На 10 октомври се празнува паметта на 26-е Зографски преподобномъченици, които през 1276 г. остават верни на Светоотеческото православно учение и не приемат догматическите изменения на католическия Запад.
Житие и страдание на св. 26 Зографски преподобномъченици
Жития на българските светии (в новобългарски превод) от † Левкийски епископ Партений, том втoри. Синодално издателство, София, 1974 година
След освобождаването на Византийската империя от властта на латинците, на византийския престол застанал Михаил VIII Палеолог (1260-1282).[1]
По това време империята била заплашвана от арабите откъм Мала Азия, а също и от завоевателните намерения на папския Запад. Тогава Михаил, вместо да възложи на Господа своето упование, намислил да прибегне към съмнителното „застъпничество“ на папата, с цената на отстъпление от Бога и от светото Православие. Той решил да угодничи на римския първосвещеник и да приеме неговата ерес. С ласкателства и заплахи склонил част от константинополското духовенство да поддържа неговата линия и в края на юни 1274 г. в Лион пристигнала византийска делегация. На 6 юли тя подписала позорната Лионска уния, с която императорът и неговите съмишленици сред клира признавали върховенство на папата и се съгласявали с ереста му.
Но православният народ не приел унията и осъдил императора. Тогава той се опитал да я въведе насилствено и подлагал на смърт всички в столицата, които я осъждали. През 1278 г. издал и указ унията да се въвежда чрез всякакви насилствени мерки. Въпреки това нито заплахите му, нито насилията му имали успех. Православният народ твърдо държал за светата Вяра, а още повече се възпротивили на императора светогорските монаси. Те изпратили послание до него, в което доказвали, че нито претенциите на папата за „главенство“, нито поменаването му в църквите, нито извършването на светата Евхаристия с пресен хляб, нито прибавката към Символа на вярата „и от Сина“ могат да бъдат допуснати. Молели го да пребъдва в онова учение, което е приел от светите Отци на Църквата.
Във връзка с тези събития във Византия дошли папски пратеници, за да проверят дали унията се прилага, а междувременно отишли и на Атон. Ето какво се разказва за това.
„Причината за станалите злодейски убийства на Атон беше законопрестъпният и нечестив Палеолог, този нов Навуходоносор“.[2]
На път за Цариград папските пратеници се нахвърлиха върху светата Атонска Гора и започнаха да преследват всички, които обитаваха там. Най-напред нападнаха Лаврата на св. Атанасий и предложиха на монасите да се съединят с тяхната латинска вяра и да влязат в общение с тях. Монасите се изплашиха. Те криво разбираха апостолските думи: „Дайте място на гнева“ и чрез един свой отлъчен свещеноинок се съгласиха, съединиха се с тях и по такъв начин спасиха временния си живот, но погубиха душите си. По-късно тези монаси бяха изобличени и наказани от Бога.
След това латинците отидоха в Иверската (Грузинската) лавра и поискаха от тамошните иноци и те да се съединят с тях. Иноците от този монастир не само не склониха на това, но изобличиха нечестивците и според думите на апостола (Гал.1:8) ги проклеха за тяхното нововъведение. Беззаконниците, щом чуха това, силно се разяриха: извлякоха всички братя навън от монастира, натовариха старейшините на кораб и заедно с него ги потопиха в морето.
Така блажените иноци приеха от Спасителя Христа венеца на мъченичеството и изповедничеството. А по-младите от тях, родом от Иверия (Грузия), бяха откарани в плен в Италия – там след като им съблекли иноческите дрехи, ги продали на евреите.
От Иверската лавра латинците отидоха във Ватопедския монастир. Тук те намериха само болни и престарели иноци и ги попитаха къде са останалите. Отговориха им:
– Крият се в долините, из гъсталака, за да запазят вярата си и да не се осквернят с нечестивците.
Тогава латинците избиха тези свети изповедници и веднага се спуснаха в околността на монастира. Там намериха настоятеля и други монаси. Отначало започнаха „любезно“ да ги увещават да станат техни единомисленици, но един от монасите им каза:
– Трябва на Христа да угодим, а не на антихриста!
– Нима – отговориха им те – ние не сме на Христа, а сме на антихриста?
– Да – каза им преподобният отец, – защото всеки, който се противи на Христовото Евангелие, е антихрист и той именно сега ви помага. Какво общение може да има светлината с тъмнината? Ние никога няма да се присъединим към вас!
Щом чуха това, папистите запушиха ушите си. Ослепени от своята злоба, те отдавна бяха затворили сърцата си за истината. След това простряха беззаконните си ръце върху преподобните иноци и ги избесиха всички на мястото, където ги намериха. Оттогава и досега това място се нарича Фурковуни, т.е. „гората на бесилките“.
После латинците преминаха на другата страна на света Гора и се доближиха до монастира „Св. великомъченик Георги“, наричан Зограф. Още отпреди няколко дни игуменът на този монастир, преподобни Тома, знаеше, че нечестивите еретици са нападнали св. Гора, и бе известен за бедствията, които ще понесат неговите братя и сподвижници.
