18 август – празнуваме Успение на небесния закрилник на всички българи и България – св. Йоан Рилски Чудотворец. Няколко години преди своето Успение през 946 г. св. Йоан Рилски пише своя Завет към избралите го за свой наставник негови ученици. Предназначен за монашеското братство, духовно ръководено от българския светец, Заветът крие духовни съкровища за всички православни християни от всички времена. В Завета всеки от нас може да намери полезни бисери за своя път към Бога.
Завет на св. Йоан Рилски
Аз, смиреният и грешен Йoан, който не съм извършил никакво добро на земята, когато дойдох в тази Рилска пустиня, не намерих човек в нея, но само диви зверове и непроходими дебри. И поселих се в нея самин със зверовете, без да имам нито храна, нито покрив, но небето ми беше покров, земята постеля и билките храна. Но благият Бог, заради любовта към Когото презрях всичко и претърпях глад и жажда, мраз и слънчев пек, и телесна голота, съвсем не ме остави, но като благоутробен и чедолюбив баща обилно задоволи всичките ми нужди. И какво да въздам Господу за всичко, що ми даде? Много са благодеянията Му към мене, понеже погледна от светите Си височини на моето смирение и ми оказа помощ да претърпя всичко – не аз, но силата Христова, която е в мене, защото от Него е всяко добро дарование и всеки съвършен дар отгоре идва.
И като ви гледам днес събрани в Господа тук, където, както казах, досега човек не е обитавал, но само диви зверове, а освен това, като предчувствам, че скоро ще настъпи краят на тукашния ми живот, поради това намислих да ви оставя преди моето отхождане от тук настоящето мое отческо завещание, както и бащите по плът оставят на своите чеда земно наследие от сребро и злато, и друго богатство, та като поменавате вашия по Дух Свети отец, да не забравяте и неговото завещание.
Зная аз, възлюбени в Господа чедца, добре зная, че вие като новоначални, още сте неукрепнали в иноческия живот. Но не се бойте, защото Божията сила в немощ се проявява. Ето защо и намислих да ви напиша това мое грубо и неуко завещание, та като го имате винаги в паметта си, да се укрепявате телом и духом в Господа и да преуспявате чрез добродетелите в страх Божий. Вярвам на моя Бог, Комуто служа от младостта си и усърдно се потрудих, че след моето заминаване, тази пустиня, която досега беше страшна и необитаема, ще бъде населена от много пустинни жители и ще се изпълни и над нея писаното: „напустеницата има много повече деца от оная, която има мъж”.[1]
Поради това, моля ви, чедца мои, които в Господа събрах, моля ви, утробо моя, не пренебрегвайте наставлението на вашия отец и с Апостола ви казвам: „пак съм в родилни болки, докле се изобрази във вас Христос”.[2] Моля ви и ви заклевам със страшното Божие име, да не нарушите или изоставите нищо от него след моята смърт, но всичко, което написах, както е написано, да изпълнявате напълно, както се и обещахте пред Бога. А който престъпи, или наруши нещо от него, той да бъде проклет и отлъчен от Отца и Сина и Светия Дух, и да няма дял със светиите, които от века са Богу угодили, но неговият дял да бъде с ония, които са разпнали Господа на славата и с Неговия предател Юда, и да се заличи от книгата на живите и да не бъде записан с праведните.
И преди всичко ви завещавам да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всякакво злословие, както приехме от светите отци, без да я примесвате с чужди и различни учения. Стойте добре и дръжте преданията, които сте чули и видели от мене. Не се отклонявайте нито надясно, нито наляво, но по царския път ходете. Пазете се грижливо от светски увлечения и винаги помнете заради що сте излезли от света, и заради що презряхте света и което е в света.
