На 1 октомври, редом с големия празник „Покров Богородичен“ се отбеляза и паметта на българския православен светец св. Йоан Кукузел – наричан „Ангелогласния“, реформатор на визайнтийкото нотно писмо, създател на т.нар. пападическо (пространно) пеене и включил в творбите си напеви от българската народна песен през XIV в. Една от най-известните му творби е посветена на майка му и се казва „Полиелей на българката“.
Житие на преподобни св. Йоан Кукузел
Преподобни Иоан се роди в град Дирахия (Дирахия – Дирахион; сега Драч – град на източния бряг на Адриатическо море), който се намираше в областта на Охридската архиепископия. По произход той бе българин, но още от рано остана без баща. Майка му, благочестива и богобоязлива жена, се погрижи да му даде християнско възпитание и го изпрати да изучава Свещеното Писание.
Иоан имаше хубав глас и затова хората го наричаха „ангелогласният“. По същото време царете имаха обичай да избират надарени и разумни момчета, и да ги пращат да се образоват в най-авторитетните тогавашни училища – едни пращаха да изучават философия, други – краснопис. По тази причина взеха и Иоан, който имаше прекрасен глас, и го изпратиха в царското училище да се възпитава и да изучава музикалното изкуство. Младият юноша, схватлив и разумен по природа, в скоро време изключително много напредна и овладя до съвършенство музикалното изкуство, тъй че всички се удивяваха на неговите необикновени способности. Някои от съучениците му шеговито го питаха:
– Иоане, какво яде днес?
А той, понеже все още не знаеше добре гръцки език, отговаряше им на гръцко-български:
– Кукия ке зелия (боб и зеле).
Затова момчетата го нарекоха Кукузел.
Не след дълго Иоан изучи гръцкия език и надмина в музиката всички свои връстници. Удивен от неговото наистина прекрасно пеене, византийският император (Преподобни Иоан Кукузел е живял по времето когато Българското царство се намирало под византийско робство (1018-1185), а във Византия властвала династията на Комнините) много го обикна, радваше се за него и го убеждаваше да се ожени. Но той му отговори:
– Прося и моля твое царско величество да ми позволиш да отида и да видя майка си! А после нека бъде волята на Бога и на царя.
Императорът уважи желанието му и незабавно го изпрати с подобаващи почести.
Щом пристигна близо до дома си, Иоан чу плача и риданията на майка си, която безутешно скърбеше за него. Когато го видя, тя се изпълни с неизказана радост. Известно време той остана при нея, а след това отново се върна в столицата при царя.
В Константинопол Иоан бе обграден с много внимание и почести. Но всичко това само отегчаваше неговата смирена душа. Друго желаеше той. Възлюбил Бога и тишината на уединението, младият юноша искаше да служи на Господа в безмълвие, свободен от суетните светски грижи, и се молеше на Всевишния да устрои така неговия живот.
Бог, чрез Своя дивен промисъл, не се забави да изпълни молбата му. Веднъж в царския дворец дойде по някаква работа игуменът на Атонската лавра и след като свърши всичко необходимо, тръгна обратно за своя монастир. Щом узна това, св. Иоан намери удобно време, облече се в бедняшки дрехи и почерни лицето си за да не бъде разпознат, взе една просешка тояга и с радост последва отдалеч игумена докато пристигнаха на св. Гора.
Скоро дойдоха до Лаврата. Игуменът влезе, а той остана вън и седеше пред портите като някакъв чужденец. Пазачът, застанал при монастирските врати, го попита:
– Какво желаеш, че си дошъл тук? И какъв занаят умееш да работиш?
– Зная – отвърна му св. Иоан – да паса кози и искам да стана монах.
Като чу това, пазачът отиде и извести на игумена, а той много се зарадва, че се е намерил пастир на козите, защото тъкмо по това време се случи да нямат такъв човек. Незабавно заповяда да въведат юношата в монастира и се зае да го обучава в духовния живот. Не след дълго го пострига за монах, а после го изпрати да пасе козите.
Оттогава св. Иоан живееше в планината, усърдно и с радост изпълняваше послушанието си и пасеше монастирските кози.
Императорът силно скърбеше заради неочакваното изчезване на сладкогласния и боговдъхновен певец. Той не знаеше какво се е случило с него и бе в недоумение. Изпрати хора да търсят старателно навсякъде. Те обиколиха много места, крепости, пустини и монастири, но не можаха да го намерят. Дойдоха също и на света Гора, и там проверяваха прилежно на всички места, но – отново безуспешно. Но дори и да го бяха видели, едва ли щяха да го познаят: св. Иоан се бе облякъл във вехта и изпокъсана дреха, а и видът на лицето му се беше изменил от изнурителния пост и въздържание.
