На 19 октомври св. Църква празнува паметта на българския народен закрилник и покровител – св. Йоан Рилски Чудотворец ( † 946 г ). Паметта му се празнува още на 1 юли (Пренасяне на мощите на св. Йоан от Търново в Рилската св. обител) и 18 август (Успение (Представяне пред Бога) на св. Йоан Рилски).
Житие на преподобния и богоносен наш отец Иван Рилски, пустинножител и чудотворец
Родителите на блажения Иван бяха много благочестиви, българи по произход, родени и възпитани в село Скрино, в пределите на град Средец (София). Живеейки в това село и подвизавайки се в благочестие и милостини, родиха двама сина, един от които беше чудният Иван. Добре възпитан, той във всичко се покоряваше на своите родители и им оказваше нужната почит, постоянно пребъдваше в страх Божий, не се отделяше от църквата, а с внимание слушаше божествените слова и угаждаше на Господа с пост и молитва. И цял бе пленен от любовта към Бога, духът му гореше към Господа като истински серафим и даваше стократен плод, като дърво насадено при водни извори. Като мина доста време и родителите му умряха, някои хора, завистливи и лениви към доброто, започнаха да го корят, като го наричаха лицемер и крайно негоден за светския живот.
Отегчен, той взе едно добро решение: раздаде своето имущество в ръцете на бедните и отдаде кесаревото кесарю, за да може безпрепятствено да отдаде Божието Богу. А Бог, Който е рекъл да изгрее светлина от тъмнината и Който някога заповядал на Авраама да излезе от своята земя и от своя род и да отиде в земята, която Той ще му покаже, се яви насън и на него, като му каза съвсем същите думи и му показа мястото, където ще може да Му угоди. Като се събуди и размисли върху смисъла на видението, пламна от желание като елен за водни извори6, въоръжи се като друг Давид против духовния Голиат, взе според древната повест три камъка – вярата, надеждата и любовта, облече се в бронята на правдата и възложи на главата си божествения покров като шлем на спасението, постъпи в един от тамошните манастири и пострига косите си заедно със страстите и похотите. И след като остана там известно време, за да се обучи в подвижничеството, остави земното на земните и света заедно с неговия господар, без да вземе нищо със себе си освен една кожена дреха, и дойде в показаната му планина, направи си малка колибка от храсталак и живееше в нея.
След доста време се пресели оттам на друго място, където намери много тъмна и мрачна пещера и се всели в нея, като увеличаваше подвизите си и все повече разпалваше желанието си и като трудолюбива пчела влагаше медни сокове в скривалищата на сърцето си.
В тази пещера прекара дванадесет години без никакво телесно удобство, като увеличаваше подвизите и страданията си. Дяволът виждаше това и не преставаше да го напада някога с униние, някога с леност, а много пъти със страхове и привидения. Но диамантената душа на Иван съвсем не можеше да бъде уловена от неговите козни, а винаги пееше: „Обиколиха ме, както пчели обикалят (мед), и угаснаха като огън в тръне: с името Господне аз ги повалих.“ Доста дни минаха, докато един ден по дяволско внушение разбойници грубо нападнаха светеца, биха го немилостиво, блъскаха го, влачиха го и го прогониха от това място, като му забраниха вече да не доближава нататьк. Той и в това се подчини на своя Господ, Който казва: „кога ви пъдят от един град, бягайте в друг.“ Не от град в град, а от гора – в гора минаваше светецът и отиде на друго място, на доста разстояние оттук, и като намери там един огромен дъб, засели се в него по примера на древния Авраам. Но оня под Мамврийския дъб чудесно угости Светата Троица и я изпрати, а този имаше жив в себе си Самия Бог, почитан в Троица, и без никакво униние здраво изпълняваше първоначалния си подвиг. И какво направи Бог, Който всичко нарежда за полза на човека? Както някога в пустинята ороси манна на еврейския народ и изпълни с блага гладните, по същия начин и тук заповяда на земята да роди сланутък за храна на светеца. И се хранеше с него, като успокояваше малко немощта на тялото и запълваше празнотата на стомаха, като минаваше от сила в сила и трупаше в сърцето си възход върху възход6, като източваше извори сълзи и напояваше браздите на душата си и процъфтяваше класовете на добродетелта.