Най-вече се пазете от змията на сребролюбието, защото сребролюбието е корен на всички злини, според апостола, който го нарича второ идолослужение. Защото за инока богатството не са среброто и златото, но съвършеното нестяжание[3], отречението от своята воля и голямото смирение. Не ви говоря това като от свои си заповеди, но Христовите заповеди ви напомням. Защото Той говори на светите Си ученици, а чрез тях и на всички, които са се отрекли от света: „Недейте има ни злато, ни сребро, нито мед в поясите си, ни торба”[4] и пр… Златото и среброто са голям враг на монаха и подобно на змия хапят оногова, който ги притежава. Ако имаме несъмнена надежда в Бога, Той не ще ни остави лишени от нищо, защото сам Той казва: „Ако би и жена забравила своите чеда, Аз няма да ви забравя“.[5] И пак: „Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде”.[6] Защото в началото, когато дойдох в тази пустиня, лукавият и мене опита да изкуси чрез сребролюбие, като благочестивият цар[7] ми изпрати множество злато. Когато се отказах да го видя заради Господа, аз разбрах, че това е било коварство на дявола. Не го приех, но го върнах на оногова, който го изпрати, понеже така помислих в себе си: ако исках да имам злато и сребро и подобни тям неща, то защо дойдох в тази страшна и непроходима пустиня, където човек не намерих, а диви зверове. И така се избавих от козните на лукавия изкусител, който се старае да ни спъва с онези неща, от които самоволно се отрекохме. Поради това и вие не търсете нищо от тия неща. Вашият Небесен Отец преди вашите просби знае от що се нуждаете.
Не търсете също да бъдете познавани и обичани от земните царе и князе, нито се надявайте на тях, като оставяте Небесния Цар, Комуто се записахте да бъдете воини и да воювате не против плът и кръв, а против миродержеца на тъмата на тоя век. Но и пророк Йеремия ни предупреждава, като говори тъй: „проклет оня човек, който се надява на човек”[8] и пр… И като изброява злините, той добавя, че е „благословен оня човек, който се надява на Господа”.[9] Не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем? Защото всичко това търсят езичниците.[10] Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях?[11] Веднъж излезли от света, не се връщайте назад ни с тяло си, ни с ум, защото никой, според казаното: „който е сложил ръката си върху ралото и погледва назад, не е годен за царството Божие”.[12] Но и Апостолът учи: „Забравям, що е зад мене, и се силно стремя към това, що е пред мене”.[13] Какво означава: „забравям, що е зад мене”, чедца мои? Нищо друго, освен да предадем изцяло на глъбините на забвението всичко онова, което, като излязохме от света, оставихме и презряхме заради Бога, да се стремим към предстоящия нам подвиг, към който бидохме призвани от нашия Подвигоположник, преблагия наш Бог Господа Иисуса Христа, Който ни е удостоил да понесем Неговия благ ярем, защото игото Му е благо и бремето Му леко.[14]
И както ви събра в едно благодатта на Светия Дух, така и вие се старайте да живеете единодушно и единомислено, с еднакво дихание само към вечното въздаяние да гледате, което Бог е приготвил за ония, които са Го възлюбили. Общежителното пребивaние[15] в много[16] е по-полезно за монасите, отколкото уединението, понеже уединението не подхожда на мнозина, но на малцина, които са усъвършенствани във всички иночески занимания. Общият живот пък за всички е полезен, както и отеческите книги доста относно това говорят и ни учат. Духоречивият пророк Давид го похвалява, като казва: „Колко хубаво и колко приятно е братя да живеят наедно”.[17] Друг движен от Духа църковен песнописец припява към това: „Защото в това Господ обеща живот вечен“.[18] Но не говори ли и Сам нашият благ Владика Господ Иисус Христос с пречистите Си уста: „Дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях”.[19] А нашите богоносни отци за отшелническия живот казват: Горко ономува, който е сам, защото ако падне, няма кой да го вдигне. Ето защо, чедца, не пренебрегвайте и вие общото житие, похвалявано от Духа Светаго чрез пророческите уста, но още повече го утвърдете и бъдете като едно тяло в Господа, което има различни членове, като едни представляват главата, която разпорежда, други нозете, които работят и носят, други пък другите членове на тялото, та да се състави от всички едно в Господа духовно тяло, водено и управлявано от една разумна и словесна душа (в духовен смисъл) и нищо да няма разделено. И когато се установи такова пребивание, и живот по Бога, тогава и Сам Той ще бъде посред вас, като ви управлява невидимо.
