На 3 септември Българската православна Църква празнува паметта на свети благоверен цар български Тривелий (Теоктист) – хан Тервел.
Свети благоверен цар български Тривелий (Теоктист) – хан Тервел
Свети Тривелий Теоктист (Тервел богосъзидателен) е българският владетел хан Тервел от рода Дуло, син на хан Аспарух и внук на хан Кубрат. Възкачва се на престола и управлява Първата българска държава в периода 700-721 г. През 705 г. в Константинопол хан Тервел получава титлата кесар на Източната Римска империя и цар на България. В тази връзка Патриарх Никифор пише в своята „Кратка история”, че през есента на същата година император Юстиниан (Ринотмет) излязъл извън портите на Константинопол, придружаван от голям отряд войска и пълководци, и дошъл в лагера на българите лично да почете Тервел. В държавната йерархия на Римската империя титлата кесар е била най-високата, с която са били удостоявани средновековните европейски владетели. Кесарят всъщност е и съимператор. Титлата е получавана само и единствено от християнски владетели, така че хан Тервел явно е бил приел християнството заедно със своето семейство. Няма друг случай в 12-вековната история на Източната Римска империя за кесар да е провъзгласяван чужд владетел.
Популярността на хан Тервел сред хронистите на християнска Европа е много голяма. Още в края на XV век за него пише един от най-важните представители на италианската историография – Марк Антонио Сабелико: „Както се говорело, първият български крал кръстител е Требелиус…” Европейските автори отделят на Тервел достойно внимание, наричат го „спасител на Европа”, защото с българската войска спира арабската инвазия на Стария континент и спасява Източната Римска империя от ислямизация. Исторически и художествени произведения в Европа до ХVІІ век пресъздават с признателност делото на българския хан, канонизиран от християнската църква като свети крал Тривелий. Средновековните хронисти пишат подробно и за най-големия подвиг на цар Тервел, станал причина да бъде канонизиран за християнски светец и споменаван с признателност като Спасител на Европа. По това време не е минал век, откак е започнал да се проповядва ислямът, и арабите-мюсюлмани превземат цяла Мала Азия, нахлуват в Персия и Армения, превземат и Северна Африка. През 711 г. се прехвърлят на европейския континент – маврите превземат Испания, през 716 г. превзема Лисабон и се отправят на изток към Франция. По същото време арабите нахлуват в Тракия със силна войска и опустошават напълно цялата провинция. След това се насочват към Константинопол и, като се укрепяват близо до градските стени, започват пълна обсада на града откъм сушата. Три хиляди кораба навлизат в Босфора и обсаждат Константинопол и откъм морето. Целта е двете ислямски армии – от запад, откъм Испания, и от изток, откъм Константинопол – да нападнат едновременно Европа и да я превземат. Обсадата на града продължава три години. В крепостта няма храна, нито вода, защото арабите прекъсват акведукта. Градът тъне в мръсотии, пламват болести, хората са отчаяни. Гладът така притиска дори и арабите, че те изяждали труповете на мъртвите, взаимно се изтребвали, за да се нахранят, или търсели дребни камъни и ги изяждали, за да утолят глада си, както пише Михаил Сирийски.
Българският цар Тервел, според сведенията на хронистите, е дребен на ръст и миролюбив човек. Разбирал е много добре, че опасността, която се задава откъм Изток, е по-страшна от коварствата на византийските императори. Затова решава да им помогне срещу атаката на арабите и тръгва на бой с цялата си войска срещу напредващия ислям. В ранната утрин на 15 август 718 г. над арабските войски се изсипва вихрушка от стрели, а след тях връхлита българската конница. Тервел напада арабите изневиделица в гръб и докато съмне, според пестеливите думи на Теофан Изповедник: „българите…избили 22 хиляди араби”. Погромът е ужасен, арабите побягват в паника, някои се хвърлят от отчаяние в Босфора, а корабите им вдигат платна и отплават. Така „трижди великият” владетел на българите, кесарят цар Тервел, спасява Константинопол, Източната Римска империя и християнска Европа, на която оттогава той се смята за съпокровител.
