Житие на св. мъченик Лазар Български († 1802 г.) от йеромонах Никифор Хиоски и Акатист

На 23 април Българската православна Църква почита паметта на св. мъченик Лазар Български, загинал мъченически за Христа на същата дата през 1802 г.

Този храбър Христов воин и добропобеден мъченик беше от пределите на България, от селото, наречено Габрово, от родители православни християни. (Според запазеното предание родното място на мъченика е село Дебел дял, на 15 км от Габрово. Баща му се е казвал Недко Енчов. Родът му съществува и до днес. По данни на архим. Нестор от св. Великотърновска митрополия.)

Бягайки от България, дойде в Анадола и пристигна в едно село, наречено Сома, което е близо до Пергам, и там стана овчар. Един ден, когато беше на паша с овцете си на високо и пусто място и те почиваха, оттам случайно мина някаква туркиня, срещу която свирепо се нахвърли кучето на стадото. Лазар се събуди от кучешкия лай, бързо се спусна и отърва жената, преди тя да претърпи някоя по-голяма пакост от едно малко разкъсване на дрехите. Коварната и скверна жена тогава не показа никакъв признак на гняв против Лазар. Но после, когато отиде при мъжа си, наклевети християнина, и то с клевета зла и смъртоносна, че уж в пустото място той направил опит да я изнасили и показваше раздраните си дрехи като доказателство за извършеното насилие. Мъжът й, щом чу това, веднага пламна от гняв и хукна да намери пастира, за да го убие. Но понеже не го познаваше, преби вместо него съдружника му, обаче не до смърт, поради което онзи не умря. А като узна после от жена си (по белезите, които й описа), че не е набил нейния „оскърбител”, и виждайки, че битият не е умрял, размисли, че е възможно той да го привлече под съд, тъй като беше съвсем невинен и неотговорен. Боейки се от това, ревнивецът подбуди сродниците на жена си да отидат и да опишат в съда насилието и дързостта на християнина, за да защитят честта й, та да не остане поругана тяхната родственица, сякаш доброволно е извършила прелюбодеяние. Лазар узна за гнева на агарянина и как онази жена е преиначила случилото се, и каква клевета е измислила. Но му се видя недобро да се крие, за да не потвърди по този начин нейното обвинение. Затова открито си остана при стадото, за да покаже, че като невинен не подозира никаква опасност. Но мъжът и сродниците на туркинята подновиха клеветата и обвинението пред агата, който веднага изпрати да доведат Лазар и бития негов съдружник. После доведоха и жената обвинителка с нейните сродници. За невинно бития агарянинът беше оправдан, защото в желанието си да отмъсти на оскърбителя на своята жена, го набил по погрешка, понеже не го познавал. А цялото обвинение и „престъпление“ се стовари върху Лазар.

Какво стана по-нататък? Битият беше освободен, а невинният Лазар на 7 април беше осъден на затвор. И понеже поруганието и безчестието на жената се разгласи и се разчу не като лъжливо и измислено, а като истинско и действително, сродниците обещаха на агата хиляда гроша, та или да потурчи Лазар, или да го обеси, за да бъде заличен по този начин позорът от техния род. Агата твърде много желаеше да вземе тия пари. Но съдията не даваше разрешение нито за едното, нито за другото, понеже имаше свидетели от страна на Лазар, които описваха работата така, както бе станала, и доказваха, че обвинението е клевета и лъжа и че Лазар е невинен. Впрочем агата остави свидетелствата на другите и пожела да узнае истината от самия Лазар, поради което заповяда да го бият по краката, за да признае какво е сторил. Но понеже той говореше за случая, както беше в действителност, а не както желаеше агата, този заповяда да го оковат във вериги и в клада, и така остана измъчван до двадесет и второ число на същия април. В онези дни, когато мъченикът беше в затвора, се явиха за негова утеха някои негови сънародници българи, но той им каза да се крият, за да не ги хване агата и да не поиска от тях откуп, за да го освободят, което той съвсем не желаеше. Колкото минаваха дните, толкова повече беснееше агата, първо – защото имаше опасност да изгуби хилядата гроша от агаряните (ако Лазар не пожелае да се потурчи или ако не получи разрешение от съдията да го обеси), и второ – че не се явиха, както той очакваше, някои от страна на подсъдимия, за да запълнят тази загуба и да го освободи. Вместо това заповяда да го доведат при него и с много ласкателства и коварства го подканяше да се потурчи, за да му подари живота и други подаръци каквито би пожелал. А главната му цел беше да получи хилядата гроша. И понеже Лазар не се измами и не повярва на неговите ласкателства и обещания, агата заповяда на своя кехая (тур. – в случая „главен овчар“) да вземе четиридесетте овци, които Лазар притежаваше (защото всички други бяха чужди).