Но Бог, Който е рекъл да изгрее светлина от тъмнината и Който изнася наяве тайните на мрака, не пожела дълго да стои скрит градът навръх планината, а благоволи да изяви неговата добродетел. Пастири пасяха близко някъде стадото си, както ония някога при Христовото рождество, и докато овцете кротко си пасяха, изведнъж се втурнаха да бягат не по някакъв редовен път, а по пусти, стръмни и непроходими места, и спряха чак като дойдоха до мястото, където беше преподобният. Пастирите ги гониха и понеже не можаха да ги спрат, и те дойдоха дето бяха застанали овцете, и като видяха светеца, почудиха се. И започнаха да го разпитват: „Кой си ти, откъде си, и как си дошъл тук? Какъв е животът ти и кое е родното ти място?“ Той им отговори: „Според апостола моят живот е на небесата, отдето очаквам Спасителя. Отечеството ми е горният Йерусалим. А родината и градът, които тук са ме възпитали, не е ваша работа да разберете. Но понеже се намерихте тук, нека ви нахраня с пустинническа храна!“ И позволи им да вземат от растящия там сланутък. И те взеха и ядоха до насита. А когато ги изпрати да си вървят, един от тях тайно наскуба сланутък и радостно тичаше след другарите си. Като ги настигна, показа им стореното, а те се струпаха и го разграбиха от ръцете му. Но като започнаха да отварят чушките на зърната, нищо не намериха в тях. И веднага се разкаяха, върнаха се, разказаха на блажения и поискаха прошка за стореното. Той им прости, но каза: „Тъй благоволи всесилният Бог, чеда мои: тук да расте и тук да се яде.“ Те се удивиха на чудото и си заминаха, като хвалеха и славеха Бога за всичко, което видяха и чуха, и като разказваха за него по цялата онази страна и по околните села.
Някои христолюбци пожелаха да отидат при светеца и да получат неговото благословение. А смиреномъдрият Иван като виждаше всичко това, замина оттам, понеже се боеше от човешката слава.
И като намери една много висока скала веднага възлезе на нея, както някога Мойсей боговидецът възлезе на Синайската планина в незаходимия мрак на боговидението. И този получи като него богописани заповеди, само че не на каменни скрижали, а върху скрижалите на сърцето, оросяваше скалата със сълзите си, а с всенощните си бдения и въздишки принасяше стократен плод от своите трудове, като сам беседваше със Самия Бог и с леки криле шестваше към небето, като търпеше нощния мраз и дневната жега.
Блаженият Йоан преживя на това място всичко седем години и четири месеца, без да си позволи леност или униние нито за един час, а по-скоро прибавяше ревност към ревността и усърдие към усърдието, или, накратко казано – в старческата си възраст проявяваше юношески устрем. Мнозина идваха при него, като носеха своите болни, по неговите молитви ги получаваха здрави и си отиваха.
Понеже неговата голяма слава се разнесе по цялата оная земя, мнозина поревнуваха на неговото добродетелно житие, пожелаха да живеят с него, построиха църква в близката пещера и създадоха манастир, като имаха преподобния за свой началник и пастир. А той добре се грижеше за своето стадо, мнозина доведе при Господа, извърши големи и преславни чудеса и стигна до дълбока старост. Като разбра за своето преселение при Господа, се отдаде на молитва, като проливаше горещи сълзи от очите си и коленичил на земята казваше: „Боже Вседържителю, приеми ме, грешния и недостоен Твой раб, и ме причисли по Своята милост към ли ковете на Твоите избраници, защото нищо добро не извърших на земята, благий ми Боже! Заради това моля Твоята благост да ми изпрати добър ангел, за да не ми попречат на възхода лукавите духове!“ Повика и своите ученици, и много ги поучи като им заповяда неотстъпно да пазят устава: „И подир моята смърт да не страдате безутешно, защото няма да ви оставя, а невидимо ще бъда с вас!“ Заповяда им да бъдат прилежни н постническите трудове, всички подред разцелува, причасти со с божествените Христови Тайни, легна на земята, вдигна ръце към небето и като рече: „Господи, в Твоите ръце предавам духа си“, веднага предаде духа си в Божиите ръце, след като преживя около 70 години, в 946 г. от въплощението на Бога Слово, па 18 август, в царството на благочестивия български цар Петър и византийския император Константин Багрянородни, сина на император Лъв Премъдри.
Учениците му с много сълзи обливаха нозете му, обвиваха в плащаница свещеното му тяло и го положиха в дървен ковчег. И веднага бързо узнаха навсякъде за смъртта на преподобния и всички се стичаха към гроба му да видят свръхестествено видение: тялото му без никакво изменение изглеждаше като заспало и издаваше неизречено благоухание. Недъгавите се молеха, просеха изцеление и се радваха, като се освобождаваха от своите болести. След като минаха 40 дни, светецът се яви на старшия си ученик насън, като заповяда да погребат тялото му в земята. Като стана от сън, той изпълни на дело заповедта. И оттогава скъпият гроб се превърна в извор на чудеса за пристъпващите с вяра. Като мина известно време, от гроба на светеца започна да излиза неописуемо благоухание. Пък и сам се яви на учениците си насън и заповяда да пренесат мощите му в град Средец (София). Тогава отвориха ковчега и видяха тялото му цяло. Незасегнато от никакво тление, то изпущаше хубаво благоухание и насърчаваше всички към божествена ревност. Като извършиха обикновеното богослужение, с почести пренесоха честните му мощи в славния град Средец (София) и ги положиха в църквата „Свети евангелист Лука“, както се предполага в 980 година.
