На 29 януари Българската православна Църква чества паметта на св. Димитър Сливенски, загинал мъченически за Христа на 30.01.1841 г.
Житие и страдание на свети мъченик Димитър Сливенски
Mъченик Димитър е роден на 9 октомври 1818 г. в гр. Сливен. Баща му Иван и майка му Комна били благочестиви християни, но осем години нямали деца. Най-сетне Господ чул техните усърдни молитви и им дал мъжко чедо — този мъченик Димитър. Момчето растяло и преуспявало в разум и мъдрост, в покорност на родителите си и други добродетели. Макар да останало неграмотно, като умно и паметливо, то научило от слушане в църква много църковни песнопения и обичало да ги пее наизуст в дома си. Енорийският свещеник, отец Янко, често посещавал родителите му и като слушал Димитър тъй сладкогласно да пее църковните песнопения, мъмрел ги, задето оставили момчето неграмотно, след като Бог му е дал такава дарба.
Димитър израснал добронравен младеж. Бил среден на ръст, юначен и красив наглед. Една седмица след смъртта на неговите родители брат му Стефан, роден три години подир него, заминал за Влашко и повече не се върнал. Така Димитър останал сам в тяхната скромна къщурка в Кафтанджийската махала. Скоро обаче тя се срутила от старост, а мястото си присвоили съседите турци. Като беден сирак Димитър се принудил да се глави за слуга при един турчин.
Турчинът харесал работния и снажен младеж и чрез синовете си дълго се мъчел да го привлече към мохамеданската вяра, но напразно. Най-сетне взел лично да го придумва да се потурчи, но Димитър смело му отговорил: „Нашата християнска вяра ни е дадена направо от Бога, Иисуса Христа. А вашата вяра не ви е дадена от Бога, а от един обикновен човек, на име Мохамед.“ Като чул това, турчинът скочил, ударил му плесница и с ругатни го изгонил от дома си, без да му заплати нито грош за прослуженото време.
Зарадван, че се избавил от нечестивите натяквания на друговерците, младежът напуснал дома им. Скоро след това той постъпил на работа при един хлебар и така се прехранвал с труда на ръцете си. Любовта му към Христа и християнската вяра от ден на ден се разгаряла в неговото чисто сърце. Ревността му към нея особено се проявявала, когато Димитър ходел из града, за да продава топъл симид [квасна питка от бяло брашно (тур.)] В в разговорите си с турците той често хвалел християнската вяра и изтъквал предимствата й пред мохамеданството. Това скоро му спечелило омразата на турците, която все повече нараствала. Накрая някои по-фанатично настроени мюсюлмани, подстрекавани от мюдюрина [околийски управител (тур.)], намислили да му отмъстят.
Точно по това време в Сливен пристигнал от Одрин нов кадия [съдия (тур.)] и турските първенци според обичая приготвили угощение в негова чест. В уречения ден повикали Димитър и му дали да занесе на фурната приготвения за вечерята гювеч. Когато ястието било изпечено, младежът, без нищо да подозира, го отнесъл обратно в къщата, където щяла да се състои гощавката. Там той срещнал новия кадия. Като го поздравил, Димитър понечил да си отиде. Обаче кадията, предупреден от местните турци, че именно този е хулителят на тяхната вяра, го задържал и го поканил да седне заедно с тях. Поднесъл му любезно тютюн, но Димитър отвърнал, че не пуши. Тогава му подали чаша ракия. Младежът отказал и това и пак направил опит да си тръгне, но напразно и настойчиво го задържали. Най-сетне кадията направо му казал: „Хайде да те потурчим, бе Димитре! Виж какъв райски живот си живеем ние! Според нашата вяра е срамота и грехота такъв красив момък като тебе да носи гяурско име. Ако приемеш мюсюлманството, аз ще убедя твоя бивш господар да те направи свой зет и да ти даде половината си богатство. Освен това ти ще станеш най-влиятелният първенец в Сливен.“ Димитър подигравателно му отвърнал: „Олур бе, ефендим — Бива бе, господине!“ Но кадията се хванал за тези думи и един турчин веднага извадил от пояса си бяла кърпа и почнал да я навива на главата на младежа като чалма. Димитър разбрал, че работата става сериозна и, като скочил, извикал: „Ама вие да не сте взели думите ми за истина! Знайте, че християнин, който вярва в истинския Бог Иисус Христос, никога няма да се отрече от Него и да се обърне към вашия Мохамед, който не е пратен от Бога, нито от Божиите пророци и апостоли, а е самозван пророк, предводител на неверници!“ После хвърлил чалмата на земята и избягал. Няколко разгневени турци се спуснали подире му, но не успели да го стигнат. Часът бил около три през нощта по турското времеброене [9 часа вечерта, бел.]. Цяла нощ турските сеймени [полицейски стражар (тур.)] сновали с фенери по улиците на Сливен, претърсвали къщите на роднините и приятелите на Димитър, но не успели да го намерят.
