до светеца и често поглеждаше към него и се молеше на Бога за него тайно в ума си да не стане за поругание на враговете.
Но Георги рече на съдията:
– Понеже мислиш доброто за тялото ми и, както казваш, ме обичаш, остави ме да си бъда християнин и да живея с християните! Ако ли не щеш, нека ти бъде известно, че от вярата ми и от любовта ми към Христа нищо не може ме разлъчи – ни земно богатство, ни преходна слава, ни огън, ни мъчение, нито друга някоя твар (Рим. 8:38-39). Каквото зло и да ми сториш, надявам се на моя Христос, че ще ме укрепи, и за тукашните мъки ще получа стократно вечни блага и ще намеря покой в Неговото царство. И защо още се бавиш? Едно от тези три неща ще трябва да направиш: или ме пусни да си бъда християнин, или ме изпрати при моя Христос, или пък вие станете християни, за да се избавите от вечните мъки!
Съдията отвърна:
– Но нима аз ти казвам окончателно да се отречеш от Христа и да не Го обичаш вече? Съвсем не! Защото и аз Го много обичам и изповядвам, че е заченат от Светия Дух и безмъжно е роден от Дева Мария, че е истински Пророк и жив е възлязъл на небесата, че пак Той ще бъде Съдия в последния ден, и че е проклет, който не вярва във всичко това! Но какво зло вършим ние, понеже почитаме Мохамеда и изпълняваме закона, който Бог му е дал? Още вярваме и знаем, че нему са предадени ключовете на рая.
Отговори Георги и рече:
– Благодаря на Бога, задето хубаво изповяда, че Христос е заченат от Дух Свети, и че безмъжно е роден от Дева Мария, и че Той ще въздаде всекиму според делата му (Рим. 2:6, Откр. 22:12). Така вярва целият свят. И не само това, ами и всички пророци преди Неговото рождество са пророчествали за Него, че Той – Син Божий и Слово – ще се роди от Светия Дух и ще живее с човеците, и ще изцери човешките немощи, и ще Му завидят неверните юдеи, и ще бъде разпнат и прободен, и ще възкръсне ст мъртвите, и ще се възнесе на небесата, и ще седне отдясно на Отца, и ще дойде в последния ден да съди живите и мъртвите. Същият Христос Сам е рекъл в светото Евангелие: “Законът и пророците пророкуваха до Иоана“ (Мат. 11:13) и оттогава до края на света няма да се яви пророк. Апостол Павел пък е казал: “Ако някой ви проповядва друг Христос или друг пророк, то нека бъде анатема!” (Гал. 1:8-9)? Но аз ще ти кажа кой е вашият Мохамед. Христос е рекъл: “В последните дни ще се явяват лъжехристи и лъжепророци, и ще извършат знамения и чудеса, обаче не им вярвайте!” (Срав. Мат. 24:24-26). Тия Христови думи се сбъднаха в свое време, защото всички християнн – бидейки Божии избраници – не приеха лъжепророка Мохамед. Но намери ви вас неопитни и без никакво писание или закон преди неговото идване и нищо незнаещи от Божественото писание, и пося във вас своето плевелно учение, като се нарекъл пророк и вратар на рая. А рай нарекъл плътското сладострастие и казал, че в рая ще има блудно смешение и много други нелепости написал и книга създал, която уж била паднала от небето, от Бога, когато той спял. Него именно вие приехте като ангел Божий, който сам за себе си свидетелства. Пророците не са пророкували за него, както са пророкували за Христа. Нито пък той е извършил чудеса, както Христос е извършил. Нито пък някой е видял, когато получавал от Бога своята книга, както цялото множество народ видяха Моисей. И защо е необходимо много да говоря? Аз не го приемам нито за пророк, нито за светец, нито за праведник! Всички, които вярват в него, нека ги постигне неговата съдба! А аз съм си Христов и тук, и в бъдещия век!”
Като изслушаха тези дръзновени думи на блажения, цялото събрано множество започна да вика; втурнаха се срещу светеца и скърцаха със зъби против него. И ако съдията не бе попречил чрез своите слуги да не го бият, те биха го разкъсали. Съдията им рече:
– Какво се втурнахте срещу му като диви зверове? Нямам ли аз от султана власт да бъде осъден, когото аз осъдя, и да бъде освободен, когото аз освободя?
Но те завикаха:
– Както ти е поверен съдът, така съди праведно по нашия закон, защото и ние знаем целия наш закон, макар и да нямаме власт от султана.
Съдията ги попита:
– Понеже знаете законните разпореждания, тогава кажете какво трябва да направим с него?
Те отговориха и рекоха:
– Да бъде изгорен на огън и пепелта му да се развее по въздуха!
Пак ги попита съдията:
– Затова ли трябва да го изгорим с огън, понеже хвали своята вяра, а нашата не приема?
А те рекоха:
– Който похули нашия законодател, а отгоре на туй и султана, и нашите, и съдиите, и с една дума всички, трябва ли да остане жив?
