На 26 март Св. Църква празнува паметта на св. Георги Стари Софийски. За неговия подвиг от първата половина на вече далечния XV в. ни разказва съставено от неизвестен автор житие. За съжаление, творбата е достигнала до нашето съвремие единствено в гръцки препис – оригиналният текст е загубен. Съкратена версия на Житието може да се прочете тук. Благодарение на Софийска св. митрополия обаче до любознателния читател, посредством интернет пространството, е вече широко достъпен и пълният текст в превод от гръцки език:
Житие на св. Георги Софийски Стари (1407 – 26 март 1437)
Погледнато по човешки беше много страшно, защото от една страна плътта е немощна (Мат. 26:41; Марк 14:38), а от друга страна – фанатичната ревност на агаряните е голяма. Но от гледище на очакваните награди беше радостно и блажено! Ето какво представлява едно непорочно кръщение, което не е омърсено от скверноти, но прави приелия го приятел на Бога и Син Божий по съпричастие! И какво друго би могло да се разкаже, за да се възвеличи Бог, който има такива избраници и ревностни желатели да получат красотата на неизречените блага, каквито умът не познава и ухо не е чувало, и на сърце човешко не е идвало (1 Кор. 2:9).
Един човек, хубавец на вид, а още по-хубав на душа, навършил 30 години, не знам как и по какъв случай се намери в Одрин – който някога беше блажен град, защото имаше християнско население, а сега е нещастен, защото гъмжи от заблуда, както преди, когато го владееше нечестивият род на езическите елини. Знаем само това, че дошъл от град София. Един ден отишъл при някакъв агарянин, който правил лъкове, с желание да му направи лъка или, както си мисля, от ревност да спечели небесна слава и да нанесе смъртна рана на злокознения змей. Хубавият млад мъченик Георги беше с военен чин1, както личеше от облеклото и от пояса му, от цялата му фигура, от оръжието и шлема му, но както можеше да се установи и от умствените му качества и от знака на голямо отличие. Но там майсторът агарянин започнал да хули нашия Господ Иисус Христос, слязъл от небесата заради нашето спасение и приел плът от непорочната Дева, та с подобното (Своето тяло) да обезсмърти подобното (човешкото естество). Но изкусителят сатана подготвил за човеците много пътища, водещи към гибел, както още в началото за нашия прародител Адам, така и сега научи известния род да казва, че Господ Иисус Христос, Бог и Творец на всичко, бил прост човек – о, нелепост! Майсторът на лъкове, като продължаваше да хули, младият свети Георги не можа а се стърпи, но, пламнал цял от гняв и смелост, със силен и ясен глас извика:
– Велик е само Господ Иисус Христос, нашият Бог, и разумът Му е неизмерим. А вашият, който наричате пророк, няма качеството даже на безсловесно. Кой е като нашия Господ Бог Иисус Христос, Който живее във висините и наглежда смирените? Само Той е свят, само Той е достоен за поклонение, един Господ Иисус Христос, за слава на Бога Отца! Амин! Кой бог е като нашия Бог? Само Той е Творец и всичко е негово творение!
Храбрият мъченик беше много просветен.
Като чуха това намиращите се наблизо агаряни, защото това ставаше на площада, се нахвърлиха върху него, както можете да си представите. И първо го биха с плесници по бузите. Но той не се уплаши, а напротив – непоклатим, с още по-силен глас и по-твърдо повтори онова, което вече съобщихме. После взеха тетивата на лъка му и я завързаха на шията му, а ръцете му насила извиха назад, но не можаха да убедят благородника, който беше и физически снажен и викаше:
– Каквото писах, писах2 (Йоан. 19:22)! Веднъж се заклех да умра телесно за моя Господ, защото съм убеден, че ще живея с Него безкраен и блажен живот. Ако ли вие желаете да ме умъртвите или да ме водите при управителя, готов съм да ме влачите, където ви е угодно!
Тогава заведоха мъченика, окован в белезници, при един от управителите. А той си мълвеше блажените думи: „Блажени непорочните в своя път, които ходят по закона Господен“ (Пс. 118:1), и постоянно викаше: „Ти, Господи, виждаш моето изповедание! Не ме изоставяй!“
След това застана пред съдилището на управителя и запитан с подобни въпроси и много повече от първите, отвърна съвсем безстрашно, заради което много го биха. После го изпратиха при друг, който му каза:
– Така ли е, проклетнико, както чувам?