В нощния мрак Димитър се добрал до един плевник в село Ичера, на двадесетина километра от Сливен, дето прекарал три денонощия гладен и жаден, без никой да го види. Накрая, премалял от глад, той се открил на стопанина на плевника. Това бил един възрастен човек и добър християнин, който не казал за беглеца дори на домашните си, но като му дал чифт цървули, хляб и пари, заръчал му да отиде при Русенския владика, защото друго спасение за него не виждал.
През нощта Димитър се отправил на път. Като стигнал Разград, отседнал за известно време в града, работейки при един тамошен симидчия. Но щом спечелил малко пари, продължил към Русе.
Там отишъл при владиката и се изповядал пред него, като му открил всичко за себе си. Русенският митрополит се оказал добър духовен пастир. Той забелязал пламъка на вярата, който горял в сърцето на Димитър, и три дни го задържал в митрополията, където го хранел и наставлявал. На тръгване му дал една златна монета и дървено кръстче и рекъл: „Помни всичко, каквото ти говорих за нашата християнска вяра! А кръста окачи на гърдите си! Той ще ти бъде спътник до края на живота!“ Щом излязъл от митрополията, Димитър развалил златната монета и раздал на сиромаси половината от нейната стойност. Млад и силен, той спокойно можел да се отправи към Влашко или Молдавия, където по онова време много български младежи намирали препитание и устройвали живота си. Но в сърцето на Димитър неудържимо горяла свята решимост да пострада за Христа. Затова, като сложил кръста на гърдите си и се помолил горещо в себе си, той се запътил обратно към родния си град.
Когато стигнал в Жеравна, момъкът забелязал, че двама турски стражари го оглеждат от главата до петите. Димитър се прекръстил три пъти, пристъпил към тях и твърдо им казал: „Виждам, че все още ме търсите. Аз съм Димитър, когото вашите първенци искаха насила да потурчат. Ако търсите мене, хайде да вървим!“ Сеймените тръгнали заедно с него към Сливен. Когато наближили, вързали му ръцете назад и така го въвели в града. Вървейки по сливенските улички, Димитър се покланял на всеки срещнат християнин с думите: „Простете ме, братя! Сам се предадох на тези безбожници, за да прославя Христовата вяра.„
След като доброволно се предал в ръцете на турците, Димитър започнал да се готви за смърт. Три дни той молел пазещите го в тъмницата сеймени да повикат при него йеромонах хаджи Стефан, но молбата му не била изпълнена. Като чул за затворения младеж, отец хаджи Стефан взел със себе си видния сливенец хаджи Никола Феслията, отишъл при мюдюрина и го помолил да освободи Димитър под негова гаранция. Но мюдюринът се извинил, че уж още не му било докладвано за арестувания и ги изпратил при кадията. Кадията пък отказал изобщо да ги приеме под предлог, че е болен.
Вечерта обаче той викнал при себе си мюдюрина и десетина турски първенци и наредил да доведат Димитър. Когато сеймените сторили това, кадията се обърнал към вързания момък с думите: „Преди три месеца пред мене и пред някои от присъствуващите тук бейове ти даде дума да приемеш нашата вяра. Но още същата вечер ти я похули и избяга, без някой да е искал да ти прави зло. Обаче миналото си е минало, а сега, когато си се завърнал и си се предал в нашите ръце, аз искам да вярвам, че Аллах те е просветил по ходатайството на нашия пророк Мохамед и ти си дошъл, за да се потурчиш.„
Тогава Димитър дръзновено извадил от пазвата си кръстчето, което му подарил русенският владика, показал го на кадията и му рекъл: „Виждаш ли това кръстче? Аз вярвам в нашия Бог — Иисус Христос, Който е бил разпнат на такъв кръст. А на вас не съм давал никакво обещание да се потурча, нито пък съм имал някога такова намерение. Ако вие сте взели моите подигравателни думи за истина, то знайте, че сте се излъгали. Казваш, че Аллах ме е просветил чрез Мохамед. Отново се лъжеш, защото освен Господ Иисус Христос няма друг ходатай пред Бога (срв. 1 Тим. 2:5). Вашият пророк Мохамед е лъжлив, защото нито с Бога е говорил, нито е пострадал за спасението на човешкия род, както това е направил нашият Господ Иисус Христос. С една дума вярата ви не е истинска и всички вие сте безверници — синове на сатаната. А аз съм християнин и съм готов за името Христово да претърпя всичко, което ще ми сторите!“ След това целунал кръстчето и го пуснал в пазвата си.
