Житие на св. Наум Плисковско-Преславски и Охридски (от Стишен Пролог от XV в.)

На 20 юни и на 23 декември се празнува паметта на нашия преподобен отец Наум Плисковско-Преславски и Охридски .

И ето, братя, да не остане без помен братът1 на този блажен Климент, и другар, и състрадалец [негов], с когото претърпя много беди и страдания от еретиците – презвитер Наум.

Когато ръкоположиха епископ Климент, същият благоверен цар Симеон пусна Наум, другаря му, за учителство на негово място2. И той живееше, вършейки същите подвизи, за да бъде угоден на Бога: беше девствен от детинство, та до смъртта. Съгради манастир на оттока на Бялото езеро3 и църква на светите Архангели4. И прекара в учителство седем години, оттегли се от учителството и, като отиде в манастира, преживя десет години. И преди кончината си прие монашески образ5. Така почина в Господа с мир на 23-ия ден на месец декември. А нека е известно и това: Наум презвитер почина шест години преди епископ Климент6.

И ето, нека е известно за всичко на почитащия [ги], както и по-преди написахме: че еретиците7 едни мъчиха много, а други – презвитери и дякони – продадоха на евреите срещу заплащане. Евреите ги взеха, та ги отведоха във Венеция. И когато ги продаваха, по Божи промисъл, дойде тогава от Константиновия град във Венеция царски служител по царска работа. И, узнал за тях, царският служител откупи едни, а други взе така, отведе ги в Константиновия град и съобщи за тях на цар Василий8. И пак ги поставиха в техните чинове и санове – презвитери и дякони, каквито бяха и преди, и им дадоха издръжка. И никой не умря в робство, но едни, покровителствани от царете, починаха в Константиновия град, а другите, дошли в българската земя, починаха в голяма почит.

А Моравската земя, както бе предрекъл светият архиепископ Методий, скоро получи възмездие от Бога поради беззаконието на техните дела и на ереста и заради прогонването на правоверните отци, и за страданията, що претърпяха от еретиците, на които те [моравците] вярваха.

И не след много години дойдоха угрите, пеонски народ9, и завладяха земята им, и я опустошиха. А които угрите не плениха, те пък избягаха при българите10. И остана тяхната земя пустееща, подвластна на угрите.

Св. Наум с житийни сцени - икона от музея в Криптата

А аз, окаяният, братя, заради голямата печал и паметта на блажените нащи отци, като исках да намеря житието им изцяло написано и не намерих [хора], които бяха познавали цялото им житие, че и подробно и до смъртта [им]. Аз пък зная малко, колкото ми разказаха самите блажени отци. И се мъчех да пиша, и не смеех, желаейки да открия повече написано. И така, ако някой намери написано от други, да не укорява нас, убогите и простите, като знае, прочее, че отците са направили много повече от това, и много знамения са правили, но ето – толкова ни разказаха, а останалите неща скриха поради своето смирение.

Ето – сам се насилих, а повече ме подтикна владиката, който също така беше ученик на този блажен Климент, Марко, който беше епископ в Деволската епископия, четвъртият епископ бе [той] сред славянския народ на Девол11. Двамата се надявахме да получим от тези блажени отци молитви и милост, и благодат, и опрощение на греховете от нашия милостив Бог, който рече: „Приемащият пророка в името пророческо ще получи пророческа награда и приемащият праведника в името праведническо ще получи праведническа награда“ (Мат. 10:41). И още рече божественият апостол Павел: „Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали Словото божие, и като имате пред очите си свършека на техния живот, подражавайте [им] чрез вяра“ (Евр. 13:71). Затова и ние, братя, да подражаваме на добрия живот на тези блажени, които запазиха девството и цялата си чистота, изстрадаха много беди и напасти в името на Иисус Христос, нашия Господ. Слава нему, на Отца и на Светия Дух. Сега, винаги и във вечните векове. Амин!