Мъченикът, стеснен малко от страх и желаейки да избегне тълпата, както Спасителят Ирода (Лука 9:9,10; 13:31,32), а това заповядва и правилникът (за военната дисциплина), защото като носител на ордена „меномисме“ борецът се покоряваше и постъпи умно, като застана изпънат пред началството. Но раздразнени като разлютени пчели, понеже имат фанатична ревност към злодеяние, опитни в тоя род неща, те викаха, както вече беше казано. А той стана като вдъхновен и каза:
– Какво още да разкривам от истината? Каквото писах, писах (Йоан. 19:22)! Да, началнико, казах всичко това, което чуваш сега!
И както по-рано порицаваше, без ни най-малко да се плаши, и сега ги изобличаваше с твърдо съзнание, така, както някой друг би ги хвалил. Тогава управителят му каза:
– Обърни се, изповядай нашия пророк, когото си похулил, за да получиш от нас почести и много дарове!
Но той отвърна:
– Да не ми бъде това, да погина заедно с един смъртен човек като вашия пророк! Съвсем не, след като знаем единствения образ на истината! Но изповядвам Господ Иисус Христос, моя Бог и Творец, Който царува вечно. Аз изразходвах много средства, за да не се лиша от виждането и поклонението на животворящия гроб на Господ Иисус Христос. Но дано не ми се случва да видя даже и гроба на онзи, когото вие мислите за пророк! Но както вярвам, така и проповядвам с висок глас Оногова, Когото зная жив, достоен за поклонение и съвършен Бог. А от вашия пророк бягам, за да не бъда осъден заедно с неговия свят (1 Кор. 11:32)!
Управителят каза:
– Ето, тълпата те иска и аз нямам какво да им кажа, освен да станеш жертва на огъня.
Мъченикът се усмихна и рече:
– Ако станеш причина на това мое добро, ще ти изкажа моята толкова голяма благодарност. Ако ли пък още сега го наредиш, прегръщам ръката ти ненаситно3!
Когато добрият мъченик каза това, управителят нареди:
– Отведете го в затвора, докато реша какво да правя с него!
Но и той нанесе на мъченика побой. А когато го водеха в затвора, един му биеше плесници, друг го удряше с юмруци, трети го заплюваше, четвърти го подиграваше, и всеки му налагаше някакви наказания. Следваше го голяма тълпа, от която никой не остана безучастен в изтезанията на Христовия воин. Но лицето му изразяваше мъжество, погледът му беше сериозен и остър, целият той твърд и в нищо непоклатен. Впрочем стигнаха до затвора, бутнаха го в него и го заключиха. Кое от двете заслужава похвала: мъжеството ли да се кръстиш (с кърваво кръщение), или напротив – съгласието да оскверниш светото Кръщение?
На другия ден тасимани4 и всякакъв род агарянски първенци, някои от които – както казваха – водели произхода си от рода на техния пророк (тях ги имаха на голяма почит), като рояк се стекоха при първия управител, който сега представляваше Амира, понеже последният отсъстваше. Той, като видя, смути се и запита:
– Каква е тази врява и тази тълпа?
Но велеречивите насядаха и клатеха глави по повод на мъченика. Отговори един от тях с голямо самомнение, който се мислеше за нещо повече от другите, и рече:
– Ние дойдохме от изтока (защото действително оттам произхождаха), да проповядваме и да разпространяваме нашата вяра, не за нещо друго. А сега виждаме на площада дръзко да хулят пророка, когото дойдохме да проповядваме. И ако се намирахме даже в Цариград или в стария Рим – гордостта на ромеите, или – просто казано – в която и да било християнска страна, и там бяхме чули някой да хули нашия пророк и да говори такива работи против него, веднага бихме го посекли и щяхме да имаме награда, ако бихме направили това за нашия пророк. А тук, където нашият род толкова се е разраснал и където се казва, че е наше царство, виждаме християнският род да се нахвърля срещу нас!
Наговориха и други хули, от които ние станахме още по-дръзновени, понеже Спасителят е казал: „Ще бъдете мразени от всички, заради Моето име; но и косъм от главата ви няма да загине“ (Лука 21:17,18).
Но когато някой е мразен, естествено е и да бъде хулен, защото омразата е пълна с хула и защото „завистта на умее да предпочете полезното“. Впрочем след тези големи заплахи управителят каза:
– Кой е този? Нека бъде доведен и пред нас, за да разследваме неговия случай!
И нареди на войниците да го доведат от затвора пред него с най-голямо внимание, та никой да не вдигне върху му ръка (защото всички скърцаха със зъби срещу му като разярени зверове, искащи да го разкъсат). И те го доведоха, както им беше наредено. А най-много ме учуди това: как не омекна поне малко нещо, а като че ли отиваше да става цар – така се държеше, радостен и весел, и блажен, а на агаряните се надсмиваше и светините им всячески презираше. Но устремил очи към Бога, мълчаливо си казваше подходящата за момента молитва.