На следващия ден, срядата подир Томина неделя, 22 април, на разсъмване агата заповяда на своите силни слуги да го мъчат най-жестоко, по какъвто начин изнамерят и както могат, така че до вечерта да го намери или потурчен, или мъртъв от многото и различни изтезания. Като заповяда това, яхна коня си и отиде на гуляй с приятели. Като получиха заповедта и от желание да угодят на своя ага, слугите поискаха да се покажат още по-жестоки и звероподобни, та се напиха, за да не изпитват никакво състрадание и съчувствие при изтезанията на мъченика, и след това се заловиха с мерзкото дело. Първо нагорещиха толкова железа, колкото бяха на брой мъчителите, и гориха безмилостно една по една всички части на тялото му дълго време, насилвайки го да изповяда тяхната вяра. А подир това силно обгаряне на цялото му тяло те заедно вдигнаха един много тежък пън, който се намираше в затвора, поставиха го върху гърдите му и много го насилваха да изповяда тяхната антихристова вяра. Но мъченикът направи обратното – свободно изповяда Господ Иисус Христос и призова Неговата божествена помощ по молитвите на светия славен великомъченик Георги (понеже всичко това ставаше на 22 април, в навечерието на Гергьовден), а тяхната вяра и всичко, което тя учи, безстрашно поруга и похули. Тогава онези още повече пламнаха от гняв и понеже бяха обгорили цялото му тяло с нажежените железа и нямаха какво друго да му сторят, затова с голяма ярост издърпаха езика му навън и го изгориха с нажежено желязо, толкова страшно и безмилостно, че половината част, до която стигна желязото, изгоря, а другата половина от страната на гърлото така изсъхна, че той съвсем онемя. И понеже нямаше вече език да говори и да изрече тяхната вероизповед, каквото беше цялото им желание, искаха да изтръгнат съгласието му със знаци и с кимване на главата. Като не стана и това, мъчиха го зле дълго време и повредиха едното му око. Две неща имаха за цел: едното – да могат да променят убеждението му и да приеме тяхната вяра; другото – ако това не стане, да го умъртвят с мъчителна смърт. Отчаяни в първото, отдадоха се на второто – да го умъртвят според заповедта на агата. И беше по-лесно да го умъртвят, като го обезглавят, но надеждата той да се обърне ги караше дълги часове с много усилия и изтезания да правят това, което в един миг можеше да стори мечът. Най-сетне, като свещен венец на мъченическите страдания, донесоха бакърен тас, страшно нажежен, и го поставиха на мъченическата глава; това, като край на всичко, го удостои с небесни нетленни венци. Понеже, щом му наложиха нажежения тас, той стана като мъртъв – бездиханен и неподвижен; щом го видяха такъв, мъчителите го оставиха непогребан, за да дойде агата и да го намери умрял, както бе заповядал.

По залез слънце пристигна в конака на агата един търговец от Загора на име Йоан, който упражняваше лекарската професия и като лекар на конака влизаше там смело. Като намери удобен момент, застана до прозореца на затвора, за да каже нещо на мъченика, да го подкрепи във вярата и да го подготви за мъченичеството. Видя го да седи в добро състояние и (о, преславно и свръхестествено чудо!) безпрепятствено да говори. Без да знае какво е претърпял мъченикът през онзи ден, той започна да го съветва да бъде твърд във вярата и каквито изтезания и да му причинят, да ги изтърпи заради любовта Христова. И други подобни неща му казваше с тих глас на турски език, понеже мъченикът не знаеше гръцки. А Христовият страдалец отговори:


– Какво друго повече ще ми сторят? Днес ме мъчиха така и така – и изброи всичко, което му бяха направили. После му рече:


– Прочее, не ме е страх, защото изпитах добре силата Христова в самия себе си. От това само се боя, да не би да престанат да ме изтезават и да ме изоставят. Затова те моля, ходатайствай пред тях да не спират да ме наказват, а да ме умъртвят!


Затова благословеният Йоан ги подбуди да го убият, като им казва:


– Защо щадите този човек толкова дни? Вие знаете, че туй е клевета. Но понеже неговите обвинители упорстват и търсят отмъщение, убийте го, за да се отървете и вие, и той!


И не само с думи ги подстрекаваше, но им даде и рушвет. Това направи Йоан. А Бог, Който изпълнява желанието на ония, които Му се боят (Пс. 144:19), устрои работата така…


Агата, като се завърна от своето развлечение, не попита онази вечер нищо за мъченика. А на сутринта Йоан пак дойде в конака и като застана до прозореца на затвора, разговаряше с мъченика на висок глас. И мъченикът му отговаряше също така високо. Агата, като чу гласа на Лазар, го позна. Затова гневно повика палачите, на които беше заповядал да го изтезават, и им рече:


– Какво направихте вчера с оня гяурин? Нали ви заповядах или да го заставите да се потурчи, или да го умъртвите?


