Житие на св. мъченик Райко Шуменски († 1802)

На 14 май Българската православна Църква празнува паметта на св. мъченик Райко Шуменски.

Житие на св. мъченик Райко Шуменски, написано от „най-нищожния сред иеромонасите Никифор от остров Хиос“, както сам отбелязва авторът. Превел от гръцки епископ Партений.

Този нов Христов поборник и добропобеден мъченик беше от един голям град на България, който се нарича Шумен. Рода му и имената на родителите му не можахме да научим. А самият той се наричаше Райко и беше златар по занаят. Живееше и работеше занаята си в центъра на Шумен и беше на около 18-годишна възраст, много красив на лице, още по-красив по душа, а по вяра и любов към Христа: най-горещ и най-твърд. И както доказаха по-късно събитията, и той като апостол Петър казваше на Христа в мисълта си и сърцето си: „Ако потрябва с Тебе и да умра, няма да се отрека от Тебе.“ (Мат. 26:35) Но той се показа прекрасен и чуден подражател и на патриарх Йосиф Прекрасни (Бит. 39:7-12) в целомъдрието, заради което встъпи в мъченически подвиг за вярата, и храбро се бори, и чудно се подвиза против видимите и невидими сили, и накрая умря за Христа като тържествуващ победител. А как се бори за целомъдрието и как претърпя мъченическа смърт, това ще разкаже нашето слово, както ни го предаде един човек, иеромонах, който се случил там.

Той работеше – както се каза – своя златарски занаят в центъра на град Шумен. А срещу неговата работилница имаше една турска къща, чийто домовладика имаше неомъжена дъщеря. Тя като гледаше неизречената хубост и красота на хубавия Райко се разпалваше от сатанинска любов и цялата гореше от обич към него, но не можейки иначе да постигне целта си и да изпълни лошото си желание, тя измисли и се изхитри да употреби следния начин…

Един ден слезе и пристъпи малко от портата, и извика Райко да дойде при нея. Той, не разбирайки умисъла, отишъл и застанал извън от портата. Тя му казала да се приближи, за да ѝ вземе мярка от пръста, та да ѝ направи златен пръстен печат. Хубавият момък се приближил и колкото той стоял със страх и стеснение, толкова тази развратница, новата египтянка (Бит. 39:7), с безсрамие и сатанинска наглост го задърпала с всичката си сила, за да го вмъкне в дома. Така постъпила тази похотливка и развратница, а новият Иосиф (Бит. 39:12) издърпал с по-голяма сила ръката си от нейните ръце, и тя, отблъсната, паднала по гръб. И веднага, както в древност оная египтянка, превърнала любовта в омраза, започнала да крещи колкото може и наклеветила пред присъстващите Райко, който бил достоен за безбройни похвали, че уж дръзнал да изнасили нейната моминска чест.

Голяма клевета! Агаряните, кръвожадни, го грабнали и го завели пред съдията. Съдията под влияние на бащата на момичето взел две решения: или да се потурчи и да я вземе за жена, или ако не желае това, да бъде бит, докато умре. И попита блажения Райко кое предпочита. Приснопаметният отговорил, че предпочита смъртта, отколкото да се отрече от Христа. Съдията го уговаряше, уговаряха го и присъстващите, а повече от другите го уговаряше бащата на момичето, като казваше, че му прощава дързостта, само да се потурчи и ще го направи свой зет и ще го има като свой син – наследник на всичкия му имот. Но не можаха да променят мисълта му – той само това казвал:

 -Християнин съм, християнин ще умра!

О, твоята твърда съпротива, всеблажений Райко! О, твоето мъжествено убеждение! О, твоята най-гореща и пламенна любов към Христа! Ти за малко време показа, че дивно си се обогатил с четирите основни добродетели: благоразумие, целомъдрие, храброст и справедливост: благоразумие показа, пазейки като глава чистотата пред Бога и благочестието; целомърдрие показа, като не се съгласи да робуваш на страстите на новата египтянка; храброст показа, като не се уплаши от убвиващите тялото, но душата неможещи да убият (Мат. 10:28), справедливост показа, умирайки за Христа, защото и Той умря за твоето спасение! Но виждаме обединени и ясно разпознаваме и трите богословски добродетели: надеждата, че заради обещанието и наслаждението на бъдещите блага си пренебрегнал като смет временните, които нечестивите ти предлагаха и обещаха; вярата, защото до последното си издихание добре я опази; любовта към Бога, защото всеусърдно умря за Него от жестока и мъчителна смърт.

Както казахме по-горе, решението на мъчителя беше да умре под ударите на побоя. Биеха го безмилостно, докато паднаха ноктите на нозете му. Но смятайки, че съвсем не са успели да променят мисълта му, за да приеме тяхната вяра, не го оставиха, а го вързаха за мишците с въже и го окачиха нависоко и така окачен, прекара остатъка от оня ден до вечерта. Тогава го откачиха и пак отправяха много ласкателства, но и го заплашваха с много различни изтезания. Но напразно се трудеха суетните безумци. Понеже, след като той се противи до кръв, борейки се против греха (Евр. 12:4), и след като любовта към благочестието отрано беше завладяла душата му, всеки вид мъки му изглеждаше смешен. Прочее, понеже настъпи вечер и нямаха вече време да му направят нищо друго, хвърлиха го в затвора, като му дадоха срок от два дни да размисли какво ще прави. Какво са му сторили тия два дни в затвора, остана неизвестно и не се чу навън.