Доведен от управителя, той не отрече нищо от онова, което беше казал по-рано, като някой отличен военачалник, който далеч е надраснал красноречието на многото уста. А какво направи управителят, който много говори и нищо повече не постигна? Като отрее намерението на тълпата, той каза:
– Аз, който познавам законите, го осъждам да бъде само бичуван, но не и да бъде изгорен – понеже това искаха всички.
Но тъй като те още повече закрещяха:
– Премахни го, премахни го, с огън го изгори! – управителят се уплаши от народа и рече:
– Вземете го вие и го съдете по вашия закон (Йоан 18:31)!
Впрочем, взеха го и този благородник отиде към големия огън, за който, ако някой каже, че е седмократно разпален (Дан. 3:19), няма да сгреши. Като пристигна до кладата, той не се уплаши, нито снижи тона си, нито изпусна един плътолюбив звук, а цял беше излязъл от настоящето и се беше пренесъл само в бъдещето. Затова не се боеше от убиващите тялото, но неможещи да убият душата, а напротив – казваше си, че всичко е временно и очите си беше вдигнал към Бога. После някой извади нож и го прободе в гърдите, същото направи и друг. И ето, земята се обагри с мъченическа кръв. А мъченикът, като видя бушуващия пламък, тръгна да влезе в него, но му попречиха стоящите там, които все още опитваха да го обърнат, като го плашеха с огъня. Но и обещаваха да му дадат много дарове, употребиха и ласкателства, та дано го отклонят от истината. Но всичките им суетни думи отидоха напразно. След всичко станало не ни е лесно да разкажем какви изобличения отправи към жестоките убийци, а накратко ще кажа, че ги сравни с по-долни от кучета. Тогава те донесоха един кош, оковаха мъченика във вериги, сложиха го в коша, а той призоваваше Бога, устремил към небето чувства и ум, и говореше:
– Виждаш, Боже, на Кого се покланям в Троица, колко страдам, задето не се отричам от Тебе – да не ми се случва да попадна в най-пагубното зло! Ето защо, като великодушен Господ, прости ми всичко, което съм Ти съгрешил от младини! Защото не зная друг Бог, освен Тебе единия, Когото прославяме като Отец и Син, и Свети Дух! И ме удостой с Небесното Си Царство!
Докато ставаше това, всички като с една ръка хвърлиха коша в огъня, в който един хвърляше дърва, друг тръстика, трети – смола, и всеки слагаше по нещо. Когато кошът пламна и тялото на мъченика затрепери, пред всички прободоха с копие корема му и така вътрешностите му се изляха. Тогава да би видял ти седмократно разпаления огън (Дан. 3:19). но злорадият сатана, който лиши Адам от голямото богатство на рая, приложи и тук друго коварство. Какво именно? – „Ако заедно със страдалеца изгорим кучета и други животински трупове, ще лишим християните от една голяма придобивка – мощите на мъченика!“
Хитър е лукавият да прави зло. Те знаят това, тъй като отклониха мнозина от нашия род, бидейки самите те еднодневни и гледайки лекомислено само човешкото си благоденствие, когато ние претърпяхме поражение в делата си, в които не изпълнявахме волята Божия, както и казва някой от пророците: „Ако не изпълнявате заповедите на Бога, той ще направи небето като бакърено и земята като желязна, и ще ви изпрати диви зверове“ (Лев. 26:19,22; Втор. 28:23,26), и така нататък, както знаят четящите. Тия зверове дойдоха заради нашите грехове, от което някои недобре виждащи промениха ума си. Но какво чудно има в това, щом като и великият Давид, смутен от подобно положение, казва: „Колко е благ Господ към Израиля, към чистите по сърце! Пък аз – без малко се не разклатиха нозете ми, без малко се не подхлъзнаха стъпките ми“ (Пс. 72:1,2).
Но нека се върнем на разказа си… Много животински трупове хвърлиха в кладата, но едно беше сияйното слънце – мъченикът Георги! Защото слънцето свободно преминава свободно и над тинята, и ни най-малко не губи от своята естествена хубост, която Бог му е наредил да има. Гориха този храбрец от петия час на деня5 чак до следващата зора. И когато тялото на мъченика стана на прах – о, ненаситен бяс! – го развяха по въздуха. Но нима Прославящият пренебрегна ония, които Го прославят (1 Царства 2:30)? Нима заради умножаването на злото и заради осквернението на земята от греховете на нас, които следваме всички наши плътски стремления, няма да прослави този храбрец още в настояще време? Не, но Той търпи нашите прегрешения като чедолюбив и великодушен Баща. И действително, през оная нощ се появи стълб от светлина от небето до земята. И го видяха не случайни хора, а свещеници и началници на областта, в която беше изгорено тялото на мъченика. Оттогава тази светлина се явяваше ту като факел, ту като светилник, понякога като стълб, а понякога като звезда, която се спуска и стои известно време над лобното място на мъченика.