Съдията рече:
– Аз не чух такива думи от устата му, каквито вие сега говорите.
А те завикаха:
– Не само това, което казахме, но и целия наш закон, и кланянето, и нашето богатство похули и поруга.
Съдията рече на светеца:
– Това така ли е, Георги, както свидетелетвуват тези против тебе?
Георги отговори и рече:
– Не може да бъде аз да похуля Божията твар, човека! Само делата на грешниците не приемам и проповядвам истината за Христа, заради Когото съм готов и да умра!
Съдията им рече:
– Хула ли е това, което чухте?
Те отговориха:
– Това не е хула, но преди да го доведем при тебе, той изговори хулни думи. Ако тогова пуснеш, тогава и самият ти си разорител на нашата вяра и закон и ние ще известим султана за тебе!
Съдията като видя, че няма да успее, а само по-голям смут се получава (Мат. 27:24), рече на блажения:
– Признай, Георги, което свидетелстват против тебе тия!
А той рече:
– Каквото казах, казах! Няма да намериш лъжа в устата ми! (Срав. 1Петр. 2:22).
Тогава съдията рече:
– Аз ще вярвам повече на множеството, нежели на тебе единия! И понеже не се отричаш от Христос, ти заслужаваш смърт!
А на агарянския народ, който гледаше към него рече:
– Неговият грях нека бъде върху вас и върху душите ви! (Срав. Мат. 27:25; Деян. 5:28) Правете с него каквото щете!
Тогава се втурнаха върху него като вълци на агне и едни го заплюваха, други го биеха по бузите, а трети го блъскаха насам-нататам. И така, като му вързаха ръцете назад и като възложиха на врата му желязно въже, преведоха го през тържищсто, а проповедникът в това време викаше и казваше:
– Дойдете всички пазители на нашата мохамеданска вяра и носете дърва да изгорим този, който похули нашия закон и пророк, и не пожела да се отрече от своя Христос!
По този начин се събраха множество агаряни, едни от който го заплашваха, други му се заканваха, трети му обещаваха дарове, обаче нищо не успяха, понеже блаженият доблестно отговаряше на всяка тяхна дума.
Преведоха го покрай църквата “Света София”. Тогава свещеникът се приближи до него и му рече:
– Претърпи за малко днес, Георги, за да ликуваш с Христа во веки!
А той отвърна:
– Моли Бога за мене, отче, за да ме укрепи!
Това чуха водещите го и прогониха свещеника повече да не се приближава до него. Но свещеникът имаше един агарянин, който хубаво беше облечен в агарянски дрехи, обаче в сърцето си имаше голяма любов към християнската вяра, и само поради страх не смееше да я изповяда, но с радост възприемаше всичко, което тайно му заповядаше презвитерът. Него именно повика презвитерът и му заповяда да върви близко до светеца и да слуша какво ще му кажат и какво той ще им отговори. После събра намерилите се на онова място свещеници и християни и им каза:
– Братя и чеда, нека се помолим на Бога, за да го укрепи да претърпи докрай!
И започнаха всички да се молят на Бога за него със сълзи, казвайки:
– Господи Иисусе Христе, Който преди си извършил много знамения и чудеса с Твоите свети мъченици, Ти и сега си същият (Пс. 101:28; Евр. 1:12, 13:8). Подкрепи този момък да Те изповяда дори до своя край в тия последни дни! Направи с него знамение за добро (Пс. 85:17), та които видят и чуят за него, всички да прославят Твоето име, защото Ти си благословен във вечни векове! Амин!
Като стигнаха на определеното място, агаряните събраха много дърва и направиха голяма клада, и пак започнаха да ласкаят светеца и да му обещават много дарове. Но той им рече: “Казах ви не веднъж и два пъти, че аз от вярата си няма да се откажа никога, пък ако щете и хиляди мъки да ми нанесете! Като чуха това, разпоредиха скоро да донесат огъня. И мнозина хукнаха в близките къщи – едни помъкнали главни, други горящи въглени, и един друг се надпреварваха, кой пръв да запали кладата. После му съблякоха дрехите, като го оставиха само по една риза, и го бутнаха в огъня. Но пак го извлякоха и му рекоха:
– Окаяни човече, защо така погубваш себе си? Ние те съветваме за добро, а не като оня сребролюбив поп. Не се ли сещаш, че той се радва на твоята смърт, за да наследи твоите богатства, които имаш? Но ние се боим от Бога и не искаме да умреш зле в този огън и да бъдеш изгорен като восък. Послушай ни, отречи се от Христа днес пред нас и изпълни волята ни! Даровете, които ти обещаваме, ще ти ги дадем всичките. А после, ако ти е угодно да живееш с нас по нашия закон, ще останеш. Ако ли не, султановата земя е широка, пък има и много други царства – иди с мир където искаш, и изпълни волята си! Сега само пощади своята младосг и не погубвай себе си безумно!