Междувременно се бе явило дивно Божие откровение. Един добродетелен старец – монах живееше на монастирското лозе, което се намира на половин час път югозападно от монастира. Този старец имаше в килията си икона на Пресвета Богородица, пред която всеки ден кадеше тамян и четеше акатист. Когато богомерзките римляни нападнаха света Гора със злодейски намерения и бяха вече излезли от корабите си, този богоугоден старец стоял пред иконата на Божията Майка и четял, според обичая си, акатист. Но когато произнесъл славословието: „Радвай се“, чул от светата икона следните думи:
– Радвай се и ти, старче, но бягай по-скоро оттук, за да не те сполети нещастие! Иди и кажи на братята в монастира да се затворят, защото богопротивните римляни нападнаха това благословено от Мен място и вече са наблизо.
Той паднал пред иконата и казал:
– Как мога, Владичице, да оставя Теб, моята Застъпница?
А гласът от иконата му отговорил:
– Не се грижи за Мен, но иди по-скоро!
Когато старецът тръгнал към монастира за да каже какво му е заповядала Покровителката на Атон, иконата по неизповедима Божия сила го изпреварила, дошла в монастира и застанала над монастирските порти. Дошъл до тях, той погледна нагоре и с удивление гледаше светата икона. След това разказа на всички за необикновеното Божие откровение. А иноците, щом видяха иконата на св. Богородица и чуха за това дивно чудо, прославиха Бога и пречистата Му Майка. Игуменът разбра, че в скоро време монастирските братя ще бъдат поставени на сериозно изпитание – съветваше ги да бъдат бодри и да не се страхуват.
– Отци и братя! – казваше им. – „Всички, водени от Духа Божий, са синове Божии, защото вие не приехте духа на робство, та да бъдете в страх, а приехте Духа на осиновение“ (Рим.8:14-15). Ние се наричаме и сме чеда Божии. Ако пък сме чеда, то сме сънаследници на Христа; и ако с Него страдаме, с Него ще се прославим (ст.16-17). „Защото мисля, че страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с онази слава, която ще се яви в нас“ (ст.18). Затова, казвам ви заедно с апостола: които сте готови духом и не се боите от мъченията, останете заедно с мен в светата обител, а които се страхувате – скрийте се с църковните съсъди за малко време, докато премине яростта на еретиците, за да не би от малодушие да изпаднете в богоотстъпничество.
Тогава онези, които се страхуваха от мъчения, се скриха в долините, пещерите и храсталаците, а светият игумен с останалите иноци се затвори в кулата. Те постъпиха така не от страх, а за да използват останалото им макар и малко време за да изобличат беззаконната ерес.
Мъчителите заобиколиха монастира от всички страни и започнаха да викат към монасите, които бяха в кулата:
– Отворете ни, господа, отворете!
Преподобният игумен им отвърна:
– Не ви знаем откъде сте!
– Ние сме Христови раби – продължиха мъчителите – и идваме да обърнем и вас, заблудените, в правия път.
Тогава светецът им отвърна:
– Отдалечете се от нас вие, които вършите беззаконие, защото апостолът говори: „Ако дори и Ангел от небето започне да ви благовести не това, което сме ви благовестили, да бъде проклет!“ (Гал.1:8) Какъв друг учител търсите вие? Друг учител търсят само онези, които явно безумстват. Кажете ни вашето учение, и ако то е от Бога, ние ще се присъединим към вас и ще ви приемем като братя; ако ли пък не е от Бога, тогава махнете се от нас!
На това еретиците отговориха:
– Ние сме от Бога, вярваме в Господа Иисуса Христа и проповядваме светото Евангелие. Изпратени сме от блаженейшия римски папа, който е глава на Църквата, да кажем и на вас, безумните, това, което вие не разбирате, за да се вразумите, да разберете църковните устави и правилно да четете в светия Символ на вярата: „Вярвам в Единия Бог Отец Вседържител…“, че Пресветият Дух изхожда от Отца и Сина, а на Проскомидията да принасяте пресен, а не квасен хляб. Също вашите свещеници да си бръснат брадите и с това да не съгрешават в Божията служба, понеже те са жениси на Църквата. Ако изпълните всичко това, ще получите очищение от Вседържителя, и ние от радост за вашето покаяние ще се умилостивим. Ако ли пък не, то ще ви погубим безмилостно, за да не заемате място на земята напразно!
Щом изрекоха тези и други подобни хули, еретиците очакваха отговор от преподобните отци. Те им възразиха:
– Ние искаме да намерим истината и не обръщаме внимание на вашите съблазни и безумия, защото не се страхуваме от заплахите ви. Писано е, че трябва да се боим само от Бога, а от хората няма защо да се плашим. Затова твърдо ви казваме: никой не може да въстане срещу нас, ако с нас е Бог, Който „е праведен и е възлюбил правдата“ (Пс.10:7). Сам нашият Господ Иисус Христос в светото Евангелие казва: „Когато дойде Утешителят, Когото ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелства за Мене“ (Иоан.15:26). И пак: „Аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас во веки – Духът на истината“ (14:16-17). И още: „Това ви казах, бидейки с вас. А Утешителят, Дух Светий, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил“ (ст.25-26).
