Житие, страдание и Акатист на Св. преподобномъченик Игнатий Старозагорски († 1814)

На 8 октомври Св. Църква празнува паметта на българина св. Игнатий Старозагорски, загинал мъченически за Христа на същата дата през 1814 г.

Тропар: 

С троен венец светло те увенча Христос – за постничество, мъченичество и божествено девство, което си опазил до края, славни Игнатие. Затова раката с твоите мощи прогонва страстите и лекува язвите на люти страдания.

Житие и страдание на св. преподобномъченик Игнатий Старозагорски

Св. преподобномъченик Игнатий бе роден в град Стара Загора – в тогавашната Търновска епархия. Баща му се наричаше Георги, а майка му – Мария: в св. Кръщение те нарекоха сина си Иван. След известно време цялото семейство се премести да живее в Пловдив и родителите изпратиха своя син на училище да изучава Свещеното Писание.

Учението изключително много се удаваше на младия Иван. За кратко време той премина първоначалните степени на обучение по славянски език и започна да се занимава по-задълбочено със своето образование. При всичко това, обаче, желанието на сърцето му беше насочено другаде. Още от детинство той обичаше уединението и копнееше за монашески живот. Затова не след дълго остави родителите си, отиде в Рила планина и постъпи като послушник в Рилския монастир, но попадна в ръцете на един груб и жесток старец. Шест години той търпеливо понасяше ругатни и побои.


Тук по-рано се беше подвизавал неговият вуйчо Иван Калпакчиев, който в монашество бе наречен Игнатий. Той преди бил разбойник, но се покаял, приел монашеско пострижение в Рилския монастир и със свои средства изградил постницата и църквата „Св. апостол и евангелист Лука“, и украсил стените и с прекрасни стенописи в 1799 г. – 7 години след своето обръщане и покаяние. ( Както сочи надписът над входните врати на църквата).

В монастира Иван още повече се трудеше за своето образование, като заедно с това служеше в монастирския храм и четеше цялото денонощно богослужебно последование, а от друга страна – с голямо незлобие търпеше жестокостта на стареца си. Един ден този старец побесня от гняв, взе оръжие и искаше дори да го убие. Уплашен от това, Иван си отиде и отново се върна в родния си край. Там по Божие допущение той изпадна в тежки изкушения и пострада от много бедствия, нанасяни му от враговете на човешкото спасение. Тези събития по-късно дадоха насока на неговия по-нататъшен живот и станаха причина той да поеме върху себе си трудния подвиг на мъченичеството заради Христа.

Когато сърбите се надигнаха против турците и тръгнаха на война срещу им, турците от своя страна също събраха войска и насилваха бащата на Иван да отиде с тях. А понеже беше едър и храбър мъж, поискаха дори да го поставят хилядник, но той им отговори:
– Не мога аз да отида против единоверните на мен християни!

Тогава злобните агаряни го прободоха в дясното ребро като Господа Иисуса Христа, а после му отрязаха главата. Така той завърши мъченически живота си за да запази своята Православна вяра. После побеснелите мохамедани отвлякоха жена му и двете му дъщери, и след много заплахи насила ги потурчиха.

Щом видя това, Иван се преоблече и се скри в дома на една старица. Измъчени от турците, майката и сестрите казаха къде е скривалището му, и богоненавистниците изпратиха свои хора да го хванат. Така се случи, че изпратените видяха самия него, но не го познаха, а той им каза, че такъв човек не се е явявал по тези места – и те си отидоха.
Обезпокоена за него, старицата, при която бе отседнал, го изпрати в Румъния, в град Букурещ – там Иван се запозна със светия преподобномъченик Евтимий, и между тях се създадоха топли братски отношения и искрена любов.

Но в Букурещ, като в голям град, особено много се ширеше беззаконието и блудодеянията – основателна причина за опасения в душата на Иван да не би да се увлече в този смраден водовъртеж. Той реши да замине за света Гора. На път за там се отби в Шумен и намери своя приятел Евтимий, който преди него беше напуснал Букурещ, но за нещастие там, в Шумен, се беше отрекъл от Христа. От това Иван силно се наскърби и реши по-скоро да си тръгне от града, за да не би и с него да се случи подобно бедствие. Но преди още да изпълни намерението си, нападнаха го някакви турски войници, разграбиха вещите му в стаята, съблякоха го и го принуждаваха да се отрече от своята вяра и да стане турчин. Той се уплаши и им даде обещание, че ще го стори. Турците повярваха на думите му, оставиха го и оттам нататък се погрижиха само за грабежа си.

При първата удобна възможност Иван веднага избяга от града и вървя ден и нощ, докато стигне Стара Загора. Там срещна един светогорски монах, проигумен на монастира „Григориат“. Заедно с него той отиде на света Гора и известно време живя в тази обител. После пребиваваше и в други обители, а накрая остана в скита „Св. Анна“ при приснопаметния отец Василий.

Веднъж отец Василий го взе и отиде заедно с него по някаква работа в Солун. Точно по това време в Солун пострада св. преподобномъченик Давид. Щом го видя обесен заради Христовото име, в душата на Иван запламтя огънят на любовта към Бога – той пожела още там да пострада мъченически заради Христа и щеше да го стори, ако не го беше задържал друг един старец, който тогава го взе от о. Василий. Заедно с този старец Иван се завърна в скита „Св. Анна“, но там старецът се разболя и няколко дни по-късно почина в Господа.

За празника Петдесетница дойде един инок от скита „Св. Иоан Предтеча“ за да посети братята в скита „Св. Анна“, и разказа, че наскоро е пострадал заради Христа светият преподобномъченик Евтимий. Щом чу това, Иван от сърце се зарадва и прославяше Бога. От този дивен подвиг на неговия събрат в сърцето му се разгоря още по-голяма ревност по Бога и желание със също такова мъченичество да умие греха на отричането си с думи от Спасителя.

Тогава Иван отиде в „Новия скит“ и прекара няколко дни в колибата на стареца Козма. Там се запозна с някойси отец Прокопий, който го заведе в скита „Св. Иоан Предтеча“ при известния на мнозина духовник Никифор. Никифор беше старец и духовен наставник на неговия приятел св. Евтимий. Той прие Иван с радост и го повери на грижите на първия от своите подчинени – стареца Акакий.

Там Иван най-сетне намери пристанище за своята душа. Под мъдрото духовно ръководство на своя старец той се упражняваше в безмълвие и усърдно изпълняваше възложеното му молитвено правило. Живееше, освен това, в най-строго въздържание – хранеше се само с хляб и пиеше малко вода, колкото едва да покрие нуждите на човешкото си естество. С всеки изминат ден той увеличаваше коленопреклонните си молитви и поклоните – така целият негов живот се превърна в сърдечен молитвен вопъл към Господа. С благоговение четеше светото Евангелие на църковно – славянски език, често пъти през деня прочиташе акатист на Пресвета Богородица и със сълзи Я умоляваше да бъде удостоен с мъченическа кончина.

Въпреки многобройните си трудове и изнурителен живот той не изглеждаше унил, а напротив – беше бодър и със светло лице. Крайно усърден в послушанието си, Иван не искаше да изостава ни най-малко от своя духовен събрат св. Евтимий. Всеки ден си мислеше за неговия мъченически подвиг, стараеше се да прави това, което и той е правил, и му се молеше да се застъпва за него пред Бога и да го укрепи в предстоящите му страдания за Христа.

Често пъти дяволът подигаше в душата му силна и настойчива борба. Светско пристрастие, самолюбие, славолюбие, помисли за непослушание към своя духовник и сластолюбие нерядко го смущаваха, но той им противостоеше с твърдост и по Божията благодат победи вражеските коварства.

Веднъж дяволът разгоря в сърцето му страшен огън на плътска похот. Тогава той побърза да отиде при своя наставник, стареца Акакий, който го утеши и с богомъдрите си поучения го увещаваше да не се поддава на това изкушение. После Иван отиде в църквата, взе в ръцете си иконата на св. Богородица, целуваше я и със сълзи молеше Божията Майка да му помогне и да го освободи от дяволските нападения. Действително, Премилосърдната Владичица по чуден начин го избави от тази борба и оттогава душата му се умиротвори.

Но при всичките си духовни подвизи и трудове Иван гледаше към своето отдавнашно желание – мъченичеството заради Христа. Често пъти той със сълзи молеше духовния си отец да го благослови за такъв подвиг, но отначало известно време не получаваше позволение. След това старецът Акакий се убеди в неговото силно желание да положи душата си за Христа, видя, че това е Божията воля, пострига го за монах с името Игнатий и му даде благословение да отиде в Цариград и да изпълни богоугодното си желание.
За негов придружител бе определен духовникът Григорий ( Този духовник Григорий четири пъти е съпътствал различни атонски преподобномъченици до мястото на техните страдания) – заедно с него блаженият Игнатий трябваше да замине за турската столица. След обща молитва и благословение от всички скитски отци и братя, той отиде в Иверската св. обител, поклони се на чудотворната икона на Пресвета Богородица, наречена „Вратарница“, и се прости и с тамошните монаси и духовници. После двамата с Григорий отидоха в Лаврата на преподобни Атанасий и оттам на 12 септември заминаха с кораб за Цариград, където пристигнаха на 29-ти същия месец. В града ги прие един благочестив християнин и ги настани да живеят в неговата работилница.
В Цариград живееше един христолюбив човек на име Иван, който преди това бе послужил на св. Евтимий. Щом узна за тяхното идване, той много се зарадва. Срещнаха се с него и му откриха своето намерение, а той изяви готовност да им помогне в онова, което ще им бъде потребно.

Определиха в настъпващия петък Игнатий да отиде и да изповяда вярата си пред турския съд. Преди това той се причасти с Пречистите Тайни, облече се в турски дрехи и просеше от своя спътник Григорий да се моли за него. Григорий дълго му говореше и го наставляваше как трябва с търпение да премине предстоящия му подвиг. После те се разделиха със сълзи и блаженият Игнатий побърза да отиде и да изпълни своето желание. Но така се случи, че в този ден комисията на турския съд (наричана „диван“) нямаше заседание и св. Игнатий със скръб се върна при своя спътник. На въпроса защо толкова скоро се е върнал, той отвърна:

– Нямаше ги там, братко – нито султанът, нито везирът!