Това видях със собствените си очи, а нещо чух и от достойни за доверие хора, предпочитащи истината пред всичко. Свидетелите са хиляди човеци. Това стана на 26 март 1437 г., 15 индикт, във Великия вторник на Страстната седмица.
А ти, мъчениче Георгие, понеже винаги съм се старал да живее в Бога и от Него да прося, каквото желая, изпроси ми от Него прощение на греховете и ме освободи – чрез твоите ходатайства и молитви, от настоящата беда, която ти добре знаеш, заради любовта, която си имал към Христа, защото Нему слава с Отца и Светия Дух, едното и единосъщно Божество! Амин.
–
1 – България била вече под турско робство. Както изглежда, турците взимали във войската си и способни българи, което виждаме дори в началото на XIX век в житието на преподобномъченик Игнатий Старозагорски (8 октомври), където се разказва, че бащата на мъченика бил убит от турците, защото не се съгласил да влезе в тяхната армия.
2 – Използва израза на Пилат във връзка с Христовото разпятие.
3 – Агарянски начин на ръкуване.
4 – Някакъв вид големци.
5 – Наше време 11 часа.
Превел от гръцки епископ Партений Левкийски.
Из книгата „ЖИТИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ СВЕТИИ“, изд. славянобългарски манастир „Св. вмчк Георги Зограф“, Света Гора, Атон, 2002 г.
Молитвена възхвала:
Акатист на свети мъченик Георги Стари
КОНДАК 1
Избран страстотерпче Господен, застъпниче за Българската страна, като славим твоята мъченическа кончина, те възпяваме с похвални песни. А ти, предаденият на огън за изгаряне и прободен като Христа с копие, избави ни с молитвите си от вечния огън и от нажежените стрели на лукавия, та с радостно умиление да ти зовем:
Радвай се, мъчениче Георгие Софийски Стари, воине Христов непобедими!
ИКОС 1
Ангелските воинства прославиха Бога, когато видяха как ти, доброславни Георгие, чрез светлото си мъченичество всетържествено преминаваш от редиците на земното към небесното воинство и как Самият Цар на славата Христос и Бог наш призовава повярвалите в Неговото име да те славословят с такъв зов:
Радвай се, достоен съименниче на преславния и победоносен великомъченик Георги; радвай се, пострадал за Христа като него.
Радвай се, понесъл страданията като добър воин Иисус Христов; радвай се, облечен в бронята на правдата и отбил стрелите на лукавия.
Радвай се, пробол смъртоносно с меча на Божието слово мохамеданската заблуда; радвай се, надянал шлема на чистото богоразумие.
Радвай се, несъкрушим щите на православното ни отечество; радвай се, стена и покров на българското воинство.
Радвай се, покровителю на всички, които ти се молят; радвай се, закрилниче на престолния ни град.
Радвай се, крепост и твърдина на благочестието; радвай се ти, обхванатия от огнена любов към Всевишния.
Радвай се, мъчениче Георгие Софийски Стари, воине Христов непобедими!
КОНДАК 2
Виждайки твоята ревност да спечелиш небесна слава, като пострадаш за Христа Господа, Божият благ промисъл ти дарува не веществен лък, какъвто като воин желаеше да закупиш от един агарянин, а лък духовен, лък на християнската вяра и благочестие, с който да простреляш нечестието със смъртна рана, възпявайки Триединия Бог с ангелската песен: Алилуия!
ИКОС 2
Като искаше да покаже превъзходството на духовната бран срещу лукавия сатана в сравнение с всяко тържество и победа над земни царе и светоуправници, божественият Павел писа: „Нашата борба не е против плът и кръв, а против поднебесните духове на злобата.“ Така и ти, мъчениче, макар и умъртвен телом от агаряните, със своя богоозарен дух нанесе съкрушителен удар на тяхната бесовска вяра, за което те възхваляваме така:
Радвай се ти, който си се въожръжил с непобедимата и непостижима сила на Христовия Кръст; радвай се, защото си поразил с Божието оръжие княза на тоя свят – дявола.
Радвай се ти, който цял си горял от любов към Бога; радвай се, защото поради това не си чувствал силата на веществения огън.
