На 25 юни се празнува паметта на българския светец, родом от околностите на Варна, св. преподобномъченик Прокопий.
От Атонски патерик
Преподобномъченик Прокопий произхождал от околностите на Варна. Бил син на благочестиви родители. Като станал на дванадесет години, той пожелал монашески живот, затова оставил родители, роден край и сродници и се оттеглил на Света Гора. Като пристигнал там, отначало той решил да се запознае със съществуващите различни видове монашески живот. Накрая избрал отшелническия живот и се подчинил в послушание на един старец, на име Дионисий, който се подвизавал в скита „Свети Иоан Предтеча“ (Основан през ХIV век от българина преподобни Дионисий, родом от село Корица (Горица), Костурско). А след време приел от него монашеско пострижение, което отдавна желаел. Блаженият по природа бил незлобив, украсен с особена простота на нравите и мнозина се възхищавали на неговата доброта, послушание към стареца и търпение в трудностите на аскетическия живот.
Но врагът на човешкото спасение не търпи да гледа такива добродетели в един юноша. Затова в своята злоба въстанал против него със силна духовна борба и започнал всеки ден да му навява помисли да се върне в света. Бедният Прокопий не устоял на тези помисли и решил да напусне мястото на своите подвизи. Явил се в град Смирна. Като пристигнал тук, врагът започнал да му внушава друг помисъл, по-лош от първия: понеже оставил подвизите на покаянието и не устоял в тях търпеливо докрай, а се върнал в света, то непременно ще бъде подложен на мъчение. Смущението на душата му особено се увеличило, когато узнал, че мнозина го окайват за това, че напуснал светогорския скит, и това го хвърлило в отчаяние и го довело до решимостта да изпусне от ръцете си котвата на благочестивата вяра. И както там не се сетил да потърси наставленията на стареца си и забравил да получи благословението на духовния си отец, така и тук не помислил да открие някому тази своя мрачна мисъл и да помоли за добър съвет, поради което се получило неговото горчиво и жалко падение. И така, без да открие никому своето намерение, един ден той отишъл при градския кадия (съдия). Стражарите го попитали:
– Какво искаш? Някаква молба ли носиш на кадията, или искаш да станеш мюсюлманин?
– Прокопий отговорил:
– Да!
Стражарите с голяма радост и тържествувайки веднага го представили на кадията. Нечестивият кадия се зарадвал не по-малко от стражарите и запитал Прокопий:
– Наистина ли желаеш да се обърнеш към нашата вяра?
– Да, наистина – отговорил окаяният, – като забравил своите строги обети, обещанията за вечни радости и страха от вечната мъка. Но понеже застанал пред кадията не в монашеското си облекло, а цивилен, кадията го попитал:
– Защо носиш брада?
Отстъпникът отговорил:
– Отдавна реших да сменя вярата си и затова преждевременно пуснах брада.
Това още повече зарадвало кадията, защото виждал, че отстъпникът от цялата си душа се обръща към тяхната религия. Веднага нечестивецът го огласил със своето душепагубно оглашение, заповядал му да произнесе някои хулни думи, което отстъпникът и направил, посъветвал го да остане твърд в своята решителност и след 15 дни турците му наложили вече и самия печат на своето нечестие – обрязали го.
Но дивни са Твоите съдби, Господи! Щом отстъпникът приел на себе си този гнусен печат, мисълта му се изменила, съвестта му започнала да го гризе, и той отчаян от това, дошъл в съзнание и решил непременно да потърси лек за душата си. Като намерил удобно време, той тайно отишъл при свой предишен приятел духовник, който го познавал още когато бил в светогорския скит. Щом го видял облечен като агарянин, духовникът се изненадал и попитал:
– Какво е станало с тебе? Защо си в такова положение, достойно за сълзи и ридание?