Кадията рекъл: „Синко, послушай ме! Ти си млад, горещ и неизкусен в ума, понеже са те заблудили ония, при които си бил до онзи ден. Знай, че ще претърпиш голямо наказание, ако не приемеш нашата вяра, защото и сега, и преди, ти я похули тъй силно, че заслужаваш смърт. Давам ти три дни срок, за да си помислиш.“ И заповядал да отведат Димитър пак в затвора.
Какви изтезания претърпял мъченикът през тия дни от фанатичните и жестоки турци, можем само да си представим. Но когато след тридневния срок кадията отново повикал при себе си Димитър и се убедил, че обещанията и ласкавите обноски не могат да разколебаят твърдостта му, решил да го предаде на открити мъчения. На другия ден всички сливенци узнали за станалото, защото бейовете от градския съвет разгласили подробно за случая. Те направили това, за да предизвикат гнева на своите сънародници, които се стекли при кадията и настоявали пред него веднага да стори едно от двете: или да потурчи Димитър, или да нареди хулителят да бъде незабавно обезглавен.
Вестта за мъжественото изповедничество на младежа развълнувала и местните християни. Когато те научили колко смело Димитър е изповядал Христа и как твърдо е решен да пролее кръвта си за Него, по-видните от тях се събрали в тамошния метох на светогорския монастир Дохиар, който се намирал в махалата „Дели балта“. Те решили, че трябва духовно да подкрепят младия си съгражданин, тръгнал по трудния път на мъченичеството. С тази цел упълномощили хаджи Никола Феслията да подкупи турския съдия, та той да разреши йеромонах хаджи Стефан да се срещне с Димитър и да поговори насаме с него. Феслията и без подкуп склонил на това съдията и на следния ден свещеникът се срещнал в затвора с блажения Димитър. Хаджи поп Стефан бащински му заговорил: „Всички се възрадвахме, Димитре, задето си прославил християнската вяра, както древните свети мъченици. Бъди твърд и непоколебим докрай, защото Христовите мъченици се славят и почитат по цялата земя, а каква ли още по-велика слава ги очаква след Страшния Христов съд!„
Мъченикът, който в подетия подвиг се надявал не на своите сили, но единствено на Божията помощ, отговорил с тих глас, едвам жив от понесените изтезания: „Отче, страхувам се, че не ще мога да претърпя докрай мъките. Три нощи подред ме мъчат тия жестоки люде много безчовечно и безбожно. Първата нощ ме биха на голо с мокри дюлеви пръчки. После поставиха на корема ми четири хромела [големи назъбени камъни за мелене на булгур] и цялата нощ съм лежал на голата земя, вързан за ръцете и нозете на четири страни. Снощи пък ми набиха под ноктите на ръцете и нозете остри спици от бърдо [oстри железни игли от тъкачен стан], и сега както виждаш, нито мога да хвана нещо, нито мога да стоя прав.“ След това Димитър разказал всичко на свещеника: как се крил в Ичера, какво правил в Разград, как отечески го приел и поучил русенският митрополит. Димитър обещал да търпи до смърт мъките за Христа, но помолил йеромонах Стефан да се опита да смекчи тъмничните пазачи, за да не го мъчат така жестоко. Свещеникът го уверил, че заедно с хаджи Никола Феслията ще направи каквото е възможно, за да облекчи страданията му. И като го прегърнал и целунал по челото, излязъл си.
Цяла година Димитър лежал в затвора и бил изтезаван, без никой да може с нещо да облекчи съдбата му. На втората година, многобройна тълпа турци се събрала в конака и започнала да вика на кадията да погуби неверника. Тогава кадията свикал всички турски първенци в Сливен и заповядал да доведат мъченика. Ласкаели го, увещавали го да се потурчи, но Димитър останал непоколебим във вярата си: „Вие искате насила да ме потурчите. Това е безчестно, защото вашият Аллах не иска насила да го почитат. Пише ли нейде във вашия коран насила да бъдат потурчвани християните? Многото лъжи в него показват, че всички вие ще бъдете хвърлени във вечния огън. При това положение за мене би било голяма глупост, да стана ваш подражател.“ Тогава тълпата закрещяла в един глас: „Да бъде погубен този мръсен неверник! Той пред всички похули нашата вяра и нашия коран!“ Кадията се изплашил от разярената тълпа и осъдил Димитър на смърт.