Поради някакви държавни причини дори до идващия вторник „диванът“ нямаше заседание. Междувременно преподобни Игнатий отиваше с намерение да изповяда вярата си, но не му се удаде случай да го стори и той се връщаше скръбен.

Тогава Григорий бе посъветван от един свой познат християнин да изпрати мъченика в дома на друг християнин за да се помоли пред чудотворната икона на Пресвета Богородица, която се намираше там. Григорий така и направи. Цяла нощ св. Игнатий се молеше пред образа на Божията Майка със сълзи – да му помогне в неговия мъченически път. В полунощ той бе укрепен от дивно Божествено видение: от иконата на Пречистата Богородица на три пъти се яви светъл венец и застана върху него. За това после разказаха някои хора, които тайно наблюдавали св. Игнатий по време на молитвата.

На сутринта, докато се връщаше при Григорий, той узна, че „диванът“ през този ден ще има заседание.

Изпълнен с радост и Божествена ревност, св. Игнатий влезе в съдебната палата, застана и извика с дръзновение:

– Лоши хора дават подправена монета за истинска и с насилие принуждават човека да я вземе!

– Да, това не е хубаво нещо – каза съдията. – но кои са тези нечестиви хора?

– Това са някои мохамедани – отвърна му той. – Когато аз бях невръстно момче, принуден от вас, турците, дадох празна дума, че ще се отрека от моята вяра. А сега виждам нечестието на своето обещание и дойдох тук за да си взема думата назад и да изповядам пред вас моя Христос – истинския Бог и Създател!

При тези думи той свали от главата си зелената турска чалма и я захвърли на земята.
Изненадан от тази постъпка, съдията гневно го попита:

– Кой те доведе тук? Монах или цивилен?

– Сам дойдох – отвърна му мъченикът – със силата на Христа! Доведе ме моето собствено желание да очистя съвестта си.

След това извади образа на Господа Иисуса Христа, който държеше в пазвата си заедно с един кръст, и добави:

– Виждаш ли Съдията на вселената?

Турчинът му каза:

– Човече, остави тези глупости, размисли и ела на себе си! За теб ще бъде по-добре ако изпълниш обещанието си. Защото ако останеш в това изповядване, ще понесеш страшни страдания, а накрая – и смърт. Но ако направиш каквото ти казваме, ние ще ти дадем много дарове за да живееш в доволство през целия си живот; ще ти окажем големи почести и ще се радваш винаги заедно с нас!

Мъченикът му отвърна:

– Твоите дарове и почести са временни и ги подарявам на теб – временния. А колкото до наказанията и смъртта, с които ме заплашваш – не за пръв път чувам за тях, но още преди да дойда тук добре съм се подготвил. Всъщност аз за това именно дойдох: да ме умъртвиш заради моя Христос, Който единствен е вечният и безсмъртен Бог – и Неговите дарования са вечни, а Царството Му е безкрайно, неизказано и непоколебимо (Евр.12:28). А вашият лъжепророк Мохамед е учител на пагубата, отстъпник от Бога и приятел на дявола – затова и учението му е сатанинско. Вие, които от обич към суетата и греха му повярвахте, ще се мъчите заедно с него, ако не се обърнете към истинския Бог – Христос!

Щом съдията чу това, лицето му се изкриви от ярост, тъй че не можеше и да говори: той направи знак с ръка да изгонят мъченика навън. Един от слугите го хвана и започна да го влачи насила, но мъченикът му удари плесница, отскубна се и побягна към съдията, преклони колене и започна да изобличава него и вярата му. Тогава слугите се нахвърлиха върху него и го отведоха в тъмница, стегнаха нозете му в клада, а на шията му сложиха тежки железни вериги. После започнаха да го обиждат, гавреха се с него и го принуждаваха да се отрече от своята вяра. Но светият Христов страдалец понасяше всичко с твърдост, мъжество и благодарност към Бога, изпълнен с радост че страда заради Господа – с такава радост, каквато изпитваха Апостолите, когато ги биха и ги изгониха от синагогата задето проповядват Христа (Деян.5:40).

Св. Марко и Св. Игнатий Старозагорски – https://zografi.pravoslavie.bg/

След като свърши заседанието на „дивана“, съдията отведе мъченика на специален разпит и го попита кой го е довел там. На това св. Игнатий отговаряше само едно:

– Моят Господ Иисус Христос ме доведе!

– Чедо – рече му съдията, – ела на себе си и недей да бъдеш толкова дързък, защото ще понесеш нечувани мъчения! И не се надявай, че ще бъдеш посечен и християните ще вземат кръвта ти за освещаване, защото аз ще те обеся!

Мъченикът каза:

– Ах, съдия! Дали ще ме посечеш, или ще ме обесиш – за мен е без значение! Но и в двата случая ти ще ми направиш голямо благодеяние. Всичко това приемам с радост заради любовта си към Христа.

Тогава по заповед на съдията хвърлиха мъченика в някаква скрита и мрачна тъмница. Скоро за всичко това узна и придружителят на преподобния – Григорий: той със сълзи се молеше на Подвигоположника Иисус Христос да укрепи Своя раб Игнатий за да завърши с добър край пътя на своето мъченичество. Също и други някои християни раздадоха много милостиня за да помогнат духовно на преподобния Игнатий и да изпросят за него Божията милост.