Тогава отстъпникът му разказал всичко станало и прибавил, че има намерение да умие душата си от ужасния грях на отречението чрез проливане на своята кръв. Духовникът му заявил:
– Брате, това, което ми казваш, е добро, и даже свято, но добре си помисли за големите и жестоки мъчения, които ще ти причинят нечестивците! Хубаво помисли, за да не се окажеш отново достоен за оплакване! Ако си дошъл да се посъветваш с мене като с духовник, то аз ти говоря с чувството на приятел и баща… Милостта Божия няма край към нас грешните и няма грях, който може да победи Божието човеколюбие. Затова те съветвам да се върнеш там, откъдето си дошъл, и там да оплакваш своя грях. Надявам се, че Бог ще прояви към тебе Своята милост!
Но разкаяният отстъпник отговорил:
– Зная, че ще трябва да изтърпя много и жестоки мъчения от нечестивците. Но аз несъмнено се надявам, че Божията помощ, която всякога е укрепявала и укрепява мъчениците, ще помогне и на мене да понеса всички страдания за Христовото име.
Духовникът видял твърдостта на неговата мисъл и благословил намерението му.
Оттогава мъченикът започнал по-често да го посещава, като правел това с голяма предпазливост 15 дни, докато позарасне раната му от беззаконното обрязване. След като болките попреминали, един ден той казал на духовника:
– Това е последният ден на нашите срещи, защото реших още днес да застана пред нечестивия съд, затова и дойдох, за да се сбогувам с тебе.
Тогава заедно изпели молебен канон на света Богородица, разцелували се с последно целование и излезли, като духовникът вървял след него до самото съдилище. Мъченикът застанал пред кадията, хвърлил от главата си зелената мохамеданска чалма и с голяма смелост започнал да изобличава тяхната религия и да укорява нейния основател. Агаряните отначало мислели да променят настроението му с побои и затвор. Но като нямали успех, започнали да му обещават всевъзможни блага, високи длъжности и чинове. Мъченикът отговорил на техните съблазнителни обещания:
– И целия свят да ми бяхте дали, пак нямаше да промените моето разположение!
Виждайки непроменимата му мисъл, беззаконниците изпаднали в голям смут и нямайки време да се занимават с изтезания, решили незабавно да му отсекат главата. Защото точно тогава се получил султански ферман, с който се съобщавало, че царството на агаряните се намира в опасност от нападащи врагове и се заповядало бързо да се решават всички големи и малки дела, за да могат да се заемат с отклоняване на опасността.
Когато мъченикът бил доведен на лобното място, неговата смелост, спокойствие и мъжество хвърлили в изумление агаряните, и никой от тях не смеел да го обезглави. Варварите се засрамили сами от себе си и започнали един друг да се канят, но въпреки това никой от тях не се решавал да обезглави мъченика. Но имало един отстъпник от Христа, известен на всички със своята свирепост и превъзхождащ другите със злобата си – него довели на лобното място и той изпълнил това, което не могли да сторят природните варвари, и по този начин препратили душата на страдалеца при праведния Съдия, за да получи от Него мъченически венец.
Това станало в град Смирна на 25 юни 1810 година, в събота. По молитвите на Христовия страдалец Прокопий да се сподобим и всички ние с вечните блага. Амин.
Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите („Четьи-Минеи“) на св. Димитрий Ростовски.
…
Молитвена възхвала:
Акатист към Свети Преподобномъченик Прокопий Варненски
Кондак 1
От Бога избран, преподобномъчениче Прокопие Варненски, дивен съсъде на душеспасителни дарове! Бидейки строг подвижник, славен поборник на покаянието и доблестен мъченик, ти си просиял с троен подвиг пред Света Троица – Отец, Син и Свети Дух. Затова просвети с Божествената светлина ума, сърцето и волята на всички, които те зовем:
Радвай се преподобномъчениче Прокопие, наш бърз помощниче в опасности, скърби и беди!
Икос 1
Ангелските войнства се удивиха на твоето покаяние, преподобномъчениче, виждайки как ти чрез море от топли сълзи и чрез светло мъченичество се издигна дори от дъното на ада до най-високите райски обители, що е приготвил Отец на Своите верни чеда. Затова и ние, научени от теб как да се каем, те зовем така:
Радвай се, слава на подвижниците; радвай се, украшение на мъчениците.