А Георги им рече:
– Знаете ли, че Христос в последния ден ще съди всички родени от Адама, и ще разлъчи праведните ог грешните, както пастир отлъчва овцете си от козите, и грешните ще изпрати във вечната мъка и в негасимия огън (Мат. 25:32, 46), където вечно ще се мъчат заради малката сладост на този свят? А праведните ще изпрати в небесното царство, в райските селения, в блажените жилища – всекиму според подвига му, така както се е подвизавал тук или с усърдие е извършил по-силна милостиня, или е претърпял различни мъки, и не е пощадил тялото си? Всички те ще получат различни дарования и ще наследят велика слава, почести и венци и безкрайна радост. Защо ме блазните като някакъв прост невежа? Христос, моята надежда, е казал: “Който Мене признае пред човеците, ще призная и аз Него пред Моя Отец Небесен” (Мат. 10:32). Както ви казах най-напред, така ви говоря и сега: нищо не може ме разлъчи от любовта ми към моя Христос (Рим. 8:38, 39), нито пък огънят ще ме изгори докрай, както вие казвате, а само ще ме пресели от този свят в безкрайната светлина. А всички неверници ще ги гори вечният огън, както ви казах.
Те му рекоха:
– Разбери, не така бърже ще те преселим от този живот! А много ще страдаш, докато издъхнеш.
И започнаха да го тикат в огъня, така щото цялото му тяло се изприщи. И пак го върнаха и рекоха:
– Но, Георги, нима не усещаш този огън?
А той рече:
– Да, не го усещам, понеже Творецът на огъня и огъня превръща в роса (Дан. 3:49, 50). А вас, окаяните, и този огън може да изгори, и бъдещият. По благодатта на Христа аз не се боя нито от този огън, нито от бъдещия!
Като чуха казаното, пак го бутнаха в огъня, и така до три пъти го тикаха в огъня и пак го изваждаха. Като се убедиха, че не ще успеят, окончателно го хвърлиха посред кладата и така светецът легна в огъня възнак, прострян към изток.
След като прогоряха връзките на ръцете му, той вдигна дясната си ръка, прекръсти се със знака на честния кръст и извика с глас:
– Господи Иисусе Христе, в Твои ръце предавам духа си! (Деян. 7:59, Лук. 23:46).
Като чуха това мъчителите, един от тях взе голямо дърво, удари светеца по главата и той предаде на Бога духа си на 1 февруари, 12 часа през деня, Месопустна неделя, 1515 година, третата година от царуването на турския султан Селим, при Софийския Митрополит Панкратий.
И при ясно небе внезапно над кладата спря бял облак и изпусна много роса над светеца, та всички събрани на това зрелище се почудиха. Християните видяха това и много прославиха Бога, а пък агаряните заедно с дявола бяха посрамени и видях мнозина от тях да си отиват със срам и да отриват сълзи от очите си. От това християните получиха голяма смелост, пристъпиха към управителя на града и рекоха:
– Ето, този християнин умря заради Христа. Дайте ни тялото му да го погребем!
Като чуха това агаряните, с един глас завикаха:
– Xич не се надявайте да получите каквато и да било част от неговото тяло, защото ние ще го изгорим и пепелта му ще развеем по въздуха, както направихме с другите в Одрин и Цариград!
Тогава християните се обърнаха към съдията и му рекоха:
– Ето, нашият Георги умря заради Христа. Дай ни тялото му да го погребем!
А той се почуди като чу и като обърна очи към презвитера, рече му:
– Добре знаем, че ти си виновен за неговата погибел и ти ще даваш отговор на Бога за него!
Презвитерът рече:
– Ако съм сторил някакво зло, нека ми бъде както ти каза! Но аз го поучих на полезното, а Бог направи както пожела. И днес той умря за Бога в нашата вяра. Подобава ние да го погребем.
Съдията рече:
– Идете и го погребете!
Но презвитерът отговори и рече:
– Дай ми един от твоите слуги, който да разгони вашия народ и аз ще извадя от огъня тялото му, което ми даруваш! Защото агаряните рекоха: “Хич не се надявай да получиш нещо от него! Ние и пепелта му ще развеем по въздуха!”
Тогава съдията рече:
– В такъв случай и самият аз да отида с голяма сила, пак няма да успея да го отнема. Но иди, дано успееш с молба!
Презвитерът заедно с другите пак отиде на мястото, където блаженият лежеше в огъня, и започна едного да моли, другиму да обещава подаръци, за да не го горят повече. Но те побесняха и още повече се юрнаха да хвърлят дърва и да ги слагат върху него, който цял лежеше всред огъня. И започнаха да разплитат близките плетове и да ги трупат върху него. Но недоволни и от това, всеки от тях влачеше кости на някакво мъртво тяло и мяташе върху тялото на светеца, та да изгори тялото му, като го смесят с други тела. Но ония тела след малко изгоряха на пепел, а светецът си оставаше цял и невредим.