Те му отговориха:


– Да, оставихме го мъртъв, бездиханен.


На това той рече:


– Ами защо сега говори свободно и изглежда читав? Значи се подигравате с мен, лъжете ме, че сте го изтезавали!


За да не излязат лъжци и да не бъдат наказани от агата, бяха принудени да му разкажат и опишат едно по едно изтезанията, които му причиниха. Но онзи продължаваше да не вярва и по никакъв начин не искаше да повярва, ако не са останали белези от раните. Но когато го доведоха и видя изгорения език, цялото тяло – наранено, главата – обезобразена, а окото – повредено, увери се и счете за дело на Божията сила сегашното му добро състояние, но не го освободи, може би, за да не изгуби парите, които му бяха обещали. Но и не го уби веднага, а започна да му говори с голяма кротост, мъчеше се да промени убеждението му с лъжливи ласкателства, като му обещаваше, че ако се потурчи, ще му даде 40 овце, което му стига, за да се ожени, и му предлагаше други различни подаръци. Но храбрият Христов поборник счете всичко това за смет и изповяда дръзновено пред всички, като каза:


– Аз се покланям на Единия Бог в три Лица и Нему служа. Както съм кръстен в Негово име и съм станал християнин, така в Негово име съм готов и решен да умра, и нищо в тоя свят не може да промени моето убеждение!


Накрая агата, като се убеди, че обръщането му е невъзможно, и като се обезнадежди напълно, издаде присъда да го обесят. Случайно там беше един турчин от остров Хиос, който много допринесе за смъртта на мъченика, като каза:


– Не си губете времето, понеже такива като него са много упорити и не променят убежденията си. Имаше един подобен на остров Хиос (св. новомъченик Марк Хиоски -† 5 юни 1801 г.)  и не се намери начин да променим убеждението му, но той показа такава упоритост и накрая с такава готовност се устреми към смъртта, като че ли отлетя във въздуха.


И Йоан прослави Божия промисъл и домостроителство заради тази присъда.
А истинският Христов приятел Лазар, поведен към мястото за изпълнение на присъдата, молеше от срещаните християни прошка. Агаряните пък не преставаха по целия път да го скланят да се потурчи. А той се подиграваше на тяхната несмисленост и казваше:


– Нека тъй да бъде! Сега след малко ще видите! (Това чули някои християни и като не разбрали, че той говори подигравателно, много се смутили.)


Но когато стигнаха на определеното място, той отново показа своето божествено убеждение, като изповяда Христа дръзновено. И християните се възрадваха твърде много и прославиха Бога, а агаряните се огорчиха и получиха вечен позор, защото наистина останаха удивени от храбростта и мъжеството на мъченика. Понеже Лазар виждаше как никой от неверните не се осмелява да му метне въжето на шията, а принуждаваха християните да го сторят, които пък по никой начин не се съгласяваха да станат палачи на мъченика; та казвам, като гледаше това, светецът, за да освободи християните от това насилие, сам този храбрец с видима радост метна примката на шията си със своите благословени ръце, и като стъпи на един кош, увисна на бесилото. И така славно предаде в Божиите ръце своята свята душа на 23 април 1802 г., на възраст около 28 години.

Присъстващите християни забелязаха и говореха с недоумение и удивление за това, как светите му мощи три пъти се вдигнаха и спуснаха с въжето без човешка ръка, като че ли се снемаше и качваше някакво кандило. После остана на бесилото неподвижен до вечерта, с лице обърнато на запад, и сутринта – все така, докато изгря слънцето. А когато слънцето изгря, той неочаквано се обърна и погледна към него. Това привлече вниманието дори на агаряните, ала те сметнаха, че е знамение мъртвецът да стои едно денонощие обърнат на запад и после внезапно да се обърне на изток, затова веднага го обърнаха и завъртяха на запад. Но тозчас (о, чудо!) той пак се обърна с лице на изток. Нечестивите пак го завъртяха към запад, но мъченикът отново се извърна към изток. И туй стана не само веднъж и дваж, и триж, но много пъти. Затова един турчин, като почна да негодува и да ругае светеца, рече:


– Ината, който имаше като беше жив, има го и мъртъв!


И взе нож, проклетият, та удари светите мощи посред глезена и веднага свръхестествено изтече малко кръв от тялото му, мъртво вече тридесет и три часа. От нея взе с памук един християнин и като помаза един свой родственик, който имаше дълговременна и неизлечима болест, излекува го чрез благодатта на св. мъченик Лазар. Св. мощи останаха обесени, обърнати към изток, с отворени очи, гледащи надолу към земята. И не само никое от свикналите да налитат на мъртви тела животни, но дори муха, нито някоя друга живинка не се приближи до тях.