Радвай се, защото макар и да си паднал в греха на вероотстъпничеството, скоро си станал; радвай се, принесъл покаянието на пророк Давид и апостол Петър.
Радвай се, верно чедо на Отца на светлините; радвай се, добър приятелю Иисус Христов.
Радвай се, светъл храм на Светия Дух; радвай се, прославил със сърдечна хвала Пресветата Троица.
Радвай се, преподобномъчениче Прокопие, наш бърз помощниче в опасности, скърби и беди!
Кондак 2
Виждайки себе си безмилостно посечен като млада фиданка от острата секира на Велиара, ти, блажени, не си се отчаял, а като Давид непрестанно си викал: „Помилуй ме, Боже, по голямата си милост“. И скоро от посеченото място произрастна зелен филиз, който стана добросенчесто дърво, тъй че птиците небесни – легион ангели – се подслониха под клоните му, възпявайки: Алилуия!
Икос 2
Просвещавайки разума на верните, че за всеки грях е нужно покаяние, Христовият преподобномъченик Прокопий принесъл за двойния си грях и двойно покаяние: първия път за напускането на Света гора той се отдал на строг пост и молитва, а втория път заради отричането си от Христа приел мъченическа смърт за Него. А ние, прославяйки това твърдо изповедание, зовем:
Радвай се, преподобномъчениче Прокопие, свят произрастък от благочестив род; радвай се, посрамил нечестивите агаряни.
Радвай се, ти, който си бил повален, но не си загинал; радвай се, защото си бил в затруднение, но не си се отчаял.
Радвай се, умит от твоето беззаконие и очистен от твоя грях; радвай се, поръсен с исоп и станал чист.
Радвай се, утвърден с властния Свети Дух; радвай се, научил беззаконните на Божиите пътища.
Радвай се, преподобномъчениче Прокопие, наш бърз помощниче в опасности, скърби и беди!
Кондак 3
Силата на Всевишния ни показва, че както от едно нечисто бунище освен тръни и бодили, може да произрасте и някой снежнобял крин, така и от греха, колкото и голям да е той, може да се породи велико покаяние, и тази истина ни засвидетелства чутовният Прокопий, българска похвала, заради когото пеем Богу: Алилуия!
Икос 3
Имайки в душата си пламенно желание да се върнеш отново при Христа, ти си възжелал да пострадаш за Него и както кошута жадува за водни потоци и тича устремена към тях, така и ти си побързал да отидеш в град Смирна, за да представиш тялото си в жертва жива, свята и благоугодна Богу. Затова ти зовем:
Радвай се, изпитал безмерната и неизследима Божия милост; радвай се, прославил Господа като благ, дълготърпелив, многомилостив и съжаляващ за човешките злини.
Радвай се, преклонил коленете на сърцето си пред Всевишния; радвай се, получил Неговата благост.
Радвай се, ти, който си ни показал, че Бог е Бог на каещите се; радвай се, разбил многото железни окови на греха.
Радвай се, ти, който като Манасия непрекъснато си зовял: „Прости ми, Господи, прости“; радвай се, викал към Него: „Не ме осъждай в преизподнята“.
Радвай се, преподобномъчениче Прокопие, наш бърз помощниче в опасности, скърби и беди!
Кондак 4
Удържал бурята на пагубното съмнение, че Бог няма такъв грях, който не се заличава от покаянието, смиреномъдрият Прокопий, чрез покаяние достигна първоначалното си безстрастие, а чрез пролятата си кръв за Христа се причисли към мъченическия лик, който пее на Пресветата Троица вовеки: Алилуия!
Икос 4
Чу Господ Бог плач и писък голям, и като сведе милостив взор към грешната земя, видя Своя раб Прокопий, потънал в море от сълзи да окайва тежкия си грях и да вика от дълбочината на сърцето си: „Погледни, Господи, моята неволя, понеже врагът се е възгордял“. А ние, като се радваме на благата, угодна и съвършена воля Божия, зовем:
Радвай се, ти, който търпеливо си очаквал спасение от Господа; радвай се, защото си имал Бога за начало и край на всяко свое дело.
