Свети благоверен цар български Тривелий (Теоктист) – хан Тервел

На 3 септември Българската православна Църква празнува паметта на свети благоверен цар български Тривелий (Теоктист) – хан Тервел.

Свети благоверен цар български Тривелий (Теоктист) – хан Тервел

Свети Тривелий Теоктист (Тервел богосъзидателен) е българският владетел хан Тервел от рода Дуло, син на хан Аспарух и внук на хан Кубрат. Възкачва се на престола и управлява Първата българска държава в периода 700-721 г. През 705 г. в Константинопол хан Тервел получава титлата кесар на Източната Римска империя и цар на България. В тази връзка Патриарх Никифор пише в своята „Кратка история”, че през есента на същата година император Юстиниан (Ринотмет) излязъл извън портите на Константинопол, придружаван от голям отряд войска и пълководци, и дошъл в лагера на българите лично да почете Тервел. В държавната йерархия на Римската империя титлата кесар е била най-високата, с която са били удостоявани средновековните европейски владетели. Кесарят всъщност е и съимператор. Титлата е получавана само и единствено от християнски владетели, така че хан Тервел явно е бил приел християнството заедно със своето семейство. Няма друг случай в 12-вековната история на Източната Римска империя за кесар да е провъзгласяван чужд владетел.

Популярността на хан Тервел сред хронистите на християнска Европа е много голяма. Още в края на XV век за него пише един от най-важните представители на италианската историография – Марк Антонио Сабелико: „Както се говорело, първият български крал кръстител е Требелиус…” Европейските автори отделят на Тервел достойно внимание, наричат го „спасител на Европа”, защото с българската войска спира арабската инвазия на Стария континент и спасява Източната Римска империя от ислямизация. Исторически и художествени произведения в Европа до ХVІІ век пресъздават с признателност делото на българския хан, канонизиран от християнската църква като свети крал Тривелий. Средновековните хронисти пишат подробно и за най-големия подвиг на цар Тервел, станал причина да бъде канонизиран за християнски светец и споменаван с признателност като Спасител на Европа. По това време не е минал век, откак е започнал да се проповядва ислямът, и арабите-мюсюлмани превземат цяла Мала Азия, нахлуват в Персия и Армения, превземат и Северна Африка. През 711 г. се прехвърлят на европейския континент – маврите превземат Испания, през 716 г. превзема Лисабон и се отправят на изток към Франция. По същото време арабите нахлуват в Тракия със силна войска и опустошават напълно цялата провинция. След това се насочват към Константинопол и, като се укрепяват близо до градските стени, започват пълна обсада на града откъм сушата. Три хиляди кораба навлизат в Босфора и обсаждат Константинопол и откъм морето. Целта е двете ислямски армии – от запад, откъм Испания, и от изток, откъм Константинопол – да нападнат едновременно Европа и да я превземат. Обсадата на града продължава три години. В крепостта няма храна, нито вода, защото арабите прекъсват акведукта. Градът тъне в мръсотии, пламват болести, хората са отчаяни. Гладът така притиска дори и арабите, че те изяждали труповете на мъртвите, взаимно се изтребвали, за да се нахранят, или търсели дребни камъни и ги изяждали, за да утолят глада си, както пише Михаил Сирийски.

Българският цар Тервел, според сведенията на хронистите, е дребен на ръст и миролюбив човек. Разбирал е много добре, че опасността, която се задава откъм Изток, е по-страшна от коварствата на византийските императори. Затова решава да им помогне срещу атаката на арабите и тръгва на бой с цялата си войска срещу напредващия ислям. В ранната утрин на 15 август 718 г. над арабските войски се изсипва вихрушка от стрели, а след тях връхлита българската конница. Тервел напада арабите изневиделица в гръб и докато съмне, според пестеливите думи на Теофан Изповедник: „българите…избили 22 хиляди араби”. Погромът е ужасен, арабите побягват в паника, някои се хвърлят от отчаяние в Босфора, а корабите им вдигат платна и отплават. Така „трижди великият” владетел на българите, кесарят цар Тервел, спасява Константинопол, Източната Римска империя и християнска Европа, на която оттогава той се смята за съпокровител.