Не търсете да седите на челните места и да началствате, но помнете Оногова, Който е казал: „Който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб”.[20] Избирайте си наставници и поставяйте за началници ония, които Бог ви покаже, сиреч мъже, засвидетелствувани от всички заради духовните им занимания и, които превъзхождат всички по разум и духовно разсъждение, а и способни добре, и богоугодно да пасат повереното им стадо по пасищата на благочестието и на животворните Христови заповеди. Подобава повече за такива да се иска от Бога напътствие, отколкото от собственото си мнение. Ако ли пък, както казва великият наш отец и иночески наставник преподобният Ефрем Сирин, започнете всички да желаете началство и председателство, и всички игумени да сте, и всички наставници, и тълкуватели и учители, и произрастят у вас раздори, спорове, разпри, съперничество, клевети, презрение, завист и други неприлични за монасите страсти, тогава знайте, че Христос не е между вас, понеже Христос не е учител на раздора и несъгласието, но на мира и единството. Той се моли на Бога и Отца за светите Си ученици да бъдат едно, сиреч единомислени, и не само те, но и всички, които чрез тях вярват в Него, като казва тъй: „Отче Светий, опази ги в Твоето име, за да бъдат едно, както сме и Ние”.[21] И другаде: „Не само за тях се моля, но и за ония, които по тяхното слово повярват в Мене, да бъдат всички едно”.[22] И вие така бъдете едно. Имайте мир помежду си, защото Той[23] казва на учениците Си: „Мир ви оставям; моя мир ви давам”.[24] А какъв е, чедца, тоя мир Христов? Сам Той отново казва, думайки: „Аз ви давам не тъй, както светът дава”.[25] Tоя Христов мир превъзхожда всеки ум. Това е оня мир, за който пророкът говори: „И мирът Му няма край”.[26] Но и Апостолът ни учи, като казва: „Да имате мир с всички и светост, без която никой няма да види Господа”.[27] Такъв мир, прочее, имайте и вие помежду си и с голямо единомислие, и разсъждение устройвайте всичко по Бога, за да не прогневявате нашия благ Владика Бога.
Ако ли пък се намери някой измежду вас, който да сее плевели, раздори и други съблазни, такъв веднага изведете изсред вашето събрание, за да не се обърне на живеница[28], по думите на Апостола[29], та да не се разпространи злото между добрите, и „да не би някой горчив корен, като изникне, да причини вреда, и чрез него да се осквернят мнозина”.[30] И злият вълк да не смути мирното Христово стадо, защото и такива има да се явят. За тях Христос предсказва, думайки: „Горко на света от съблазните, защото съблазни трябва да дойдат”.[31] Поради това и вие се пазете от такива, чедца, и не ги допущайте да живеят помежду ви, но ги прогонвайте далеч от себе си, както пастирът прогонва краставите овци от чистото стадо.
Като живеете пък заедно заради Господа и един другиму като носите теготите, не пренебрегвайте и онези, които живеят в уединение и се скитат по пустини, и планини, по пещери и земни пропасти (за които светът не беше достоен),[32] но им помагайте с което можете, за да ги имате молитвеници[33] пред Бога, защото „голяма сила има усърдната молитва на праведника”.[34]
Поучавайте се в закона Господен ден и нощ, често четете отеческите книги[35] и се старайте да бъдете подражатели на светите наши отци Антоний, Теодосий и другите, които със своите добри дела просияха като светила в света. Придържайте се здраво към църковните правила, като не изоставяте, или пренебрегвате нищо от онова, що е установено от светите отци.