При царуването на византийския император Андроник Комнин унгарски войски начело със своя крал Белла Трети плениха чак до град Средец българската земя, която тогава се намираше под гръцко иго, и всичко покориха под свои нозе. Тогава взеха със себе си и мощите на преподобния и ги отнесоха в своята страна: понеже кралят беше чувал за дивните и велики чудеса на преподобния, затова заповяда честните му мощи да бъдат положени в град Остригом, където те също така вършеха дивни и преславни чудеса, като прогонваха от човеците всеки недъг и всяка болест. След като се разнесе слух по цялата онази страна и всички се стичаха там, дяволът, който ненавижда доброто, не търпеше дълго да се слави преподобния, а рани сърцето на епископа в оня град със стрелата на неверието, и нито той пожела да дойде на поклонение пред мощите на преподобния, нито пък на другите позволяваше да дохождат, като казваше: „Аз много добре зная всички светци, и никъде не намирам тогова със светците!“ И веднага Божият праведен съд наложи юзда на езика му и той онемя напълно, като не можеше да говори. Които видяха това чудо, се изплашиха, а той махаше с ръце и си оставаше ням, както Предтечевият баща Захария. Като се опомни и поразсъди за причината на своето онемяване, той разбра, че пострада поради неверието си в светеца. Затова бързо се затече към ковчега на светеца и, като го обля с горещи сълзи, прояви сърдечно съкрушение. А Божият угодник и във всичко Христов подражател Иван не пожела дълго да го измъчва, а скоро развърза връзките на езика му и го направи пак да говори хубаво. Получил това, епископът изливаше своята непрестанна благодарност към Бога и Неговия угодник. Които чуха и видяха това, проявяваха още по-голяма вяра и усърдие към светеца. И много други дивни чудеса извърши преподобният в унгарската земя, които не бихме имали време да разкажем подробно. Когато кралят узна всичко това, го обхвана страх и ужас. Затова украси със злато и сребро ковчега на светеца, благоговейно целуна честните мощи и с големи почести ги върна пък в Средец и ги положи в църквата на негово име през 1187 година.
Малко време след това, когато благоволи Бог да възобнови българската държава и да въздигне падналата скиния, която беше рухнала под византийското насилие, възстанови българското царство при благочестивия цар Асен, който беше наречен в светото кръщение Иван. Като развя българското знаме, той укрепи добре всички разсипани български градове, а рухналите обнови и, като препаса оръжие против гръцкото царство, покоряваше околните страни, градове и села. Като дойде до Средец и покори и него, той чу за безчислените преславни чудеса на преподобния и затова веднага се отправи към неговата честна църква, благоговейно целуна неговите мощи и му се струваше, че е намерил някакво многоценно съкровище. Изпълнен с много радост и духовно веселие, той се посъветва и реши да ги пренесе в престолния си град Търнов за по-голяма чест и утвърждение на своето царство. И веднага изпрати до своя патриарх господин Василий, който се намираше в град Велико Търново, следното писмо:
„До всечестния Божий архиерей господин Василий, духовния отец на наше царско Величество. С Божията воля като стигнах в тези предели и влязох в град Средец, и като намерих честните мощи на преподобния отец Иван, жител на Рилската пустиня, извършили множество чудеса на изцеления, мен ми се струваше, че летя по въздуха от радост. Затова отсъдихме да дойде тук Твоя Светиня с целия църковен клир, за да пренесете с подобаващи почести тези свети мощи на преподобния отец в нашата преславна столица за похвала на целия църковен народ и за утвърждение на нашето благочестиво царство!“
Като чу това, божественият светител се зарадва духом, въздаде благодарност на Бога и веднага свика целия църковен клир и им разказа всичко. А те приеха това с топло усърдие и с удоволствие. Всички единомислено се устремиха, като че щяха да получат някакво многоценно съкровище, и скоро стигнаха в Средец заедно с патриарха.
Благочестивият цар Иван Асен I c голямо внимание приготви всичко за изпращането на светеца и всичко предаде на патриарха, като му остави на разположение триста мъжествени воини. А сам побърза да се завърне в своята столица и започна да гради църква на името на светеца в славния град Търново, на мястото наречено Трапезица. Патриархът, като взе честните мощи на преподобния, се отправи на дълго пътешествие заедно с целия клир и с игумена на манастира на преподобния в град Средец, Иоаникий, и с всички негови монаси. Когато царят узна за приближаването на патриарха, бързо излезе насреща му до местността Кръстец с целия си синклит и като целуна с благоговение мощите на светеца, ги задържа там седем дни, докато бъде довършена църквата. И като я осветиха, с почести положиха в нея мощите на преподобния в 1195 г., където раздават различни изцеления на тези, които с вяра прибягват към него: слепи проглеждат, прегърбени се изправят, неми проговорват, недъгави от немощ в сила преминават, бесновати оздравяват и всички получават здраве от каквито болести и да са били обхванати.
