Житие на св. Аврамий Български (светец от Волжка България)

На 1 април Православната Църква празнува паметта на св. Аврамий Български († 1229 г.) – български светец от Волжко-Камска България.

След като Стара велика България на кан Кубрат станала арена на кървави междуособици между привържениците на рода на Кубрат и синовете му – Дуло и мощния род Ашина, една част от старите българи, во главе с големия брат на нашия първовладетел Аспарух – Батбаян, се покорили на Ашина и скоро тяхната държава започнала да се нарича Хазария, макар жителите й да знаели, че са българи и езикът и обичаите им останали български до края на съществуването на Хазарската империя.

Друга част се оттеглила на югоизток и в поречието на реките Волга и Кама основали Волжка България или Волжски Болгар. Днес само името на река Волга пази паметта за величието на тази българска държава. В десети век владетелят на Волжски Болгар бил подлъган да приеме исляма от пратениците на Арабския халифат, под предлог, че арабите ще построят много крепости и с войска ще помогнат на волжките българи да се отбраняват от своите доскорошни събратя хазарите.

Мъченик Аврамий се родил във Волжка България и бил възпитан в мохамеданската вяра, която изповядвали неговите сънародници. Той бил богат човек и се занимавал с търговия. Бил привикнал към светските блага, но винаги оказвал гостоприемство на странници и бедни.

По Божията воля Аврамий се убедил в лъжливостта на мохамеданското учение и в истинността на християнската вяра и станал истински християнин. Изповядвайки Христовата вяра, той станал омразен за своите сънародници-мюсюлмани.
Веднъж като отишъл за търговия в град Велики Болгар, започнали да го убеждават, а после и да го принуждават да се отрече от Христа. Аврамий не се поддал на заплахите. Тогава го затворили в тъмница за дълго, а по-късно, като видели неговата непреклонност, отсекли му първо ръцете, после нозете и накрая – главата.

Свети Аврамий загинал мъченически на 1 април 1229 година. Християните в града благоговейно погребали тялото му в християнското гробище на Велики Болгар.

Виждайки, че на гроба му стават чудесни изцеления на болни християни, хората разказали за това на княз Георги Всеволодович. След една година тялото на мъченика било пренесено в град Владимир, където князът и семейството му, Владимирският епископ Митрофан, духовенството и народът посрещнали мощите на св. Аврамий и ги положили в църквата „Успение на Пресвета Богородица“ на 6 март 1230 година.

Паметта на св. Аврамий Българин се почита от нашата Църква от древност.

Слово за светия мъченик Аврамий Български

Протойерей Йоан Карамихалев

Да възхвалим доблестния мъченик и страдалец Авраамий, който укрепяван от силата Божия, положи душата си за Христа” (из тропара на мъченика).

Братя и сестри, ако разтворим църковното календарче, ще видим, че след имената на повечето Божии угодници е указан техния произход, тяхното родно място или мястото, където те са се подвизавали или увенчали с мъченическа кончина.

Днес отбелязваме паметта на св. мчк Аврамий Български. Той се е родил и живял във Волжско-Камска България. Както знаете, Волжско-Камска България е едно от многото държавни образувания на българите. Тя е основана през втората половина на 7 век от българите, предвождани от кан Котраг – един от синовете на кан Кубрат. Тази държава обаче в продължение на повече от век се намирала в сянката на едно от другите български държавни образувания – това на Хазарското царство, основано от най-големия син на кан Кубрат – бат Баян. През 922 г. Волжско- Камска България приела официално исляма.

Св. Аврамий живял във Волжско-Камска България в края на 12 и началото на 13 век и бил възпитан в мохамеданската вяра, която изповядвали неговите съотечественици. Той бил заможен човек, занимавал се с търговия. Отличавал се с необикновена състрадателност и отзивчивост към бедстващите и страдащите и не жалел средства да им помага. Посещавайки руски градове и общувайки с руски търговци, той проявил задълбочен интерес към православната християнска вяра. Божията благодат докоснала сърцето му и уверил се в истинността на Христовото учение, той приел свето Кръщение.

Въодушевен от ревност по християнската вяра, Авраамий, пребивавайки по търговски дела в столицата на Волжско-Камска България – гр. Болгар, започнал да благовести Словото Божие на своите сънародници. Неговите съотечественици не само не проявили интерес към неговата проповед, но и се подразнили, че въпреки техните увещания, съвети и заплахи, той не желае да остави Христовата вяра. Те го заточили известно време в тъмница, а после виждайки неговата твърдост във вярата, отсекли първо ръцете му, после нозете и накрая главата му.

Св. Авраамий завършил мъченически земния си живот на 1 април 1229 г. Руски търговци благоговейно погребали тялото на мъченика на християнското гробище край град Болгар. При гроба му скоро започнали да стават знамения и чудеса, послужили като повод за почитанието към светеца, което скоро се разпространило из цяла Православна Русия.

Братя и сестри, мъченикът Авраамий ясно осъзнавал, че земният живот е подготовка за вечността, а вечността зависи от нашето вътрешно състояние: или да бъдем с Христос, или да се откажем от своя Спасител. И ние често сме изправени пред избор да бъдем ли с Бога или не. Понякога ние прогонваме Бога от нашия живот, защото Той ни пречи да задоволяваме всички наши временни потребности. Подвигът на св. мъченик Авраамий ни внушава как да живеем и към какво да се стремим в този суетен, размирен и греховен свят. Нека просим неговото молитвено застъпничество пред Бога да не оскъдява вярата ни, да се стараем да търсим, преди всичко, Царството Божие и Неговата правда, а всичко останало ще ни се придаде. Амин.

Източници: Житие на св. Аврамий: https://www.bg-patriarshia.bg/ ; Слово за св. Аврамий: https://www.pravmladeji.org/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Related Post

Паметта на св. Димитър Басарбовски и народоукрепяващите сили на българската култураПаметта на св. Димитър Басарбовски и народоукрепяващите сили на българската култура

Георги Канев Източник: Георги Канев, Паметта на св. Димитър Басарбовски и народоукрепяващите сили на българската култура, В: Сб. Поломието. Находки, събития, личности. VII и VIII национални научни конференции, Велико Търново, 2015,

Бележки върху състоянието на Църковното Предание в България през втората половина на X в.Бележки върху състоянието на Църковното Предание в България през втората половина на X в.

Източник: Георги Канев, Бележки върху състоянието на Църковното Предание в България през втората половина на X в. В: Сб. Писания и предания в българската история. БЪЛГАРСКИ ИСТОРИЧЕСКИ ЧЕТЕНИЯ 2017, изд.