От историите на древните и нови мъченици виждаме как мъчителите са показвали своята ярост към мъченическите мощи и след смъртта на Христовите страдалци. Така и новият мъчител стори едно нечувано, но и съвсем смешно безумие: понеже му хрумна, че християните ще се покланят на мощите на светеца, затова този най-безразсъден човек не позволи да ги снемат от бесилото и да ги погребат в земята. Но желаеше и настояваше, противно на другите агаряни, да ги остави на въжето, докато се разложат напълно и сами паднат на земята, та тогава – казваше – нека му се покланят християните като на светец. Ала по онова време там се случи един царски човек, който беше разумен, прецени неговото безумие и му обясни, че колкото повече тялото стои там, толкова Лазар ще бъде прославен като победител, а те – посрамени като победени. И така едва го убеди да заповяда на християните да го погребат.

Всичко това за добропобедния мъченик Лазар и неговите свети мощи ни разказа непосредствено от живото предание, както са засвидетелствали пред него очевидци, дошлият на остров Хиос всепреподобен йеромонах Авксентий, човек благоразумен и любознателен, голям ревнител и любител на мъчениците, достоен за похвала, който, като предстоятел на тамошната църква, изследвал всичко точно. Наред с другото ми каза и това: „Учудвах се на мекотата, която имат неговите свети мощи. Познавам други мощи, които остават твърди и съвсем негъвкави. А на благословения Лазар развързах ръцете, които бяха вързани назад, и ги скръстих върху гърдите му без труд, като че ли беше издъхнал в същия миг. Също затворих очите му и така го погребах.“

След това отец Авксентий заминал от онова място, а светите мощи останали в земята, докато Бог благоволил да ги открие по следния начин… Някакви земеделци отишли да погребат друг покойник и без да знаят за гроба на мъченика, отворили тъкмо него. И веднага оттам излязло чудно и неизказано благоухание. Съобщили това в селото, притекли се благочестиви християни, които били отбелязали мястото на гроба, и като познали мъченическите мощи, пренесли ги в църквата и по съвета на един светогорец от манастира „Пантократор”, ги поставили под светата трапеза в олтара за слава на Бога, прославян в Своите светци.

Жития на българските светии (в новобългарски превод) от † Левкийски епископ Партений, том втoри. Синодално издателство, София, 1974 година

Акатист на свети мъченик Лазар Български (23 април)

Кондак 1

На избрания от Бога Христов агнец и мъченик, украшение на страдалците и добропобеден Лазар Български, дойдете, верни, да принесем достойна похвала. А ти, всехвални поборниче на благочестието, избави от дяволското мъчение всички, които зоват към теб:

Радвай се, свети Лазаре, свидетелю Иисус Христов!

Икос 1

Ангелите се удивиха на мъченическото ти дръзновение, когато те видяха покрит с рани от горе до долу и облечен сякаш в царска багреница, украсена не със злато и бисери, а с драгоценната твоя кръв. А ние, макар и недостойни, усърдно ти пеем така:

Радвай се, пречудни Лазаре, укрепителю на немощните; радвай се, кротко агне, прославил Агнеца Христос.

Радвай се, превърнал сърцето си в престол на Бога; радвай се, подвижниче на добротолюбието.

Радвай се, влязъл през много скърби в Царството Божие; радвай се, умъртвен заради свидетелството Иисусово.

Радвай се, облечен в чистия и светъл висон на Христовото мъченичество; радвай се, удивление за ангелите.

Радвай се, явил Божията сила на много човеци; радвай се, сила на нашата немощ.

Радвай се, приготвил многожелана пасха за своя Господ; радвай се, че тази пасха си бил сам ти – закланият за Неговото име.

Радвай се, свети Лазаре, свидетелю Иисус Христов!

Кондак 2

Виждайки живота и страданията на Христовия страстотерпец Лазар, ние, верните, можем да вложим в устата му пречудните слова на древния мъченик, който казва: „Погледни на мене, Боже… Нямам крака да застана пред Тебе; нямам ръце да ги подигна към Тебе; нямам колене да падна и да Ти се поклоня – аз съм като дърво, лишено от клони. Моля Те, не ме оставяй докрай и милостиво изведи душата ми из тъмницата”, за да Ти пея: Алилуия!

Икос 2

Като искаше да покаже немощта на своите мъчители, блаженият Лазар превърна мрачната тъмница, в която беше хвърлен, в светъл храм; веригите, с които беше окован – в златна огърлица, а покритото с рани свое тяло – в преукрасен чертог на Всевишния. Затова великомъчениче, те славим така:

Радвай се, слънце, озаряващо нашата тъмнина; радвай се, светъл храме, прогонил агарянския мрак на нечестието.