О, пречестний Иоане, изпълнено с благодатта на Светия Дух обиталище на Бога Отца и на Спасителя, който стоиш пред Царя на всичко и се наслаждаваш в светлината на единосъщната Троица, като херувим заедно с ангелите пееш трисветата песен и имаш безмерно голямо дръзновение – моли се на всемилостивия Господ да спаси твоите сродници, еднородния твой български народ, и да му покори всички противни врагове!
Запази вярата непорочна, утвърди нашите градове, умири целия свят, а нас избави от глад и пагуба, и ни запази от нападенията на другородци!
Старците утеши, младежите поучи, безумните умъдри, вдовиците помилвай, за сираците се застъпи, децата възпитай и целия твой народ запази от всякакви напасти.
А в деня на страшния съд избави ни от лявата участ и ни сподоби, по твоите молитви поставени отдясно, да чуем блажения глас на Господа Христа:
„Дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира“ (Мат. 25:34)!
Амин!
Жития на българските светии (в новобългарски превод) от † Левкийски епископ Партений, том първи. Синодално издателство, С., 1974 г.
Молитвена възхвала:
АКАТИСТ НА ПРЕПОДОБНИЯ И БОГОНОСЕН НАШ ОТЕЦ СВ. ИВАН РИЛСКИ ЧУДОТВОРЕЦ
Кондак 1
Избран от Бога и пречуден по живот, преподобни Иване! Ти от малък си обикнал Христа и към Него по тесния път си шествувал. Така че, заради твоите велики подвизи и сълзи, Господ те обогати с дарованията на Светия Дух. И понеже имаш голямо дръзновение пред Света Троица, ние те ублажаваме и ти се молим: освободи ни от всички беди, та да ти зовем: радвай се, преподобни Иване, Рилски Чудотворче, славо и радосте наша!
Икос 1
Ангел земен и човек небесен ти си бил, преподобни Иване! Как да възпеем достойно твоята слава и твоята чудна благодат? Ние сме потънали в немощи и грехове и не сме достойни да се наричаме твои потомци. Но ти сам вложи в устата ни хвалебна песен за тебе и ни научи сърдечно да ти викаме тъй:
Радвай се Отче, ти, който си роден от благочестиви родители: радвай се, защото си бил добре възпитан от тях в Божия страх. Радвай се, защото си обикнал Църквата още от малък и никога не си се отдалечавал от нея; радвай се, защото в нея ти си придобил от свещените учения благодатен разум. Радвай се, на Господните заповеди пазителю верен; радвай се, винаги в пост и молитва усърден работнико. Радвай се, защото след смъртта на твоите родители ти си раздал наследството си на бедните; радвай се, защото заради твоя благочестив живот ти си бил гонен от лоши хора. Радвай се, защото неправедно си бил наклеветен; радвай се, защото всичко с кротост си понесъл. Радвай се, защото от малък си имал пламенна любов към Христа Бога; радвай се, защото в Негово име си избрал тесния път на монашеството. Радвай се, преподобни Иване, Рилски Чудотворче, славо и радосте наша!
Кондак 2
Като си видял суетата на този свят, преподобни Иване, ти си побързал безвъзвратно да го оставиш; защото нищо не можеше да те раздели от Христа Господа: нито слава, нито богатства, нито почести, нито земна красота, нито пък твоята младост! Ти си счел всичко това за смет и като елен към водни извори, побързал си към Бога, пеейки Му: Алилуя!
Икос 2
Покорен на божествения разум, блажени Иване, когато си видял Бога в сънно видение, ти веднага си оставил родното си място и, следейки Божието указание, отишал си далеч в Руенската планина и там в тиха обител си приел монашеския образ. Затова и ние ти викаме така: Радвай се, Отче, защото си обикнал монашеския живот; радвай се, защото заради него си пожелал даже до смърт да се бориш с греха. Радвай се, защото заедно с косите си, ти си отрязал и мирските пожелания; радвай се, защото с ненаситна жажда си тръгнал по пътя на иноческите подвизи. Радвай се, защото си усетил в себе си сладостта на уединения живот; радвай се, защото от любов към Бога си обикнал пустинното житие. Радвай се, защото по тази причина си оставил мястото на твоето пострижение; радвай се, защото си дошъл в планината , посочена ти във видение. Радвай се, защото си се заселил в скромна колиба; радвай се, защото си направил от себе си чуден пустинножител и подражател на Йоан Кръстител! Радвай се, преподобни Иване, Рилски Чудотворче, славо и радосте наша!
Кондак 3
Осенен от силата на Светаго Духа, блажени отче Иване, ти си прекарвал в пустинята безмълвен живот и постоянно с Бога си беседвал и си Го славословил непрестанно като ангел, озаряван от лъчите на божествената светлина и за всички хора и целия свят постоянно молейки се на Спасителя и Бога с ангелската песен: Алилуя!