Радвай се, слава на монашестващите; радвай се, придобил велики добродетели.
Радвай се, ти, който със своето покаяние си учудил ангелите; радвай се, защото покайните ти вопли достигнаха небесата.
Радвай се, благоуханен цвят на целомъдрието; радвай се покровителю на град Варна.
Радвай се, преподобномъчениче Прокопие, наш бърз помощниче в опасности, скърби и беди!
Кондак 5
Божията благодат не оставя този, който усърдно се бори срещу греха и се подвизава в добродетелта, и на такъв Сам Бог подава десница за помощ, макар той да е паднал, стига само, като божествения Прокопий, дори от дъното на земния си ад, да не е престанал да пее Богу: Алилуя!
Икос 5
Виждайки светия ти живот, врагът на човешкия род успя да те повали в пропастта на христоотречението, ала ти и от там успя да го поразиш, воювайки с него с оръжията на покаянието, молитва и пост. Затова ние всички ти пеем:
Радвай се, ти, който си имал скръб по Бога, произвеждаща покаяние за спасение; радвай се, защото като си се смирил, си бил въздигнат.
Радвай се, разпнал плътта си със страстите и похотите; радвай се, принесъл митарево покаяние.
Радвай се, защото бидейки мъртъв, си оживял; радвай се, защото бидейки загубен, си се намерил.
Радвай се, останал верен до смърт на Христа; радвай се, получил венеца на живота.
Радвай се, преподобномъчениче Прокопие, наш бърз помощниче в опасности, скърби и беди!
Кондак 6
Проповедниците на Божествената мъдрост – светите отци справедливо пишат, че както по време на битка врагът се цели не в падналите, а в живите войници, така и безплътният воюва с особена ярост срещу праведниците, и тази истина я виждаме в житието на добропобедния Прокопий, който макар и тежко ранен в сражение с дявола, успя да му нанесе смъртоносен удар за слава на Христа Бога, Комуто пеем: Алилуия!
Икос 6
Възсия светлата ти памет, преподобномъчениче, навсякъде и освети земята, въздуха и водата на поробеното ни отечество: земята чрез целование на твоите стъпки, въздуха чрез диханието ти, водата и морето – дори и от единия ти поглед. Така и освети и нас, поробените от греха, но почитащи твоя мъченически подвиг, които с любов ти зовем:
Радвай се, добър войне Иисус Христов; победителю на поднебесните духове на злобата.
Радвай се, облечен в бронята на евангелската правда; радвай се, угасил всички нажежени стрели на лукавия.
Радвай се, благословение на българското ни отечество; радвай се, освещение на Черно море.
Радвай се, наследниче на Обетованата райска земя; радвай се, горещ молитвениче за нас грешните.
Радвай се, преподобномъчениче Прокопие, наш бърз помощниче в опасности, скърби и беди!
Кондак 7
Желаейки да получи всесилната помощ на Небесната Царица преди да стъпи на своето мъченическо поприще, свети Прокопий изпя Нейния молебен канон и така защитен от Богородичния покров побърза да отиде при мъчителя, за да изповяда вярата си в Христа, пеейки: Алилуия!
Икос 7
Не можейки да понесе лъстивите слова на съдията, който му обещаваше висока служба, ако се отрече от Христа, блаженият смело изповяда: „Ако бихте ми дали и целия свят, то пак не бихте могли да промените моето твърдо намерение да умра за моя Господ!“ За тези слова те прославяме така:
Радвай се, ти който прекрасно си познавал силата на Богородичната молитва; радвай се, любимче на всички светии.
Радвай се, неизказана радост на мъчениците; радвай се, светло ликуване на преподобните.
Радвай се, молитвено прибежище на монасите; радвай се, застъпниче за християнските семейства.
Радвай се, кормчия за настигнатите от буреносни вълни; радвай се, молитвено пристанище на малодушните.
Радвай се, преподобномъчениче Прокопие, наш бърз помощниче в опасности, скърби и беди!