Радвай се, духовно злато, обогатило бедните духом; радвай се, преукрасен чертог на Всевишния.

Радвай се, предаден на съдилища и в тъмница заради Христовото име; радвай се, че никой от противниците ти не е могъл да ти противостои.

Радвай се, пострадал за Христа до последната фибра на тялото си; радвай се, хвърлил в отчаяние и ужас своите мъчители.

Радвай се, дръзновение на слабите; радвай се, похвала на силните.

Радвай се, наше утвърждение; радвай се, радосте за нашите сърца.

Радвай се, свети Лазаре, свидетелю Иисус Христов!

Кондак 3

Със силата на Божията благодат, мъчениче Лазаре, си претърпял люта клевета от една зла и скверна туркиня, че уж си посегнал на нейната чест. Ала знаейки, че всичко в живота става по Божия воля и допущение, не си възроптал, нито си осъдил клеветницата, а само си възгласял: Алилуия!

Икос 3

Залягайки да имаш чиста съвест пред Бога и човеците, многострадални, не си се укрил, а си останал при стадото си, откъдето злите вълци агаряни те грабнаха като незлобиво агне и те биха по краката, за да признаеш нещо, което не си сторил. А ние, удивени от твоето доблестно мъжество, ти зовем:

Радвай се, блажени, гонен заради правда; радвай се, защото твое е Царството Небесно!

Радвай се, безпощадно бит по нозете; радвай се, защото така си ги обул в готовност да благовестиш мира.

Радвай се, облечен в бронята на правдата; радвай се, изобличителю на неправдата.

Радвай се, избягал от дома си, за да се спасиш от тоя опак род; радвай се, останал сирак, но осиновен от Царицата Небесна.

Радвай се, че върху тебе се изпълниха думите на Писанието: „Кръвожадните човеци мразят непорочния“; радвай се, дълготърпеливи.

Радвай се, запалил светилото на всички евангелски добродетели у себе си; радвай се, поставил това светило на светилник, за да свети на всички.

Радвай се, свети Лазаре, свидетелю Иисус Христов!

Кондак 4

Буря на бесовска ярост срещу невинния Лазар облада сродниците на клеветницата-туркиня, когато те обещаха на беззаконния съдия хиляда гроша или да потурчи Лазар, или да го обеси, ала нищо не можеше да отлъчи блажения от любовта Божия в Христа Иисуса, нашия Господ, Комуто пеем: Алилуия!

Икос 4

Като чу, че негови сънародници българи искат да го откупят като заплатят на агата поисканата от него сума, богоугодният Лазар се възпротиви на това, защото желаеше чрез мъченичество да се облече в новия човек, създаден по Бога в правда и святост на истината. Затова приеми, добромъчениче, от нас такива похвали:

Радвай се, неустрашим поборниче на християнската чест; радвай се, доблестен изповедниче на евангелското достойнство.

Радвай се, оклеветен по подобие на Христа; радвай се, осъден несправедливо като Него.

Радвай се, добрознаменити победителю над вселукавите антихристи; радвай се, несъкрушима оградо на Българската Църква.

Радвай се, уповавал се единствено на Господа за утрешния ден; радвай се, оставил враговете си не на своя, а на Божия съд.

Радвай се, седнал на трапеза с Авраам, Исаак и Иаков в Царството Небесно; радвай се, защото подаваш храна от тази трапеза и на твоите почитатели.

Радвай се, по-мъдър от премъдрите; радвай се, по-достолепен и от най-достолепните.

Радвай се, свети Лазаре, свидетелю Иисус Христов!

Кондак 5

Подобен на богосветла звезда си се явил, пречудни Божий угодниче – светеща, но не изгаряща – когато пияните палачи горяха безмилостно една по една всички части на тялото ти, за да те склонят да изповядаш нечестивата им вяра. Така осолен с огъня на Божия Свети Дух, ти се принесе в жертва за служение на Христовата вяра, пеейки: Алилуия!

Икос 5

Като видя светият мъченик, че палачите се умориха да го изтезават, каза на един свой сънародник през прозореца на затвора: „От едно само се боя, да не би да престанат да ме изтезават и да ме изоставят!“

О, какви слова на дръзновена сила! О, какво величие на Христовата благодат в Божиите светии! Благослови ни, страстотерпче, да отворим нечисти уста, за да те прославим с тази малка похвала:

Радвай се, мислен светилниче, озарил смъртната сянка на адовото царство, радвай се, превърнал всеки член на тялото си в златна кадилница на Светия Дух.

Радвай се, горял като жива свещ пред Престола на Всевишния; радвай се, огън на Христовата любов, потушил веществения огън.

Радвай се, обикнал правдата и намразил беззаконието; радвай се, христомъчениче, горещ молитвениче за нашето спасение.