След три месеца — на 28 януари 1841 г. — от Цариград пристигнало потвърждение на присъдата, към която била добавена следната бележка: „Да се попита за последен път дали ще пожелае да се поклони в джамията или в църквата! И ако поиска последното, тогава да бъде изпълнена присъдата!„
Кадията заповядал да доведат Димитър пред събранието и дума по дума му прочел присъдата на турски и на български заедно с добавената от Цариград бележка. Димитър изслушал всичко това и, без да се бави, рекъл: „Водете ме в църква, дето ще се поклоня и помоля на Бога и на Пресвета Богородица да приемат душата ми.“ Разярена, турската тълпа искала веднага да грабне мъченика и да го убие на място, но кадията я укротил.
Християнските първенци на Сливен се събрали пак в Дохиарския метох и с помощта на Иванчо Пашакапулията получили от турския съдия разрешение йеромонах хаджи Стефан отново да посети в затвора мъченика, за да го изповяда и причасти. На 29 януари глашатаят обиколил града, като викал из улиците: „Правоверни, елате утре на „Аба пазар“, за да видите как ще бъде заклан онзи мръсен гяурин, който похули нашата вяра!“
На 30 януари* 1841 г. в 2 часа сутринта по турски [8 часа сутринта] извели Димитър от затвора и го повели към лобното място. Мъченикът вървял спокойно, със светло и радостно лице, цял окован в железни вериги, с вързани назад ръце. Когато срещал по пътя си християни, казвал им: „Простете ме, братя, и се помолете на Бога за мене!“ Щом стигнали на определеното място, близо до кулата и фурната, в която по-рано слугувал Димитър, сеймените обкръжили мъченика. Палачът го накарал да коленичи и силно ударил с меча си по врата му.
*Според едно светогорско предание, записано от инок Партений (Сказанiе о странствiи. Ч. IV. Москва, 1856, стр. 288 – 290), било 28.03.1841 г., Велики петък.
Димитър продължавал да стои на колене, без да помръдне. След втория удар главата му увиснала и мъченикът се проснал на земята. При третия удар главата се отделила от тялото му. Християните, особено жени и деца, се спуснали да топят памучета и кърпички в кръвта на мъченика. Други пък изравяли пръстта, напоена с мъченическата му кръв, и я отнасяли по домовете си за благословение. А хаджи поп Стефан напълнил едно сандъче с такава пръст и го положил под светия престол в олтара на катедралната църква „Св. Димитрий Солунски“. По-късно Сливенският митроп. Гервасий (1897 – 1919) наредил свещениците да закопаят сандъчето под светия престол, дето се намира и досега.
Тялото на мъченика лежало до вечерта на лобното място непогребано, пазено от стража. Кадията издал нареждане то да бъде хвърлено в река Тунджа, защото според корана земята не бивало да приема останките на гяури, похулили Мохамеда. Тогава свещениците и няколко християни първенци отново се събрали в Дохиарския метох и упълномощили Иванчо Пашакапулията да изпроси от кадията тялото на мъченика за християнско погребение. И тъкмо в момента, когато колата наближавала реката, Пашакапулията показал писмената заповед на кадията и върнал колата назад. Пренесли тялото на мъченика в метоха. Там го измили и подготвили за погребение. Опелото извършили свещениците хаджи Стефан и Янко в присъствие на събралите се християни, след което тялото на светия мъченик било погребано в градината на метоха. Това станало само преди 160 години, но с течение на времето поради греховната небрежност на няколко поколения българи мястото на погребението било забравено.
Свети Димитър Сливенски приел мъченическа смърт за Христа, когато бил само на 22 години и 4 месеца.
По молитвите на Твоя мъченик Димитър, Господи Иисусе Христе, помилуй и спаси нас! Амин!