Християнският свят с дълбока признателност увековечава святото дело на българския владетел, а църквата го канонизира за светец. Има три български извора, които говорят за живота и делата на хан Тервел – „История славянобългарска” на свети Паисий Хилендарски, „История” на йеромонах Спиридон и т.нар. „Зографска българска история”. Като нарича хан Тервел един от най-великите българи и най-достоен след цар Борис I, Паисий Хилендарски пише: „Светият крал Тривелия (Тервел) и светият цар Йоан-Михаил (Борис I) били свети в живота си и храбри и силни в царското си благополучие. […] И други девет царе били непобедими на война и в тежки и усилни времена по Божия воля освобождавали своя български народ от голямо угнетение и пленение на други народи и царства…” Хан Тервел изгражда манастир край град Охрид при „чичовците си”, в който се оттегля от светския живот и се замонашва под името Теоктист. И в трите извора повествованията са идентични, но най-пълен е разказът на Спиридон Габровски. По негово време мощите на хан Тервел са се намирали в същия манастир. Съдейки от писанията на съвременниците, цар Борис I е легитимирал християнството като официална религия в България, но то е възникнало и прието от основната част от българите много по-рано. По времето на хан Тервел българите са били в голямата си част християни. От йезуитски книги също става ясно, че хан Тервел е бил канонизиран от християнската църква под името свети крал Тривелий. В „История на халифите”, писана от арменски монах, както и в книгата от началото на XVII век „Царството на славяните” на абата хърватин от Дубровник Мавро Орбини, озаглавена още „Книга историография”, също се откриват данни за християнската принадлежност на Тервел.
В намерени досега изображения хан Тервел е представен като кесар и цар с християнски символи. На негов печат, открит през 1972 година, е гравиран надпис: „Богородице, пази кесаря Тервел”. През XVIII и XIX век известни български зографи от прочутата Самоковска школа са изобразили лика на свети Тривелий Теоктист цар български в множество български църкви и манастири на Балканите. На много от стенописите владетелят е изобразен с монашеското одеяние на теоктист, например в Зографския манастир, Рилския манастир, Троянския манастир, Преображенския манастир, Бельовата църква в Самоков, църквата „Въведение Богородично” в Панагюрище, манастира „Свети Спас” край с. Лозен, църквата в Старо село, църквата в село Дрен и др.
На 27.04.2011 г. – в деня, когато преди 1700 г. е издаден едиктът на император Галерий за даване правото на свобода за изповядване на християнството, Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Кирил (+2013 г.), в съслужение със своя викарий – Негово Преосвещенство Главиницки епископ Йоан, и духовници от гр. Варна и Шуменска духовна околия, осветиха новопостроения храм в с. Мадара, Шуменска духовна околия, издигнат в чест на светия благоверен цар български Тривелий-Теоктист (хан Тервел) и на св. вмчк Георги Победоносец. Именно Мадара, където върху скалите е изобразен едноименният Мадарски конник, отъждествяван с хан Тервел, определено е най-подходящото място за издигането на първия български храм в чест на св. Тривелий. В словото си митрополит Кирил каза: „Хан Тервел е първият български владетел, постриган за монах и обявен после за светец. Сега е времето, с Божията помощ, да се запознаят повече българи с тази част от българската история, за да се гордеем, че българите имаме толкова много светии сред владетелите. Нека да благодарим на Бога, че стана и този храм, и да се радваме с тази победа, Христовата победа – на живота над смъртта.”
Светецът се почита от Българската православна църква на 3 септември.Свети благоверни царю Тривелие-Теоктисте, моли Христа Бога за нас!
източници: www.bg-patriarshia.bg, www.bg.wikipedia.org
Алтернатива, бр. 1 (219), 2018 г.
Източник: http://arhangel.bg/