Като гледаха това, агаряните недоумяваха какво още да направят. Поучени от демона, посъветваха се и решиха: Този поп очаква да вземе тялото и да го прослави като свято. Но ние нека да го горим до сутринта и ако не изгори, да го отнесем и да го хвърлим в някой тъмен ров!” Този съвет предаде на презвитера оня, облеченият в агарянски дрехи, когото по-горе поменахме, а презвитерът – на всички присъствуващи християни. Един от тях, който беше наемник при някой си агарянин в близките къщи, каза на презвитера:
– Вие си идете от това място! А аз с надежда на Бога няма да спя тази нощ, докато не го открадна и не го донеса в твоя дом.
Като чу това презвитерът, поучи го, даде му малко пари и му рече:
– Ако това направиш, ще получиш много дарове и почести от нас!
И така християните се разотидоха всеки у дома си.
А сутринта, още в тъмно, дойде един градски свещеник, на име Иоан, видя, че огънят още гори силно, но наоколо нямаше никого. Дойде в къщата на оногова, който беше дал обещанието, потропа на вратата. Християнинът се яви и му рече:
– Отидох към 12 часа на нощта и ги намерих всичките да спят. Тогава взех тялото на светеца от огъня и го сложих в едно вретище. Но поради страх от нощните стражи, не посмях да го отнеса при оня презвитер, на когото обещах. Ако искаш, отнеси го ти!
Тогава Иоан с радост го взе, постави го на рамо и го отнесе в своята църква. После отиде при другия презвитер и му каза всичко, а той прослави Бога и му рече:
– Трябва да го пренесем в съборната църква!
Така и стана. След като изгря слънцето, се събраха всички църковни клирици, на които те разказаха станалото, и ги караха да му устроят славно погребение. Но те рекоха:
– Да не би да си навлечем всички някаква напаст заради него! Иди и го погреби тайно, без никой да узнае! Или пък иди при съдията и го попитай дали ще разреши, и тогава ще го погребем тържествено! Той отиде, като се молеше на Бога и думаше: “Боже, научи ме какво да кажа на съдията!”
Като дойде при съдията, рече му:
– Знай, о, съдия, че като станах тази сутрин и като влязох по обичая си в църквата, ето че посред църквата намерих Георги! Какво заповядваш да правя с него сега?
Като чу това съдията, много се почуди и рече на присъствуващите там:
– Да знаете, че е свят. Защото ми разказаха ония, които тази нощ го гориха: “Всички ние седяхме и трупахме дърва върху му, когато внезапно стана невидим.”
Всички, които чуха това, се почудиха. И съдията рече на презвитера:
– Иди, погреби го тържествено, както си знаете!
Тогава презвитерът отиде и съобщи на клира и християните заповедта на съдията, и се събра всичкият клир с митрополит Панкратий и с християните, и погребаха с подобаващи песни светото тяло на мъченика в църквата “Света великомъченица Марина”, която тогава беше митрополитска катедрала.
Този свети мъченик беше тогава на 18 години, тънък и висок на ръст, с продълговато лице, възрус, с вежди, издигнати и гъсти, нос гърбав, пръсти на ръцете тънки и дълги. Беше смирен по нрав, мълчалив и кротък, и украсен с всякакви добродетелни дела. Всички изпреварваше с поклона си и всеки свой познат наричаше “господин”. Никога не се смееше неразумно, нито пък излезе някога скверна дума из устата му, нито се похвали с нещо, нито завидя някому за нещо.
След като мина малко време, светецът се яви насън на един от клириците в тази църква, като заповяда да изнесат тялото му от земята – и това не веднъж, а много пъти. Той съобщи това на свещениците. Така бяха изнесени мощите му от гроба и положени в храма и неизречено раздаваха божествени благоволения на всички пристъпващи с вяра за слава Божия. Такива бяха подвизите и борбите на смелия страдалец Георги, който с подкрепата на Христа добре завърши пътя на своето страдание и беше увенчан с венеца на мъченичеството в тия последни дни. А светата му душа, понесена славно от светите архангели, влезе в Господните двори и моли за нас Христа Бога, Комуто подобава всяка слава, чест и поклонение, сега и всякога и във вечни векове! Амин!
Молитвена възхвала:
Акатист на Свети Великомъченик Георги Софийски Нови (11 февруари)
КОНДАК 1
Избран от Бога за закрилник на град София и на целия български народ, чуден по телесна и душевна красота, просиял с всякакви християнски добродетели, с мъченически подвиг и дивни чудеса, похвални песни ти принасяме, страстотерпче Христов Георгие. А ти, като имаш велико дръзновение пред Господа, от всякакви изкушения и опасности ни избави, за да ти зовем:
Радвай се, Георгие, нов Христов мъчениче и нов победоносче!
ИКОС 1
Ангел в плът си бил със своята сърдечна чистота и любов към Христа, великомъчениче. А сега, съзерцавайки с Ангелите Божията слава, моли Твореца на Ангелските воинства за нас, които ти пеем така:
Радвай се, благословен плод на благочестиви родители; радвай се, защото от детинство си знаел свещените Писания.
Радвай се, останал сирак по баща, но осиновен от Небесния Отец; радвай се, пораснал под покрова на Божията Майка.