Преподобните отци няколко пъти повториха тези думи – за доказателство на истината и за да затворят устата на онези, които казват, че Дух Светий изхожда и от Сина. После добавиха:
– Ако и това не вярвате, духоборци, научете се от Господния Предтеча и Кръстител Иоан, който видя Светия Дух да слиза като гълъб от небето и да пребъдва върху Сина. От това вижте, че Светият Дух изхожда само от Отца. Това учение поддържа нашата Майка, светата Вселенска и Апостолска Църква, и напоява всички свои чеда с благодатта, която изтича от Божествените думи на Христа. А Той казва: „Проповядвайте Евангелието на всяка твар. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден“ (Марк.16:15-16) . И още: „Затова казвам ви: всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа Светий няма да се прости на човеците; и ако някой каже дума против Сина Човечески, ще му се прости; но ако някой каже против Светия Дух, няма да му се прости нито на този, нито на онзи свят“ (Мат.12:31-32) . Защото всички пророци, апостоли и учители, научени от Светия Дух, са кръщавали, преподавали и учили хората от разните краища на света да признават четиримата евангелисти: Матей, Марко, Лука и Иоан; а който прибавя пети евангелист, той да бъде проклет! „Който съблазни едного от малките“ Мои братя – казва Спасителят, – е достоен за мъка, а вие, които съблазнявате целия свят, как ще се оправдаете и как ще избегнете заслуженото наказание? Кой от седемте богоизбрани събори казва, че Светият Дух изхожда от Отца и Сина, или кой от тях е постановил, че трябва да принасяме пресен хляб и да стрижем косите и брадите си, както вие искате? Ти, духоборецо, изпълнен с други седем лукави духове, в кой Христос ни учиш да вярваме? Не Евангелие проповядваш ти, а антихристово учение! И тъй, пети евангелист ние не намираме.
– А що се отнася до вашите преснохлебни мъртви жертви, това е юдейски обичай. Но вие ще кажете: „Нима Христос, препасан и с тояга в ръка, според Писанието, не яде пасха?“ Да – ще ви отговорим, – Той яде пасха, но я отмени, както направи с обрязването и с други неща. След нея Той седна с дванадесетте Си ученици в Сионската горница и установи Своята Пасха. През време на вечерята Той взе хляб, благослови го, раздаде го на учениците Си и каза: „Вземете, яжте: това е Моето тяло“ (Мат.26:26) – ето истинското Тайнство. Казано е: взе хляб, т.е. квасен, а не пресен, както вие противоканонично правите и служите, и така поддържате Аполинариевата ерес.[3]
Тези думи на преподобните отци бяха крайно неприятни за римокатолиците – както са неприятни за вълка камъните, с които пастирът го прогонва от стадото. Те се спуснаха и запалиха от всички страни светата обител.
Тогава Христовите мъченици, заобиколени от пламъци в кулата подобно на тримата свети отроци, отправиха последната си молитва към Христа Бога.
– Владико Господи Иисусе Христе, Боже наш – казваха, – Единородни Сине и Слово Божие, Ти доброволно си предал Себе Си на заколение и смърт като непорочно агне, за спасението на човешкия род! Ти, Господи, си пролял пречистата Си Кръв за Своята Църква и си казал, че силите на ада няма да я победят. И тъй, запази я от вълците, които я унищожават! Умножи, Господи, верните Си раби по целия свят – от единия край на земята до другия! Запази навеки непреклонен и непреодолим жребия на Твоята Пречиста Майка; освети го, прослави го заедно със Себе Си и го помилвай! Въздигни жилищата на Твоите светии – за Твоя слава и за наш спомен. Приеми тази молитва от нашите уста като благовонно кадило и погледни на нас милостиво, както милостиво си погледнал на Авраамовата жертва и Иефтаевото всесъжение, защото си благ и човеколюбив.
След като свършиха молитвата, от небето се чу глас:
– „Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на Небесата“ (Мат.5:12).
От този неочакван глас мъчителите страшно се изплашиха, но мракът, който покриваше духовните им очи, не им позволи да проумеят станалото – лишени от Божествената светлина на Светия Дух, Когото хулеха, те пребъдваха в своето ожесточение и упорито противене на благодатта.
Така блажените отци предадоха душите си в Божиите ръце.
Те завършиха мъченическия си подвиг в огъня през 1276 г., а според един гръцки ръкопис, който се намира в Протата, в Иверския и Ватопедския монастири – на 10 октомври 1280 година.