Радвай се, защото с душата си пребиваваш на Небесата; радвай се, защото плътта ти почива в надежда.

Радвай се, израснал като ливански кедър в Божия дом; радвай се, защото мнозина се подслоняват под твоята сянка.

Радвай се величание на мъчениците; радвай се, застъпниче за българската ни родина.

Радвай се, свети Лазаре, свидетелю Иисус Христов!

Кондак 6

Проповедник на Божието всемогъщество се показа, присноблажени, когато след като мъчителите изгориха езика ти, свободно разговаряше и с верни, и с неверни, зовейки към Бога: Алилуия!

Икос 6

Светлината на Богопознанието озари чистото ти сърце и разум, когато с висок глас изповяда: “Аз се покланям на Единия Триличен Бог и Нему служа, в Неговото име съм готов да умра, и нищо в този свят не може да промени моето убеждение!“ Изпълнени с радост заради тебе, свети, ти зовем така:

Радвай се, уста златословесна; радвай се, език медоточен.

Радвай се, богоозарен ум; радвай се, христолюбиво сърце.

Радвай се, изобличил неверния и развратен род на агаряните; радвай се, приближил Небесното Царство и до каещите се грешници.

Радвай се, верен служителю на Светия и Праведен Господ Иисус; радвай се, честит слуга на Началника на живота – Христа Господа.

Радвай се, закрилниче на сираците; радвай се, утешение на многоскръбните.

Радвай се, наставниче на младежите и девойките в целомъдрие и въздържание; радвай се, застъпниче наш на Страшния съд.

Радвай се, свети Лазаре, свидетелю Иисус Христов!

Кондак 7

Желаейки да прославим твоите мъченически подвизи, свети угодниче Божий, ние те славословим с това акатистно пение и ти се молим да ни избавиш от прелестта на мъчителя – древната змия, дявола, та заедно с теб да прославим Бога в Неговото Небесно Царство, радостно възклицавайки: Алилуия!

Икос 7

Нова, безчовечна ярост показа мъчителят, когато заповяда да поставят на пречестната ти глава нажежен до червено тас, и така измъчен и опозорен от човеци, а увенчан с венеца на Небесната слава от Самия Христос, ние ти пеем:

Радвай се, приел от мъчителите огнен трънен венец; радвай се, че с това си се уподобил на твоя възлюбен Христос.

Радвай се, че този нажежен тас се превърна в шлем на твоето спасение; радвай се, че се молиш за спасението и на всички, които почитат светлата ти памет.

Радвай се, пожертвал главата си за Главата на Църквата – Христос; радвай се, език, изповядал Господа на славата.

Радвай се, знаме на християнската победа; радвай се, хоругва на Православното тържество.

Радвай се, претърпял всички мъки за Христа докрай; радвай се, че с това твое търпение си спасил душата си.

Радвай се, помощниче в нашите дела и предприятия; радвай се, светла мисъл в нашите недоумения.

Радвай се, свети Лазаре, свидетелю Иисус Христов!

Кондак 8

Видели мъченическите подвизи на свети Лазар и заобиколени от такъв голям облак Христови свидетели – хилядите родни светии и мъченици – нека свалим от себе си всякакво бреме и греха, който ни лесно омотава, и нека с търпение изминем предстоящото нам поприще, имайки пред очи началника и завършителя на вярата Иисуса, пеейки: Алилуия!

Икос 8

Цялата наша правда и всичките ни добри дела са като зацапана дреха, ала се надяваме на твоите молитви, блажени и преблажени Лазаре, мъчениче Христов. Затова те възхваляваме така:

Радвай се ти, който съзерцаваш лице в лице Небесния Отец; радвай се, защото пиеш от Извора на небесните наслади, извиращ от глъбините на Божия Син.

Радвай се, защото даваш от тая жива вода и на нас, които ти се молим; радвай се, защото чуваш всяка наша въздишка.

Радвай се, опазил словото Божие в добро и чисто сърце; радвай се, силни, отбранявал своя душевен дом с оръжието на поста и молитвата.

Радвай се, преминал през огън и въдворил се в Царството Небесно; радвай се, поживял свято и непорочно между неверните.

Радвай се, вечнославни праведниче Божий; радвай се, Христов воине, последвал страдалческия полк на добропобедните мъченици.

Радвай се, дивно зрелище на Ангелите; радвай се, подкрепен от сила свише.

Радвай се, свети Лазаре, свидетелю Иисус Христов!

Кондак 9

Всички Ангелски войнства се удивиха, виждайки те да се устремяваш с голяма радост към лобното място, и както младоженец води въжделената си невяста към брачните покои, така, блажени, си се устремил към бесилото като към врата на Рая, където сега заедно с всички светии пееш на Бога: Алилуия!