След два дни го изведоха от затвора, провериха го по разни начини и понеже мисълта му си оставаше твърда и непоколебима, пак го окачиха за мишците до вечерта на оня ден. И пак го свалиха от куката, и го хвърлиха в затвора. На следния ден пак го изведаха и пак му отправиха много ласкателства и обещания, а след това страшни закани и заплахи. Но блаженият нито ласкателствата и обещанията им прие, нито пък от заканите им се уплаши, а през цялото време имаше една защита в устата си:

 -Християнин съм! Няма да се потурча!

Трети път го окачиха за мишците, после поставиха под него мангал и като обръщаха мангала насам – нататък, разпаленият огън топеше и изтощаваше тялото му. И през цялото време на това сурово изтезание, ту с ласки, ту със заплахи да му причинят по-тежки мъчения, го принуждаваха да каже, че ще се потурчи. Но храбрецът понасяше изтезанието и не казваше нищо друго, освен:

 -Християнин съм!

После доведоха един лекар, който му каза да не се бои от нанесените рани, защото могат да бъдат излекувани. Също и другите присъстващи му казаха, че лекарят ще го излекува:

 -Кажи, че ще се потурчиш, за да бъдеш свободен, и ще те направим велик ага!

Но мъченикът само това отвръщаше:

 -Вярвам в Христа. Християнин съм. Няма да се потурча!

Но колкото светецът оставаше твърд във вярата, толкова посрамените мъчители се ожесточаваха. Впрочем, измислиха друго, по-сурово изтезание. Разрязаха му кожата на корема и изрязаха оттам един ремък. О, жестокост! О, безчовечие! – изрязаха му един ремък от пъпа чак до гърлото и друг един ремък отзад пак до гърлото. И понеже като че ли не им беше достатъчно това мъчение, осолиха одраните места обилно със сол, а след това го гориха със запалени свещи безмилостно и несъстрадателно. Кой няма да се потресе пред тяхната жестокост и зверосърдечие?! Кой няма да се удиви на действително дивната и свръхестествена издържливост на мъченика?! Кой няма да се изуми пред Божията сила, която се проявяваше в немощта на тялото на този деликатен и нежен юноша?! (2 Кор. 12:9) Добропобедният Христов мъченик понесе и това ужасно изпитание. Какво още лиспваше? Нозете закрепнаха добре от прекомерните и нечовешки побоища, за да тичат безпрепятствено по небесния път. Ръцете му се осветиха от висенето, за да ги простре с дръзновение преподобни (1 Тим 2:8) и чисти пред престола на Божието величие. Тялото му разбиха и изпекоха за тясната врата и скръбния път към небето (Мат. 7: 14). Пробиха му утробата, за да се яви Божият страх, който мъченикът беше възприел и притежаваше. Гърдите му отвориха, за да се появи пламъкът на божествената любов, която пламтеше в сърцето му. Със сол го осолиха и с огнен пламък изпекоха, за да стане храна, достойна за небесната трапеза!

Какво друго липсваше още, за да бъде увенчан като блестящ отличник и победоносен поборник? Но понеже нямаше какво друго да му сторят враговете на Кръста и понеже Подвигоположникът Христос не беше съгласен той повече да страда, затова в оня час мюфтията издаде нареждане да престанат изтезанията и да го обезглавят. И така, беше обезглавен и се съедини с духовната безсмъртна Глава Иисус Христос, за да съжителства и съцарува с Него. Бори се и завърши този временен живот и започна вечния и безкрайния на 14 май 1802 г. след Христа. А какво стана с неговото многострадално тяло, не знаем. Знае Бог, Който е дивен в Своите светии, и Който го прослави с чудеса, каквито последваха.

Написахме само толкова, колкото очевидецът и слушателят иеромонах ни разказа, за слава на Отца и Сина, и Светия Дух, и за честта на светия многострадален и добропобеден мъченик Райко, поради чиито свети молитви да се избавим от вечното осъждане и да се сподобим с Небесното Царство! Амин.

Жития на Българските светии, Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“, Света Гора, Атон, 2007 г.

Източник: https://www.mitropolia-varna.org/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Related Post

В памет на светия благоверен цар Петър БългарскиВ памет на светия благоверен цар Петър Български

На 30 януари, когато Св. Църква тържествено отбелязва паметтта на Св. Трима Светители (Събор на св. Василий Велики, св. Григорий Богослов и св. Йоан Златоуст (ТУК), Българската православна Църква празнува

„Ако имаш вяра, никога няма да свърши потребното!“ – св. Ромил Видински„Ако имаш вяра, никога няма да свърши потребното!“ – св. Ромил Видински

„Ако имаш вяра, никога няма да свърши потребното!“ – св. Ромил Видински На всеки 16 януари св. Църква празнува паметта на св. Ромил Видински († ок. 1385), един от светиите,

Великият пост и Страстната седмица – исторически сведенияВеликият пост и Страстната седмица – исторически сведения

Венцислав Каравълчев Най-строгият и най-продължителен пост в Църквата е Великият пост. Трябва да отбележим, че днес очевидното противоречие, което съществува между дължината на поста – седем седмици (48 дни) и