Светите Зографски мъченици са 26: от тях 22-ма монаси и 4 миряни, чиито имена са неизвестни. А имената на монасите са следните: Тома, Варсануфий, Кирил, Михей, Симон, Иларион, Яков, Иов, Киприан, Сава, Яков, Мартиниан, Козма, Сергий, Мина, Иоасаф, Иоаникий, Павел, Антоний, Евтимий, Дометиан и Партенийклисар. Първият от тях – Тома – беше, както се спомена по-горе, игумен и той водеше разговорите с папистите; а последният – клисарят Партений, беше останал в горящата кула и беше свален на земята жив. Той разказа на завърналите се братя всичко, което бе станало в кулата. След това живя още 30 дни, а на 10 ноември предаде душата си на Бога и получи заедно с починалите си събратя мъченически венец.
След като извършиха своето злодеяние, беззаконните латинци с голяма ярост се пръснаха по цялата света Гора и нито една обител, нито една кула, нито един скит, нито една монашеска килия не можа да се укрие от тях. Те всичко разориха и изгориха, а монастирските имущества разграбиха.
Още много мъченици положиха на Атон живота си за Христа и за Православната вяра. А онези, които предпочетоха да спасят временния си живот и да изгубят вечния, се съединиха и съслужиха с богоненавистните латинци, но Бог ги наказа със страшни знамения и бедствия.
Беззаконният цар Михаил Палеолог, който имаше намерение да дойде на св. Гора и да унищожи тук Православието, не успя да осъществи намерението си, защото скоро се лиши от царството и живота си. По време на един поход срещу сръбския княз Иван Душан той се разболя и през декември 1282 г. умря в лагера си близо до град Бер, неприсъединен към римокатолическата общност и отлъчен от Православната Църква“.
Кулата, където пострадали светите Зографски преподобномъченици и където останала цяла и невредима чудотворната икона на Божията Майка „Предвъзвестителка“, се запазила отчасти до 1873 г. Тя, обаче, закривала северното здание на монастира, а освен това поради старост имало опасност да се срути – тогава се наложило да бъде разрушена. Но за да се запази завинаги споменът за мъченическия подвиг на пострадалите, всички братя от Зографската обител единодушно решили да издигнат на нейното място паметник. Това и станало още през същата 1873 г. Паметникът трябвало да бъде осветен в деня, когато се празнува паметта на мъчениците. В навечерието, след залез слънце, започнало всенощно бдение. Нощта била безлунна и на небето едва блещукали звезди. Наоколо царяла тишина. По време на службата, точно в полунощ, когато след първата катизма започнали да четат „Житието и страданието на св. Зографски мъченици“, над църквата неочаквано се появил огнен стълб. Той осветил обителта и цялата околност с такава ярка светлина, че можели да се разпознават и най – дребните предмети. Този дивен стълб, след като постоял над храма около 3-4 минути, се преместил над паметника, отново спрял за няколко минути, а след това започнал да се издига нагоре и се превърнал в кръг, подобен на венец, който увенчавал отвисоко паметника и мястото, където пострадали светите мъченици.
Това необикновено явление продължило около 15 минути. Очевидци на чудото били монастирските братя и много от монастирските гости – пустинници и жители на околните скитове, дошли в Зограф на празника.
Така всемогъщият Бог с дивното небесно знамение над самия паметник на мястото на страдалческата кончина на монасите – изповедници, в самия ден на тяхната памет показал явно пред всички колко е благоугоден пред Него подвигът на тези страдалци за истинската вяра и за предаността към светата Православна Църква.
Жития на българските светии (в новобългарски превод) от † Левкийски епископ Партений, том втoри. Синодално издателство, София, 1974 година
[1] През април 1204 г. рицарите от четвъртия „кръстоносен“ поход превзели Константинопол и създали Латинска империя. Византия била под властта на латинците до 1261 г. През лятото на 1261 г. на Михаил VIII Палеолог се удало да отвоюва Константинопол и да възстанови Византийската империя.
[2] По волята на императора скитници кръстоносци, изгонени от Палестина и наели се да служат като придворни войници във Византия, се нахвърлили с всичката си злоба върху зографските монаси.
[3] В евангелските текстове (Мат.26:26, Марк.14:22, Лук.22:19, както и в посланието на св. апостол Павел (1Кор.11:23), при установяването от Спасителя на Тайнството Евхаристия изрично е употребена думата „артос“, която на гръцки означава квасен хляб. За безквасен хляб (опреснок) в Св. Писание се употребява думата „азимон“ (Лук.22:1). „Тъй като Тайната вечеря била извършена през нощта срещу 14 нисан, в който ден до залез слънце, според равинската литература, не било позволено да се употребява пресен хляб, на нея е бил употребен квасен хляб. И в сегашно време, както и в миналото, Тайнството Евхаристия (в Православната Църква) се извършва с квасен хляб“.