Радвай се, скъпоценен бисере, украсил македонската земя; радвай се, златопобеден венец на град Кратово.
Радвай се, трудолюбче, усвоил златарския занаят; радвай се, златен палат на Светия Дух.
Радвай се, работил с труд и мъка денем и нощем; радвай се, че молитвата не е слизала от устата ти.
Радвай се, златострунна арфа, прославила Господа; радвай се, ангелско крило, повяващо утеха на наскърбените.
Радвай се, Георгие, нов Христов мъчениче и нов победоносче!
КОНДАК 2
Виждайки те толкова красив в разцвета на твоята младост, ние още повече се удивляваме на душевната ти красота и младост, златосърдечен Георгие. Затова и възпяваме заради тебе Бога с похвалната песен: Алилуия!
ИКОС 2
Разум Христов си придобил чрез своята чистота, великомъчениче, и така си просветил очите на сърцето си и си познал в какво се състои надеждата на призваните свише, а именно, да прославят Бога в телата и в душите си. Това си и изпълнил в пълна мяра и съвършенство, за което те възпяваме вседушевно така:
Радвай се, възлюбил Христа повече от всичко на тоя свят; радвай се, че за това си се изпълнил с радост в Светия Дух.
Радвай се, живял в мир с Бога и човеците; радвай се, принесъл своя плод на спасение и търпение.
Радвай се, защото винаги си бил изпълнен с благост; радвай се, защото сърцето ти е преливало от милосърдие.
Радвай се, несъкрушим адаманте на християнската вяра; радвай се, сладкоуханен балсам на евангелската кротост.
Радвай се, въздържал себе си от всяко зло; радвай се, потъпкал делата на плътта.
Радвай се, наследил земята на кротките; радвай се, разумниче, придобил ум Христов.
Радвай се, Георгие, нов Христов мъчениче и нов победоносче!
КОНДАК 3
Облечен в силата на Всевишния и въоръжен с всеоръжието Божие, ти, добър воине Иисус Христов, всепобедно устоя против дяволските козни, пеейки в сърцето си: Алилуия!
ИКОС 3
Имайки благоразумен страх да не те вземат насила на служба в двореца на турския султан, ти, богоблажени, остави родния си град и дойде в Сердика, дето живееше в двора на един свещеник. Похвалявайки това твое славно бягство, ние ти зовем:
Радвай се, присаден в Сердика като крин между тръни; радвай се, кладенец от жива вода, напоил земите ни.
Радвай се, славни беглецо, обезславил славата на агарянското оръжие; радвай се, защото се уподоби на препрославения беглец – Емануил.
Радвай се, послушно следвал Божия промисъл; радвай се, защото този промисъл те доведе в нашите земи.
Радвай се, лъчезарна звезда, озарила Балканите; радвай се, посрамителю на отстъпилите от Христовата вяра.
Радвай се, помощниче на правоверните люде; радвай се, облечен в премъдрост и страх Божий.
Радвай се, защото си горял със серафимска любов към Бога; радвай се, безстрашен проповедниче на истината.
Радвай се, Георгие, нов Христов мъчениче и нов победоносче!
КОНДАК 4
Буря от коварство и негодувание подигнаха Мохамедовите свещеници срещу добродетелния и боголюбив Георги, когато узнаха, че той стои здраво на скалата на християнската вяра, и всячески се стараеха да го обърнат в своето безчестие, не искайки да познаят истинния Бог, нито да му пеят: Алилуия!
ИКОС 4
Чуха ушите ти, достохвални Георгие, лъстивите думи на злохитрия агарянин, който под предлог, че ти носи поръчка за изработка на златарско изделие, искаше да те отлъчи от любовта Божия в Христа Иисуса, нашия Господ. Ала ти, като се изпълни със свещена ревност по Бога и Неговата правда, смело изповяда: „Махни се от мене! Не ме мами! Не можеш ме отлъчи от любовта ми към Христа!“ Затова, като спомняме тази твоя ревност по Бога, с благоговение ти пеем:
Радвай се, щите на благочестието, отбил стрелите на вражеското изкушение; радвай се, отхвърлил делата на мрака и надянал оръжието на светлината.
Радвай се, златоуст проповедниче на евангелската истина; радвай се, явил Царството Божие не в думи, а в сила.
Радвай се, изкушен като Господа в пустинята; радвай се, излязъл победител от тези изкушения.
Радвай се, защото не ти, а Дух Свети е говорил чрез устата ти; радвай се, златословесна уста на Божията премъдрост.
Радвай се, нова твар в Христа Иисуса; радвай се, посял в дух и пожънал вечен живот.
Радвай се, изповедниче на нетлението на светите мощи; радвай се, горещ почитателю на свети крал Стефан Милутин.
Радвай се, Георгие, нов Христов мъчениче и нов победоносче!
КОНДАК 5
Три богопратени звезди светят с неугасваща светлина над София – едноименните великомъченик Георги Софийски Нови, великомъченик Георги Софийски Най-нови и мъченик Георги Софийски Стари – еднакви по подвиг, еднакви по слава и еднакво прославили Пресветата Троица, на Която и сега пеят: Алилуия!