Икос 9

Лъжливо мъдруващите витии не могат да възприемат, нито да изкажат онова, що е от Божия Дух, а верните, имайки ум Христов, почитат с благоговение твоите дивни мъченически подвизи и смърт, всехвални Лазаре, и радостно ти зоват така:

Радвай се, спечелил с едната мина на земния си живот десетте мини на вечното Небесно Царство; радвай се, мислена горнице – голяма, постлана с всички добродетели.

Радвай се, чул Христовия глас с ушите на сърцето си; радвай се, вечерял с Христа и Той с тебе.

Радвай се, украсен със страдания за нетленния Агнец като със сватбена дреха; радвай се, победил злоначалника-сатана.

Радвай се, приел от Дароподателя Бога благодат въз благодат; радвай се, житно зърно, умряло за света, но принесло много плод в житницата на Христовата Църква.

Радвай се, победителю на дяволските коварства; радвай се, посрамил сребролюбивия ага.

Радвай се, просвещение на нашите души, помрачени от страстите; радвай се, по-светъл от слънчево утро, по-хубав от звезда-вечерница.

Радвай се, свети Лазаре, свидетелю Иисус Христов!

Кондак 10

Искайки да отпразнуваш неговата светла памет на Небето в Тържествуващата Църква, свети великомъченик Георги Победоносец измоли от Всеподателя Бога да те удостои, добропобедни Лазаре, с мъченически венец в същия ден, когато и той предаде своята душа в ръцете на Бога, та с двоен празник да се удостои и Небесната, и земната Църква, и всички радостно да зоват: Алилуия!

Икос 10

По-твърда от адамантена стена бе твоята вяра към възлюбилия те Христос, великославни, и във всичките си дела показа твърдостта и подвизите на древните християнски мъченици. А ние, като си спомняме твоето изповядване, ти възгласяме така:

Радвай се, любимче и друже на великославния Христов мъченик Георги Победоносец; радвай се, защото като него си победил прелестта на Велиара.

Радвай се, нова слава на стародавните мъченици; радвай се, български победоносче над лукавите духове.

Радвай се, благозвучен орган на Православната Църква; радвай се, благолепие и похвала на Христовата вяра.

Радвай се, украшение на Небесната Тържествуваща Църква; радвай се, духовен Сионе на българското Православие.

Радвай се, приятелю Христов, защото не си се убоял от тия, които убиват тялото; радвай се, защото си знаел, че тези убийци повече нищо не могат да ти сторят.

Радвай се, светъл лъч в нашите мрачни скърби; радвай се, неизречена сладост в нашите горчиви неволи.

Радвай се, свети Лазаре, свидетелю Иисус Христов!

Кондак 11

Чуй милостиво това наше усърдно пение, многострадални и всеблажени мъчениче Лазаре, което ти принасяме не само за нас, но и за нашето отечество и за всички християни, които православно пеят на Бога: Алилуия!

Икос 11

Радост сияе от лицата ни, глас вика от дълбините на сърцата ни: слава на твоите страдания, мъчениче Христов, слава и на твоето снизхождение към нас, които празнуваме твоята памет, и ти зовем:

Радвай се, славно предал своята свята душа на Бога; радвай се, показал дивни знамения и след смъртта си.

Радвай се, сам метнал примката на шията си със своите благословени ръце; радвай се, обърнал се на изток така, както си висял на бесилото.

Радвай се, удрян с нож от неверните и когато вече си бил мъртъв; радвай се, страшилище за агаряните и след своята кончина.

Радвай се, свръхестествено източил кръв от бездиханното си тяло; радвай се, излекувал с кръвта си неизлечимата болест на един твой сродник.

Радвай се, учудил с мекотата на своите мощи всепреподобния иеромонах Авксентий; радвай се, явил със своето нетление славата Божия.

Радвай се, утвърдил истината за Възкресението на мъртвите; радвай се, показал като четиридневния Лазар Христовото всемогъщество.

Радвай се, свети Лазаре, свидетелю Иисус Христов!

Кондак 12

Благодат се изля от твоите свети мощи, богоизбрани, когато някакви земеделци, без да знаят за твоя гроб, го отворили и веднага излязло от него чудно и неизречено благоухание, за слава на прославилия те Господ, Комуто пеем: Алилуия!

Икос 12

Възпявайки Бога, дивен в Своите светии, възпяваме и тебе, светецо Божий, и ти се молим да ни даруваш твоето застъпничество в смъртния ни час, на митарствата и на Страшния Божий съд. Изпълни с радост и веселие нашите сърца, за да ти казваме:

Радвай се ти, чиито мощи са мироточили като мощите на свети великомъченик Димитрий; радвай се, мироварнице на Светия Дух.

Радвай се, прославил Словото Господне с голяма сила и мощ; радвай се, защото изпълваш сърцата ни с храна и веселие.