„Първоначално евхаристийният хляб, с който си служили на Запад бил, както на Изток, обикновен хляб, в който имало квас. О. Сирмон, йезуит, признава, че на Запад, както и на Изток, квасният хляб е бил употребяван в продължение на първите девет века и че римската църква е променила древния обичай в периода от края на IX в. до първата половина на XI в.“ (О. Владимир Гете, „Папството като ерес“, Париж, с. 168.). Употребата на безквасен хляб у католиците е резултат от по-късно юдейско влияние. Виж също Лъжеученията на папството – о. Владимир Гете.
Молитвена възхвала:
АКАТИСТ НА СВЕТИТЕ ДВАДЕСЕТ И ШЕСТ ЗОГРАФСКИ ПРЕПОДОБНОМЪЧЕНИЦИ
Кондак 1.
Избраните 26 Божии угодници, преподобно живели в Зографската обител и мъжествено претърпели изгаряне от латинците за правоверието, достойно да възпеем с похвални песни. А вие, които имате дръзновение пред Господа, от всякакви беди ни избавете, за да ви зовем: Радвайте се, преподобни страдалци, изобличители на латинското суетно мъдруване!
Икос 1.
Ангелите на небесата се удивиха, гледайки как в безбожния си устрем латинците изгаряха заради благочестието преподобните, които пожелаха благочестно да умрат, и потъпкаха гордостта на мъчителя, а от нас слушат такива похвали: Радвайте се, твърдо опълчение на многострадалните! Радвайте се, двадесет и шест преподобни страдалци! Радвайте се, крепки подвижници на вярата и благочестието! Радвайте се, мъдри изобличители на нечестието! Радвайте се, непоколебими стълбове на Православието! Радвайте се, твърд камък, съкрушил злословието! Радвайте се, защото отблъсквате ересите от Христовата църква! Радвайте се, защото запазихте невредим кораба на православната вяра! Радвайте се, прославили Света Гора със своето страдание за Православието! Радвайте се, развеселили нейните населници със своята смърт за правоверието! Радвайте се, защото за вас нашата (Зографска) обител радостно тържествува! Радвайте се, защото с вас се хвали православна България! Радвайте се, преподобни страдалци, изобличители на латинското суетно мъдруване!
Кондак 2.
Преподобният старец, като видя иконата на Божията Майка, чудесно пренесена от неговата уединена келия и поставена над манастирските врати, силно се удиви и разказа на всички това, което му бе известено от тази икона за нашествието на богопротивните римляни. А братята, като чуха това, с радост и въззоваха към Бога: Алилуия!
Икос 2.
Като узна за бедите, които имаше да се случат с тях, игуменът Тома започна да учи своето стадо да стои непоколебимо в благочестието и да не се бои от временните мъки, за които са приготвени венци на небесата. Затова облажаваме наставника и неговите ученици с такива похвали: Радвайте се, преподобни отци, единодушно поживели в постничество! Радвайте се, възпламенили се от любов към Бога! Радвайте се, защото не сте се уплашили от вражеското нашествие! Радвайте се, защото мъжествено сте се устремили към страдалчески подвиг! Радвайте се, изкачили се на висотата на кулата! Радвайте се, защото сте изобличавали от тази висота! Радвайте се, защото взехте със себе си иконата на Божията Майка Предвъзвестителка! Радвайте се, защото тя чудно остана невредима в огъня! Радвайте се, мъдри защитници на православния Символ на вярата! Радвайте се, защото се подвизавахте до смърт за неговата нерушимост! Радвайте се, проповедници на Православието! Радвайте се, преподобни страдалци, изобличители на латинското суетно мъдруване!
Кондак 3.
Укрепени от силата на Всевишния, светиите в огъня, както тримата отроци във Вавилонската пещ, дръзновено изповядаха православната вяра пред мъчителите, и освободили се от тялото, като благовонна жертва се възнесоха към Божия престол, пеейки: Алилуия!
Икос 3.
Имайки равноангелно житие на земята, всеблаженни отци, вие се окрилихте от Божествено желание и като благовонно миро принесохте своите трудове на Христа, заради което ви възхваляваме така: Радвайте се, земни ангели и небесни човеци! Радвайте се, защото поживяхте в плът като безплътни! Радвайте се, защото умъртвихте страстите с пост и въздържание! Радвайте се, защото покорихте плътта на духа! Радвайте се, защото добре обработихте земята на своето сърце! Радвайте се, защото я оплодотворихте с много трудове и смирение! Радвайте се, защото взехте на себе си благото иго! Радвайте се, защото усърдно последвахте Владиката Христа! Радвайте се, драгоценни бисери, светлоблестящи за нас! радвайте се, защото озарявате монашеското битие със светлината на вашите добродетели! Радвайте се, чудно украшение на Атонската Гора! Радвайте се, слава и благолепие на Зографската обител! Радвайте се, преподобни страдалци, изобличители на латинското суетно мъдруване!
Кондак 4.
