Житие на св. крал Стефан Милутин, един закрилниците на съвременната българска столица

Крал Стефан Милутин, чиято памет се празнува на 30 октомври, е владетел на Сърбия в периода 1282 – 1321 г., но светите му мощи му се пазят като скъпоценна светия в столичния български храм Св. Неделя. Така както българският светец св. Димитър Басарбовски е днес закрилник на румънската столица Букурещ, по Божий промисъл, и св. крал Стефан Милутин е покровител на българския столичен град София. Подобни случаи в православната и в българстата история има още от Средновековието. Такъв е случаят със св. Филотея Търновска, родом от византийския град Поливот, чиито св. мощи са пренесени в средновековната българската столица Търново. Почитана като една от закрилниците на града, прославата на св. Филотея излиза от своя начален регионален обхват (локалната почит е първи етап от прославата на Божиите угодници) и добива общоправславни измерения. Случаят със св. крал Стефан Милутин има сходство и със прославата на сръбския св. княз Йоан – Владимир, възприеман още през Средновековието и като роден български светия. Действително в Православието светците от конкретна народност са общи закрилници за всички православни християни, без разлика от произход и народност, но любовта към собствения народ е също Божи дар и угодна Богу проява. Народностният корен създава топла и допълнително усилена връзка между православните християни от конкретнта народност и светците, които просияват от нея или са обвързани с нейната закрила исторически, по особен Божий промисъл. Тази специфика големият съвременен грузински светец св. Гавриил (Ургебадзе) описва така: „Бог! Истината! Те на над отечеството, но родината е също от Бога и е истина, че трябва да обичащ предано своя собствен народ. Всички хора по света са наши ближни в Христа. И аз ви питам: къде има тук ненавист към другите народи?! Не, има само любов. …“

Г. Канев

Тропар на Св. крал Стефан Милутин, глас 3

Ти възлюби на земята вседушевно Христа, и спазвайки Неговите заповеди, като река напои обилно с добросърдечие изсъхналите от нищета; твоите люде подпомогна, а ковчега на твоите благоуханни мощи дарява изцерения на всички: заради това, св. Стефане, те молим, изпроси за душите ни велика милост.

Житие на св. крал Стефан Милутин, един закрилниците на съвременната българска столица

Св. Стефан е бил син на сръбския крал Урош I (1243 – 1276) и царица Елена. Той се възцарил в 1282 г. и царувал 39 години.

При крал Милутин Сърбия сравнително бързо (в 1282 – 1283 г.) се разширила значително на юг в Македония и Албания. Разширила се също и Сръбската архиепископия – имало вече около 16 епархии.

Крал Милутин бил храбър военачалник (той често се молел на Господа преди сраженията и Бог му дарявал Своята помощ) и голям добротворец на Православната Църква. Полагал големи грижи за издигането на Сръбската Църква и надминал всички свои предшественици по строителство на храмове и пожертвователност към Църквата (построил повече от 40 църкви).

В Хилендарския монастир построил по-голям и по-красив храм, и кула с храм за защита на монастира от нападения на морски разбойници; подарил на монастира села, воденици и др. След една победа на сръбски и византийски войски над турците в Мала Азия, той построил църкви в ИерусалимЦариград  и Солун, построил в Иерусалим също и монастир „Св. Архангели Михаил и Гавриил“, и странноприемница в Иерусалим за поклонниците славяни. На много места в своята държава той също построил църкви и монастири, от които най-хубави били: „Св. Богородица“ в Грачаница (до Прищина) и Банският монастир „Св. Стефан“ (близо до пътя Митровица – Нови Пазар). Щедри дарения получили от него и монастирите в Македония (Трескавец в Прилепско, Виргински до Скопие, „Св. Георги“ в Кичевско).

За голямата привързаност на св. крал Милутин към Сръбската Църква говори и фактът, че по време на борбата между него и брат му Драгутин, който искал да го свали от престола и да възкачи сина си Владислав, Милутин намерил опора само в Църквата.

Сръбското общество признавало, че милосърдието е една от най-важните християнски добродетели. Израз на това съзнание била построената от крал Милутин болница в Цариград при монастира „Св. Иоан Предтеча“.

Св. крал Стефан е бил изключително благочестив и състрадателен човек. Според свидетелството на неговия житиеписец, той често излизал нощно време вън от своя дворец, облечен във вехти дрехи, отивал при бедните и им раздавал пари, храна и дрехи.

Щедро дарявал материална помощ и на монастирите, а от тях желаел да бъдат огнища на духовна просвета.

В негово време архиепископският престол често овдовявал. Той се грижел да бъдат поставяни изпитани лица за архиепископи и епископи. Изборите падали главно измежду отличилите се игумени на Хилендарския монастир.

Св. крал Стефан Милутин твърдо отстоявал Православната вяра. Много се борил против Михаил Палеолог задето той насилствено се опитал да въведе унията сред православните балкански народи и се домогвал да изтръгне от тях и от атонските монаси признаване на папата. Неведнъж и папите изпращали при крал Стефан свои легати (през 1288 и 1303 г.) да го убедят да признае властта на римокатолическата общност, служейки си понякога с лъжа и провокации.

Но всички тези папски опити били безуспешни. Св. крал Милутин имал твърда Православна вяра и ревност за нейното запазване от ереси.

Св. крал Стефан Милутин починал на 29 октомври 1321 година.

Сръбската Православна Църква го причислила към сонма на Светиите заради неговата изключителна благотворителност и святост.

След Косовската битка, станала в 1389 г., неговите нетленни св. мощи били пренесени от Банския монастир в близкото село Тренча. А около 1460 г. били пренесени от Тренча в София, която била тогава под турска власт. Днес те се намират в софийската църква „Св. Неделя“ и са предмет на благоговейна почит от православните християни.

Източник: http://www.pravoslavieto.com/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Related Post

Източноправославната монашеска духовност и съвременния културологичен дискурс (с поглед към Средновековна България)Източноправославната монашеска духовност и съвременния културологичен дискурс (с поглед към Средновековна България)

Георги Канев Материалът представлява непубликуван доклад, изнесен на Кръгла маса: „Балканиге и светът: MODUS CONCURSIONIS”, 12–13  декември,  2012 г. ИБЦТ – БАН. Впоследствие е публикуван в електронното издание „Алманах –

Житие на св. свещеномъченик Симеон Самоковски († 1737)Житие на св. свещеномъченик Симеон Самоковски († 1737)

На 21 август светата Православна църква почита паметта на свети свещеномъченик Симеон Самоковски, със светско име Симеон Попович, който през 1737 г. мъченически загубва живота си за Христовата вяра, а

„Домът на трудолюбието“ – за социалната дейност на св. Йоан Кронщадски от края на XIX в.„Домът на трудолюбието“ – за социалната дейност на св. Йоан Кронщадски от края на XIX в.

Източник: milostiv.org … Св. Йоан Кронщадски е роден в северна Русия през 1829 г. и е кръстен е на името на св. Йоан Рилски, който смята за свой покровител. Израства в