Радвай се, сладостно поразен от стрелата на съвършената Божия любов; радвай се, защото заради това си счел пробождането на тялото ти за нищо.
Радвай се, светилниче на евангелските добродетели, запален от Светия Дух; радвай се, наследниче на светите Христови мъченици.
Радвай се, семе, посято на добра почва; радвай се, принесъл плод стократен.
Радвай се ти, който си затворил злоречивата уста на богохулните христоборци; радвай се, защото развързваш нашите езици за похвала на Бога.
Радвай се, мъчениче Георгие Софийски Стари, воине Христов непобедими!
КОНДАК 3
Силата на Всевишния те осени, прехвални, и премъдростта на Светия Дух слезе в медоточната ти уста, когато, водейки те на мъчения, викаше: „Заклех се да умра телесно за моя Господ, защото съм убеден, че ще живея с Него безкраен и блажен живот!“ Затова ти пеем това славословие и зовем към Бога: Алилуия!
ИКОС 3
Имайки непоколебимо желание да пострадаш за Вкусилия смърт за всички наш Спасител Иисуса Христа, ти, свети Георгие, мълвеше благословените думи на псалмопевеца: „Блажени непорочните в своя път, които ходят по закона Господен“.
О, блажени и непорочни мъчениче, приеми от нас, грешните, тези похвали:
Радвай се ти, чието сърце е било готово да пострада за Господа; радвай се, праведниче, издигнал се като кедър ливански до небесата.
Радвай се, избрал Всевишния за свое прибежище; радвай се, защото хвалата за Господа е била винаги в устата ти.
Радвай се, прославил Бога не само с устата, но и с делата си; радвай се, защото не си пожалил живота си заради Него.
Радвай се, претърпял многообразни рани; радвай се, защото с тези рани си благоукрасил Църквата.
Радвай се, красота църковна; радвай се, съобщниче на невечерната светлина заедно с всички светии.
Радвай се, съучастниче на Божествения мъченически събор; радвай се, изобличил цялото безбожие на мъчителите.
Радвай се, мъчениче Георгие Софийски Стари, воине Христов непобедими!
КОНДАК 4
Буря от агарянска злоба се подигна срещу кроткия като Христово агне Георги; раздразнени като разлютени оси, мъчителите се нахвърлиха върху мъченика и му нанесоха безброй удари. Ала мъченикът търпеше всичко и само се молеше на Господа да види неговото изповедание и да не го изоставя, пеейки Му с веселие: Алилуия!
ИКОС 4
Като чу, че искат да те принесат в жертва всесъжение на Господа, Който Сам принесе Себе Си в жертва за спасението на човешкия род, ти, страдалче Христов, счете тази присъда достойна за благодарение и много се зарадва, че скоро ще придобиеш славата на Господа нашего Иисуса Христа.
Измоли от Него тази небесна слава и за нас, обезславените от всеки грях и нечистота, но почитащи светлата ти памет с такъв зов:
Радвай се, Божествено семе, грижливо прибрано в житницата на Христовата Църква; радвай се, сладък хляб, изпечен на кладата и поднесен на Божествената трапеза.
Радвай се, изпълнил до съвършенство волята на нашия Небесен Отец; радвай се, защото заради това се удостои да станеш брат по благодат на Неговия Син – Иисуса Христа.
Радвай се ти, който си бил образец на истинско смирение; радвай се, огледало на съвършеното самоотричане.
Радвай се, предал себе си на смърт заради Иисуса; радвай се, защото животът Иисусов се откри в смъртната ти плът.
Радвай се, разпнал се с Христа; радвай се, защото не ти, а Христос е живял в тебе.
Радвай се ти, който като гръм плашиш отстъпниците от християнската вяра; радвай се, защото като мълния изгаряш предателите на Православието.
Радвай се, мъчениче Георгие Софийски Стари, воине Христов непобедими!
КОНДАК 5
Като богосветла звезда се яви, новомъчениче, която да свети на потъналия в робски мрак български народ и да му показва пътя на избавлението, а именно – всички да се покаят и обърнат към Бога, като в умиление Му зоват: Алилуия!
ИКОС 5
Видяха те твоите едноверци, Георгие досточудни, воден на смърт с оковани ръце, оплюван и бит без пощада, ала с мъжествено лице, твърд и непоклатен, от което се изпълниха с дръзновение, че Бог издига нов мъченик в твое лице, комуто до края на земните дни ще се въздава такава похвала:
Радвай се, величание на царе и патриарси; радвай се, наставниче на слабодушните и твърдост на мъчениците.