Избегнали бурите на житейската суета, вие, преподобни отци, добре се подвизавахте в Зографската обител и за твърдото изповядване на Православната вяра се увенчахте с мъченически венци: в нея запазете и нас със своите молитви към Бога, та винаги да Му зовем с вас: Алилуия!
Икос 4.
Слушайки за вашите подвизи, преподобни Зографски отци, ние се удивляваме на вашето мъжество и търпение като ревнители за благочестието и прогонители за злословието. Затова ви приветстваме така: Радвайте се, подвизавали се с добрия подвиг! Радвайте се, богоугодно завършили течението на временния живот! Радвайте се, наставници на мъжество и търпение! Радвайте се, верни изпълнители на монашеските обети! Радвайте се, много пострадали заради Божията любов! Радвайте се, възприели от него венци на славата! Радвайте се, мъдри изяснители на догматите! Радвайте се, крепки защитници на Православната вяра! Радвайте се, потъпкали папската гордост посред огъня! Радвайте се, нарекли глава на Църквата единия Христос! Радвайте се, помощници на живеещите в пустинята! Радвайте се, спасяващи и намиращите се в света! Радвайте се, преподобни страдалци, изобличители на латинското суетно мъдруване!
Кондак 5.
Богосветли звезди се показахте, преславни Тома и Варсануфие, с чудния Партений и другите двадесет и трима страдалци. Молим ви, о, честни личе, запазете от различни напасти вашата обител и всички, които ви почитат, за да зовем благодарно с вас към Спасителя Бога: Алилуия!
Икос 5.
Виждаме ви, богомъдри отци, добре опазили всички Божии заповеди, усърдни в духовния подвиг и очистени от огъня като злато в горнило. Затова всерадостно ви зовем: Радвайте се, усърдни ревнители за благочестието! Радвайте се, избягали от прелестта на света, както Лот от Содом! Радвайте се, умно видели славата Божия на Атонската Гора, както Илия в Хорив! Радвайте се, разделени по тяло! Радвайте се, духовно съединени от братолюбието! Радвайте се, преминали през огъня! Радвайте се, влезли в покоя на своя Господ! Радвайте се, причастници на брака на Агнеца, заклан за света! Радвайте се, участници в безсмъртната Христова трапеза! Радвайте се, защото голяма е наградата ви на небесата! Радвайте се, защото вашата слава е вечна в светлостта на светиите! Радвайте се, преподобни страдалци, изобличители на латинското суетно мъдруване!
Кондак 6.
Проповедници на равночестието на Пресвета Троица се явихте, всеблажени, когато латиномъдърстващите еретици говореха суетно, че Дух Свети изхожда от Отца и от Сина – а вие явно затворихте техните хулни уста с премъдрото изясняване на Свещените Писания, в които ясно се вижда предвечното изхождане на Светия Дух. Затова и ние, изповядвайки го православно, пеем: Алилуия!
Икос 6.
Възсия като светлина вашата правда, досточудни отци, когато дръзновено изобличихте вашите мъчители за тяхното жертвоприношение с пресен хляб и за подстригването на косите на свещениците – защото това не са апостолски правила, нито предания на светите отци. Затова, като се удивляваме на вашето дръзновение, ви пеем така: Радвайте се, богоозарени светилници, водещи ни по пътя към спасението! Радвайте се, благи и мъдри наставници, привеждащи заблудените към изправяне! Радвайте се, строители на благочестието! Радвайте се, прогонители на нечестието! Радвайте се, мъдри учители на това, че Дух Свети изхожда само от Отца! Радвайте се, верни служители на Пресвета Троица! Радвайте се, дръзновено проповядвали Триипостасното Слово! Радвайте се, органи на Светия Дух, възглавяващи Божието величие! Радвайте се, защото чрез вас бе изобличена духоборната ерес! Радвайте се, защото чрез вас бе отхвърлена латинската жертва с пресен хляб! Радвайте се, защото чрез вас бе оголена прелестта на зловерието! Радвайте се, защото чрез вас се утвърди истинността на апостолските и отеческите предания! Радвайте се, преподобни страдалци, изобличители на латинското суетно мъдруване!
Кондак 7.
Като искаха да обърнат папските служители от прелестта, доблестният Тома и дружината му ги поучаваха да оставят пагубната ерес и да пристъпят към благочестието. А те не само не се обърнаха, но като люти зверове се устремиха към тях и запалиха светата обител отвсякъде. А светиите, стоейки в пламъка, предаваха душите си в Божиите ръце, пеейки: Алилуия!
Икос 7.