Ръкоделието да не пренебрегвате, но в ръцете ви всякога да има работа. Молитвата „Господи, Иисусе, Христе, Сине Божий, помилуй мене грешния” да ви бъде постоянно на уста, а заедно с нея и споменът за смъртта в ума ви. Такова беше заниманието на древните пустинни отци и не ядоха напразно своя хляб, и не само себе си препитаваха от труда на своите ръце, но даваха и на нуждаещите се, и така не се излъгаха в своята надежда. „Защото добре е с благодат да се укрепява сърцето, а не с ястия, от които полза не получиха ония, които ги употребиха”,[36] казва Апостолът и добавя: „Братолюбието да пребъдва между вас; страннолюбието не забравяйте, защото чрез него някои, без да знаят, оказаха гостоприемство на Ангели”.[37]
Новопросветените люде от единокръвния си народ утвърждавайте във вярата и ги наставлявайте да изоставят нелепите езически обичаи и зли нрави, които поддържат дори и след приемането на светата вяра. Но това вършат поради грубост[38], затова се и нуждаят от вразумение.
Още много имах да ви говоря, възлюблени ми в Господа мои чедца, но не е възможно всичко да напиша. Предавам ви на Тогова, Който е извор на всяка премъдрост и разум, и истински Утешител, Светия и Животворящ Дух, та сам Той да ви умъдри, вразуми, просвети, научи и настави на всяко добро дело.
Сега ви оставям възлюбления наш брат Григорий вместо мене за наставник и началник, за когото всички вие свидетелствувате, че е способен да ви ръководи добре и по Бога, и единомислено го избирате за началник, макар той и да не искаше, но от послушание и смирение се подчини на вашата молба. След това[39] – когото Бог ви покаже.
Аз пък отсега желая да пребъдвам в тишина и безмълвие, за да се покая за своите съгрешения и да изпрося милост от Бога. А вие винаги поменавайте в молитвите си мене, грешния ваш отец, та да получа милост в съдния ден, понеже нищо добро не сторих на земята и се боя от съда и мъките, приготвени за грешници като мен. Благодатта Божия да бъде с всички вас, като ви осенява и закриля от всички злини. Амин.
Написа се в 6449 (941 сл. Хр.) година от сътворението на света, в 25-ия ден на месец март.
Аз, смиреният и многогрешен Йоан, първи жител на Рилската пустиня, подписвам с ръката си и потвърждавам горенаписаното.
[1] Ис. 54:1.
[2] Гал. 4:19.
[3] Доброволна бедност, б. р.
[4] Мат. 10:9.
[5] „Ще забрави ли жена кърмачето си, не ще пожали ли сина на утробата си? Но, ако би и забравила тя, Аз няма да те забравя” (Ис. 49:15).
[6] Мат. 6:33.
[7] Св. цар Петър, б. р. Срв. Благочестието, милосърдието и короната – духовното наследство св. цар Петър I Български (nasledstvobg.com) и „Застъпник от видимите ни врагове противни“ – службата на св. цар Петър и неговият владетелски облик (nasledstvobg.com)
[8] Йер. 17:5
[9] Йер. 17:7.
[10] Мат. 6:31-32.
[11] Мат. 6:26.
[12] Лук. 9:62.
[13] Фил. 3:13.
[14] Мат. 11:30.
[15] Съжителството на монасите в братска общност, б. р.
[16] отношения, аспекти, б. р.
[17] Пс. 132:1.
[18] Из степенните антифони на гл. 8.
[19] Мат. 18:20.
[20] Марк. 10:44.
[21] Иоан 17:11.
[22] Иоан 17:11.
[23] Христос, б. р.
[24] Иоан 14:27.
[25] пак там.
[26] Ис. 9:7.
[27] Евр. 12:14.
[28] гангрена, б. р.
[29] 2 Тим. 2:17.
[30] Евр. 12:15.
[31] Мат. 18:7.
[32] Евр. 11:38.
[33] за вас, б. р.
[34] Иак. 5:16.
[35] книгите на светите Отци, б. р.
[36] Евр. 13:9.
[37] Евр. 13:1-2.
[38] в духовен аспект, б. р.
[39] след него, б. р.
Източник: Завет на св. Йоан Рилски (rilskimanastir.org)
…
Свързани публикации:
