На 28 март се празнува паметта на първия български мъченик св. княз Боян-Енравота. Паметта му се празнува заедно с паметта на свещеномъчениците св. Георги еп. Загорски и презвитер св. Петър Мъгленски и още други славянски и визайнтийски Христови мъченици, погубени след отказ да се открекат от вярата си по заповед на българските владетели и велможи Крум, Дукум, Диценг и Омуртаг през 813 г. и през следващите години.
Трябва да се отбележи, че преследанията против християните от първата половина на IX в. имат по-скоро инцидентен характер и са във връзка с ожесточението, породено от войните между българи и византийци в периода 811 – 815 г. През 811 г. император Никифор I Геник (802 – 811) успява да завладее столицата на българското ханство, Плиска. Хронистите са съхранили спомена както за извършените от императора жестокости („Той заповядал да избиват безжалостно безловестните животни, децата – кърмачета и хора от всяка възраст … “ – хроника на св. Теофан Изповедник), така и за молбата на хан Крум за мир: „Ето ти победи. И тъй, вземи, каквото ти е угодно и си иди в мир“ (св. Теофан Изповедник). Отказът на император Никифор довежда до съкрушителното поражение на византийските войски във Върбишкия проход на 26 юли 811 г. и до пренасяне на войната във визайнтийските територии в Тракия. Независимо, че владее инициативата, хан Крум прави нови опити да сключи мир. До мир обаче не само, че не се достига, но по време на преговорите е извършен опит за убийството на българския владетел. Реакцията е логична – хан Крум опустошава Източна Тракия, превзема Адрианопол и предприема действия за решителен щурм против Константинопол, но в разгара на подготовката умира.
Натрупаното ожесточение от войната, извършените жестокости и подлости обаче се отразяват върху толерантната политика на българските езически владетели към християните. До последните години от управлението на хан Крум отношението на българите към християнството не е враждебно. Традициите на толерантност се свързват още с основоположниците на първия управляващ род Дуло в лицето на приелите християнството хан Кубрат и хан Тервел. Особено прославен е хан Тервел, който е почетен с титлата „кесар“, оказва решаваща помощ на Византийската империя срещу арабската заплаха през 717 – 718 г. и днес паметта му, под името св. Тривелий – Теоктист, се празнува от св. Църква на 3 септември. Сестрата на самия хан Крум е омъжена за християн (Константин) – политически имигрант от Византия. С приобщаването на славяните от т. нар. българска група, част от която вече е християнизирана, в границите на българската държава се увеличава и християнското население. Прави впечатление отговор № 87 от Отговорите на папа Николай I по допитванията на българите, където св. княз Борис пита дали „някой извършва грях, ако направи монахиня жена-вдовица, която не желае да приеме монашески живот“. Задаването на този въпрос показва, че не се касае за непозната практика в иначе доскоро езическото българско общество. Някои изследователи дори допускат, че още преди покръстването св. княз Борис позволява функционирането на манастири на българска територия. От периода преди Покръстването са известни също и българи, които приемат християнството и живеят като миряни или стават монаси – патриций Теодор, монах Тадей Скит или монахът „скит по произход” на име Йоан, който „на езика на българите” имал и друг прякор. Примерите показват, че християнството постепенно прониква в българското общество и случаите на враждебност са по-скоро инцидентни, конюктурни и провокирани по политически причини.
