Житие на св. мъченик Константин Софийски († ок. 1737 г.)

На 21 май, редом с празника на св. равноапостолни цар Константин и царица Елена, се отбелязва паметта и на светеца, българин по род, св. Константин Софийски:

Д-р Константин Рангочев

Настоящият текст представя житието на един почти неизвестен български светец – св. мъченик Константин Софийски.

Житието на св. Константин Софийски бе открито в една ръкописна история на т. нар. „Бельова църква“ – храм „Рождество Пресвети Богородици“ и написана в периода от 1912 до 1915 година от Стоян Пешев –  църковен певец в същия храм. Освен история на храма тази ръкописна история представлява хроника на църковния и обществено-политическия живот на град Самоков от началото на ХIХ век до първото десетилетие на ХХ век. В нея са описани митрополитите на Самоковска епархия, различни случки от градския живот, динамиката на самоковското градско общество през втората половина на ХIХ век и т. н.

„Бельовата църква“ представлява комплекс, разположен на около 1 километър южно от днешния град Самоков. В комплекса има православен храм „Рождество на Пресвета Богородица“, аязмо, некропол, чешма, жилищна сграда – днес православен детски център. По фолклорни сведения носи името на Бельо, който бил болярин и я изградил в средата на ХIV век преди покоряването на България от османците. Археологическите проучвания показват, че храмът е престрояван неколкократно върху късноантичен храм от IV век. Погребенията в некропола датират от ХI век до първото десетилетие на ХХ век.

Първото документално сведение за съществуването на св. мъченик Константин Софийски е на Ас. Василиев:

В църквата на манастира „Св. Спас“ при с. Долни Лозен, Софийско, сред множеството български светци е представен и св. Константин Софийски. Автор на стенописите е Никола Ив. Образописов, рисувал заедно с Хр. З. Зографски и Д. Христов тук през 1869 година.

Фактите, свързани с живота на Константин Софийски, не са проучени подробно. Не е известно кога и как той е бил канонизиран. Загинал е вероятно през 1737 г. като християнски мъченик наред с тридесетте сподвижници на самоковския архиерей Симеон.

Светецът е представен в доколенна фигура, с туника и мантия – в обичайните за Н. Ив. Образописов цветове – розовоохрова туника и синя мантия. Изображение на млад човек с овално безбрадо лице и с кафяви коси. Главата се очертава върху охров ореол със светъл контур. Образът е подведен под общия тип млади светци в стила на Образописов.

Житието на св. Константин Софийски е поставено в ръкописната история на „Бельовата църква“ непосредствено преди описанието на стенната живопис на храма, което е изключително подробно. Самият автор изтъква, че научава за светеца от неговото изображение в западния прозорец над вратата на „Бельовата църква“. Житието се предава с осъвременяване на правописа.

Житието на светеца е изведено в отделна глава на книгата и е озаглавено: „Прибавление. Кратки черти от житието на св. мъченик Константин Софийски„.

През 1913 год. когато снемах бележките си за описване стенната живопис на Бельовата църква, съгледах в западния прозорец над вратата измежду светците (изписан) св. мъченик Константин Софийски.

До това време аз знаех само трима свети мъченици софийски, именно: св. Георгисв. Терапонт и св. Николай. Като проверих имената на българските светци в статията, напечатана в „Българския църковен преглед“ от Йоаким Бакалов, заимствана от историята на о. Паисий, аз не намерих светец с име Константин между софийските светци. Затова се отнесох до иконописеца г-н Никола Ив. Образописов, който е изографисвал тоя светия, да ми каже откъде знае, че има софийски светец по име Константин. Но през тази година не можах да узная нищо по тая работа, защото г-н Никола отсъстваше от града.

През 1914 год. като се срещнахме, аз го запитах: „В кой ден и през кой месец е паметта на св. мъченик Константин Софийски, който е изписан в западния прозорец вътре над вратата на Бельовата църква и откъде му знае житието?“ – Той ми отговори, че притежава житието му, което в кратки черти било със следното съдържание:

„Блаженият Константин бил момче на 15-16 годишна възраст, родом някъде от Трънско или Пиротско окръжие. Той бил слуга в София, при едни търговци по народност „цинцаре“. Те имали ситна стока – овци и кози, затова имали няколко души слуги – овчари.

Веднъж господарите му, като отишли на църква, оставили Константин у дома, като му заръчали да им пази къщата и богатството (парите). В това време едни от овчарите дошли да си вземат хляб и др. работи, а Константин в това време още спял. Овчарите, възползвайки се от отсъствието на господарите им, намислили да ограбят парите им и да избягат. Затова те притиснали Константин, покрили го с чорт да не види какво правят.