ИКОС 5
Виждаме ви, свети мъченици Георги Софийски Нови, Георги Софийски Най-нови и Георги Софийски Стари заедно със свети великомъченик Николай Софийски като четири несъкрушими крепости на богоспасаемия град София и на цялото ни православно българско отечество – които ни ограждат от всеки зъл враг и противник, идващ от изток, запад, север или юг, за което благодарствено ви зовем:
Радвай се, Георги Софийски Нови, изгорял на кладата като благовонно кадило пред Престола на Светата Троица; Радвай се, Георги Софийски Най-нови, изтезаван до смърт от мъчителите.
Радвай се, Георги Софийски Стари, прободен с копие и предаден на огън заради Господа; радвай се, Николае Софийски, убит с камъни като добропобедния първомъченик Стефан.
Радвай се, Георги Софийски Нови, раздал чрез своите свети мощи божествени благоволения на верните; Радвай се, Георги Софийски Най-нови, защото убитото ти тяло е благоухаело като казанлъшка роза.
Радвай се, Георги Софийски Стари, защото след твоята смърт лицето ти е станало по-бяло от снежнобял крин; радвай се, Николае Софийски, извършил дивни чудеса и след мъченическата си кончина.
Радвайте се, софийски новомъченици, достойни съподвижници на великоименития Георги Победоносец; радвайте се, нови победоносци над ислямския полумесец.
Радвайте се, прелестни цветя в градината на Рая; радвайте се, наши крепки молитвени застъпници.
Радвай се, Георгие, нов Христов мъчениче и нов победоносче!
КОНДАК 6
Проповедник на Енангелието си бил, добромъчениче, и изобличител на суетната агарянска вяра, ясно показвайки на твоите обвинители, че Бог и Отец на милосърдието никога не е общувал с Мохамед, а е говорил с Мойсей и Иисус Христос, Негов Божествен Син и Син Човешки на Приснодева Мария, на Които заедно със Свети Дух, Троица Единосъщна и Неразделна, пеем: Алилуия!
ИКОС 6
Възсия като мълния твоето слово, сине на евангелския гръм, нови Воанергесе, и порази необрязаните по сърце и души агаряни, които, като не можаха да противостоят на мъдростта и духа, с които говореше, те предадоха на мъчения и смърт. Затова с удивление ти зовем така:
Радвай се, непоколебим стълпе на истинната вяра; радвай се, диаманте на евангелското благочестие.
Радвай се, мълния, озарила робския мрак над отечеството ни; радвай се, гръм, поразил агарянското високоумие.
Радвай се, просвещение на седящите в тъмнина; радвай се, изворе на небесни утешения.
Радвай се, защото ангелското жителство възпява твоите страдания – горе; радвай се, защото Църквата възпява небесната ти слава – долу.
Радвай се, облажаван от Ангели и човеци; радвай се, възвеличен от Самия Господ.
Радвай се, наше молитвено упование; радвай се, помощниче на пристъпващите с вяра към твоя гроб.
Радвай се, Георгие, нов Христов мъчениче и нов победоносче!
КОНДАК 7
Като искаше да вразуми своите мъчители, които недоумяваха в голям ужас как е възможно човек да устои на такъв силен огън, всехвалният Георги им отговори: „Не усещам огъня, понеже Творецът на огъня и огъня превръща в роса. По благодатта на Христа аз не се боя нито от този огън, нито от бъдещия! А вас, окаяните, и този огън може да изгори, и бъдещият, защото не искате да познаете истинския Бог и да му пеете: Алилуия!
ИКОС 7
Нов Ананий, нов Азарий и нов Мисаил роди, откърми и увенча Българската Православна Църква и това си ти, пречудни великомъчениче, защото както тримата библейски момци славеха Бога в огнената пещ, така и ти възхваляваше в кладата Христа, за което благодарствено и хвалебно ти зовем:
Радвай се, страстотерпче Георгие, равен по чест и достойнство на древните мъченици; радвай се, жива съкровищнице на Светия Дух.
Радвай се ти, пример на евангелско дълготърпение; радвай се, защото сега се веселиш в светлите обители на Рая.
Радвай се, кротко агне сред диви зверове; радвай се, снежнобял гълъбе сред плътоядни чакали.
Радвай се, победил с кротост горделивите; радвай се, сразил със смиреномъдрие познавачите на Корана.
Радвай се, просиял в праведната и свята вяра; радвай се, защото тази вяра роди и укрепи твоя праведен и свят живот.
Радвай се, изобличил развратния живот на беззаконните агаряни; радвай се, показал в пълна сила светлостта на християнския живот.
Радвай се, Георгие, нов Христов мъчениче и нов победоносче!
КОНДАК 8
Странно чудо на любов към Бога на любовта – Иисуса Христа, показа, любимче Божий, когато три пъти беше хвърлян в огнената клада и три пъти изваждан от нея – за прослава на Живоначалната Троица, Отец, Син и Свети Дух, на Която пеем: Алилуия!