Икос 3
Имайки огнено желание като Мойсея да се насладиш на божествени видения, блажени Иване, ти си се възкачил на планината на духовното съвършенство, за да възприемеш от божествената слава такива явления, които око не е видяло, ухо не е слушало и човеку на ум не са идвали. И кой може да изрече всички твои подвизи, преподобни Иване, извършени в безмълвие? Затова и ние, като се очудваме на твоето ангелско житие, възпяваме те усърдно така: Радвай се, Отче, защото си понесъл бремето на велики подвизи; радвай се, защото си учудил с твоя живот и ангелите. Радвай се, защото не с хляб, но с тревно растение си се хранил; радвай се, защото и от него по малко след заход-слънце си вкусвал. Радвай се, защото си утолявал жаждата си с мярка водица; радвай се, защото заедно с пророка си викал към Бога: Станах като добиче пред Тебе. Радвай се, защото потоци сълзи от очите ти са изтекли; радвай се, защото молитвите си винаги към Бога си възнасял. Радвай се, защото с тези подвизи и сълзи си очиствал себе си от страсти; радвай се, защото си посрамил бесовете, които в образ на зверове са искали да те изплашат. Радвай се, защото срещу техните вражески козни ти като несъкрушим адамант си пребивавал; радвай се, защото във всички изпитания и беди ти си бил с Бога. Радвай се, преподобни Иване, Рилски Чудотворче, славо и радосте наша!
Кондак 4
Желаейки да укротиш бурята на дяволските нападения, преподобни отче Иване, ти си дошъл в тъмна пещера и като си заживял в нея, поробвайки тялото си, ти доброволно си лишил себе си от слънчевата светлина, за да не се лишиш от Божествената светлина в царството на Господа и да Му пееш там заедно със всички ветии: Алилуя!
Икос 4
Като чу за тебе, преподобни Иване, братовият ти син Лука, макар и да бе малко момченце, скри се от родителите си и като дойде, намери те в пустинята и възприе като тебе подвизите на монашеския живот. А ние, като се очудваме на силата на твоята благодат, възпяваме те и викаме: Радвай се, райско цвете, цъфнало на скалите на Рилската планина; радвай се, защото от божествения камък – Христа – обилно жива вода си пил. Радвай се, тайниче Божий, защото и в пустинята не си можал да се укриеш; радвай се, светилниче Христов, защото и в тъмна пещера си възсиял. Радвай се, защото твоя роднина с божествена светлина си озарил; радвай се, защото от малко дете пустинен жител си направил. Радвай се, защото заради това от древната злоба – дявола – нова беда си приел; радвай се, защото си бил наклеветен, че си откраднал момчето. Радвай се, защото си претърпял поругание от брата си; радвай се, защото си благословил детето, ухапано от змия, и чрез смъртта си го съединил с Господа. Радвай се, преподобни Иване, Рилски Чудотворче, славо и радосте наша!
Кондак 5
Не можейки да търпи твоя богоугоден живот, преподобни Иване, древният завистик – дявола, нападна те в образ на разбойници, които жестоко те набиха и те изгониха от твоята пещера. Но ти, като им прости, отиде си оттам и се засели в един дъб, дето продължи с още по-големи трудове и усърдие да служиш на Бога и да Му пееш: Алилуя!
Икос 5
Като видя твоето дълготърпение и доброволни страдания, преподобни Иване, Господ заповяда на земята да произрасте слатунък, който да ти бъде за препитание и те откри най-напред на овчари, та всички, които чуят за това, да прославят Бога и така да те възпяват: Радвай се, отче Иване, защото си претърпял от демоните много страдания; радвай се, войне Христов непобедими. Радвай се, защото не са могли да те победят; радвай се, защото си бил защитен от крилото на Христа. Радвай се, защото от Бога си бил пред овчарите прославен; радвай се, защото неволно е трябвало да им известиш за твоето житие. Радвай се, защото си ги нахранил с чудното растение; радвай се, защото си им показал дивно чудо. Радвай се, защото заради това чудо от пастирите си бил между народа прославен; радвай се, защото не си скрил Божиите дарби от идващите при тебе. Радвай се, защото бесен с молитва си излекувал; радвай се, защото за извършването на това чудо цялата надежда на Бога си възложил. Радвай се, преподобни Иване, Рилски Чудотворче, славо и радосте наша!
Кондак 6
Ние трябва да проповядваме твоето смирение, Иване, което ти си проявил при излекуването на бесния, молейки се така: „Боже милосрдни! Не съм достоен да именувам Твоето пречисто име с моите нечисти уста; но припадам пред Тебе и умилно Ти се моля: чуй ме, Боже, от светото Си небе! Така и ние, отче Иване, се стараем в смирение да се молим на Господа и да Му пеем: Алилуя!