Източник: http://www.pravoslavieto.com/
Тропар на св. Димитър Сливенски
Бидейки свята издънка от благочестив сливенски род, Димитрие, мъчениче славни, ти си произрасъл обилни плодове на всяка добродетел, пазейки православната наша вяра и като си завършил мъченически живота си, посрамил си злочестивите агаряни, мъчениче славни, моли Христа Бога да ни дарува велика милост
Бележка:
В книгата „Жития на светиите“ паметта на св. Димитър Сливенски е записана на 30 януари, а в православния календар – на 29 януари. Православните християни не бива да се смущават от това разминаване. Църковният типик разрешава (стр. 278 и др.), когато в един ден има два полиелейни празника, службата на единия да се премести в друг ден, с цел подобаващо отпразнуване и на двата празника. Тъй като на 30 януари православната Църква чества паметта на светите Три светители – Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст, съставителят на православния календар, с цел да се даде по-голяма тържественост на празника, е преместил полиелейната служба на св. Димитър Сливенски от 30 януари да се отслужва на 29 януари. Това дава възможност на 29 януари в гр. Сливен да има едноцърквие и целият град „с една уста и едно сърце” да отдаде достойна почит на родния мъченик Христов. Така редом с Божията Премъдрост, Пресвета Богородица, св. Димитър Солунски, св. Николай Мирликийски Чудотворец, св. София и трите й дъщери Вяра, Надежда и Любов, св. Мина и св. Анна, и св. Димитър Сливенски е причислен към сонма на небесните закрилници на гр. Сливен (ТУК).
Акатист на свети великомъченик Димитрий Сливенски (29 януари)
Кондак 1
Избрани от Бога великомъчениче за родната Православна вяра, свети Димитрие Сливенски! Ти си придобил благодатта и силата на древните великомъченици. Затова избавяй от всякакви злини и болести всички, които зоват към теб: Радвай се, великомъчениче Димитрие Сливенски, молитвениче за спасението на нашите души!
Ангел си бил по душа, с ангелска красота е сияело и лицето ти, достохвални Димитрие, и макар да си бил неграмотен в писане и книга, славословия са били винаги в устата ти и така си поразявал Велиара. Затова изпроси за нас покаяние и сърдечна чистота, които правят човека ангелоподобен и му връщат Божия образ, и ние с умиление ще ти пеем:
Радвай се преславна рожбо на Сливен; радвай се, благородна издънка на благочестиви родители!
Радвай се, възлюбил благолепието на Божия дом; радвай се, огласявал храма със сладко и мелодично пение!
Радвай се, останал сирак, но осиновен от Бога; радвай се, взет под закрилата на Богородица!
Радвай се, захвърлен на улицата, но въдворен в дома на Отца; радвай се, че като Христос не си имал где глава да подслониш!
Радвай се, великомъчениче Димитрие Сливенски, молитвениче за спасението на нашите души!
Кондак 2
Виждайки снажната фигура и красиво лице на младия Димитрий, неговият господap по плът, ала не по дух, някой си агарянин, искаше да го привлече към своята нечестива вяра, но не можеше, защото Божият раб само на християнския Бог искаше да служи и само на Него да пee: Алилуия!
Икос 2
Разбирайки суетността на агарянското суеверие, светият момък възкликна: “Нашата християнска вяра ни е дадена от Бога, от Иисус Христос, а вашата вяра не ви е дадена от Бога, а от един човек на име Moxaмед!” Hие пък, удивлявайки се на това твое мъжество и мъдрост, с умиление те възпявме:
Радвай се, изпълнен с Божествено знание; радвай се, мъдро просветен от Светия Дух!
Радвай се, понесъл плесница за неустрашимото си изповедание; радвай се, останал без покрив над главата си, подобно на Апостолите!
Радвай се, лишен от храна, но придобил небесния Хляб – Христос, нашия Бог; радвай се, слънце, прогонило мрака на мохамеданството!
Радвай се, обични Божий рабе; радвай се, господарю на духа!
Радвай се, великомъчениче Димитрие Сливенски, молитвениче за спасението на нашите души!
Кондак 3
Въоръжен със силата на Всевишния, ти, Божий угодниче, не си престанал да изобличаваш ислямската лъжевяра и да хвалиш християнството, заради което си си спечелил лютата омраза на мохамеданите, но си получил небесна похвала от Света Троица, на Която всички верни пеят: Алилуия!
Икос 3
Изпълнен с благодат и укрепяван от Светия Дух, когато са поискали да те потурчат насила, ти си рекъл на кадията и обкръжението му: „Аз съм християнин и никога няма да се отрека от моя Господ!” Така и нас, малодушните, укрепи да следваме Христа, а на теб да възнасяме това непорочно хваление:
Радвай се, изповедниче на Божия Агнец; радвай се, диаманте на вярата!
Радвай се, подгонен като елен от човекоубийствени ловци; радвай се, прокуден в един плевник при безсловесните!