Във връзка с св. Георги Загорски и св. Петър Мъгленски Хр. Темелски и Пл. Павлов пишат:
Това са българи и български славяни, канонизирани от Константинополската (Цариградската) патриаршия във връзка с т.нар. антихристиянски гонения при кановете Крум (802-814), Дукум и Диценг (814-815) и Омуртаг (815-831). Имената им са известни от Синаксара на патриаршията и други паметници, като най-често те са били византийски пленници в България. Тези гонения са главно на политическа основа, иначе българските владетел проявяват толерантност към християнството, а сестрата на Крум дори е омъжена за християнина Константин – византийски аристократ, политически емигрант в Плиска. Става дума за светите мъченици Георги, епископ Загорски (на гр. Дебелт, близо до дн. Бургас, може би български славянин), Пардос (Парод) (български славянин, свещеник в Източна Тракия), Петър Мъгленски (свещеник в Мъглен, дн. в Гърция), Куперг (името му навярно идентично с древнобългарското „Кубер“, каквото е името на водача на Куберовите българи в Македония), Асфир (изопачение или вариант на „Аспарух/Аспар“ – в ХІ в. познат и като „Испор“), славяните Любомир и Хотимир. Някои от тях са убити през 813 г. заедно с одринския митрополит св. Мануил през 813 г., други – по-късно, когато може би е имало някакъв опит за бунт на византийските пленници в България. Присъствието на такива лица сред византийските пленници в България показва проникването на християнството сред българи и славяни, както и етническата пъстрота в Тракия и днешна Македония през ІХ в. В тези земи наред с ромеите (основно гърци и преселници от Изтока – арменци, сирийци и др.) живеели много славяни от българската група и потомци Куберовите българи, а и емигранти от самата Дунавска България след размириците в средата на VІІІ в. Паметта на тези мъченици се отбелязва (заедно с св. Боян-Енравота, първият великомъченик от българската владетелска фамилия в Плиска) на 28 март.(Източник: http://www.pravoslavieto.com/)
Православната традиция наставлява, че в светлината на св. Предание не съществуват случайности. Прави впечатление обединението на светите мъченици от славянски произход с първия български мъченик за вярата св. Боян-Енравота. Това са представители на същите тези славяни от т. нар. българска група, които естествено гравитират към България, спомагат за пренасяне на християнството в нея и допринасят за изграждането на бъдещата българска народност. Инцидентните преследвания, породени от острото военно противопоставяне с основния конкурент за политическо влияние над славяните на Балканския полуостров – Византийската империя, не прекратяват процеса. Нещо повече – появата на християнин, който е брат на българския хан разкрива големите мащаби на проникване на Христовата религия. Само няколко десетилетия по-късно тя постига триумф и премахва всички прегради пред окончанелната поява на една нова народност – българската. Новата народност се изгражда посредством центростремителните сили на прабългарската държавническа традиция и притежава за свои маркери името „българи“, славянския език и православната християнска вяра. Личността на св. Боян-Енравота е морална противотежест на антихристиянските преследвания, които съпътстват процесите по обединение на славяните от българската група и едновременно с това е свързващо звено между традиициите на Христовото отстояване и един бъдещ християнски народ, който тепърва ще дава своите приноси към св. Предание на Православието. Тази двойна свързваща и основополагаща роля се подчертава от пророчестите думи на мъченика, съхранени в неговото Житие: „Тази вяра, заради която аз сега умирам, ще се преумножи на българска земя. Напразно се надявате вие да я ограничите с моята смърт. Кръстният знак ще бъде на почит навсякъде, ще се издигат храмове на истинския Бог и чисти свещеници чисто ще служат на чистия Бог. А идолите и техните скверни жертвеници ще бъдат разорени така, като че ли не са съществували.“
Георги Канев
…
Житие на св. мъченик Боян–Енравота, княз Български
Българската държава била основана на Балканския полуостров в 681 г. от едно войнствено племе от тюркски произход – прабългарите, макар че в нея местните славяни винаги са представлявали господстващата съставна част племена, и се настанили в тези земи още от началото на VI век.
Един от най-великите ханове на онази България, хан Крум (803 -814 г.), при едно от многото свои нашествия във Византия взел в плен учения византиец Кинам.
Синът и наследник на хан Крум, хан Омуртаг (816–831 г.), забелязал христианизаторското влияние на Кинам върху ханските синове. Омуртаг се опитал веднъж да го застави да вземе участие в една идоложертвена трапеза. Понеже Кинам рязко отказал да стори това, хвърлили го в затвора за дълги години.
Когато се възцарил наследникът на Омуртаг, най-малкият му син Маламир (831- 836 г.), по молбата на своя по-голям брат, княз Енравота-Боян, той извел Кинам от затвора и го подарил на брата си като роб. Обаче скоро княз Енравота-Боян тайно приел християнско кръщение под влиянието на Кинам.
Като узнал това Маламир опитал да застави брат си да се откаже от „чуждия Бог“. Но князът решително заявил:
– Аз се гнуся от езическите идоли и почитам Христа, истинския Бог и никой не ще може да ме отлъчи от любовта ми към Христа!
Тогава Маламир произнесъл над него смъртна присъда. Преди да бъде посечен, мъченикът произнесъл вдъхновена пророческа реч:
– Тази вяра, заради която аз сега умирам, ще се преумножи на българска земя. Напразно се надявате вие да я ограничите с моята смърт. Кръстният знак ще бъде на почит навсякъде, ще се издигат храмове на истинския Бог и чисти свещеници чисто ще служат на чистия Бог. А идолите и техните скверни жертвеници ще бъдат разорени така, като че ли не са съществували. Но и ти самият – обръща се към брат си Маламир – подир няколко години зле ще изхвърлиш своята злочестива душа, без да получиш никаква полза от своята жестокост!
След това Христовият мъченик преклонил глава под меча и приел мъченически венец около 833 година.
Скоро умрял и Маламир и понеже нямал наследник, наследил го Пресиян (836–852 г.), син на княз Звиница, втория му по-голям брат. А синът и наследникът на Пресиян, Борис (852–889 г.) приел християнството (865 г.) с името Михаил и покръстил целия български народ. Изпълнило се пророчеството на св. мъченик Енравота-Боян, княз български.
Освен тези сведения, ние нищо друго не знаем за него: где е гробницата му, къде са мощите му, имало ли е служба в негова чест.
Паметта му се празнува на 28 март само с поменуване на името му.
Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Източник: http://www.pravoslavieto.com
…
АКАТИСТ
на свети мъченик Боян, княз Български
(Паметта му се чества на 28 март)
КОНДАК 1
Избран от Светата Единосъщна и Неразделна Троица – Отца, Сина и Светия Дух – за тройно служение на Христовата Църква – пророческо, апостолско и мъченическо – свети Бояне, княже Български!
Възхваляваме те като предтеча на българското християнско Кръщение и като пръв български мъченик за християнската вяра. Помоли се за нас, прославящите те с тези песни, за да ти зовем:
Радвай се, Бояне, княже Български, чист храме на чистия Бог!
ИКОС 1
Творецът на Ангелите вложи пророческо слово в устата ти, преблажени, когато, преди да бъдеш убит от богоненавистния Маламир, брат повече на дявола, отколкото на тебе, дръзновено предрече: „Тази вяра, заради която сега умирам, ще се преумножи на българска земя. Кръстният знак ще бъде изправен навсякъде и чисти свещеници чисто ще служат на чистия Бог!“
Помогни ни сега, о, христолюбче, с чисти сърца и чисти устни да ти въззовем:
Радвай се, светѝ, послужил в правда и святост на истината; радвай се, защото тази истина е Христос.
Радвай се, славен княже на преславния Княз на мира; радвай се, защото този Княз на мира е нашият Господ – Бог крепък, Отец на вечността.
Радвай се, първопророче на родната святост; радвай се, първомъчениче за българската християнска вяра.
Радвай се, предтеча на Христа, явил скорошното Му идване и по нашите земи; радвай се, донесъл Неговия Кръст чрез мъченическата си кончина.
Радвай се, пролял драгоценната си кръв за непорочния и чист като агнец Христос; радвай се, агне Христово посред свирепи вълци.
Радвай се, добро семе, от което произрасна спасителният плод на евангелската вяра; радвай се, живо Евангелие за идващите български поколения.
Радвай се, Бояне, княже Български, чист храме на чистия Бог!
КОНДАК 2
Виждайки българската езическа страна, че е като див трън сред благоуханни кринове – съседните християнски държави – Бог, по богатството на Своя неизследим Промисъл, Си издигна достойни мъже, сред които сияе с особена светлина княз Енравота-Боян, които да подготвят народа ни за покръстване в Неговото трисвято име – Отец, Син и Свети Дух – Троица Свята, Единосъщна и Неразделна, на която пеем: Алилуия!
ИКОС 2
Придобил благ разум, богомъдрият княз Боян прозря, че езическите богове Сварог, Дажбог и Перун са бесове, които влекат народа му към погибел, и изповяда Единия Християнски Бог в Троица, Отец, Син и Свети Дух, за Бог на Своето спасение, Комуто подобава слава във веки веков. Амин. Затова, удивлявайки се на такъв разум, възгласяме:
Радвай се, блажени, повярвал на благата вест за спасението; радвай се, пречупил черното крило на езическия мрак, простряно над нашата страна.
Радвай се, познал живия Бог, сътворил небето и земята, морето и всичко, що е в тях; радвай се, отхвърлил поклонението на природни стихии и на бесовете.
Радвай се ти, чрез когото дойде краят на дяволското господство сред българите; радвай се, защото си заплатил с живота си за това.
Радвай се, останал твърд във вярата и проклел бездушните идоли; радвай се, слушал жадно божествените поуки на Евангелието.
Радвай се, изведен от мрака на езичеството в светлите простори на християнството; радвай се, евангелски светилниче.
Радвай се ти, който след покръстването си се отдаде на пост, молитва и въздържан живот; радвай се, светъл пример за нас, почитащите твоята памет.
Радвай се, Бояне, княже Български, чист храме на чистия Бог!
КОНДАК 3
Божия сила получи при Кръщението си, светлопобедни Бояне, да разумяваш що е правда и беззаконие, що е светлина и тъмнина и да различаваш ясно Христа от Велиара, Божия храм от идолите. Затова, като излезе из средата на идолопоклонниците, стана син на Небесния Отец, мъченик за Неговия Син – Иисуса Христа, и причастник на Светия Дух, Един Бог в Троица Свята и Неразделна, на Която пеем: Алилуия!
ИКОЗ 3
Имайки милост и състрадание към благородния пленник и превъзходен възпитател на ханските деца Кинамон, ти, свети княже, си измолил от хана неговото освобождаване от мрака на тъмницата, а той, в знак на благодарност, те изведе от мрака на езичеството в светлината на християнството. Затова ти зовем:
Радвай се, милостив самарянино, защото си помилван; радвай се, освободителю на пленените.
Радвай се, разбил оковите на езическото суеверие; радвай се, посрамителю на душегубеца Тангра.
Радвай се, заменил почитането на конската опашка с почитането на Светия и Животворящ Кръст Господен; радвай се, сине на Христовия мир.
Радвай се, предаден на смърт не от чужди, а от собствения си брат; радвай се, намразен от него заради Христовото име.
Радвай се, защото не ти, а Дух Свети е говорил чрез тебе пред твоите мъчители; радвай се, затворил богохулната им уста.
Радвай се ти, който винаги си бил буден и си се молел; радвай се, будителю на нас, тънещите в духовна дрямка.
Радвай се, Бояне, княже Български, чист храме на чистия Бог!
КОНДАК 4
В буря от зла ярост срещу тебе, кротък Христов агънче, Бояне, Маламир нарече твоя и наш християнски Бог чужд Бог, незнаейки, че за Христа Господа няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски, защото всички ние едно сме в Христа Иисуса и с едни уста Му пеем: Алилуия!
ИКОС 4
Слушаме и ние изповедническите ти слова, страстотерпче, че се гнусиш от езическите идоли и че никой не може да те отлъчи от любовта ти към Христа, и ти се молим да ни даруваш същото дръзновение в свидетелството на нашата вяра срещу безплътния и неговите служители, та с любов да ти зовем:
Радвай се, ново тесто, очистил стария квас на езичеството от вътрешния си човек; радвай се, отпразнувал повярването си в Христа с безквасни хлябове от чистота и истина.
Радвай се, поклонниче на Христа, Пасхата наша, Заклан за нас; радвай се, защото самият ти прие заколение за Христа.
Радвай се, станал близък на Бога чрез кръвта Христова; радвай се, защото чрез пролятата си кръв за Христа си станал Негов приятел.
Радвай се, защото гдето е било съкровището ти, там е било и сърцето ти; радвай се, защото това твое съкровище е бил Христос.
Радвай се, чисто око, видяло Бога; радвай се, светло тяло, носило раните на Господа Иисуса.
Радвай се, оставил заради Господа земни тронове и корони; радвай се, увенчан с нетленната корона на Царството Божие.
Радвай се, Бояне, княже Български, чист храме на чистия Бог!
КОНДАК 5
Почитайки Боготечната Христова Кръв, пролята за нашето спасение, светият княз Боян проля собствената си кръв за своя Господ и тази кръв стана семе, от което поникна християнската вяра в езическа България, за слава на Светата, Единосъщна и Неразделна Троица, на Която хиляди българи и сега пеят: Алилуия!