ИКОС 8
Цял си бил потопен в огъня на Божествената любов и както злато се изпитва чрез огън, така и ти, златосияен Георгие, три пъти си минал през огъня на кладата, за да се очисти душата ти повече от офирско злато и така да станеш крепък ходатай и молитвеник за всички, които ти зоват:
Радвай се, многоплодна лозова пръчка, грижливо почистена от Лозаря – Христос; радвай се, обучен в мъченичество и принесъл мирен плод на праведност.
Радвай се, благодатен огън, изгорил плявата на Мохамедовото учение; радвай се, офирско злато в съкровищницата на Господа.
Радвай се, оковал с веригите на твоето мъченичество агарянския Голиат; радвай се, многоплодна жетва на Божия сърп.
Радвай се, тлъста пшеница, изпечена на Христовата трапеза; радвай се, изгорил всеки греховен помисъл с огъня на Божествената ревност.
Радвай се, сладкоуханен тамян, положен на църковния жертвеник; радвай се, облагоухал цялата вселена.
Радвай се, пасхална свещ, изгоряла в олтара на войнстващата земна Църква; радвай се, неизгарящ полиелей, светещ в Небесната тържествуваща Църква.
Радвай се, Георгие, нов Христов мъчениче и нов победоносче!
КОНДАК 9
Цялото ангелско естество се удиви на твоята несъкрушима сила, непобедими мъчениче Георгие, с която съкруши цялото бесовско пълчище, действащо срещу тебе чрез агарянските мъчители, и прослави укрепяващия те Иисус Христос, пеейки: Алилуия!
ИКОС 9
Суетно мъдруващите витии на тоя век, наричащи безумие мъченичеството за Христа и отричащи петвековното турско иго на изстрадалото ни българско отечество, са като безгласни риби, когато се изправят пред величавия подвиг на родните новомъченици, сред които твоето име, богоносни Георгие, е написано със златни букви на небесата и в сърцата на всички верни, които те почитат с такъв зов:
Радвай се, свети, защото ти се даде уста и премъдрост срещу неистовите мъчители; радвай се, защото Дух Свети е говорел чрез теб.
Радвай се ти, който си бил вързан, бит и оплют заради Христа; радвай се, защото с тези свои страдания на Него си се уподобил.
Радвай се, оприличен от твоя изповедник на първомъченик Стефан; радвай се, сравнен и със свети Стефан Нови.
Радвай се, признал Христа пред човеците; радвай се, защото и Христос те призна пред Неговия Отец Небесен.
Радвай се, защото нищо не можа да те разлъчи от Христовата любов; радвай се, счел страданията си за нищо в сравнение с небесната слава, приготвена за светиите.
Радвай се, заменил тленното с нетленното; радвай се, отхвърлил земното заради небесното.
Радвай се, Георгие, нов Христов мъчениче и нов победоносче!
КОНДАК 10
Желаейки да те изгорят на прах а след това да разхвърлят праха ти във въздуха, безумните агаряни не можаха да проумеят Божията сила, която съхраняваше тялото ти цяло, за да се сбъднат и върху тебе, свети мъчениче, Давидовите слова, че Сам Господ пази костите на праведниците и ни една от тях няма да се строши. А ние, като се удивляваме на това чудо, прославяме всемогъщата Божия сила, проявена в Тебе, и Му пеем: Алилуия!
ИКОС 10
Опора си за старите и болните, страстотерпче, а щит и ограда на младите и на всички, които православно честват твоята памет и с вяра ти зоват:
Радвай се, светла искра, хвръкнала към Слънцето на Правдата – Христос, радвай се, защото ръката на Господа се яви върху тебе със сила.
Радвай се ти, чрез когото Православната Църква се разрасна и прослави; радвай се, обновил Православната вяра.
Радвай се, молитвено прибежище на праведни и грешни; радвай се, обезсилил огнената стихия със знака на Кръста.
Радвай се, рабе на пресладкия и превъжделен Спасител Иисус Христос; радвай се, вино и елей за нас, изпонаранените от греха.
Радвай се ти, който ни изтръгваш с мощна ръка от бесовската злоба; радвай се, наше безбурно пристанище в житейските изкушения.
Радвай се, радосте на опечалените; радвай се, защото си предал с радост душата си в Божиите ръце.
Радвай се, Георгие, нов Христов мъчениче и нов победоносче!
КОНДАК 11
Безсилна е нашата песен да ти принесе достойна похвала, вселюбезни и пречестни Георгие, ала онова, което не може устата, може да го стори сърцето и ние от цялата си душа и сърце прославяме Бога, че ни е дарувал тебе, като пеем: Алилуия!
ИКОС 11
Светозарен светилник на истинската вяра си се явил, многострадални Георгие, и този светилник не е угаснал и днес, когато мракът на идващия антихрист заплашва да потопи целия свят. Избави ни от неговите прелести и коварства, за да ти зовем:
Радвай се, възложил всичкото си упование на Господа; радвай се, защото си знаел, че без Него никой не може нищо.
