Житие на св. мъченик Константин Софийски († ок. 1737 г.)

На 21 май, редом с празника на св. равноапостолни цар Константин и царица Елена, се отбелязва паметта и на светеца, българин по род, св. Константин Софийски:

Д-р Константин Рангочев

Настоящият текст представя житието на един почти неизвестен български светец – св. мъченик Константин Софийски.

Житието на св. Константин Софийски бе открито в една ръкописна история на т. нар. „Бельова църква“ – храм „Рождество Пресвети Богородици“ и написана в периода от 1912 до 1915 година от Стоян Пешев –  църковен певец в същия храм. Освен история на храма тази ръкописна история представлява хроника на църковния и обществено-политическия живот на град Самоков от началото на ХIХ век до първото десетилетие на ХХ век. В нея са описани митрополитите на Самоковска епархия, различни случки от градския живот, динамиката на самоковското градско общество през втората половина на ХIХ век и т. н.

„Бельовата църква“ представлява комплекс, разположен на около 1 километър южно от днешния град Самоков. В комплекса има православен храм „Рождество на Пресвета Богородица“, аязмо, некропол, чешма, жилищна сграда – днес православен детски център. По фолклорни сведения носи името на Бельо, който бил болярин и я изградил в средата на ХIV век преди покоряването на България от османците. Археологическите проучвания показват, че храмът е престрояван неколкократно върху късноантичен храм от IV век. Погребенията в некропола датират от ХI век до първото десетилетие на ХХ век.

Първото документално сведение за съществуването на св. мъченик Константин Софийски е на Ас. Василиев:

В църквата на манастира „Св. Спас“ при с. Долни Лозен, Софийско, сред множеството български светци е представен и св. Константин Софийски. Автор на стенописите е Никола Ив. Образописов, рисувал заедно с Хр. З. Зографски и Д. Христов тук през 1869 година.

Фактите, свързани с живота на Константин Софийски, не са проучени подробно. Не е известно кога и как той е бил канонизиран. Загинал е вероятно през 1737 г. като християнски мъченик наред с тридесетте сподвижници на самоковския архиерей Симеон.

Светецът е представен в доколенна фигура, с туника и мантия – в обичайните за Н. Ив. Образописов цветове – розовоохрова туника и синя мантия. Изображение на млад човек с овално безбрадо лице и с кафяви коси. Главата се очертава върху охров ореол със светъл контур. Образът е подведен под общия тип млади светци в стила на Образописов.

Житието на св. Константин Софийски е поставено в ръкописната история на „Бельовата църква“ непосредствено преди описанието на стенната живопис на храма, което е изключително подробно. Самият автор изтъква, че научава за светеца от неговото изображение в западния прозорец над вратата на „Бельовата църква“. Житието се предава с осъвременяване на правописа.

Житието на светеца е изведено в отделна глава на книгата и е озаглавено: „Прибавление. Кратки черти от житието на св. мъченик Константин Софийски„.

През 1913 год. когато снемах бележките си за описване стенната живопис на Бельовата църква, съгледах в западния прозорец над вратата измежду светците (изписан) св. мъченик Константин Софийски.

До това време аз знаех само трима свети мъченици софийски, именно: св. Георгисв. Терапонт и св. Николай. Като проверих имената на българските светци в статията, напечатана в „Българския църковен преглед“ от Йоаким Бакалов, заимствана от историята на о. Паисий, аз не намерих светец с име Константин между софийските светци. Затова се отнесох до иконописеца г-н Никола Ив. Образописов, който е изографисвал тоя светия, да ми каже откъде знае, че има софийски светец по име Константин. Но през тази година не можах да узная нищо по тая работа, защото г-н Никола отсъстваше от града.

През 1914 год. като се срещнахме, аз го запитах: „В кой ден и през кой месец е паметта на св. мъченик Константин Софийски, който е изписан в западния прозорец вътре над вратата на Бельовата църква и откъде му знае житието?“ – Той ми отговори, че притежава житието му, което в кратки черти било със следното съдържание:

„Блаженият Константин бил момче на 15-16 годишна възраст, родом някъде от Трънско или Пиротско окръжие. Той бил слуга в София, при едни търговци по народност „цинцаре“. Те имали ситна стока – овци и кози, затова имали няколко души слуги – овчари.

Веднъж господарите му, като отишли на църква, оставили Константин у дома, като му заръчали да им пази къщата и богатството (парите). В това време едни от овчарите дошли да си вземат хляб и др. работи, а Константин в това време още спял. Овчарите, възползвайки се от отсъствието на господарите им, намислили да ограбят парите им и да избягат. Затова те притиснали Константин, покрили го с чорт да не види какво правят.