В тъмницата светият мъченик се радваше в Господа и усърдно Му се молеше. А колко много мъчения му причиниха в нея жестоките и безмилостни слуги на дявола – това знае единствено Бог, Който изпитва сърцата на всички!

Св. Игнатий остана в тъмницата две денонощия. Твърд във вярата си, той не се поддаваше нито на измамните обещания, нито на грозните заплахи. След това съдията прати да го доведат за ново разследване, но той пак дръзновено изповяда Иисус Христос, Който е истинският Бог, посрами дълбоката им заблуда и изобличи техния прелъстен от бесовете лъжепророк Мохамед.

Тогава съдията изгуби всякаква надежда, че ще успее да го подлъже, и го осъди на смърт чрез обесване. Заптиетата веднага го взеха и го поведоха. А той, макар обезсилен от глад и телесни страдания, отиваше към мястото на екзекуцията с истинска радост и с желание по-скоро да се освободи и да бъде с Христа (Филип.1:23).

Колко усърдно се стремеше той към Сладчайшия Спасител Христос! Заради Него доброволно презря и света, и наслажденията, и тялото си, младостта си и дори самия си живот!
Стигнаха до едно място, наричано „Пармак-капу“. Св. Игнатий помисли, че ще го обезглавят, коленичи и преклони глава, но понеже заповедта беше да го обесят, мъчителите го хванаха и го повлякоха към бесилото. Там, побеснели от злоба, те го обесиха – това стана на 8 октомври 1814 година: светият преподобномъченик Игнатий предаде душата си в ръцете на Христа Бога, за Когото се подвизаваше през своя монашески живот, за Когото и усърдно пострада.

Така от долината на страданията в този живот блаженият премина във вечните Небесни селения, за да се радва заедно със светите мъченици и да прославя Единия Бог в Троица во веки.

Неговият придружител Григорий с радост научи за блажената му кончина и мислеше как да вземе неговите свети мощи. След три дни той ги откупи от турските войници за много пари и на 14 октомври отпътува от Цариград. Шест дни по-късно пристигна на света Гора. Там мощите на двамата преподобномъченици Евтимий и Игнатий бяха положени в новопостроения в тяхна чест храм.

Но нека разкажем и за някои необикновени чудеса, станали по молитвите на светия преподобномъченик.

Един благочестив християнин дал на светеца преди неговата кончина кесия с малко пари за да ги употреби за свои нужди. Не може да има съмнение, че по време на мъченията турците са взели от мъченика тази кесия. Но когато той бе обесен, в същия час по чуден начин кесията с парите отново се намерила в пазвата на онзи човек. После той известно време раздавал от парите в тази кесия на мнозина бедни хора, но те не намалявали и не свършвали.

Един християнин, от желание да има при себе си светата кръв на Христовия мъченик, докато светецът беше обесен и стражите спели, отишъл нощем, пробол с игла крака на мъченика и с изтеклата кръв напоил една кърпичка. Няколко дни по-късно той разгърнал кърпичката, но какъв бил ужасът му, когато видял, че на нея е изобразен кръст със светата мъченическа кръв! Същата тази кърпичка с кръста видели и много други християни, и се удивили на това Божие чудо.

В една от цариградските църкви на името на Пресвета Богородица веднъж дошли един бесноват човек и един парализиран. А монахът, който прислужвал там, имал при себе си шапката, носена от св. Игнатий по пътя към мястото на страданието и по-късно откупена от палачите. Този монах я поставил върху болните и призовал светеца. Тогава станало дивно чудо: веднага парализираният оздравял, а бесноватият се освободил от мъчението и станал отново със здрав разум.

Нека по молитвите на светия преподобномъченик Игнатий и ние да бъдем избавени от злото, да се удостоим с Небесното Царство и с благодатта на Господа Иисуса Христа, на Когото подобава слава, чест и поклонение във вечни векове, амин.

Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите („Четьи-Минеи“) на св. Димитрий Ростовски.

Молитвена възхвала:

Акатист на свети преподобномъченик Игнатий Старозагорски (8 октомври)

Кондак 1

Избраниче Божий, преподобномъчениче Игнатие, дивен съсъде на покаянието, светило на подвижничеството, благоуханен крине на девството и добропобеден мъчениче за християнската вяра! Приеми от нас, почитащите твоята светла памет, това хвалебно пение! И понеже имаш дръзновение пред Бога, от всякакви беди освободи нас, които ти зовем:
Радвай се, преподобномъчениче Игнатие, молитвениче за нашите души!

Икос 1

Като ангел в плът си живял на земята, пречудни Игнатие, и затова сега с ангели ликуваш на Небесата, откъдето бдиш като ангел-пазител над твоя град, над твоето отечество и над всички нас, които ти принасяме тези похвали:
Радвай се, слава на подвижниците; радвай се, украшение на мъчениците.
Радвай се, любителю на уединението; радвай се, снежнобяла лилия на целомъдрието.
Радвай се, доставил на своя ангел-пазител велика радост със съкрушението си; радвай се, развеселил с покайния си плач цялото Небе.
Радвай се, шествал победоносно от подвиг на подвиг, от слава в слава; радвай се, получил наградата на всички блаженства.
Радвай се, гръмогласна тръба, будеща грешниците от погибелния им сън; радвай се, божествен органе, вливащ сладка утеха в унилите сърца.
Радвай се, преподобномъчениче Игнатие, молитвениче за нашите души!