Радвай се, славни беглецо от безславните неверници; радвай се, ти, който ни учиш как да избягваме греха!
Радвай се, бърз помощниче на тия, които те обичат; paдвай се, защото не забравяш намиращите се в неволи и скърби!
Радвай се, великомъчениче Димитрие Сливенски, молитвениче за спасението на нашите души!
Кондак 4
Буря на богоборческо безчестие връхлетя върху многострадалното ни българско отечество заради греховете на народа ни, ала Бог, заради молитвите на всички български светии, сред които с особено ярка светлина сияе ореолът на великомъченик Димитрий Сливенски, не ни остави да погинем докрай, та с благодарност да Му пеем: Алилуия!
Икос 4
Като чу за твоето многострадално житие, русенският първосветител – митрополит ти предсказа още по-големи страдания за Христа и като ти дарува една златна монета и едно дървено кръстче, те отпрaти c мир за твоята голгота. Затова те възхваляваме така:
Paдвай ce, ти, който си взел радостно кръста си; радвай се, защото си последвал неотклонно Христа!
Радвай се, похулен и изгонен заради християнската си вяра; радвай се, влязъл през тесните врата на мъченичеството!
Радвай се, кротко агне посред агаряните вълци!
Радвай се, изпил до дъно чашата на всякакви мъки; радвай се, кръстен с кръщението на Христовите страдания!
Радвай се, великомъчениче Димитрие Сливенски, молитвениче за спасението на нашите души!
Кондак 5
Звезда, осияла робския мрак над отечеството ни, си се показал, великомъчениче Христов. С живота си ти ни показваш как да избегнем робството на дявола, и това е покаянието, което довежда и най-големи грешници при Христа Бога, Комуто пеем: Алилуия!
Икос 5
Видя мъчителят, че нито скръб и притеснение, нито гонение или глад, опасност или меч могат да те отлъчат от любовта Божия, и безсилен, остана посрамен в неистовото си желание да те потурчи. Ние пък с умиление те славославим така:
Радвай се, ти, който си бил обезглавен заради свидетелството Иисусово; радвай се, защото си отказал да се поклониш на мохамеданския антихрист!
Радвай се, че горделивите въстанаха против теб, кроткия; радвай се, че сбирщина от размирници търсеха душата ти, за да я погубят!
Радвай се, обикнал правдата; радвай се,
намразил беззаконието!
Радвай се, щит и ограда на нашето отечество; радвай се, украшение на нашата Църква!
Радвай се, великомъчениче Димитрие Сливенски, молитвениче за спасението на нашите души!
Кондак 6
Богоносен проповедник на Евангелската истина си се явил не само на думи, но и на дело, пожертвайки живота си за Животодателя Христос. Вървейки към съдилището ти си искал прошка от всеки верен, срещнат по пътя, въздавайки им поклон. И ние, покланяйки се на твоите честни страдания, пеем заради тебе Богу: Алилуия!
Икос 6
Възсия като благоуханна роза твоята пролята за Христа кръв и ослепи бесовете, които желаеха с насилие и убийства да склонят народа ни да се отрече от Господа на славата и да приеме суетната вяра на агаряните-камънопоклонници. А ние, бидейки живи камъни, съграждайки от себе си духовен дом, възхваляваме Христа, живия камък, от човеците отхвърлен, но от Бога избран, драгоценен, и радостно ти казваме:
Радвай се, Димитрие, принесъл на Божията нива плод стократен; радвай се, славни съименниче на Солунския великомъченик и мироточец!
Радвай се, прославил нашата вяра, както древните великомъченици; радвай се, бит c мокри дюлеви пръчки!
Радвай се, терзан с остри железни игли; радвай се, че всичко си претърпял заради Господа!
Радвай се, покровителю на град Сливен; радвай се, молитвениче за цялата българска страна!
Радвай се, великомъчениче Димитрие Сливенски, молитвениче за спасението на нашите души!
Кондак 7
Просветен от Дух Светий, ти, Божий човече, си казал на мъчителите си: “По-скоpo вие щe изнемогнете, мъчейки ме, отколкото аз, търпейки. Надявам се на Христос, моя Бог”, Комуто вечно ще пея: Алилуия!
Икос 7
Чудни слова са изрекли устата ти, когато си изповядал, че нашият Бог е извор на живот, и Той, и да умрем, ще ни възкреси за вечен живот и ще ни даде всички радости на Царството Небесно. Затова не отхвърляй това наше моление към теб, та избавяни по твоите молитви от беди и болести, радостно да ти зовем:
Радвай се, светъл храме на Светия Дух; радвай се, прославил Бога и в тяло, и в душа!