Ново учение искаха да донесат папските служители на Светата Атонска Гора и да обърнат всички монаси към своята пагубна ерес. Но по застъпничеството на Пречистата Божия Майка и с крепка съпротива преподобните страдалци разрушиха тяхното зло начинание. Затова облажаваме Христовите изповедници с такива похвали: Радвайте се, подражавали на светите седмочисленици в защита на Православието! Радвайте се, подобно на тях претърпели много беди от латинците! Радвайте се, подобни на двете хиляди мъченици, изгорени в Никомидия! Радвайте се, всеблажени наследници на Небесното царство заедно с тях! Радвайте се, утвърдили стените на Църквата чрез изгарянето на вашите тела като пепел! Радвайте се, осветили земята със своята кръв! Радвайте се, защото частици от вашите мощи са се запазили невредими в пламъка! Радвайте се, защото чрез тях давате изцеление на нашите недъзи! Радвайте се, духовни дървета в градината на Небесната Царица! Радвайте се, кринове, разцъфнали в рая! Радвайте се, всички преподобни страдалци, пострадали от латинците по всички места на Светата Гора! Радвайте се, защото чрез вашите страдания сте потъпкали невидимия враг и неговите слуги! Радвайте се, преподобни страдалци, изобличители на латинското суетно мъдруване!
Кондак 8.
Странно и преславно чудо се извърши в тази Зографска обител: когато светиите загиваха в пламъка – Божията сила избави от огъня един страдалец, за да разкаже на скрилите се братя как страдалците изобличиха заблуждението на латинците, и се чу глас от небето, призоваващ ги във вечния покой и обещаващ голяма награда на тях, които пееха: Алилуия!
Икос 8.
Цялата Атонска Гора и всички православни, и най-вече едноплеменните славянски народи ви възхваляват, преподобнострадални отци, защото вие изобличихте нечестивото римско нововъведение и утвърдихте древното благочестие. Затова с удивление ви зовем: Радвайте се, всечестни отци, умножили великия събор на Атонските преподобни! Радвайте се, причислени към чудното войнство на Небесната Царица! Радвайте се, прославени от Бога във вашето страдание! Радвайте се, призовани от небесен глас във вечния покой! Радвайте се, издигнали се към небето от висотата на кулата като стълба! Радвайте се, излетели чрез огненото изгаряне като лек облак в небесните обители! Радвайте се, прерадостно влезли в неръкотворните храмове! Радвайте се, застанали пред Божия престол в лика на мъчениците и изповедниците! Радвайте се, добропобедни страдалци, увенчани от Христовата десница! Радвайте се, всеславни венценосци, винаги веселящи се в Небесното Царство! Радвайте се, преподобни страдалци, изобличители на латинското суетно мъдруване!
Кондак 9.
Всички ангели възхвалиха Бога, дарувал ви такова мъжество, преподобнострадални отци, защото стоейки в пламъка, вие не престанахте да изповядвате православната вяра и да се молите на Господа да запази Своята Църква от хищните вълци и да съхрани невредим жребия на Своята Пречиста Майка, която ликовете монашески денонощно възпяват: Алилуия!
Икос 9.
Нашите речи, макар и да не могат достойно да ви възхваляват, преподобни отци, но ние, надявайки се на вашата благодатна помощ, дръзваме, като чеда към бащите, смирено да зовем: Радвайте се, велики Божии угодници! Радвайте се, верни Божии раби и служители! Радвайте се, съчетали в себе си преподобието и мъченичеството! Радвайте се, добре угодили на Бога и в двете! Радвайте се, облечени в преподобие като драгоценна дреха! Радвайте се, украсени с мъченичество като честна багреница! Радвайте се, съкрушили главата на прегордия велиар! Радвайте се, потъпкали неговата сила и крепкост! Радвайте се, усърдно подвизавали се против греховните пожелания! Радвайте се, трудили се да насадите и вкорените в себе си всички добродетели! Радвайте се, прославили Господа чрез изгарянето на вашите тела! Радвайте се, принесли Му в жертва сами себе си! Радвайте се, преподобни страдалци, изобличители на латинското суетно мъдруване!
Кондак 10.
Бъдете помощници и защитници на нас, желаещите да се спасим, о, преподобни страдалци Христови! И със своите молитви запазете от всяко зло вашата света обител и всички, призоваващи ви с вяра и пеещи на Бога: Алилуия!
Икос 10.
Твърда опора на Православието сте вие, о преподобни страдалци! Затова запазете и нас от нищета, напасти, недъзи и различни скърби, за да ви зовем: Радвайте се, крепки защитници в беда! Радвайте се, твърди застъпници за ония, които ви почитат! Радвайте се, силни помощници в борбата ни с враговете на нашето спасение! Радвайте се, защитаващи ни от меча на Божия гняв! Радвайте се, росоносни облаци, прохлаждащи зноя на нашите страсти! Радвайте се, помощници на човеците в беди и скърби! Радвайте се, пазители на светата Атонска Гора от вражески нашествия! Радвайте се, вие, които спасявате вашата обител от зли нападения! Радвайте се, бързи помощници във време на безпомощност! Радвайте се, молитвеници пред Бога за сродния ви български народ! Радвайте се, защото не допускате да падне в ереси и разколи! Радвайте се, преподобни страдалци, изобличители на латинското суетно мъдруване!
Кондак 11.