ИКОС 5
Виждайки, че без вяра в Христа Иисуса земната слава, богатство и знание са суета и гонене на вятъра, о, дивен първомъчениче български, всичко това си презрял като смет и прах, развявана от вятъра, и си станал участник в страданията за благовестието Христово, за което – утешени – ти зовем:
Радвай се, високомъдри, отхвърлил скоропреходното земно княжество и станал княз на Царя на славата – Христос; радвай се, заменил княжеската багреница със сватбената дреха на мъченичеството.
Радвай се, предпочел неувяхващия венец на небесната слава пред тленната княжеска корона; радвай се, защото си оставил враговете си не на своя, а на Божия съд.
Радвай се, захвърлил княжеския скиптър, за да вземеш Христовия Кръст; радвай се, защото лобното ти място е било твоят княжески трон.
Радвай се, защото пръстен и накити са станали веригите ти; радвай се, заменил царския палат с царска тъмница.
Радвай се, че пролятата ти кръв е блестяла по-силно от всички драгоценни бисери на света; радвай се, ослепил бесовете на многобожието.
Радвай се, озарен от Светия Дух; радвай се, приел съкровището на Неговата благодат.
Радвай се, Бояне, княже Български, чист храме на чистия Бог!
КОНДАК 6
На Богоносните проповедници Апостолите си подражавал в своето дръзновено изповядване на Христа, твоя Господ, богоносни Бояне, а на твоя неправеден съдия Маламир си предсказал, че не след много време зле ще изгуби душата си, подобно на всички богоборци и антихристи, които не искат да пеят на Пресветата Животворяща и Вседействена Троица, на Отца, Сина и Светия Дух: Алилуия!
ИКОС 6
Просиял си като светозарна звезда, богопросветени княже, осветила пътя на идващите след тебе с пълна сила и слава – благоверен и равноапостолен княз Борис-Покръстител, свети Седмочисленици Кирил и Методий, светител Климент Охридски, преподобните Наум, Сава, Горазд и Ангеларий, на великия Иоан Рилски Чудотворец и на всички български светии. Затова ти пеем:
Радвай се, топъл събеседниче на апостолите; радвай се, сътайниче на пророците.
Радвай се, благ корене, от който произрасна доброплодното дърво на величавия Борис-Покръстител Български; радвай се, зорнице на Българското Кръщение.
Радвай се, възрадван и развеселен на небесата от покръстването на своя народ; радвай се, подкрепял трудовете на светите Седмочисленици с непрестанната си молитва.
Радвай се, небесен вдъхновителю на българските преподобни и мъченици; радвай се, основа на всички родни светци.
Радвай се, помощ и защита на всички, които почитат твоята памет; радвай се, надеждна опора и на праведни, и на грешни.
Радвай се, покрове на христолюбивите държавници; радвай се, щите на православното българско воинство.
Радвай се, Бояне, княже Български, чист храме на чистия Бог!
КОНДАК 7
Като искаше да наследи не временно и тленно царство, а царство непоколебимо, духоносният Боян не пожали и живота си, за да получи свободен вход във вечното Царство на Господа нашего и Спасителя Иисуса Христа, комуто сега заедно с Отца и Светия Дух пее: Алилуия!
ИКОС 7
С ново небе и нова земя, на които се възцари Евангелската правда, се удостои българската страна след своето кръщение в името на Отца и Сина и Светия Дух. А това стана благодарение на жертвения подвиг на свети княз Боян и на още хиляди незнайни мъченици, очистили осквернената от идоложертвена кръв родна земя и прогонили поднебесните духове на злобата със силата на Светия и Животворящ Христов Кръст.
О, богоносни княже Бояне, прогони и сега злите демони, настанили се безсрамно в многострадалното ни отечество, та с радостен глас да ти въззовем:
Радвай се, явил Божията тайна премъдрост в познаването на Христа Иисуса, нашия Господ; радвай се, приел Неговата кръстна благодат, като си умрял за Него.
Радвай се, защото с тази благодат прогони княза на въздушната власт; радвай се, наследил Царството на Отца, приготвено за праведните от създание мира.
Радвай се, боговенчани; радвай се, богопомазани.
Радвай се, защото Царят на царете силно пожела сърдечната ти красота; радвай се, защото адските сили треперят от тебе.
Радвай се, благословен сине на Сина на Благословения Небесен Отец – Христа Господа; радвай се, защото искаш да видиш и нас в своето съобщество.