Един ден, обаче, докато пасеше козите в пустинята, той пожела да изпее на Господа някоя духовна песен от псалмопенията. Огледа се наоколо за да се увери, че няма кой да го чуе, и започна да пее с голямо майсторство и умиление. Но в някаква пещера наблизо живееше един подвижник – той чу пеенето и помисли, че то е ангелско, а не човешко. Излезе от пещерата и отиде да види. Тогава пред очите му се разкри дивна картина: видя младия пастир да пее, а козите бяха спрели да пасат и го слушаха с радост и сякаш с внимание. Подвижникът си помисли, че това ще да е Иоан Кукузел, когото императорът търси, а сега Сам Бог го открива. Той побърза да отиде в Лаврата и насаме разказа на игумена всичко, каквото бе видял. Игуменът веднага изпрати да повикат козаря и щом той пристигна, каза му:
– Бог ми откри, че ти си Иоан Кукузел. И защо толкова време си крил това от мен? Заклевам те в Бога да ми кажеш истината!
Тогава преподобният падна в нозете му, молеше за прошка и със сълзи му отвърна:
– Да, аз съм, грешният и недостоен раб на твоя светиня. Когато видях, че всичко в този свят е суетно, аз го презрях заради Бога и го оставих. Затова много те моля и прося от теб да ме пуснеш на същото смирено служение, което си ми дал отначало – да паса козите, за да не би царят да узнае че съм тук и да ме грабне насила от това пристанище на спасението.
– Чедо мое – рече му игуменът, – не се безпокой за това! Ти само прояви послушание и остани в килията, която ще ти дам тук в монастира, а аз ще отида да моля царя да ти прости и да те освободи от всичко.
Така, по нареждане на игумена, св. Иоан остана да живее в монастира, а сам игуменът се погрижи да уреди това, което се отнася до него.
Щом пристигна в Константинопол, игуменът отиде при императора и му каза:
– Царю, моля и прося твое величество да ми подариш един човек заради неговото и твоето спасение на душата, и ако е оскърбил твое величество – да му простиш.
Царят се учуди и попита за името на въпросния човек, но игуменът му отвърна:
– Ако не ми дадеш предварително твоя милостив отговор писмено, няма да ти съобщя.
Тогава царят му даде своето писание, а той му извести за св. Иоан Кукузел и му разказа всичко за него. Царят се удиви, много се зарадва и прослави Бога. Но сам в себе си бе раздвоен – не искаше да се раздели окончателно с добродетелния юноша, а от друга страна, вече беше дал на игумена своето писмено съгласие. Тогава нареди да приготвят кораби и заедно с игумена отиде на Атон в Лаврата. Там императорът се срещна със св. Иоан, поздрави го и устрои тържество. После той се върна в Константинопол, а св. Иоан, скъсал и последните си връзки със света, остана в Лаврата, където безпрепятствено служеше на Бога, пееше в църква и благославяше Този, Когото възхваля всяко дихание (Пс.150:6).
След известно време той построи недалеч от Лаврата малка църква на името на светите Архангели и килия, в която остана да живее в безмълвие. Шест дни в седмицата той пребъдваше в килията си и, останал сам с Бога, грижеше се за очистването на душата си от греха. А в неделя и на празник отиваше в голямата монастирска църква, заставаше на десния клирос и пееше на Бога с голяма любов и умиление.
Един ден, през светата Четиридесетница, в Акатистната събота, той по обичая си изпя с умиление самогласните стихири и канона на св. Богородица. След края на бдението и Акатиста към Божията Майка той седна срещу Нейната икона, но се почувства твърде уморен и задряма както се бе опрял на мястото си. (Бдението на св. Гора започва при залез слънце и завършва при изгрев – затова е понятна умората и дрямката на светеца.) Тогава видя пред себе си Царицата на Небесата, сияеща от слава и Божествена светлина. Тя се обърна към него и кротко му каза:
– Радвай се, Иоане!
И добави:
– Пей и не преставай да Ме възпяваш. Аз няма да те оставя!
При тези думи Пресветата Дева постави в ръката му една златна монета и стана невидима.
Щом се събуди, той намери златницата в дясната си ръка – тогава душата му се изпълни с неизказна радост и той със сълзи благодареше на Божията Майка и Я възпяваше. Златницата бе прикрепена към иконата на Пресвета Богородица, и оттогава ставаха дивни чудеса и знамения както от иконата, така и от самата златна монета. (Чудотворната икона на Пресвета Богородица, наречена „Кукузелиса“, се е прославила с чудеса и знамения особено от 1796 г.)