Икос 6
След като просия с велики чудеса, преблажени отче Иване, и твоята слава се разнесе по цялата българска страна, много православни християни започнаха да идват при тебе с голяма вяра и любов и да те прославят. Но ти, не желаейки човешка слава, излязъл си от кухия дъб и си отишъл дълбоко в гората. Затова и ние, като те ублажаваме за твоето смирение, така те възпяваме: Радвай се, отче Иване, защото си обикнал божественото смирение; радвай се, защото си възненавидял човешката слава. Радвай се, защото си послушал гласа на Христа, който ни зове към смирение; радвай се, защото винаги си спазвал думите на Писанието: не нам, но на Божието име слава да отдаваме. Радвай се, защото си достигнал високо съвършенство; радвай се, защото си бил подобен на плодоносно дърво с натегнали от плодове клони. Радвай се, защото ревностно си подражавал на Давид, който казва: „аз съм червей, а не човек“; радвай се, защото с пророк Исая „О, окаяният аз“ си викал. Радвай се, защото с Апостола себе си пръв грешник си наричал; радвай се, защото в смирението си на Самия Господ си подражавал. Радвай се, защото доблество си противостоял на тщеславието; радвай се, защото с това на висока планинска скала си се изкачил. Радвай се, преподобни Иване, Рилски Чудотворче, славо и радосте наша!
Кондак 7
Желаейки да понесеш още по-големи страдания, от пламенна любов към Христа, на дивния стълпник Симеон си се уподобил, преподобни Иване, денем и нощем, като безплътен, непрестанно си бил в молитва потопен, оросявайки скалата с топли сълзи и беседвайки сърдечно и умилно с Бога. А ние, като се чудим на този твой подвиг, прославяме всемогъщата сила Божия, проявена в тебе и Му пеем: Алилуя!
Икос 7
Като не можа да стърпи твоя нов и чуден подвиг, блажени Иване, дяволът взе със себе си легион бесове, които те блъснаха от скалата и те хвърлиха в дълбока пропаст. Но ти с голям труд и с Божия помощ, си станал и пак си се изкачил на същия камък и си продължил молитвите си. Ние пък, учудвайки се на твоето търпение, прославяме любовта ти към Христа Бога и така ти викаме: Радвай се, отче Иване, защото си обикнал Христа повече от всичко; радвай се, защото заради това тежко си пострадал от демонските пълчища. Радвай се, защото си сметнал тия страдания за нищо; радвай се, защото си възлюбил Христа повече от живота си. Радвай се, защото нищо не е могло да те разлъчи от Христа; радвай се, защото си бил затова възлюбен от Него. Радвай се, защото си достигнал ангелско служение; радвай се, защото от ръката на Ангел си получавал хляб. Радвай се, защото с любовта към Христа си победил всички дяволски изкушения; радвай се, защото чрез нея си упазил заповедите. Радвай се, защото заради тази любов си търсил само Божията слава; радвай се, защото заради това си бил от Господа прославен. Радвай се, преподобни Иване, Рилски Чудотворче, славо и радосте наша!
Кондак 8
Странният начин на твоя живот и голямото ти смирение и любов към Христа умножиха в тебе благодатта, която ти бе подарена при кръщението заради Христовите страдания и Кръстна смърт. Затова и Господ те направи, преподобни отче Иване, слънце духовно на Православната Църква, – да се просвещават чрез тебе нейните чеда към спасение и да пеят Богу: Алилуя!
Икос 8
Ти си станал избран съсъд на Божествената благодат, велики Иване, защото върху тебе се изпълни словото на Кръстителя, че Бог не дава духа с мярка. С Какви благодатни дарования не си бил увенчан от Бога? И с кои прояви на благодатта не бе изпълнен твоя живот? Затова и ние, гледайки на тебе като на съсъд на дивна благодат, принасяме ти тези наши похвали: Радвай се, отче Иване, защото си придобил дара на Христовото смирение; радвай се, защото си достигнал благодатта на умилението и сълзите. Радвай се, защото си приел от Бога дара на чистотата и целомъдрието; радвай се, защото си бил озарен от чудодействената вяра. Радвай се, защото си придобил дар не само да вярваш в Христа, но и да страдаш за Него; радвай се, защото си бил увенчан с дара на ревност по Бога. Радвай се, защото си бил изпълнен и с дар на любов към ближния; радвай се, защото си бил украсен с дар на божествено знание. Радвай се, защото си просиял и като прозорливец; радвай се, защото си имал и дарованието на непрестанна серафимска молитва. Радвай се, защото си запазил докрай надеждата на бъдещото блаженство; радвай се, защото си предвкусил това блаженство от Духа Утешителя още в този живот. Радвай се, преподобни Иване, Рилски Чудотворче, славо и радосте наша!
Кондак 9
Когато възприе всяко дарование от Светия Дух, преподобни Иване, твоята слава достигна до благочестивия цар Петър, който пожела да те види и изпрати при тебе девет мъже. А ни, като разбра, че те са гладни, с малко парче хляб ги нахрави, та и ние като чуем за това преславно чудо да пеем Богу: Алилуя!