Радвай се, живителен дъх за живот; радвай се, сине Божий чрез вярата в Христа Иисуса!
Радвай се, живял достойно за Христовото благовестие; paдвай се, изцелителю на нашето слабодушие!
Радвай се, снежнобял крине на девството; радвай се, увенчан с наградата на всички блаженства!
Радвай се, великомъчениче Димитрие Сливенски, молитвениче за спасението на нашите души!
Кондак 8
Странници сме на тази земя, ала пътят ни към Небето минава задължително през Божия храм. Знаейки тази истина на вярата, ти, великомъчениче, си избрал да се поклониш в църквата, а си отхвърлил поклонението в джамията, макар това да е коствало младия ти живот. За всичко това ти си се удостоил да въздаваш хваление Богу в тържествуващата Небесна Църква, пеейки: Алилуия!
Икос 8
Целият си горял в ревност по Божия храм и върху тебе се изпълниха пророческите думи: “Зарадвах се, когато ми казаха: да идем в дома Господен” и “ревността за Твоя дом ме яде”. Сега, когато сам ти си станал храм Господен и в твоя чест се строят храмове, ние те песнославим така:
Радвай се, обикнал Божия храм повече от родния си дом; радвай се, украшение на горния Сион!
Радвай се, пламенно възжелал да се причастиш с пролятата за всички човеци Христова Кръв; радвай се, защото и сам си пролял кръвта cи за Xpистос Господ!
Радвай се, вървял към лобното място като към светло пиршество; радвай се, посрамил злочестивите агаряни!
Радвай се, боголюбиви страстотерпче; радвай се, ти, от когото треперят бесовете!
Радвай се, великомъчениче Димитрие Сливенски, молитвениче за спасението на нашите души!
Кондак 9
Всички ангелски чинове се yдивиха, виждайки, как ти, макар и облечен в тленна плът, достигна ангелска чистота и светлост на ума, и като възхвалиха Бога, заради тебе, пееха: Алилуия!
Икос 9
Красноречивите мъдреци на този век не разбират, че първа слава и чест за твоя град Сливен не са никакви воеводи или светски знаменитости, а това си сам ти, пострадал дори до смърт за Христа и станал покровител не само на града cи, но и на всички православни християни, които с вяра ти зоват:
Радвай се, удивление за ангелите; радвай се, крайноплачевно поражение за демоните!
Радвай се, потънал в забрава от човеците, но възвеличен от Бога; радвай се, очистен за Христа с кръв и истина!
Радвай се, представил тялото си в жертва жива, света и благоугодна Богу; радвай се, благородна фиданка на Рая!
Радвай се, украшение на човешкия род; радвай се, добри и верни рабе Господен!
Радвай се, великомъчениче Димитрие Сливенски, молитвениче за спасението на нашите души!
Кондак 10
Търсейки богатства и скрити съкровища, служителите на мамона не знаят, че най-голямото съкровище на Сливен е едно сандъче с пръст, напоена с мъченическата кръв на свети Димитрий, закопано под престола на катeдралния храм. А ние, верните, покланяйки се на тази светиня, благодарно пеем Богу: Алилуия!
Икос 10
Стена и щит несъкрушим си за всички, които с вяра ти се молят, свети великомъчениче, и теб призоваваме за наш молитвеник и застъпник, казвайки:
Радвай се, Божий угодниче, наше богатство и слава; радвай се, страстотерпче, наша надежда и упование!
Радвай се, ти, чиято пролята кръв за Хpиста изгаря бесовете; радвай се, радосте наша неизказана!
Радвай се, наша сила и крепост; радвай се, покрове на нашето българско отечество!
Радвай се, опора на християнското семейство; радвай се, наставниче на покаянието!
Радвай се, великомъчениче Димитрие Сливенски, молитвениче за спасението на нашите души!
Кондак 11
Изнемогва нашият ум, когато се опитва да ти въздаде достойна похвала за твоя пречуден мъченически подвиг, ала да не би да се окажем черни неблагодарници за всичко, що си сторил за нашата Църква и отечество, ние ти поднасяме това малко славословие и пеем Богу заради теб: Алилуия!
Икос 11
Светлоносна свещ са твоите молитви за нас, Божий угодниче, в мрака на новото робство, с което искат да ни покорят хилядите предтечи на идващия антихрист. Не ни оставяй без своята закрила в тия тежки времена и ние няма да престанем дa те прославяме с такива думи:
Радвай се, проповедниче на Евангелската правда; радвай се, изобличителю на погибелното суеверие!