Кондак 2

Виждайки, че Бог е избрал христолюбивия Иван за Свой служител още от утробата на майка му, дяволът се въоръжи с голяма сила срещу благочестивия юноша и успя да изтръгне от устата му, ала не от сърцето му обещание, че ще се потурчи. И макар това да не стана, блаженият побърза да принесе митарево покаяние, прие монашески образ и даде свещен обет с мъченичество да умие греха си пред Христа Господа, Който и от разкаяли се грешници слуша: Алилуия!

Икос 2

Разум божествен ни подай отгоре, преподобномъчениче, за да разберем, че и ние, съгрешилите много повече от теб, ако се покаем, също ще получим опрощение за греховете си. Така възхвалявайки чудесата на Божията милост, ние ти зовем:
Радвай се, усвоил от млада възраст Божествените писания; радвай се, нов Христов воине.
Радвай се, обикнал безмълвието още от детинство; радвай се, че в това си безмълвие си разговарял с ангели.
Радвай се, мъчениче, син на мъченик; радвай се, че за това с двойна благодат си се удостоил.
Радвай се, преименуван в монашеския образ от Иван на Игнатий; радвай се, достоен последователю и на свети Иоан Рилски – в преподобието, и на свети Игнатий Богоносец – в мъченичеството.
Радвай се, величествен връх на покаянието; радвай се, умил вътрешния си човек с потоци сълзи.
Радвай се, последвал първовърховния Петър не само в отречението, но и в покаянието му; радвай се, защото като блудния син си се върнал в дома на нашия Небесен Отец.
Радвай се, преподобномъчениче Игнатие, молитвениче за нашите души!

Кондак 3

Силата на Божествената любов те приведе към покаяние, страстотерпче, а благостта на Владичицата Богородица – “Пътеводителка” насочи стъпките ти към Нейната градина – Света Гора Атонска, където чрез послушание, пост и молитва да се подготвиш усърдно за мъченичество, непрестанно възклицавайки към Бога: Алилуия!

Икос 3

Имайки неутолимо желание да пострадаш като достохвалните Давид и Евтимий, ти всехвални, се предаде в ръцете на всепреподобния Никифор, както злато се предава в горнило, та да изкове от тебе божествен съсъд на Светия Дух, от който ние, верните, да пием живата вода, която тече в живот вечен. Затова с любов ти възклицаваме:
Радвай се, стократен плод на Светия Дух, узрял за жетва на Атон; радвай се, пожънат в Цариград и принесен на богатата църковна трапеза.
Радвай се, защото от този твой плод се храним за спасение и ние; радвай се, хляб и вода за нашите гладни и жадни души.
Радвай се, последвал подвига на Богоносния Игнатий; радвай се, защото не само името, но и светостта му си приел.
Радвай се, сине Божий, чрез вярата в Христа Иисуса; радвай се, че по послушание си се уподобил на беззлобливия Акакий от Лествицата.
Радвай се, поревнувал мъченическия подвиг на доблестните Давид и Евтимий; радвай се, споделил тяхното мъченичество и смърт за Христа.
Радвай се, измолил от Небесната Царица да пострадаш за Нейния Син и наш Господ; радвай се, защото всеки ден си четял Нейния акатист.
Радвай се, преподобномъчениче Игнатие, молитвениче за нашите души!

Кондак 4

Буря от недоумение смущава ума ни, как да възпеем достойно Христовия мъченик Игнатий ние, недостойните, ала знаейки, че сами, без молитвеното застъпничество на светиите, не можем да избегнем хитросплетенията и лукавите козни на дявола, принасяме това хваление, прославяме дивния в светиите Бог и Му пеем: Алилуия!

Икос 4

Като чу разказа за мъченичеството на новопострадалия Евтимий, блаженият много се зарадва и славословеше Бога, умолявайки Го и него да приеме в светлия лик на Христовите мъченици. Ние пък, удивени от твоето дръзновние, с любов ти зовем:
Радвай се, свети, увенчан с троен венец от Христа Бога; радвай се, че първият ти венец е бил твоят постнически подвиг.
Радвай се, че вторият ти венец е бил пречестното ти мъченичество; радвай се, че третият венец е бил непорочното ти девство.
Радвай се, потъпкал агарянската аспида и василиск; радвай се, защото освобождаваш и нас от адовия змей и лъв.
Радвай се, български Игнатие Богоносче, разкъсан не от лъвове, а от човеци по-кръвожадни от зверове; радвай се, че с това на Агнеца Христос си се уподобил.
Радвай се ти, който благославяш благославящите те; радвай се, защото кротко милваш пристъпващите към твоята икона.
Радвай се, възлюбил Господа от всичкото си сърце и с всичката си сила; радвай се, избрал добрата част, която няма да ти се отнеме.
Радвай се, преподобномъчениче Игнатие, молитвениче за нашите души!

Кондак 5

Богосветла звезда те яви Слънцето на правдата, Христос, нашият Господ, за да светиш на поробения ни от злите агаряни народ и да му показваш пътя на избавлението, а именно покайното кръщение за опрощаване на греховете му в името на Отца, Сина и Светия Дух, Единия Бог в Троица, на Която пеем: Алилуия!