Кондак 8
Чуден е Бог в Своите светии, които чрез Неговата сила съкрушават немощната дързост на демоните. Така и преподобномъченик Прокопий повали иноплеменните мъчители, и никой от неверните не смееше да го посече, а това стори един свиреп отстъпник от християнската вяра, който нито знаеше, нито можеше да пее на Бога: Алилуия!
Икос 8
Неописуемото Слово станало Плът, Синът Божий и Синът Човешки Иисус Христос, удостои великославния Прокопий да стане съучастник в Неговия Кръст и страдания. И нас, преподобномъчениче, сподоби да прославим твоите страдания за Христа Господа, възпявайки те с тези слова:
Радвай се, доброчестен български Авеле, убит от човек, носил християнско българско име; радвай се, защото си скърбял за погибелта на неговата душа.
Радвай се, оставил заради Христа отечество, дом, другари и сродници; радвай се, укротил буйността на грубата човешка природа.
Радвай се, светлозарна зорнице на скорошното избавление от агарянско иго; радвай се, богонасадена пръчка на Христовия виноград.
Радвай се, изобличителю на агарянската измама; радвай се, твърда скала на вярата.
Радвай се, преподобномъчениче Прокопие, наш бърз помощниче в опасности, скърби и беди!
Кондак 9
Всички ангели на небето се удивиха на търпението и мъжеството, които прояви Христовият мъченик Прокопий, когато неверните измаилтяни го изтезаваха, за да се отрече от вярата си, ала за тях щеше да бъде по-лесно да смекчат камъка и да направят желязото меко като восък, отколкото да обърнат блажения в своята заблуда. Затова пеем за тебе на Бога: Алилуия!
Икос 9
Красноречивите витии не могат да изкажат величието нито на твоето покаяние, нито на твоите болезнени страдания, свети Прокопие; кой ще изброи пролетите сълзи и безбройните поклони, сторени от теб? Кой ще опише мъките, които си претърпял за Господа? Само при спомена за твоите болезнени страдания ние тръпнем и със сълзи на очи зовем:
Радвай се, ти, който в търпението си бил по-твърд от адамант; радвай се, защото в мъжеството си останал по-здрав от гранитен камък.
Радвай се, който си се отрекъл от себе си, взел си своя кръст и си последвал Христа; радвай се, изкачил се с чест на своята българска голгота.
Радвай се, най-достоен гражданин на Варна; радвай се, защото си се показал като истински християнски израилтянин, у когото няма лукавство.
Радвай се, крепко обикнал Господните заповеди; радвай се, защото твоят рог се възвиси в слава.
Радвай се, преподобномъчениче Прокопие, наш бърз помощниче в опасности, скърби и беди!
Кондак 10
Като искаше да спаси българския народ от прелестите на агарянската заблуда, Всеблагият Бог Си избираше достославни мъже и жени, които с цената на страданията и мъченическа смърт победиха духовната смърт, надвиснала над отечеството ни. Между тях се издига и доблестният Прокопий, украсен с велико смирение, с когото зовем към Бога: Алилуия!
Икос 10
Стена и подкрепа бъди за нас, преподобномъчениче, в тия усилни времена и не преставай да се молиш за нас, защото с любов и вяра ти зовем:
Радвай се, молитвено прибежище на архиереи и йереи; радвай се, твърда опора на монашестващите.
Радвай се, небесен покрове на християнските домове; радвай се, оръжие на христолюбивото войнство.
Радвай се, ти, който подаваш разум на младите; радвай се, жезъл и утеха на старите.
Радвай се, благодатна помощ на изкушаваните; радвай се, блажено упокоение на нашите покойници.
Радвай се, преподобномъчениче Прокопие, наш бърз помощниче в опасности, скърби и беди!
Кондак 11
Като принасяше непрестанно моление на Пресвета Троица, преподобномъчениче, ти се подготви за мъченически подвиг и достигайки съвършенство в кратко време, принесе младия си живот в жертва Богу, Комуто пеем: Алилуия!