Това най-старо Житие на св. Наум по тип се приближава към проложните и вероятно е създадено с богослужебно предназначение около 940 г., но не по-късно от 969 г. Написано е от неизвестен автор, ученик на св. Климент и св. Наум, по поръка на Деволския епископ Марко. От текста може да се заключи, че същият автор е създал и някакво житие за св. Климент. Българският книжовник не е владял все още агиографския модел и включва в текста си разказ за събитията, свързани с разгрома на славянската писменост в Панония. Неизвестният житиеписец дава сведения за ония следовници на Първоучителите, които са били продадени във Венеция.

Житието остава изолирано в българската литература вероятно поради формата си и поради факта, че не е попаднало в сборници от типа на Пролога. Не е без значение и денят за честване на св. Наум – 23 декември, непосредствено преди Рождество Христово, когато празненството на Рождество „изтиква“ на заден план останалите памети. Освен това паметта на св. Наум се запазва повече като регионална памет в Охридско и околните области, тъй като след превземането на Преслав култовата традиция там е прекъсната и не се възстановява. Единственият препис е от Стишен Пролог от XV в., открит от Й. Иванов в Зографския манастир в 1906 г. Ръкописът е писан в с. Пископие, Дебърско, с полуустав с безюсов правопис (за ръкописа вж. и: Каталог на славянските ръкописи в библиотеката на Зографския манастир в Света гора. С., 1994, № 47, с. 49).

Тук използваният превод e на Климентина Иванова (Стара българска литература, 4, 80-81, 525-527) и е взет от promacedonia.com


1 „Брат“ трябва да се схваща в духовен смисъл. Няма убедителни данни, че между св. Климент и св. Наум е имало кръвно родство.

2 От 893 г. нататък.

Охридското езеро.

Посвещаването на църквата на светите Архангели, единият от които – Михаил е небесен прокровител на княз Борис-Михаил, подсказва, че тя е градена в чест и вероятно с непосредствената материална помощ на княз Борис.

Преди това св. Наум е презвитер, т.е. свещеник и едва преди смъртта си приема монашеска схима.

В 910 г, понеже св. Климент умира в 916 г.

Имат се предвид немските духовници и представителите на немската власт, които са привърженици на триезичната догма и на промяната в Символа на вярата (добавяне на „филиокве“ – „и от Сина“).

Василий Македонец умира на 29 август 886 г., значи по това време учениците са били откупени и вече са били във византийската столица.

„Пеонски“ вероятно е трансформация от „панонски“.

10 Това сведение се тълкува различно. Както е известно, българската държава се простира отвъд Дунава в Карпатския басейн. Житието подсказва, че не само българите, но и част от моравците са изтласкани от унгарските нашественици в 895-896 г. към българските земи отсам Дунава.

11 Този израз трябва да се тълкува в смисъл, че епископ Марко е четвъртият след Климент Охридски (или след Методий?) славянски епископ.

Източник: http://martin.mitov.org/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Related Post

Житие на св. Иларион, епископ Мъгленски от св. Евтимий, патриарх ТърновскиЖитие на св. Иларион, епископ Мъгленски от св. Евтимий, патриарх Търновски

На 21 октомври св. Църква празнува паметта на св. Иларион Мъгленски – един от небесните закрилници на престолния Царевград Търнов и Българското царство, и на всички, които с вяра търсят

Изложба, посветена на Иван Вазов под надслов „Българийо, аз всичко тебе дадох…“ бе открита в ДряновоИзложба, посветена на Иван Вазов под надслов „Българийо, аз всичко тебе дадох…“ бе открита в Дряново

Източник: museumdryanovo.com   На 8 септември 2022 г., четвъртък, от 17.30 ч., в Икономовата къща в Дряново, бе открита изложбата на Националния литературен музей „Българийо, аз всичко тебе дадох…“, посветена

Учебници „Религия – Християнство-Православие“ – информация и свободен достъпУчебници „Религия – Християнство-Православие“ – информация и свободен достъп

През 2020 година православното религиозно и катехизическо образование в България постигна исторически напредък. Светият Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия изработи, а Министерството на образованието и науката утвърди