Икос 5

Виждайки как неверните агаряни строят в християнска България джамия след джамия, а православните църкви се рушат и затриват, ти, преподобномъчениче, плачейки с Иеремиев плач, така си викал към Господа с устата на сърцето си: Къде да ти построя църква, Христе и Царю мой? Какъв храм да Ти изградя, сладчайши Иисусе, освен себе си да превърна в Твой храм, проливайки кръвта си за Тебе? Ние пък, удивени от твоята готовност да пострадаш за Христа, с обич ти зовем:
Радвай се, жив храме на Живия Бог; радвай се, изобличителю на мъртвата агарянска вяра.
Радвай се, мощна камбана на Христовото благовестие; радвай се, неугасима свещ в Небесната Църква.
Радвай се, превърнал себе си в благовонно кадило пред Престола на Света Троица; радвай се, увиснал на бесилото като златен полиелей в горния Сион.
Радвай се, будителю на заспали съвести; радвай се, мълчаливо изобличение на чуждопоклонци и вероотстъпници.
Радвай се, тих полъх на небесна благодат; радвай се, бурен вятър, помитащ праха на зловерието.
Радвай се, пострадал за греховете на народа си; радвай се, крепосте на Христовата истина.
Радвай се, преподобномъчениче Игнатие, молитвениче за нашите души!

Кондак 6

Проповедник на покаянието не на думи, а на дело, божественият Игнатий, макар да изнуряваше и поробваше тялото си, винаги изглеждаше много светъл, сякаш озарен от бъдещата Небесна слава в Царството на Христа и Бога, Комуто пеем: Алилуия!

Икос 6

Цялата си сила лукавият миродържец изля като зловонен облак срещу Христовия воин Игнатий, ала той не се уплаши, а отиде в църквата, взе в ръце иконата на Богородица, целуваше я и се молеше на Владичицата за помощ. Тогава по благодатта на Богоматер го осени облак от неизречено и неописуемо благоухание, след което тази смъртоносна борба за душата го остави. Бъди, преподобномъчениче, бърз помощник и на нас срещу безплътния, и ние благодарствено ще ти зовем:
Радвай се ти, който превръщаш нашата печал и скръб в радост; радвай се, защото обръщаш греховната радост в покайна скръб и сълзи.
Радвай се, дъждеросен облаче, изливащ струи на изцеления; радвай се, слънце, пресушило блатото на греха.
Радвай се ти, който си имал голямо благоговение към Богородица; радвай се, облагоухан от Неувяхващия Цвят на Нейното Приснодевство.
Радвай се, заменил позора на христоотричането със славата на мъченичество; радвай се, прогонителю на нечистия и смраден бяс на плътската похот.
Радвай се ти, чийто живот е бил едно поучение с името Христово; радвай се, защото си имал същите мисли, каквито е имал Иисус Христос.
Радвай се, стълп и крепило на истината; радвай се, крепост на Христовата Църква.
Радвай се, преподобномъчениче Игнатие, молитвениче за нашите души!

Кондак 7

Човеколюбивият Господ Иисус Христос, като искаше да почисти многоплодната Си лозова пръчка – славния Игнатий, за да даде съвършен плод, прие неговата саможертва като мирис благоуханен, жертва приятна, благоугодна Богу, Комуто пеем: Алилуия!

Икос 7

Нов мъченик видяха в теб, всеблажени отче Игнатие, иноците на честната Иверска обител, и като се помолиха заедно с тебе на Света Богородица, наречена “Вратарница”, да те укрепи в предстоящия ти подвиг, изпратиха те за Цариград като незлобив агнец, поведен на клане за Агнеца Христос, нашия Господ. А ние, погубилите в грехове целия си живот, възхваляваме твоята любов към Господа и ти пеем така:
Радвай се, узрял плод в небесната житница; радвай се, маслиново дърво, що стоиш пред Бога, Господа на земята.
Радвай се ти, на когото Богородица отвори вратата на спасението; радвай се, защото самият стана врата за спасение на всички, които ти се молят.
Радвай се, тръгнал към твоята Голгота като към брачен пир; радвай се, кедър ливански, насаден в дома Господен.
Радвай се, съпровождан към твоето лобно място от човеци и ангели; радвай се, осеняван от покрова на Небесната Царица.
Радвай се, послужил на Господа с веселие; радвай се, защото споменът за тебе е веселие за нашите сърца.
Радвай се, богомил сине на светлината; радвай се, пламенен христоносче.
Радвай се, преподобномъчениче Игнатие, молитвениче за нашите души!

Кондак 8

Странници и пришълци сме на тази земя, докато Бог ни извика пред Своя съдийски Престол да дадем отчет за доброто и злото, които сме сторили през време на земния си живот. Ала ти, пречестни отче, сам си побързал да се преставиш на блажения и едничък Властител, Цар на царете и Господар на господаруващите, на Когото, радвайки се, си пял: Алилуия!