Икос 9
Витиите на този свят не разбират как цар Петър, който беше в славата си с дарове тръгна към тебе, блажени Иване; и твърде се опечали, като не можа, поради планинските стръмнини, да се приближи до твоята светиня. А ние, помнейки думите на Господа: „търсете първом Царството Божие и Неговата правда“, така ти викаме: Радвай се, Отче, защото си достигнал Царството Божие в придобиване на благодат; радвай се, защото си имал правда и мир и радост в Светия Дух. Радвай се, защото още в плът ти си имал в себе си райското блаженство; радвай се, защото си намерил многоценния бисер и си посочил суетата на временните блага. Радвай се, защото с твоето благодатно сияние ти си имал небесно съкровище и царските дарове не си приел. Радвай се, защото си обещал на цар Петър да се видите с него в Царството Небесно; радвай се, защото с писмо си го увещал да бъде милосърден и послушен на църквата. Радвай се, преподобни Иване, Рилски Чудотворче, славо и радосте наша!
Кондак 10
Желаейки да се спасиш докрай от вражеските козни, преподобни Иване, ти си прекарал върху скалата в непрестанна молитва седем години и четири месеца. И мнозина като поревнуваха твоя подвиг, дойдоха около скалата, съградиха църква, създадоха обител и тебе имаха пръв началник и пастир, та винаги да се възнася от тази света обител към Бога хвалебна песен: Аллилуя.
Икос 10
Непреоборима стена си бил за твоето стадо чак до смъртта си, блажени отче Иване. Но когато си разбрал, че е близо времето на твоето отшествие, възнесъл си умилителна молитва към Бога, казвайки така: „Отче Вседържителю! Нищо добро на земята не направих! Затова, моля Те, изпрати Твоя благ Ангел, за да не ми бъде пресечен пътя към небето от лукавите духове“. А ние, чудейки се на твоето преставяне, така те ублажаваме: Радвай се, Отче, защото и с живота си и с кончината си ти ни учиш как да се спасяваме; радвай се, защото с всичко ни приканваш да мислим за небесните, а не за земните неща. Радвай се, защото, като Апостол Павел, смъртта си желаел; радвай се, защото като него си имал желание да се освободиш от тялото и да бъдеш с Христа. Радвай се, защото си приел блажена кончина от Бога; радвай се, защото през целия си живот за смъртния час си се готвил. Радвай се, защото не си се допрял до никоя мирска сладост; радвай се, защото си изпълнил думите на апостола: „всеки ден умирам“. Радвай се, защото с молитва и сълзи ти се приготви за смъртта; радвай се, защото по тая причина от смъртта не на съд, но към живот си преминал. Радвай се, защото след смъртта във вечна радост при Христа си влязъл; радвай се, защото голямо дръзновение пред Бога си спечелил. Радвай се, преподобни Иване, Рилски Чудотворче, славо и радосте наша!
Кондак 11
Когато настана време да те ублажават с молебно пение, благовоние почна да излиза от твоя гроб, блажени Иване. И като разкопаха и отвориха гроба, намериха твоето тяло нетленно и благоуханно. Оттогава много чудеса започнаха да стават от твоите свети мощи и тия, които започнаха да стават от твоите свети мощи и тия, които получават изцеление, с благодарност пеят Богу: Алилуя!
Икос 11
Ти възсия като светла звезда още на земята, перподобни отче Иване. Затова и твоето тяло стана храм на Светия Дух и незасегнато от тление. Ние пък, виждайки тази благодат, така те прославяме: Радвай се, отче Иване, защото с твоето нетление ти проповядваш за Божието всемогъщество; радвай се, защото ни даваш образ на безсмъртието на телата след общото възкресение. Радвай се, защото с твоето нетление ти яви в Църквата славата Божия; радвй се, защото ти утвърди истината за възкресението на мъртвите. Радвай се, защото след смъртта си ти в сънно видение си се явил на игумена; радвай се, защото си му заповядал да се пренесат твоите мощи в град Средец. Радвай се, защото и тук си извършил дивни чудеса; радвай се, защото на Мануил, гръцкия цар, изцеление си подарил. Радвай се, защото с твоите нетленни мощи и в плен чудеса си вършил; радвай се, защото на невярващия католически епископ страшно знамение си изпратил. Радвай се, защото си го помилвал, когато се е разкаял; радвай се, защото и в чужди страни си явил Божията милост и слава, дарувани на Българската Църква. Радвай се, защото с пренасянето на твоите свети мощи в Търново, ти и там си направил велики знамения; радвай се, защото с твоето свещенно пътуване ти освети престолните градове и благослови цялата Българска земя. Радвай се, преподобни Иване, Рилски Чудотворче, славо и радосте наша!
Кондак 12
Голяма благодат ти даде Господ, угодниче Божий: да целиш нашите недъзи, заблудените да просвещаваш и за всички да бъдеш всичко за спасение. А ние като благодарим на Господа, Който ни дарува тебе възпяваме Му ангелската песен: Алилуя!