Радвай се, пламенен ревнителю на Христовото изповедание; радвай се, просвещение на седящите в тъмнината на агарянското иго.
Радвай се, изобличителю на хулещите Божието име; радвай се, обагрил с кръвта си Църквата.
Радвай се, пил славно Христовата чаша на страданията; радвай се, защото си се кръстил с Неговото кръщение.
Радвай се, небосветла звезда на църковната твърд; радвай се, повалил вражеската гордост на змията.
Радвай се, богоречиви проповедниче на евангелското слово; радвай се, изпълнителю на неговите заповеди.
Радвай се, мъчениче Георгие Софийски Стари, воине Христов непобедими!
КОНДАК 6
Богоносният проповедник на Евангелието, славният Георги, виждайки с телесните си очи яростните мъчители, а съзерцавайки с духовния си взор най-прекрасния между синовете човешки – Господа, Царя на славата, със силен и ясен глас извика: „Кой е като нашия Господ Бог Иисус Христос, Който живее във висините и наглежда смирените?“ и Комуто цял свят пее: Алилуия!
ИКОС 6
Възсиял с велика ревност по Бога Вседържителя, уподобил си се в страданията на Господа, страстотерпче, и затова ние, твоите почитатели, ти се покланяме като на Христов мъченик и весело ти зовем:
Радвай се, предтеча на страданията на хиляди български новомъченици; радвай се, приготвил техния път към Пътя, Истината и Живота – Христа Господа.
Радвай се, одушевен граде Божий; радвай се, престоле на Светия Дух.
Радвай се, знаме на Христовата победа над Велиара; радвай се, огнен херувимски меч, посичащ нечестието.
Радвай се, снежнобяла лилия, насадена в дворите Господни; радвай се, великославен български сине.
Радвай се, сладка похвала в нашата уста; радвай се, радостна тръпка на боголюбивите сърца.
Радвай се ти, който ни укрепяваш с твоите молитви; радвай се, защото разрушаваш гибелния и тлетворен дух на този век.
Радвай се, мъчениче Георгие Софийски Стари, воине Христов непобедими!
КОНДАК 7
Желаейки да покаже, че си Негов неустрашим воин, Господ Бог те изпита, многострадални, с люти мъчения. Защото, както орелът поставя своите орлета срещу слънцето и ако те могат да гледат към слънцето, по това разбира, че са от неговите яйца, така и Бог изпитва праведниците с беди, за да види дали те са Негови истински раби, които винаги да Му пеят: Алилуия!
ИКОС 7
Нов Пилат – беззаконен и лицемерен – се показа агарянският управител, когато осъди невинния Христов агнец Георги на смърт и го предаде на тълпата за изгаряне.
О, преизпълнен с огъня на Христовата любов, мъчениче! Изгорѝ тръните на нашите страсти и похоти, та избавени от беди, благодарствено да ти зовем:
Радвай се, мъчениче Георгие Стари, подновил като орел своята младост; радвай се, влязъл в невечерния ден на Царството Божие.
Радвай се, изпитан като злато в горнило, трижди претопено; радвай се, царствен орел, разкъсал примката на поднебесните духове на злобата.
Радвай се ти, който си устремявал своя взор само към Слънцето на правдата – Иисуса Христа; радвай се, защото си показал с това, че само Негов раб искаш да бъдеш.
Радвай се, сит на презрение и хули от надменни и горделиви; радвай се, обдарен с всяка похвала от Господа.
Радвай се, осъден като Христа от нечестиви човеци; радвай се, предаден като Него на обезумели богоборци.
Радвай се, предобър наш молитвениче; радвай се, съпричастниче на всички светии.
Радвай се, мъчениче Георгие Софийски Стари, воине Христов непобедими!
КОНДАК 8
Странно и преславно чудо се извърши с Божия угодник Георги: когато той наближи кладата, не се уплаши, нито изпусна вопъл на страх за плътта си, защото не се боеше от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият, но напротив – казваше си, че всичко е временно и очите си беше издигнал към Бога, зовейки: Алилуия!
ИКОС 8
Целият мъченически лик, Господи, при своите страдания прие от Тебе, нашия Бог, нетленни венци, защото, имайки Твоята сила, повали мъчителите и съкруши безсилната дързост на демоните. Между славните мъченици сияеш и ти, Георгие, и разпръскваш греховния мрак от душите на всички, които с вяра ти се молят така:
Радвай се, преизпълнен с плодовете на Светия Дух; радвай се, защото с Негова сила си потъпкал страха от мъчителите.
Радвай се, имал пред очи не видимото, а невидимото; радвай се, защото нищо не можа да те отлъчи от любовта Божия.