Икос 8

Цял потопен в молитва цяла нощ си умолявал Богородица с топли сълзи да оправи пътя на твоето мъченичество, доброславен Игнатие. И ето, в полунощ се чул шум от Небето, светъл венец излязъл от честната Богородична икона, и те обкръжил в ясен знак, че скоро ще се изпълни богоприятното ти желание. Затова, прославяйки те, ти зовем така:
Радвай се, боговенчани; радвай се, осиян с небесна светлина.
Радвай се, вселюбезно чедо на Света Богородица; радвай се, пожелал да се освободиш от връзките на плътта и да бъдеш с Христа.
Радвай се, отхвърлил от себе си ветхия човек, който изтлява в прелъстителни похоти; радвай се, облечен в новия човек, създаден по Бога в правда и святост на истината.
Радвай се ти, който не си се убоял от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; радвай се, защото ни даваш пример на търпение и кротост.
Радвай се, храна и отрада за гладните и жадните духом; радвай се, добър работниче на Христовата нива, претърпял теготата и жегата на много изкушения.
Радвай се, ликуващ с преподобните; радвай се, възнасящ хвала на Бога със светите мъченици.
Радвай се, преподобномъчениче Игнатие, молитвениче за нашите души!

Кондак 9

Цялото Ангелско естество се удиви на твоето дръзновение, свети, когато, застанал пред съдията, изповяда, че тъкмо заради това, с което те заплашва, си дошъл при него, а именно да бъдеш умъртвен за Христа, вечния и безсмъртен Бог, Чиито дарования са вечни и Царството Му е вечно, неизречено и непоколебимо, и на Когото цяла вселена пее: Алилуия!

Икос 9

Красноречивите витии на този свят немеят, когато се изправят пред подвига на победоносните Христови мъченици, защото те не вярват, че Бог е приготвил вечни и нетленни блага на Небесата за ония, които са Го възлюбили повече от всичко. Между тях сияе с дивна светлина и свети преподобномъченик Игнатий, когото възпяваме така:
Радвай се, отхвърлил даровете, които ти обещаваха неверните, като привременни; радвай се, пожелал да придобиеш вечното спасение чрез Господа Иисуса Христа.
Радвай се, намерил мир и покой под Покрова на Небесната Царица; радвай се, съзатворниче и съподвижниче на Иоан Кръстител.
Радвай се ти, чрез когото се развидели денят на българското избавление от игото на неверните; радвай се, защото чрез теб изгря зорницата на нашето освобождение от ярема на отоманския антихрист.
Радвай се, приготвил от тялото си жилище на Светия Дух; радвай се, златен съсъде в големия дом на Църквата.
Радвай се, Божий човече, съвършен и годен за всяко добро дело; радвай се, помазал с мирото на сълзите си нозете Иисусови.
Радвай се, светозарна мълния, разсякла агарянското мракобесие; радвай се, обуздал докрай желанията на плътта.
Радвай се, преподобномъчениче Игнатие, молитвениче за нашите души!

Кондак 10

Искайки по-скоро да достигне края на своите желания – пресладкия Христос Бог, благонравният Игнатий предпочете да пострада, отколкото да има кратковременна, греховна наслада, и така в молитва за своя народ предаде духа си на Господа, на Когото сега с Ангелите зове: Алилуия!

Икос 10

Стена несъкрушима за демоните е твоята молитва за нас, които ти се молим, свети преподобномъчениче. Затова приеми от нас, възхваляващите твоята мъченическа кончина, тези похвални слова:
Радвай се, блажени, повесен на дърво като Подвигоположника Христос; радвай се, превърнал бесилото си във входна врата за Рая.
Радвай се, чрез дърво достигнал дървото на живота посред Рая; радвай се, защото сега се храниш от неговите плодове на живот вечен.
Радвай се, отлетял като бял благоуханен цвят при Бога на Небесата; радвай се, възвеселил с мъченическата си кончина Ангели и човеци.
Радвай се, преставил душата си като непорочна девица на Христа, нейния Жених; радвай се, пътя свършил, вярата опазил.
Радвай се, закрилниче на град Стара Загора; радвай се, с твоя достоен съгражданин – славния мъченик Трендафил.
Радвай се, защото двамата сте като двуостър меч, посичащ нечестието; радвай се, заедно с всички български светии.
Радвай се, преподобномъчениче Игнатие, молитвениче за нашите души!

Кондак 11

Безсилна е нашата песен да те възхвали по достойнство, преподобномъчениче, тъй като ние сме грешни люде, ала не можем и да мълчим, като четем и слушаме за твоя дивен подвиг. Затова прославяме Господа заради тебе и Му пеем: Алилуия!

Икос 11

Нека запалим благоуханна свещ пред иконата на преподобномъченик Игнатий и да го помолим да възгори в сърцата ни светлика на топла любов към Бога и ближния, та с чисти уста и просветен ум да го възпяваме така:
Радвай се, благовонно кадило на всички старозагорски храмове; радвай се, пречудно благоразтворение на въздуха в твоя град.
Радвай се, избавял твоите люде и от пожар, и от наводнения; радвай се, пълноводна река на изцеления.
Радвай се, осветил със стъпките си и град Пловдив; радвай се, защото заради това и пловдивчани не лишаваш от могъщата си закрила.
Радвай се, щит и ограда на всички, които ти се молят; радвай се молитвениче и за отишлите си от този свят с вяра във Възкресението.
Радвай се, послужил равноангелски на Бога; радвай се, че затова и равна чест с ангелите си получил.
Радвай се, търсил и намерил Царството Божие вътре в себе си; радвай се, съкрушителю на дяволското царство.
Радвай се, преподобномъчениче Игнатие, молитвениче за нашите души!