През това време злодейците, тършувайки, намерили парите, задигнали ги и избягали. Константин като се почувствал сам, станал и извършил утринната си молитва, а господарите му си дошли от църква. Като съгледали, че са откраднати парите им, набедили блажения Константин, яростно се спуснали върху него, да каже къде са им парите, кой ги е откраднал и, ако той ги е взел, къде ги е скрил. Той кротко им отговорил, че това злодеяние не е негова работа; казал им, че докато той още спял, дошли хора, които го налегнали и покрили с черга и след малко го оставили и изчезнали, без да ги види кои са и какви са. Господарите му след различни изтезания и разпитвания, накрая и побой, като не могли нищо да узнаят за злосторниците накъде са избягали, се оплакали на един техен съсед турчин и му казали за случката с техния слуга – Константин, за откраднатите им пари и пр. Турчинът им казал да го предадат нему, че уж той ще сполучи с разни убеждения, ако трябва и с мъка да узнае къде е скрил Константин съкровището им. След няколко питания, разпитвания, запитвания и побой, Константин все още не казвал кой е откраднал парите.

Турчинът, като видял и се убедил, че Константин не знае къде са парите, употребил друго средство, за да узнае къде са парите. Турчинът му предложил, ако се потурчи, да не му причинява никакво зло, и че ще го пусне да си ходи свободен, обаче твърдият в християнската вяра Константин отказал на турчина да остави праотеческата си вяра и да приеме мюсюлманството. Тогава турчинът го подложил на разни и големи мъки. За този му отказ, сега набеденият Константин не страдал и не търпял вече мъките заради набеждаването му за парите, а защото не искал да си промени вярата. Турчинът като видял упорството му, махнал с ятагана си и му отсякъл главата. След това го извлякъл като мърша и захвърлил на полето, там орлите и кучетата да го изядат.

Обаче Всепремъдрият Божи Промисъл, който: „Хранит вся кости (угодников своих) и ни едина от них не сокрушится“ (вж. Пс. 33:21) не допуснал да станат блажените останки на своя угодник „Брашно птицам небесним и зверем земним“ (вж. Пс. 78:2) Намерили се граждани, които зорко гледали и внимателно следили развитието и края на това трагично събитие. Осмелили се с риск на живота си, и през нощта прибрали блажените останки на Христовия страдалец и благоговейно го погребали.

След изминаване на няколко десетки години, се разчуло не само по Софийската околност, но и от към Пиротско и Трънско за мъченическата смърт на блажения страдалец, и заприиждали бездетни, хора с различни болести на гроба на светеца и получавали изцеление.

Ето, това е, г-не Стояне, житието на светия мъченик Константин Софийски, което ви разказах накратко. Аз притежавам цялото житие на тоя светец, то е пространно; но не мога сега да го търся, едно, че е затрупано някъде по книгите ми (архивата), и друго, че имам друга работа, па и очите ми вече недовиждат.“ (Изслушано на 28 април 1914 год.)

Понеже г-н Никола не ни каза през кой месец и ден е паметта на този светец, затова ние го преместихме на 21 май в календара, заедно с паметта на св. равноапостоли Константин и Елена.

Никола Ив. Образописов се помина на 17 януари 1915 год, а на 18 го погребаха.“

Д-р Константин Рангочев, Църковен вестник, бр. 13, 2002 г.

Източник: http://www.pravoslavieto.com/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Related Post

Светила на Православието през XIX – XX в.: Св. Ксения Петербургска (между 1719 и 1730 – 1803), Животоописание и АкатистСветила на Православието през XIX – XX в.: Св. Ксения Петербургска (между 1719 и 1730 – 1803), Животоописание и Акатист

На 24 януари се празнува паметта на св. Ксения Петербургска, юродива ради Христа (между 1719 и 1730 – 1803). Св. Ксения се превръща в последовател на подвижническата практика на юродивите

Хор „Агия“ от школата по източно пеене при столичния храм „Рождество Христово“ бе отличен на международен фестивалХор „Агия“ от школата по източно пеене при столичния храм „Рождество Христово“ бе отличен на международен фестивал

Източник, видео и снимков материал: https://dveri.bg/ Хор „Агия“, сформиран към школата по източно пеене при столичния храм „Рождество Христово“ и ръководен от Никола Антонов, взе участие в международен музикален фестивал

Доказателства от Ловчанска Св. Митрополия, изобличаващи лъжевнушение на Дилян Николчев и архим. Никанор в канала „Дневен ред“ на Г. Шикерова и М. БенатоваДоказателства от Ловчанска Св. Митрополия, изобличаващи лъжевнушение на Дилян Николчев и архим. Никанор в канала „Дневен ред“ на Г. Шикерова и М. Бенатова

Автор: адвокат Стефка Спиридонова, източник: Официален сайт на Ловчанска Св. Митрополия. Всички цитирани документи могат да бъдат открити сканирани в посочения източник на страницата на Ловчанска Св. Митрополия. … НЕ ЛЪЖЕСВИДЕТЕЛСТВАЙ – ПРОДЪЛЖЕНИЕ С ДОКАЗАТЕЛСТВА В