Радвай се, изцелителю на нашите болести; радвай се, избавителю от беди.

Радвай се, ковчеже на Божията благодат; радвай се, защото с твоите молитви възпираш нашите зли врагове в тяхното коварство.

Радвай се, верен Божий рабе и в малкото, и в многото; радвай ce, сине на светлината, приет във вечните жилища на Отца.

Радвай се, наш пътеводителю към вечния живот; радвай се, победителю на нашето малодушие.

Радвай се, свети Лазаре, свидетелю Иисус Христов!

Кондак 13

О, пречудни мъчениче Христов, Лазаре Български! Като приемеш сега това наше моление, избави ни от всяка беда и опасност, укрепи народа ни в светата Православна вяра, измоли ни от Христа Бога опрощение на греховете и избавление от ада и вечните мъки, за да можем и в бъдещия век непрестанно да пеем: Алилуия, алилуия, алилуия!

(Този кондак се чете три пъти, а после се повтаря 1-ви икос и 1-ви кондак и накрая молитвата.)

Молитва

О, велики и пречудни мъчениче Христов, пресветъл светилниче на българския народ и горещ молитвениче пред Бога за всички, които ти се молят с вяра! Моли Христа Бога заедно със свети великомъченик Георги Победоносец, с когото си пострадал в един и същи ден за своя възлюбен Спасител и Господ, да ни избави от всяка зла беда: от глад, потоп, огън, земетресение и смъртоносни болести. Бъдни утешител на наскърбените, лекар на болните, помощник на изпадналите в беда, облекло на голите, застъпник на вдовиците, защитник на сираците, пазител на младенците, укрепител на старите, пътеводител на странниците, прибежище на бездомните, кормчия на плаващите, щит и ограда на пътуващите по суша, и изпроси от Христа Бога всичко, което е полезно за нашето спасение. Намери работа на безработните, дарувай рожба на бездетните съпрузи, помогни на младите успешно да се задомят, помири враждуващите и избави народа ни от всяка магия и гибелно суеверие. Отстъпилите от Православната вяра и заслепени от гибелни ереси и секти приведи в Църквата, странстващите в чужбина върни в отечеството ни и ни избави от всяко гневно дяволско нападение. А най-вече се помоли на Христа Бога да ни даде сили да живеем винаги в страх от Него и в любов към Него, за да се сподобим и ние, недостойните, заедно с тебе и всички светии, да прославяме в Райските селения величието и благодатните милости на Единия Бог в Троица – Отца, Сина и Светия Дух, во веки веков. Амин!

Тропар, гл. 2

Бит по нозете, безпрепятствено си стигнал Царското Небесно и горян по всички части на тялото, принесъл си се в доброволна жертва на Бога, Христов агънче, добропобедни мъчениче Лазаре, българска похвала. Изпитал добре силата Христова в себе си, моли Всеподателя Бога, заедно със светия победоносен великомъченик Георги, да спаси нашите души!

Кондак, гл. 3

Убоял се да не би да престанат да го мъчат за Христа, дивният стоастотерпец Лазар се моли за почитащите неговата памет и за боящите се от страх, дето няма страх, да бъдат извадени от адските мъчения техните души.

Величание

Величаем те, страстотерпче, свети Лазаре, и почитаме твоите честни страдания, които си претърпял за Христа!

Източник: Православно издателство “Витезда”

Източник: https://bg-patriarshia.bg/; източник на Акатиста: Отец Владимир Дойчев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Related Post

Онлайн представяне на книгата на прот. д-р Стелиян Кунев: Византийски източници за исляма, т. 1Онлайн представяне на книгата на прот. д-р Стелиян Кунев: Византийски източници за исляма, т. 1

Източник: Post Scriptum: „Византийски източници за исляма“ (том 1) от прот. д-р Стелиян Кунев | Facebook Фондация „Дякония и мисия“ представя книгата на прот. д-р Стелиян Кунев: Византийски източници за

Ловчанска св. митрополия издаде книга, посветена на св. Гавриил (Ургебадзе)Ловчанска св. митрополия издаде книга, посветена на св. Гавриил (Ургебадзе)

Източник: predanie.bg … С благословението на Ловчанския митрополит Гавриил през месец декември на книжния пазар в България излезе новата книга на Ловчанска епархия „Последен сред първите“. Сборникът е посветен на

Европейски богослови изразиха загриженост за репресиите на Киев срещу Украинската православна църкваЕвропейски богослови изразиха загриженост за репресиите на Киев срещу Украинската православна църква

Източник: Glasove.com; автор: Ярослав Нивкин, spzh.media/ru  … На богословска конференция в началото на седмицата на ООН европейски богослови отбелязаха нарушенията срещу Украинската православна църква „от страна на демократична Украйна“. На 5 февруари 2024