Кондак 12

Благодатни чудеса източват твоите свети мощи, положени в Света Гора, досточудни Игнатие, и дори шапката, която си носел по пътя на твоето мъченичество, лекува бесновати и парализирани за слава на Христа Бога, Първоизточника на всички чудеса и изцеления, Комуто пеем: Алилуия!

Икос 12

Възпявайки твоята святост, преподобномъчениче, ние пристъпваме мислено към твоите пречестни мощи като към нов Силоам на духовни и телесни изцеления, които изливаш над всички, които с вяра ти зоват:
Радвай се, Божий угодниче, от чиито мощи бесовете биват опалвани като от огнен пламък; радвай се, защото от твоята пречестна глава, положена в монастира „Св. Пантелеймон“, текат реки от изцеления.
Радвай се, страдалче, преукрасен с всяко божествено дарование; радвай се, наше надеждно убежище от хилядите примки на идващия антихрист.
Радвай се, ти, чрез чието ходатайство за нас се надяваме да се спасим; радвай се, защото твоите молитви ни помагат и в този живот.
Радвай се, напоил душата си с водата на благочестието; радвай се, наситен с Хляба, слязъл от небето.
Радвай се ти, който си сила в нашата немощ; радвай се, пътеводителю към Царството Небесно.
Радвай се, обхванат от огнена любов към Всевишния; радвай се, проникнат с обич и към нас грешните.
Радвай се, преподобномъчениче Игнатие, молитвениче за нашите души!

Кондак 13

О, преподобномъчениче Игнатие, дивен Божий угодниче и молитвениче за спасението на нашите души! Приеми милостиво това наше малко моление и ни избави от всяка беда и болест, от внезапна смърт, и ни удостой да станем наследници на Царството Небесно, където заедно с тебе и с всички светии да прославим Единия Бог в Троица, Отца, Сина и Светия Дух, пеейки: Алилуия, алилуия, алилуия!

(Този кондак се чете три пъти, а след него се казва 1-ви икос и 1-ви кондак.)

Молитва

Бърз помощниче на всички, които прибягват усърдно към тебе и горещ застъпниче пред Бога за почитащите твоята светла памет, преподобномъчениче Игнатие! Погледни милостиво на нас, недостойните, и излекувай нашите души и тела, боледуващи от раните на греховете и от много различни страсти. Помоли се на Христа Бога да ни дарува разум и добра воля да пазим Неговите евангелски заповеди, за да достигнем вечния и блажен покой на Царството Небесно. Помогни ни, свети Божий угодниче, да пазим ревностно светата Православна вяра и да обичаме отечеството си, за които ти не пожали живота си. Запази страната ни от нашествие на другородци и друговерци, народа ни – от гибелни суеверия и секти, младите – вразумявай, старите – укрепявай и ни утешавай във всяка мъка и скръб, без които е невъзможно да се спасим. Помоли се на Пресвета Богородица да ни защитава винаги под Своя покров. Запазвай твоя град от пожар и наводнения, от ходещата по въздуха язва и от изтребителна пораза. А най-вече ти се молим да изпросиш от Всеподателя Бога мирен християнски завършек на живота ни и добър отговор на Страшния Съд, та чрез твоето застъпничество да наследим неизказаното блаженство на Небесното Царство, заедно с тебе и всички светии. Амин.

Тропар

С троен венец те увенча Христос – за постничество, мъченичество и божествено девство, което си опазил до края, славни Игнатие. Затова ковчегът с твоите мощи прогонва страданията и лекува всички болести.

Кондак

Подражавайки на Повесения на дърво за тебе Христос, богоблажени, и ти самият си бил повесен на дърво, търпейки твърдо. И бидейки обесен, си държал в ръка иконата и кръста на Господа, Когото и моли за нас, почитащите те, да се спасим, свети Игнатие всеславни.

Източник: Православно издателство “Витезда”

Източник на Житието: http://sveta-nedelia.org/

Източник на Акатиста: Отец Владимир Дойчев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Related Post

Св. Седмочисленици – дело и прослава (проповед на иконом Иван Найденов от храм „Св. Седмочисленици“, София)Св. Седмочисленици – дело и прослава (проповед на иконом Иван Найденов от храм „Св. Седмочисленици“, София)

Всяка година на 27 юли Православната Църква празнува делото и паметта на светите Седмочисленици, първопроходници на българската и общославянската просвета. По този повод на страницата на Софийска св. митрополия ни

Чудотворната Богородична икона „Радост за всички скърбящи” и нейният празникЧудотворната Богородична икона „Радост за всички скърбящи” и нейният празник

На 24 октомври (6 ноември по стар стил) Православната Църква отбелязва празника на иконата на Пресвета Богородица „Радост за всички скърбящи“ (Всех скорбящих радость). С решение на Св. Синод на

Кампания събира срества за книга, посветена на покойния свещеник Димитър ВукадиновКампания събира срества за книга, посветена на покойния свещеник Димитър Вукадинов

Източник: dveri.bg … Православни християни, духовни чеда на покойния свещеник Димитър Вукадинов от църквата „Св. Георги“ в софийския квартал „Дървеница“, подготвят за издаване книга за живота на добрия пастир. През