Житие на св. крал Стефан Милутин, един закрилниците на съвременната българска столица

Крал Стефан Милутин, чиято памет се празнува на 30 октомври, е владетел на Сърбия в периода 1282 – 1321 г., но светите му мощи му се пазят като скъпоценна светия в столичния български храм Св. Неделя. Така както българският светец св. Димитър Басарбовски е днес закрилник на румънската столица Букурещ, по Божий промисъл, и св. крал Стефан Милутин е покровител на българския столичен град София. Подобни случаи в православната и в българстата история има още от Средновековието. Такъв е случаят със св. Филотея Търновска, родом от византийския град Поливот, чиито св. мощи са пренесени в средновековната българската столица Търново. Почитана като една от закрилниците на града, прославата на св. Филотея излиза от своя начален регионален обхват (локалната почит е първи етап от прославата на Божиите угодници) и добива общоправславни измерения. Случаят със св. крал Стефан Милутин има сходство и със прославата на сръбския св. княз Йоан – Владимир, възприеман още през Средновековието и като роден български светия. Действително в Православието светците от конкретна народност са общи закрилници за всички православни християни, без разлика от произход и народност, но любовта към собствения народ е също Божи дар и угодна Богу проява. Народностният корен създава топла и допълнително усилена връзка между православните християни от конкретнта народност и светците, които просияват от нея или са обвързани с нейната закрила исторически, по особен Божий промисъл. Тази специфика големият съвременен грузински светец св. Гавриил (Ургебадзе) описва така: „Бог! Истината! Те на над отечеството, но родината е също от Бога и е истина, че трябва да обичащ предано своя собствен народ. Всички хора по света са наши ближни в Христа. И аз ви питам: къде има тук ненавист към другите народи?! Не, има само любов. …“

Г. Канев

Житие на св. крал Стефан Милутин, един закрилниците на съвременната българска столица

Св. Стефан е бил син на сръбския крал Урош I (1243 – 1276) и царица Елена. Той се възцарил в 1282 г. и царувал 39 години.

При крал Милутин Сърбия сравнително бързо (в 1282 – 1283 г.) се разширила значително на юг в Македония и Албания. Разширила се също и Сръбската архиепископия – имало вече около 16 епархии.

Крал Милутин бил храбър военачалник (той често се молел на Господа преди сраженията и Бог му дарявал Своята помощ) и голям добротворец на Православната Църква. Полагал големи грижи за издигането на Сръбската Църква и надминал всички свои предшественици по строителство на храмове и пожертвователност към Църквата (построил повече от 40 църкви).

В Хилендарския монастир построил по-голям и по-красив храм, и кула с храм за защита на монастира от нападения на морски разбойници; подарил на монастира села, воденици и др. След една победа на сръбски и византийски войски над турците в Мала Азия, той построил църкви в ИерусалимЦариград  и Солун, построил в Иерусалим също и монастир „Св. Архангели Михаил и Гавриил“, и странноприемница в Иерусалим за поклонниците славяни. На много места в своята държава той също построил църкви и монастири, от които най-хубави били: „Св. Богородица“ в Грачаница (до Прищина) и Банският монастир „Св. Стефан“ (близо до пътя Митровица – Нови Пазар). Щедри дарения получили от него и монастирите в Македония (Трескавец в Прилепско, Виргински до Скопие, „Св. Георги“ в Кичевско).

За голямата привързаност на св. крал Милутин към Сръбската Църква говори и фактът, че по време на борбата между него и брат му Драгутин, който искал да го свали от престола и да възкачи сина си Владислав, Милутин намерил опора само в Църквата.

Сръбското общество признавало, че милосърдието е една от най-важните християнски добродетели. Израз на това съзнание била построената от крал Милутин болница в Цариград при монастира „Св. Иоан Предтеча“.

Св. крал Стефан е бил изключително благочестив и състрадателен човек. Според свидетелството на неговия житиеписец, той често излизал нощно време вън от своя дворец, облечен във вехти дрехи, отивал при бедните и им раздавал пари, храна и дрехи.

Щедро дарявал материална помощ и на монастирите, а от тях желаел да бъдат огнища на духовна просвета.

В негово време архиепископският престол често овдовявал. Той се грижел да бъдат поставяни изпитани лица за архиепископи и епископи. Изборите падали главно измежду отличилите се игумени на Хилендарския монастир.

Св. крал Стефан Милутин твърдо отстоявал Православната вяра. Много се борил против Михаил Палеолог задето той насилствено се опитал да въведе унията сред православните балкански народи и се домогвал да изтръгне от тях и от атонските монаси признаване на папата. Неведнъж и папите изпращали при крал Стефан свои легати (през 1288 и 1303 г.) да го убедят да признае властта на римокатолическата общност, служейки си понякога с лъжа и провокации.

Но всички тези папски опити били безуспешни. Св. крал Милутин имал твърда Православна вяра и ревност за нейното запазване от ереси.

Св. крал Стефан Милутин починал на 29 октомври 1321 година.

Сръбската Православна Църква го причислила към сонма на Светиите заради неговата изключителна благотворителност и святост.

След Косовската битка, станала в 1389 г., неговите нетленни св. мощи били пренесени от Банския монастир в близкото село Тренча. А около 1460 г. били пренесени от Тренча в София, която била тогава под турска власт. Днес те се намират в софийската църква „Св. Неделя“ и са предмет на благоговейна почит от православните християни.

Източник: http://www.pravoslavieto.com/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Related Post

Житие на св. Наум Плисковско-Преславски и Охридски (от Стишен Пролог от XV в.)Житие на св. Наум Плисковско-Преславски и Охридски (от Стишен Пролог от XV в.)

На 20 юни и на 23 декември се празнува паметта на нашия преподобен отец Наум Плисковско-Преславски и Охридски . И ето, братя, да не остане без помен братът1 на този блажен

Житие на светия славен и добропобеден мъченик Георги Софийски НовиЖитие на светия славен и добропобеден мъченик Георги Софийски Нови

На 11 февруари се празнува паметта на св. Георги Софийски Нови – закрилник на София и на всички, които търсят подкрепата му пред Бога. Житие на светия славен и добропобеден

Житие на св. мъченик Лазар Български († 1802 г.) от йеромонах Никифор ХиоскиЖитие на св. мъченик Лазар Български († 1802 г.) от йеромонах Никифор Хиоски

На 23 април Българската православна Църква почита паметта на св. мъченик Лазар Български, загинал мъченически за Христа на същата дата през 1802 г. Този храбър Христов воин и добропобеден мъченик