Радвай се, защото си имал единствено Бога за твърдина на спасението си; радвай се, застанал пред лицето Му със славословие.
Радвай се, че заради твоите страдания Господ лекува нашите болести; радвай се, че по твоите молитви се спасяваме.
Радвай се, протягащ десница към нас, потъналите в грехове; радвай се, наклонил ухо към молещите ти се.
Радвай се, отправил милостив взор към нуждаещите се; радвай се, райски оазис в безплодната пустиня на нашия живот.
Радвай се, мъчениче Георгие Софийски Стари, воине Христов непобедими!
КОНДАК 9
„Всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец Небесен“, е казал Господ, и ти, мъчениче Георгие, си прославен пред Небесния Отец като доблестен Христов изповедник, който вечно възпява в Царството Небесно: Алилуия!
ИКОС 9
Празнословните витии на този век дръзват да отричат подвига на светите мъченици, ала техните думи са написани като на водна повърхност и изречени на вятъра, тъй че никой разумен човек не иска нито да ги чете, нито да ги слуша. А ние, верните, благославяйки Господа заради теб, с умиление ти зовем:
Радвай се, затворил лъстивата уста на агарянските първенци; радвай се, защото и сега посичаш всеки език, който бълва отрова.
Радвай се, отрада и утешение на верните Христови раби; радвай се, посрама и бичуване на Иудините наследници.
Радвай се ти, който строго изобличаваш враговете на Христовата Църква; радвай се, защото потъпкваш нечистите ереси.
Радвай се, тихо пристанище на обуреваемите от вселукави беснувания; радвай се, нов победоносче, посичащ многоглавия змей на отстъплението.
Радвай се, сломил всички рогове на нечестивците; радвай се, защото правдата ти пребъдва вечно.
Радвай се, духовен лък, поразил исляма дълбоко в сърцето; радвай се, прободен с копие като Владиката Христа.
Радвай се, мъчениче Георгие Софийски Стари, воине Христов непобедими!
КОНДАК 10
Желаейки да почетем достойно твоята памет, всеблажени, ние като боговдъхновения мъчениколюбец Григорий се питаме: „Кой от царете се почита с такава чест? Кой от знатните люде се прославя с такава памет? Кой от славните военачалници е станал толкова знаменит като този воин, въоръжен от Павел, приготвен за подвиг от Ангелите и след победата увенчан от Христа, Комуто заедно с Отца и Светия Дух пеем: Алилуия!
ИКОС 10
Стена и подкрепа бъди за нас, славни мъчениче, защото близко сме да паднем и нямаме друга помощ и надежда, освен тебе и всички светии, начело с Богородица. Затова с умиление ти зовем така:
Радвай се, верен служителю на Агнеца и Пастиря; радвай се, светъл лъч, просиял в събранието на мъчениците.
Радвай се, запечатал чистия си живот с проливане на кръвта си; радвай се, ново вино, налято в новите мехове на Христовата Църква.
Радвай се, победил любовта към света с Божията любов; радвай се, обезсилил агарянското неверие с вярата в Христа.
Радвай се, съблякъл с раните си кожената риза на греха; радвай се, облечен в слънцето на правдата – Христос.
Радвай се, предал блажената си душа в Божиите ръце; радвай се, прославен и на небето, и на земята.
Радвай се, силен и яростен лъве, когато си изобличавал неправдата; радвай се, кротко агне, когато си страдал за Христа.
Радвай се, мъчениче Георгие Софийски Стари, воине Христов непобедими!
КОНДАК 11
Всяка човешка песен е като кимвал, що дрънка, когато се напряга да те прослави по достойнство, прехвални, защото Сам Господ те прослави след мъченическата ти кончина и на Небесата, и на земята. Ала не отхвърляй тази наша малка похвала за тебе, светѝ, а ни избави от духовното робство на дявола, та с благодарност да зовем на Бога: Алилуия!
ИКОС 11
Светозарно светило Бог изпрати от Небето на мястото, дето беше изгорено тялото ти, преблажени, и много дни неговата светлина се явяваше ту като факел, ту като светилник, понякога като звезда. Като се удивляваме на това чудо, благоговейно ти зовем:
Радвай се, досточудни, изгорил с огъня на кладата си робския ярем на българското ни отечество; радвай се, потопил с пролятата си кръв новите египтяни – нечестивите агаряни.
Радвай се, прободен с копие, когато си горял в огнената клада; радвай се, удостоен сякаш с двойна мъченическа смърт за Христа.
Радвай се, обилно напоил с мъченическата си кръв градината на Църквата; радвай се, богато оплодотворил дървото на Божественото познание.