През това време злодейците, тършувайки, намерили парите, задигнали ги и избягали. Константин като се почувствал сам, станал и извършил утринната си молитва, а господарите му си дошли от църква. Като съгледали, че са откраднати парите им, набедили блажения Константин, яростно се спуснали върху него, да каже къде са им парите, кой ги е откраднал и, ако той ги е взел, къде ги е скрил. Той кротко им отговорил, че това злодеяние не е негова работа; казал им, че докато той още спял, дошли хора, които го налегнали и покрили с черга и след малко го оставили и изчезнали, без да ги види кои са и какви са. Господарите му след различни изтезания и разпитвания, накрая и побой, като не могли нищо да узнаят за злосторниците накъде са избягали, се оплакали на един техен съсед турчин и му казали за случката с техния слуга – Константин, за откраднатите им пари и пр. Турчинът им казал да го предадат нему, че уж той ще сполучи с разни убеждения, ако трябва и с мъка да узнае къде е скрил Константин съкровището им. След няколко питания, разпитвания, запитвания и побой, Константин все още не казвал кой е откраднал парите.

Турчинът, като видял и се убедил, че Константин не знае къде са парите, употребил друго средство, за да узнае къде са парите. Турчинът му предложил, ако се потурчи, да не му причинява никакво зло, и че ще го пусне да си ходи свободен, обаче твърдият в християнската вяра Константин отказал на турчина да остави праотеческата си вяра и да приеме мюсюлманството. Тогава турчинът го подложил на разни и големи мъки. За този му отказ, сега набеденият Константин не страдал и не търпял вече мъките заради набеждаването му за парите, а защото не искал да си промени вярата. Турчинът като видял упорството му, махнал с ятагана си и му отсякъл главата. След това го извлякъл като мърша и захвърлил на полето, там орлите и кучетата да го изядат.

Обаче Всепремъдрият Божи Промисъл, който: „Хранит вся кости (угодников своих) и ни едина от них не сокрушится“ (вж. Пс. 33:21) не допуснал да станат блажените останки на своя угодник „Брашно птицам небесним и зверем земним“ (вж. Пс. 78:2) Намерили се граждани, които зорко гледали и внимателно следили развитието и края на това трагично събитие. Осмелили се с риск на живота си, и през нощта прибрали блажените останки на Христовия страдалец и благоговейно го погребали.

След изминаване на няколко десетки години, се разчуло не само по Софийската околност, но и от към Пиротско и Трънско за мъченическата смърт на блажения страдалец, и заприиждали бездетни, хора с различни болести на гроба на светеца и получавали изцеление.

Ето, това е, г-не Стояне, житието на светия мъченик Константин Софийски, което ви разказах накратко. Аз притежавам цялото житие на тоя светец, то е пространно; но не мога сега да го търся, едно, че е затрупано някъде по книгите ми (архивата), и друго, че имам друга работа, па и очите ми вече недовиждат.“ (Изслушано на 28 април 1914 год.)

Понеже г-н Никола не ни каза през кой месец и ден е паметта на този светец, затова ние го преместихме на 21 май в календара, заедно с паметта на св. равноапостоли Константин и Елена.

Никола Ив. Образописов се помина на 17 януари 1915 год, а на 18 го погребаха.“

Д-р Константин Рангочев, Църковен вестник, бр. 13, 2002 г.

Източник: http://www.pravoslavieto.com/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Related Post

Храм „Рождество Христово“ в София възобновява просветните си дейностиХрам „Рождество Христово“ в София възобновява просветните си дейности

Източник: dveri.bg Столичният храм „Рождество Христово“ възстановява дейностите към своя енорийски център. През новата църковна година ще се провеждат следните курсове: Курс по източно-църковно пеене, воден от Никола Антонов. 52

Благотворителната кампания на Св. Синод в подкрепа на детско болнично отделениеБлаготворителната кампания на Св. Синод в подкрепа на детско болнично отделение

Източник: bg-patriarshia.bg … Обявената благотворителна кампания на Св. Синод – „Деца помагат на деца“, която ще бъде открита на 1 юни 2023 г. от 18,30 ч. в хотел „Маринела“, ще

Православният сайт „Всемирното Православие“ отправя апел в подкрепа на малко момиченцеПравославният сайт „Всемирното Православие“ отправя апел в подкрепа на малко момиченце

Източник: globalorthodoxy.com … Скъпи читатели на Всемирното Православие! Всяка година по повод светлия празник Рождество Христово се обръщаме към вас с молба за съдействие. Миналата година ви писахме, че едно