Пение всеумилно ви принасяме, всеблажени отци, положили душите си за правото изповядване на вярата: помогнете ни с вашите благоприятни молитви към Бога да завършим земното поприще в правоверие и покаяние, зовейки към Бога: Алилуия!
Икос 11.
Светли лъчи озаряват днес Зографската обител, имаща ви за свои застъпници и покровители, защото вие, като пресветли звезди в слънцевиден кръг, се явихте някога в нощта над обителта, преди освещаването на вашия паметник. А ние, като спомняме това, радостно зовем: Радвайте се, преподобни наши отци и наставници! Радвайте се, наши грижовници в житейските нужди! Радвайте се, духовни звезди, явили се видимо над вашата обител! Радвайте се, увенчали с пресветли венци мястото на вашето страдание! Радвайте се, явили вашата святост в огнен стълб! Радвайте се, показали вашата небесна слава в благодатна светлина! Радвайте се, просвещаващи и нас със същата светлина! Радвайте се, почетени от Бога с дар на чудотворство! Радвайте се, получили от Бога благодат на изцеление! Радвайте се, топли наши молитвеници пред Христа Бога! Радвайте се, могъщи наши застъпници! Радвайте се, преподобни страдалци, изобличители на латинското суетно мъдруване!
Кондак 12.
Измолете за нас благодат и милост от Господа, преподобнострадални отци, и заедно с великия страстотерпец Георги и преподобните Козма и Пимен непрестанно се молете за нас да се избавим от внезапна смърт и да получим мирен християнски край, и безпрепятствено да преминем изпитанието на въздушните митарства, пеейки победна песен: Алилуия!
Икос 12.
Възпявайки вашите монашески подвизи, преподобни отци, ние почитаме вашата страдалческа смърт в пламъка, възнасяйки ви поименни похвали: Радвайте се, Тома, Варсануфие, началници на този Божествен лик! Радвайте се, Кириле и Михее, честни подвижници и изповедници! Радвайте се, Симоне и Иларионе, избрани Христови раби! Радвайте се, Иакове и Иове, изрядни служители на Пресвета Троица! Радвайте се, Киприане и Саво, чудни защитници на Православието! Радвайте се, Иакове и Мартиниане, дръзновени изобличители на нечестието! Радвайте се, Козма и Сергие, мъдри последователи на светоотеческите предания! Радвайте се, Мина и Йосифе, славни победители на латиномъдрите начинания! Радвайте се, Иоаникие и Павле, получили от Господа мъченически венци! Радвайте се, Антоние и Евтимие, приели наследието на вечните блага! Радвайте се, Дометиане и Партение, светло ликуващи в небесните обители! Радвайте се, две двоици страдалци, чиито имена, неизвестни за нас, са записани на небесата в книгата на вечния живот! Радвайте се, преподобни страдалци, изобличители на латинското суетно мъдруване!
Кондак 13.
О, всеблажени преподобни старци! Вие, от голяма любов към Бога и ближните, изгаряни в пламъка, не преставахте да се молите за Православната Църква, за жребия на Божията Майка и за живеещите в него. Затова и сега, предстоейки пред престола на Царя на Славата, молете се за нашето спасение, за да се сподобим с вас вечно да възпяваме в Царството небесно: Алилуия!
(Този Кондак се чете 3 пъти, а след това Икос 1 и Кондак 1)
Молитва към светите Двадесет и шест Зографски преподобномъченици
О, свети Двадесет и шест преподобномъченици, подвизавали се в Зографската обител, претърпели изгаряне с огън за благочестието и влезли в покоя на своя Господ! Към вас прибягваме с вяра и любов! Чуйте милостиво нашите молитви и умолете човеколюбивия Бог да запази своята Света Църква и нашата обител, и всички православни християни от видими и невидими врагове, от всякакви беди, напасти и скърби, постигащи ни внезапно, да ни опази в мир, тишина и покой, да дари изобилие и преуспяване във всяко добро дело, на нас, които празнуваме вашата свята памет! О, свети угодници Божии! Усърдно прибягваме към вас, не преставайте да ни помагате в твърдото и непоколебимо изповядване на православната вяра и на всички апостолски и светоотечески предания, които вие опазихте неповредени до самия си край, изповядахте православната вяра и положихте душите си за нейната чистота. И сега, получавайки награда от Христа Бога, молете Му се прилежно да не лишава и нас след смъртта ни от Своите небесни блага, които да получим с праведните, славословейки Го с Отца и Светия Дух във вечни векове! Амин.
Тропар, гл. 1
Преподобна дружино, доблестни 26 отци, преминали честно живота си постнически в Зографската обител с твърдо устояване Православието, вие в огъня се прнинесохте жертва на Бога. Затова и приехте от Господа Бога венци, като отправихте слава Нему, Който ви увенча.
Акатистът е написан на 9 октомври, 1919 г. от монах Панарет.
Източник: http://www.pravoslavieto.com/ ; източник на Акатиста: Отец Владимир Дойчев