Радвай се, пресладка уста, изговорила: „Христов съм и тук, и в бъдещия век!“; радвай се, премъдро сърце, изповядало: „За Христа съм готов и да умра!“
Радвай се, воден като безсловесно добиче с желязно въже; радвай се, показал себе си по-твърд от желязо.
Радвай се, чудесно укрепен от молитвата на сердикийските християни; радвай се, защото укрепяваш с молитвата си ония, които те почитат.
Радвай се, предал духа си в ръцете на Господа Иисуса Христа; радвай се, осветил и тялото си с приемането на Христовите рани.
Радвай се, защото когато си издъхвал, си се осенил със знамението на Честния и Животворящ Кръст; радвай се, показал пълното безсилие на мъчителите.
Радвай се, Георгие, нов Христов мъчениче и нов победоносче!
КОНДАК 12
Онзи, Който опрощава греховете на всички каещи се, ще опрости и нашите грехове по молитвите на свети великомъченик свети Георги Софийски Нови, който е придобил славата на Господа Нашего Иисуса Христа. Нему заедно с Отца и Светия Дух пеем: Алилуия!
ИКОС 12
Благодат ти е дадена като на древните мъченици – не само да повярваш в Христа, но и да пострадаш за Него. О, достохвални Георгие, красно цвете в райската градина! Изпроси от Всемилостивия Бог да удостои и нас със Своето Небесно Царство, та с благодарност да ти зовем:
Радвай се ти, който си бил смирен по нрав; радвай се, защото си бил мълчалив и кротък по сърце.
Радвай се, защото в знак на почит си се покланял на всички; радвай се, защото сега хиляди верни ти се покланят като на светия.
Радвай се, считал себе си за най-последен от всички; Радвай се, защото заради това Господ те издигна да бъдеш между първите в Неговото Царство.
Радвай се, украсен с всички евангелски добродетели; радвай се, защото виждайки добрите ти дела, прославяме нашия Небесен Отец.
Радвай се, пострадал с Христа; радвай се, прославил се с Него.
Радвай се, надежда на нашето спасение; радвай се, защото се молиш за опрощение на нашите грехове.
Радвай се, Георгие, нов Христов мъчениче и нов победоносче!
КОНДАК 13
О, свети великомъчениче Христов Георгие Софийски Нови! Приеми от нас, грешните, това малко хвалебно пение и не преставай да се молиш за нас на Господа Бога да ни избави от дявола, който като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне, и да ни сподоби със Своето вечно Царство, където заедно с тебе и всички светии очакваме да Го прославим в Отца, Сина и Светия Дух, пеейки: Алилуия!
МОЛИТВА
О, преукрасен с кръвта на мъченичеството и светлосияен с добротата на сърдечната чистота, страстотерпче Христов Георгие Софийски Нови! Ти, бидейки златар по занаят, си имал златни ръце, златно сърце и златозарен ум, и си иззидал храма на своето сърце със златото, среброто и скъпоценните камъни на всички евангелски добродетели. Помогни на нас, грешните, зидащи със сено и слама своя мизерен духовен дом, да не погинем, а като наетите работници на Христовото лозе – Църквата – в единайстия час да получим динария на вечните блага в Царството Небесно!
О, свети Георгие, нов Христов мъчениче и нов победоносче, софийска и българска похвала! Ти си изградил жилището на своето спасение върху крайъгълния Камък, избран, драгоценен – Иисуса Христа, и сега това твое жилище е на Небесата, и никога няма да рухне, нито да се повреди. Помогни на нас, твоите най-малки братя и сестри в Христа Господа, строящи своя живот на пясъка на земните блага и кратковременни утехи, да не погинем докрай, а да се изправим и принесем плод, достоен за покаяние.
Така, по твоето застъпничество, по застъпничеството на всички светии, а най-вече на Пречистата Богородица, ние се надяваме да влезем в Царството на Единия в Троица Бог – Отца, Сина и Светия Дух. Амин.
ТРОПАР
глас 4
С многоизкусно търпение, блажени мъчениче Георгие, си претърпял огнена смърт и след твоята кончина си приел нетленен венец от Христа заедно с мъченическите ликове. И сега, достойно въдворил се в земята на кротките, моли Христа Бога за нас, които с вяра се покланяме на честните твои мощи.
КОНДАК
глас 4
Като си пожелал Горната слава, многострадални Георгие, агарянската прелест си оплюл и потъпкал, и си приел венеца на победата. А сега, веселейки се с ангелите и бидейки съвъдворен с мъчениците, моли се с тях непрестанно на Христа Бога за всички нас.
ВЕЛИЧАНИЕ
Величаем те, страстотерпче свети Георгие Софийски Нови, и почитаме твоите честни страдания, които си претърпял за Христа!
(„Житие и акатист на свети великомъченик Георги Софийски Нови“, Витезда)
Източници:
Въведение: https://www.bg-patriarshia.bg/ ; Житие: http://www.pravoslavieto.com/; Акатист: Cvetanka Avramova