Християнският свят с дълбока признателност увековечава святото дело на българския владетел, а църквата го канонизира за светец. Има три български извора, които говорят за живота и делата на хан Тервел – „История славянобългарска” на свети Паисий Хилендарски, „История” на йеромонах Спиридон и т.нар. „Зографска българска история”. Като нарича хан Тервел един от най-великите българи и най-достоен след цар Борис I, Паисий Хилендарски пише: „Светият крал Тривелия (Тервел) и светият цар Йоан-Михаил (Борис I) били свети в живота си и храбри и силни в царското си благополучие. […] И други девет царе били непобедими на война и в тежки и усилни времена по Божия воля освобождавали своя български народ от голямо угнетение и пленение на други народи и царства…” Хан Тервел изгражда манастир край град Охрид при „чичовците си”, в който се оттегля от светския живот и се замонашва под името Теоктист. И в трите извора повествованията са идентични, но най-пълен е разказът на Спиридон Габровски. По негово време мощите на хан Тервел са се намирали в същия манастир. Съдейки от писанията на съвременниците, цар Борис I е легитимирал християнството като официална религия в България, но то е възникнало и прието от основната част от българите много по-рано. По времето на хан Тервел българите са били в голямата си част християни. От йезуитски книги също става ясно, че хан Тервел е бил канонизиран от християнската църква под името свети крал Тривелий. В „История на халифите”, писана от арменски монах, както и в книгата от началото на XVII век „Царството на славяните” на абата хърватин от Дубровник Мавро Орбини, озаглавена още „Книга историография”, също се откриват данни за християнската принадлежност на Тервел.

В намерени досега изображения хан Тервел е представен като кесар и цар с християнски символи. На негов печат, открит през 1972 година, е гравиран надпис: „Богородице, пази кесаря Тервел”. През XVIII и XIX век известни български зографи от прочутата Самоковска школа са изобразили лика на свети Тривелий Теоктист цар български в множество български църкви и манастири на Балканите. На много от стенописите владетелят е изобразен с монашеското одеяние на теоктист, например в Зографския манастир, Рилския манастир, Троянския манастир, Преображенския манастир, Бельовата църква в Самоков, църквата „Въведение Богородично” в Панагюрище, манастира „Свети Спас” край с. Лозен, църквата в Старо село, църквата в село Дрен и др.

На 27.04.2011 г. – в деня, когато преди 1700 г. е издаден едиктът на император Галерий за даване правото на свобода за изповядване на християнството, Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Кирил (+2013 г.), в съслужение със своя викарий – Негово Преосвещенство Главиницки епископ Йоан, и духовници от гр. Варна и Шуменска духовна околия, осветиха новопостроения храм в с. Мадара, Шуменска духовна околия, издигнат в чест на светия благоверен цар български Тривелий-Теоктист (хан Тервел) и на св. вмчк Георги Победоносец. Именно Мадара, където върху скалите е изобразен едноименният Мадарски конник, отъждествяван с хан Тервел, определено е най-подходящото място за издигането на първия български храм в чест на св. Тривелий. В словото си митрополит Кирил каза:  „Хан Тервел е първият български владетел, постриган за монах и обявен после за светец. Сега е времето, с Божията помощ, да се запознаят повече българи с тази част от българската история, за да се гордеем, че българите имаме толкова много светии сред владетелите. Нека да благодарим на Бога, че стана и този храм, и да се радваме с тази победа, Христовата победа – на живота над смъртта.”

Светецът се почита от Българската православна църква на 3 септември.Свети благоверни царю Тривелие-Теоктисте, моли Христа Бога за нас!

източници: www.bg-patriarshia.bg, www.bg.wikipedia.org

Алтернатива, бр. 1 (219), 2018 г.

Източник: http://arhangel.bg/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Related Post

Житие на св. Филотея Търновска (XII в.) от св. патриарх ЕвтимийЖитие на св. Филотея Търновска (XII в.) от св. патриарх Евтимий

На 7 декември се празнува паметта на св. Филотия Търновска – закрилница на българите и на средновековната българска престолнина Търново. Житие на св. Филотея Търновска от св. патриарх Евтимий Родина

Житие на свети преподобни Нектарий Битолски († 1500 г.)Житие на свети преподобни Нектарий Битолски († 1500 г.)

На 5 декември се празнува на паметта на българския светец св. Нектарий Битолски. Преподобни Нектарий се родил в гр. Битоля, Македония, от благочестиви родители българи и бил наречен в св.

Столичният храм „Св. Николай Софийски“ организира направата на подаръци за възрастни хораСтоличният храм „Св. Николай Софийски“ организира направата на подаръци за възрастни хора

Източник: mitropolia-sofia.org … „Да подкрепим старите хора и да споделим радостта от празника Рождество Христово!“ – това призовават от столичния храм „Св. Николай Софийски“, който организира творчески ателиета в храма.