Радвай се, сътрапезниче на Христа на Неговата Небесна Евхаристийна трапеза; радвай се ти, чиято душа е като запален светилник пред Божествената Троица.
Радвай се, Бояне, княже Български, чист храме на чистия Бог!
КОНДАК 8
Странници в духовна пустиня, чужди към заветите на Божиите обещания, лишени от надежда и безбожници в света бяха нашите съотечественици преди покръстването си, но след това станаха близки на Бога чрез кръвта Христова, ала и чрез твоята пролята кръв за Христа, страстотерпче. А ние благодарно пеем на Пребожествената Троица – Отец, Слово и Свети Дух – прославена в тебе със своите благодеяния: Алилуия!
ИКОС 8
Цяла и непокътната си запазил Божията любов в себе си, очаквайки милост от Нашия Господ Иисус Христос за вечен живот не само за своята душа, но и за твоето прелюбезно отечество, за което като апостола си бил готов да бъдеш отлъчен от Христа, само то да бъде спасено, за слава и похвала Божия.
Ние пък, виждайки морето на твоята любов, благодарствено ти зовем:
Радвай се, Енравота-Бояне, свято разцъфтял от дивата маслина на родители-езичници; радвай се, присаден на питомната маслина на християнската вяра.
Радвай се, поруган от тленен хан, но възвеличен от Небесния Цар Христос, стоящ по-горе от всяко началство и власт; радвай се, княже в Царството Небесно.
Радвай се, светъл благовестниче на идещия в страната ни Христос – Спасител; радвай се, предвкусил радостта на Неговия тържествен вход в българския Иерусалим.
Радвай се, мироносче, помазал духовния труп на езическа България; радвай се, че Господ ти даде очи да я видиш възкръснала от мъртвите.
Радвай се, драгоценен камък в злато, от който се съзида Българската Църква; радвай се, положил тялото си като жив темел в нея.
Радвай се, викал към Господа и в радост, и в скръб: Осанна!; радвай се, че не ни оставяш, викащите: Разпни го!
Радвай се, Бояне, княже Български, чист храме на чистия Бог!
КОНДАК 9
За всички православни християни, които прибягват към тебе, се молиш, славни Божий угодниче, а най-вече за това да се опазим от множеството суеверия, които бесовете изравят от пепелта на древното езичество, за да уязвят с тях чистото тяло на Църквата, което е Тяло на Христа Господа, Комуто заедно с Отца и Светия Дух пеем: Алилуия!
ИКОС 9
Човешкият език не е в състояние да изкаже светлите чувства на сърцето, когато то отправя духовен взор към величието на твоя мъченически подвиг, богобоязливи и христолюбиви Бояне, и тогава оставяме да говорят нашите въздишки, нашите сълзи, нашето окаянство, които ти зоват:
Радвай се, небесен покровителю на благочестивите православни архиереи и иереи; радвай се, несъкрушим омофоре на боголюбивите монаси и монахини.
Радвай се, сърдечночист молитвениче за чистите свещеници; радвай се, чиста уста, изпълнена с молитви за чистите по сърце християни.
Радвай се, погубителю на гибелните секти и суеверия; радвай се, унищожителю на зловредните магии и чародейства.
Радвай се ти, който ни учиш да отбягваме всички скверни и бабешки басни; радвай се, учителю по благочестие.
Радвай се, ревнителю за чисто Православие; радвай се, църковна хоругва, издигната от десницата на Всевишния.
Радвай се, Божий човече, съвършен и годен за всяко добро дело; радвай се, защото не оставяш без внимание нито една молитва, отправена към тебе.
Радвай се, Бояне, княже Български, чист храме на чистия Бог!
КОНДАК 10
Като искаше да спаси младата българска държава от робството на езическия мрак и да ни яви преизобилното богатство на Своята благодат в доброто към нас чрез Христа Иисуса, Бог Си избра достолепен мъж, славният княз Енравота-Боян, който да приготви пътя Му и да направи прави пътеките Му, та когато се изпълни определеното от Него време, всички българи да се кръстят и с едни уста да прославят Светата Троица, възпявайки: Алилуия!
ИКОС 10
Стена и щит са твоите молитви, свети княже Бояне, срещу тъмните и мрачни демони, за всички православни люде, които страдат от разни страхове и безпокойства, от стрес, депресии и натрапчиви мисли. Затова, виждайки тази Божия сила в теб, ти зовем:
Радвай се, избраниче Божий; радвай се, освободителю от вражеските коварства.
Радвай се, получил сила от Бога да настъпваш на змии и скорпии; радвай се, обдаруван от Него да побеждаваш всяка вражеска сила.
Радвай се, дарителю на душевно спокойствие; радвай се, който подаваш тишина на сърдечните мисли.
Радвай се, усмирителю на семейни вражди и раздори; радвай се ти, който укрепяваш братолюбието и приятелските връзки.
Радвай се ти, който предпазваш страната ни от междуособици; радвай се, даряващ мир и доброчестина на Църквата ни.
Радвай се, златно жито, грижливо прибрано в житницата Господня; радвай се, вкусил от Живия хляб, слязъл от небето.
Радвай се, Бояне, княже Български, чист храме на чистия Бог!
КОНДАК 11
Моление псаломско, славословия и духовни песни ти отправяме, преблажени Бояне, като с благодарност възпяваме заради тебе Господа Иисуса в сърцата си заедно с Неговия Безначален Отец и с Пресветия Дух, Единосъщно Царство, Животворяща Троица, Която от цял свят слуша: Алилуия!
ИКОС 11
Светило и око на Тялото Христово – Църквата, се показа, страстотерпче, и напразно мислеше Маламир – този нов Каин братоубиец, – че като погуби тялото ти, ще изгаси и светилото на душата ти, което, напротив, засия с още по-голяма сила за всички, които те почитат с такъв зов:
Радвай се, поклонниче на Пресветата Троица с дух и с истина; радвай се, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят.
Радвай се, искрен друже и приятелю на Иисуса Христа; радвай се, положил душата си за Него.
Радвай се, напътстван във всяка истина от Духа на истината; радвай се, органе на Светия Дух.
Радвай се, христов агънче, предал себе си принос и жертва Богу за приятно благоухание; радвай се, нов Авеле, приел неправедно заколение от своя брат.
Радвай се, отхвърлил езическото служение като замърсена дреха; радвай се, облечен в хитона Христов.
Радвай се, преклонил глава под меча за Главата на Църквата – Христа; радвай се, стъпкал главата на древната змия, която е дявол и сатана.
Радвай се, Бояне, княже Български, чист храме на чистия Бог!
КОНДАК 12
Благодат, милост, мир от Бога Отца и от Христа Иисуса, нашия Господ, и от Светия Дух изпълват сърцата на всички верни, които почитат с любов паметта на мъченик Боян, княз Български, и които, обърнали се от греха към покаянието, непрестанно зоват към Единия Бог в Троица: Алилуия!
ИКОС 12
Възпяваме твоите страдания за благовестието Христово и ти се молим, страстотерпче, да ни запазиш в тези усилни времена от човеци горделиви, хулници, нечестиви, непримирими, клеветници, предатели, а най-вече от злия човек, който живее в самите нас, за да те възпеем така:
Радвай се, светѝ и възлюбени Бояне, облечен в милосърдие и благост; радвай се, препасан със смиреномъдрие, кротост и дълготърпение.
Радвай се, че се молиш за нас да достигнем Горния Иерусалим; радвай се, защото с твоето застъпничество отклоняваш от нас праведния Божий гняв.
Радвай се, доверениче Христов прелюбезни; радвай се, пламенен ревнителю на Православната вяра.
Радвай се, жилище на непорочността и чистотата; радвай се, наставниче на заблудените от правия път.
Радвай се, молитвениче за нашите души; радвай се, озарен от Трисиятелната светлина на Света Троица.
Радвай се, благодатна сол на земята, която никога няма да обезсолее; радвай се и се весели, защото голяма е наградата ти на Небесата.
Радвай се, Бояне, княже Български, чист храме на чистия Бог!
КОНДАК 13
О, преславно украшение на князете, царствен по дух и богомъдър по разум, свети първомъчениче български Бояне! Приеми това наше малко моление и ни избави от всякакви душевни и телесни скърби, и от вечните адски мъки, та всички ние да влезем заедно с тебе в радостта на нашия Господ, пеейки Му: Алилуия!
(Този кондак се чете три пъти, след това 1-ви икос и 1-ви кондак, и накрая молитвата.)
МОЛИТВА
към свети мъченик Боян, княз Български
О, свети мъчениче Христов, богоизбрани и богопрославени княже Бояне! Теб благият Божий Промисъл те избра да станеш пророк и предтеча на скорошното покръстване на българския народ в името на Отца и Сина и Светия Дух, Единия Бог в Троица, и на тържеството на християнската вяра. Затова славим и прославяме Благодетеля на народите и на нашия български род, Господа Вседържителя, но и теб величаем като достоен изпълнител на Неговата свята воля за освещаване на българското ни отечество.
Тебе, великославни Бояне, радетеля за чисти свещеници, които да служат на чистия Бог на мястото на скверните жреци, служещи на всескверните идоли, Господ удостои да станеш първият български мъченик, умрял за християнската вяра. Затова, като се покланяме на твоите пречестни страдания, те умоляваме да ни изпросиш от Господа на силите дух на непоколебима и твърда вяра в Него и с търпение да носим всички скърби в Христовото име.
Благодарим ти, добронравни Бояне, княже Български и княже на християнската доблест и достойнство, че благодарение и на теб се сподобихме с огненото Кръщение в Христа Иисуса, без което не може да се спаси никоя човешка плът. Но, уви, добрострадалче Христов и наш благодетелю! Макар и да се умихме от греха в кръщелния купел и да се облякохме в чистота и невинност, ние бързо осквернихме тази наша богодарувана одежда със срамни дела и помисли. Макар и да се отрекохме от сатаната и неговите ангели, ние отново му се покорихме, служейки на страстите си, на света, плътта и на злите обичаи на този век. Макар и да се съчетахме с Христа, винаги Го наскърбявахме с беззаконията си и с непослушанието си към наредбите на Неговата Църква. За всичко това ни очаква справедливият Божий гняв и наказание! Но, о, всеблаги страстотерпче, бъди милостив към нашите немощи и се помоли на премилосърдния Небесен Цар да не ни погубва заради нашите беззакония, а да ни помилва и спаси, според както Му е угодно: да насади в сърцата ни Неговия спасителен страх, да просвети ума ни с Неговата благодат, за да видим бездната на погибелта, зинала пред нас, и да се върнем по пътя на покаянието и на изпълнението на Божиите заповеди.
Утеши ни със своето застъпничество, въведи ни в Небесното Царство и ни постави пред Божия престол, та заедно с теб и всички светии да прославим любовта и милостта на нашия Спасител, на Неговия Безначален Отец и на Светия Дух во веки веков. Амин.
МОЛИТВА 2
ЗА БЪЛГАРИЯ И ЦЪРКВАТА НИ
О, велики княже и Христов мъчениче, Бояне! Моли Човеколюбеца Бога да ни избави от нападения на другородци, от междуособици вътре в страната ни, от метеж и раздори, от глад, смъртоносни болести и от всякакви злини. Моли Го да ни дарува благоразтворение на въздуха и плодородие на земята, да избави отечеството ни от богоборци и антихристи, които искат да го унищожат, и да постави за негови управници мъже богобоязливи, мъдри, добродетелни, милеещи за светото Православие и обичащи своя народ. Моли го да простре своя несъкрушим щит над воинството ни и да дарува правда и нелицеприятие, честност и нестяжателност на съдиите ни. Народа ни умъдри да се стреми първо към Царството Небесно и тогава му дай и това, което е необходимо и за материалното му благоденствие. Църквата ни очисти от ереси и разколи, на архиереите ни подай ревност за опазване чистотата на Православната вяра, а на свещениците – чисти сърца и чисти ръце, за да служат в чистота на чистия Бог. Монашестващите укрепи свято и неотклонно да опазват своите обети, а невярващите приведи към кръщение и праведен живот.
Помоли се, преблажени Бояне, на Всеподателя Бога да запази страната ни от всякакви природни бедствия като земетресения, суша, пожари, наводнения, а така също от глад, мор, смъртоносни язви и болести. Така по твоите молитви Господ да изглади ръкописанието на многото ни грехове и да ни сподоби с Неговото Небесно Царство, където нищо нечисто не влиза. Амин!
Източник на Акатиста: Cvetanka Avramova