Радвай се, сила, задържаща антихриста; радвай се, тихо пристанище на обуреваемите!
Радвай се, горял като серафим с пламенна любов към Бога; радвай се, показал Неговата всемогъща сила!
Радвай се, горещ наш застъпниче в скърбите; радвай се, скоропослушен ходатаю на молещите се пред твоя свят образ!
Радвай се, великомъчениче Димитрие Сливенски, молитвениче за спасението на нашите души!
Кондак 12
Онзи, Който опрощава греховете на всички каещи се, ще опрости и нашите грехове, по молитвите на свети великомъченик Димитрий Сливенски, който сега е придобил славата на Господа нашего Иисуса Христа, Комуто заедно с Отца и Светия Дух пеем: Алилуия!
Икос 12
Възпяваме твоите честни страдания за Христа Животодателя и те молим: бъди и занапред горещ застъпник пред Престола на Всевишния за нашето многострадално отечество и Църква; помоли се да не погинем докрай, защото се надяваме на помощта ти и c радост те възхваляме:
Радвай се, победо на православните християни; радвай се, сразил с кръста турския полумесец!
Радвай се, отрудени, успокоен в лоното на Авраам; радвай се, че и оттам се молиш за нас!
Paдвай се, ти, който лекуваш всяка наша душевна рана; радвай се, защото за каквото и да ти ce помолим, чуваш молитвата ни!
Радвай се, утешителю в смъртния ни час; радвай се, наше упование и на Страшния съд!
Радвай се, великомъчениче Димитрие Сливенски, молитвениче за спасението на нашите души!
Кондак 13
О, многострадални и всехвални свети великомъчениче Димитрие Сливенски! Като приемеш това наше малко моление, избави ни от всякакви душевни и телесни болести, от нашите видими и невидими врагове, а най-вече от вечните мъки, застъпвайки се за нас на Страшния съд, та заедно с тебе да възпеем Бога в Царството Небесно, радостно възклицавайки: Алилуия!
(Този кондак се чете три пъти, след това 1 икос и 1 кондак, и накрая молитвата.)
Молитва
О, свети великомъчениче Христов Димитрие Сливенски, бърз помощник на всички, които ти се молят с вяра. Приеми това наше моление, което ти принасяме с нечисти устни. Научи ни как да се молим, усили у нас вярата, дарувай ни да търсим първо Царството Небесно, а всичко останало, необходимо за поддържане на тукашния ни живот, Бог ще ни го придаде. Отгони от нас духа на унинието и малодушието и вдъхни в сърцата ни блага надежда. Научи ни как да надвием злобата си срещу своите ближни и насади у нас здравия корен на съвършена любов към Бога и човеците. Просвети ни как да понасяме един другиго теготите си и така да изпълним закона Христов. Убий у нас злия фарисей и ни дай сърдечното смирение на митаря. Изпроси ни от Христа Господа прощение на всички наши грехове и особено да ни прости непослушанието към нашата майка Църквата. Дарувай ни твърдост в изповядване на светата Православна вяра, за да не отстъпим с нищо от нея. Внуши ни блага мисъл и ни дарувай твърда воля да пристъпваме редовно към светите тайнства на Изповедта и Причащението, без които никой не може да се спаси. Помоли се на Господа да ни избави от измамите на богомерзкия и коварен антихрист, който наближава да дойде, и Господ да ни скрие от неговите примки в тайното убежище на Своето спасение. А особено ти се молим да ни изпросиш от Всеподателя Бога мирен християнски завършек на живота ни, безбедно преминаване на душите ни през митарствата и добър отговор на Страшния съд!
Благослови отечеството ни, за което проля драгоценната си кръв, умири Църквата ни, за която пожертва младия си живот. Болните изцели, наскърбените утеши, безпътните упъти към Христа Бога, Който е пътят, истината и животът. Съпрузите вразумявай да живеят в пълно единодушие помежду си, децата – да бъдат послушни на родителите си. Помоли се на Пресвета Богородица да ни защитава всякога под Своя покров. Помоли се и за нашите покойници, които са си заминали от този свят с вяра и надежда за добро възкресение, та всички заедно да прославим Отца, Сина и Светия Дух, Единия Бог в Троица Свята и Неразделна, сега и всякога, и во веки веков. Амин.
Източник: Православно издателство “Витезда”
Източник на Акатиста: Отец Владимир Дойчев