Радвай се, свято тачен в Христовата църква; радвай се, възлюбен и от праведни, и от грешни.
Радвай се, показал великодушно мъжество в угодническия си подвиг; радвай се, просиял с мъдър разум, достоен за похвали.
Радвай се, душо, свързана с връзките на любовта към Бога; радвай се, защото заради това си считал страданията си за нищо.
Радвай се, мъчениче Георгие Софийски Стари, воине Христов непобедими!
КОНДАК 12
Велика благодат ти се даде и след мъченическата ти кончина, преславни, щом виновниците за твоите страдания, като не можаха да понесат духовната ти победа над тях, встъпиха във война и с мъртвото ти тяло, като го гориха цяла вечер и цяла нощ. О, ненаситен на зло бяс! Сам Господ пази всички кости на праведника и никой от тия, които се Нему уповават, няма да загине, а вечно ще Му пее: Алилуия!
ИКОС 12
Възпяваме те с вяра и любов, мъчениче, прославяме те ние, праведни и грешни, млади и стари, богати и бедни, славни и безславни, учени и прости, свещеници и миряни, и ти се молим пред твоята света икона, помрачените от греха, и с блага надежда ти зовем:
Радвай се, намерил най-благонадеждния кораб в житейското си плаване; радвай се, достигнал с него Царството Божие.
Радвай се ти, който посочваш и на нас как да достигнем това желано пристанище; радвай се, застъпниче за спасението на нашите души.
Радвай се, наситен с хляба на Божията благодат; радвай се, напоен с живата вода, която тече в живот вечен.
Радвай се ти, който укрепяваш бодърстващите в молитва; радвай се, защото събуждаш духовно ленивите от греховния им сън.
Радвай се, наслаждавал се посред скърбите с небесна наслада; радвай се, разцъфтявал сред злостраданията като райско цвете сред тръни.
Радвай се, преминал безбедно нощта на тоя земен живот; радвай се, достигнал успешно незалязващия ден на Христовото царство.
Радвай се, мъчениче Георгие Софийски Стари, воине Христов непобедими!
КОНДАК 13
О, всечестни мъчениче Христов Георгие Софийски Стари! Послушай това малко похвално пение за теб и ни изпроси от Господа Иисуса Христа да се освободим от мрачното греховно иго на дявола и се сподобим заедно с теб да пеем на Пресветата Троица във вечното Царство: Алилуия!
(Този кондак се чете три пъти, след това 1-ви икос и 1-ви кондак, и накрая молитвата.)
МОЛИТВА
О, свети мъчениче Георгие Софийски, изпроси ни от Христа Бога опрощение на греховете, и ни освободи чрез твоите ходатайства и молитви към Него от връхлитащите ни скърби и беди в този временен живот. Подкрепяй христолюбивото воинство в борбата му срещу враговете на православната вяра и отечество. Болните и недъгавите изцели, на съпрузите изпрати любов и съгласие. Твоят град, с който е благоукрасено името ти, запази от всяко природно бедствие, а най-вече от погибелния и тлетворен дух на този век. Моли Христа Бога да дарува благодатен живот на целия наш народ, та като получим всичко необходимо за вечното ни спасение, да преминем останалото време от живота си в покаяние и душевен мир за прослава на Живоначалната и Неразделна Троица, Отца, Сина и Светия Дух. Амин.
ТРОПАР
глас 4
Бидейки земен воин, стана добър воин Иисус Христов и желаейки да си закупиш от агарянина железен лък, беше ти връчено златното Божие всеоръжие – мъченическия кръст за Христа Господа, с който порази суетната вяра на нечестивите агаряни. О, доблестен страстотерпче Георгие Софийски, моли Бога да избегнем нажежените стрели на лукавия и да наследим вечния живот!
КОНДАК
глас 2
Светлина като светъл стълп слезе от небето и озари мястото, където пострада за Христа Бога, мъчениче Георгие Софийски. На Него се и помоли – Светлината на света и Господ на славата, да прогони греховния мрак от душите на нас, почитащите светлата ти памет.
ВЕЛИЧАНИЕ
Величаем те, страстотерпче свети Георгие Софийски, и почитаме твоите честни страдания, които си претърпял за Христа.
Източници: https://mitropolia-sofia.org/; Акатист – публикуван от Cvetanka Avramova (Фейсбук) по „Житие и акатист на свети мъченик Георги Софийски Стари“, Изд. „Витезда“.
Българската святост – Карта на местата за поклонение, свързани с български светии на Страницата на Софийска света митрополия: https://mitropolia-sofia.org/index.php/biblioteka/bgsvetii