Икос 11
Светозарно светило е твоят живот за нас, седящите в греховен мрак и сянка смъртна, ала по твоите молитви имаме надежда, че ще издигнем ум и сърце от тъмнината към Светлината и от прелестта на тленните блага към истината за съкровищата на вечния живот. За твоята блажена кончина, приеми от нас тази песен:
Радвай се, достигнал пълната възраст на Христовото съвършенство; радвай се, разпнал плътта си със страстите и похотите.
Радвай се, развеселил Христовата църква; радвай се, огорчил преизподния ад.
Радвай се, чаша на духовното утешение; радвай се, обител на Светия Дух
Радвай се, райско дърво, принесло плод стократен; радвай се, придобил нетленно богатство, небесна слава и вечен живот.
Радвай се, преподобномъчениче Прокопие, наш бърз помощниче в опасности, скърби и беди!
Кондак 12
С голяма благодат те удостои Господ Бог, угодниче Божий: болни да лекуваш, грешници да привеждаш към покаяние и да бъдеш всичко за всички, които с вяра те почитат и с благодарност пеят Богу: Алилуия!
Икос 12
Възпявайки твоя светъл мъченически подвиг, сияйни светилниче на Варна, ние с любов и благоговение стоим пред твоята света икона като пред теб самия и изливайки болката на сърцето си, се чувствуваме утешени и ободрени в твоето невидимо, но действително присъствие, което непрекъснато усещаме. Укрепени от тази благодат, прославяме те така:
Радвай се, лъч от незалязващото Слънце на правдата, Христос, нашия Бог; радвай се, удостоен с вечен живот от Началника на живота – Божия Син.
Радвай се, наша утеха в смъртния ни час; радвай се наш застъпниче на Страшния съд.
Радвай се, опазил залога на вярата Христова; радвай се, духовно просветление на ожесточилите сърцата си.
Радвай се, прогонителю на лукавите духове; радвай се, неизказана наслада на ангелите.
Радвай се, преподобномъчениче Прокопие, наш бърз помощниче в опасности, скърби и беди!
Кондак 13
О, преподобни свидетелю и храбри мъчениче Христов, Прокопие! Молим те: приеми това наше малко хваление и го възнеси пред Престола на Пресвета Троица, та изцелени, осветени и обожени и по твоите молитви, благодарно да зовем към Бога: Алилуия! Алилуия! Алилуия!
(Този кондак се чете 3 пъти, след това се чете 1-вия икос и 1-вия кондак)
МОЛИТВА
Свети славни всехвални преподобномъчениче Прокопие Варненски! Ти, по думите на светите отци, си пролял кръвта си, за да приемеш Духа Утешителя, Който очиства всеки грях и беззаконие, и така си увенчал покаянието си с придобиване на святост. Дарувай ни твоето покаяние, за да имаме надежда и ние за спасение. Обнови плътския ни ум, за да мислим и да търсим първо Царството Небесно, а всичко останало Всеподателят Бог ще ни придаде.
Запази църквата ни от ереси и разколи, дарувай на народа ни духовно здраве и благоденствие, опази Православната ни вяра, та заедно с теб, с всички ангелски ликове и всички светии да прославим любовта и милостта на нашия Спасител, на Неговия безначален Отец и на Пресветия, благ и животворящ Дух во веки веков. Амин.
Тропар, глас 1
Украсен с благочестие, монашеско житие пожела и мъченически изповяда Христа, истинския Бог. Затова, св. Прокопие Варненски, моли се на Праведния Съдия да ни подкрепя, за да не униваме в беди, а като се утвърждаваме в православната вяра, да дарува прощение на греховете ни и спасение на душите ни.
Друг тропар, глас 4
Чрез покаяние и сълзи, от дъното на ада до висотата на Божия престол си се възкачил, преподобномъчениче Прокопие, а чрез мъченичеството си достигнал съвършенството на светиите. Заедно с тях се моли за спасението на душите ни.
Кондак, глас 4
Дойдете да възхвалим чутовния Прокопий, нов Петър, просиял на българска земя, угасил с покайните си сълзи нажежените стрели на лукавия и приел мъченически венец. Заради неговите молитви, Христе Боже, спаси душите ни.
Източник: http://www.pravoslavieto.com/; източник на Акатиста: Отец Владимир Дойчев