Икос 12
Възпявайки те, ние недоумяваме, преподобни Иване: как можем да изобразим с думи всички твои чудни дела? И като те виждаме, че си велик между Божиите угодници от древни времена и до наши дни, ние така те възхваляваме: Радвай се, блажени Иване, защото си дивен в подвизи и слава; радвай се, защото думите Господни: „Аз ще прославя ония, които Ме прославят“ върху тебе се изпълниха. Радвай се, защото благодатна светлина далеч от Българската земя си разпръснал; радвай се, защото не само от Българската, но и от другите църкви си почитан. Радвай се, защото с дясната си ръка и с благодатния си покров ти обитаваш в Руската Църква; радвай се, защото ти блестиш с благодатта на великите църковни отци. Радвай се, защото си показал подвизите на преподобните Антоний и Макарий Велики. Радвай се, защото си предизобразил деянията на руските църковни светила преподобните Сергий и Серафим; радвай се, защото благодатно си бил с великия всеруски подвижник, молитвеник и чудотворец Йоан Кронщадски. Радвай се, защото и от унгарския крал и от турските султани си бил тачен; радвай се, защото и досега в Рилската света обител от верни и неверни си почитан. Радвай се, преподобни Иване, Рилски Чудотворче, славо и радосте наша!
Кондак 13
О, велики Иване, Рилски Чудотворче! Приеми тази наша малка похвала и моли се за нас пред Господа да ни изпрати отгоре Своята милост и ни научи на истинско покаяние; моли Го да избавя твоята радна страна от всички видими и невидими врагове и да я запази непорочна в Православната вяра! Моли го да дарува благодатен живот на целия наш народ, та спасени чрез твоето непосрамващо ходатайство, да пеем Богу вечно: Алилуя, Алилуя, Алилуя!
Този кондак се чете три пъти. После се повтаря първия икос, първия кондак и молитвата.
Икос 1
Ангел земен и човек небесен ти си бил, преподобни Иване! Как да възпеем достойно твоята слава и твоята чудна благодат? Ние сме потънали в немощи и грехове и не сме достойни да се наричаме твои потомци. Но ти сам вложи в устата ни хвалебна песен за тебе и ни научи сърдечно да ти викаме тъй: Радвай се Отче, ти, който си роден от благочестиви родители: радвай се, защото си бил добре възпитан от тях в Божия страх. Радвай се, защото си обикнал Църквата още от малък и никога не си се отдалечавал от нея; радвай се, защото в нея ти си придобил от свещените учения благодатен разум. Радвай се, на Господните заповеди пазителю верен; радвай се, винаги в пост и молитва усърден работнико. Радвай се, защото след смъртта на твоите родители ти си раздал наследството си на бедните; радвай се, защото заради твоя благочестив живот ти си бил гонен от лоши хора. Радвай се, защото неправедно си бил наклеветен; радвай се, защото всичко с кротост си понесъл. Радвай се, защото от малък си имал пламенна любов към Христа Бога; радвай се, защото в Негово име си избрал тесния път на монашеството. Радвай се, преподобни Иване, Рилски Чудотворче, славо и радосте наша!
Кондак 1
Избран от Бога и пречуден по живот, преподобни Иване! Ти от малък си обикнал Христа и към Него по тесния път си шествувал. Така че, заради твоите велики подвизи и сълзи, Господ те обогати с дарованията на Светия Дух. И понеже имаш голямо дръзновение пред Света Троица, ние те ублажаваме и ти се молим: освободи ни от всички беди, та да ти зовем: радвай се, преподобни Иване, Рилски Чудотворче, славо и радосте наша!
Молитва към преподобния и богоносен отец наш Иван Рилски Чудотворец
О, велики и предивни чудотворче, преподобни Иване! Приеми нашето моление и не се отвръщай от нас, които прибягваме под твоето застъпничество. Защото ти никога не си се отвръщал от ония, които през дните на твоя земен живот са идвали при тебе със своите скърби. Знаем какви големи знамения на милосърдие си явявал на православните християни и след представянето си. Чуй сега и нас, които сме потънали в грехове и сме обхванати от велики скърби: изпроси ни от Господа Иисуса Христа прощение на всички наши грехове и особено да ни прости непослушанието ни към нашата Майка – Църквата. Дарувай ни съкрушение на сърцето, та с умиление и редовно да пристъпваме към светото Тайнство Покаяние, та причащението ни с Тялото и Кръвта Христови да не ни бъде за осъждане и погибел, но за здраве и спасение.
Прогони от нас духа на ненавистта, дарувай ни дух на любов и мир към братско единение, на всички Твои люде. Съедини нас всички с една любов към Христа и Неговата Православна Църква, да пазим Неговата спасителна воля и да бъдем истински Божии чеда. Бъди ни пътевожд през всички наши дни, та да бъдем винаги в благодатта на Светия Дух, да пазим в чистота вярата и да вършим волята Господня до самата си смърт. А в часа на нашата кончина яви ни се да представиш душите ни пред Престола на Божествения Съдия и да Му кажеш: „ето ме мене и моите деца“, та като се избавим от вечните мъки чрез твоето застъпничество, да наследим неизказаното блаженство на Небесното Царство Христово, заедно с тебе и всички светии во веки веков. Амин.
Източник: http://www.pravoslavieto.com/ ; източник на Акатиста: Отец Владимир Дойчев