Утешен от необикновеното видение, св. Иоан не остави служението си като певец на десния клирос в голямата монастирска църква. След известно време на единия му крак се появи болезнена рана, която се възпали и силно загнои. Но скоро Сама Пречистата Божия Майка го излекува по чудесен начин, както някога св. Иоан Дамаскин. Яви му се и му каза:
– Бъди здрав отсега нататък!
При тези Нейни думи той напълно оздравя, благодареше на своята Покровителка и отправяше към Нея песни и славословия. Оттогава и до края на живота си той не страдаше от болести.
Св. Иоан Кукузел живееше в пост и бдение, трудеше се в добродетели и най-вече се стараеше да придобие смирение. По откровение свише той узна предварително приближаването на своята кончина и каза за нея на всички братя. След това се помоли за тях и им завеща да го погребат в църквата „Св. Архангели“, построена от самия него.
Така св. Иоан завърши земния си живот и се всели във вечните Небесни обители за да възпява Христа Бога в Неговото Царство заедно с Ангелите и всички Светии.
Молитвена възхвала:
АКАТИСТ КЪМ СВ. ЙОАН КУКУЗЕЛ
Кондак 1
Избраният Христов угодник и любимец на Небесната Царица Богородица, преподобния Иоан Кукузел, сладкозвучната лира на Светия Дух да възпеем с похвални песни. А ти, божествен песнопевче, не отвръщай ухо от това немощно наше пение за твоя възхвала, а се помоли за нас, които с вяра ти зовем: Радвай се, Иоане, ангелогласни и ангелонравни!
Равноангелен живот и равноангелен глас си показал, досточудни Иоане, но това не те е възгордяло, а със смирено сърце и език само си зовял: “Ще пея Господу през всичкия си живот, ще пея на моя Бог, докле съществувам!” Затова те молим: направи благоприятна за Света Троица, за Богородица и за тебе и тази наша песен, за да ти зовем:
Радвай се, похвала на преподобните; радвай се, светъл пример за евангелско себеотречение.
Радвай се, богогласна тръба на Светия Дух; радвай се, любимче на Богородица.
Радвай се, избягал от земния цар, за да служиш на Небесния цар; радвай се, заменил царския палат с монашеска килия. Радвай се, сладкогласна и богодвижима лира; радвай се, прославил с всезвучно пение Вседържителя.
Радвай се, щедро обдаруван от Божията Майка с една жълтица; радвай се, втори Иоане Дамаскине.
Радвай се, помощниче на призоваващите твоето име; радвай се, защото приемаш благосклонно нашите молитви.
Радвай се, Иоане, ангелогласни и ангелонравни!
Кондак 2
Виждайки голямата певческа дарба на юношата Иоан, царят го взе в своя дворец, за да услажда с ангелския си глас сърцето му, ала богомъдрият песнопевец желаеше само Господа да благославя във всяко време и само за Него да има хвала в устата си, възклицавайки: Алилуия!
Икос 2
Разбирайки, че всяка земна наслада е нищо в сравнение с небесните блага, които Бог е приготвил за верните от създание мира, богоприятният Иоан опази сърцето си от всички страсти и придоби Божията любов с изпълнението на всички Негови заповеди, за което го славословим така:
Радвай се, сладкогласна гусла на Бог Слово; радвай се, благозвучен славей на Всесветата Троица.
Радвай се, мислен органе, сладко огласил Църквата; радвай се, Давидов псалтире, развеселил с пението си Небесата.
Радвай се, гръмогласен кимвале, прогонил нечистите духове; радвай се, иерихонска тръба, потрошила портите адови.
Радвай се, който се отърси от суетата на света, както се отърсва прах от нозе; радвай се, обикнал Христа повече от всичко.
Радвай се, праведниче, постъпвал безпорочно по всички наредби Господни; радвай се, слава и похвала на своя народ.
Радвай се, дарил и двете си дрехи – плътта и духа – на Господа; радвай се, благоуханен цвят на Великата светогорска Лавра.
Радвай се, Иоане, ангелогласни и ангелонравни!
Кондак 3
Укрепяван от силата на Светия Дух, Иоан, наречен от своите съученици Кукузел, бързо напредна в учението, и всички му се чудеха, защото в малко време надмина всички. Затова царят много го обикна и го принуждаваше да се ожени, незнаейки, че блаженият беше вече сгодил душата си, като чиста и нетленна невяста за безсмъртния Божествен Жених, Христос Господ, Комуто пеем: Алилуия!
Икос 3
Преизпълнен от скръб по Бога, произвеждаща неизменно покаяние за спасение и отхвърлил световната скръб, която докарва смърт, преподобни Иоан Кукузел искаше да угождава само на Бога и затова потърси Неговото Царство не в царските палати, а в пустинята, сред молитвен мир и райска тишина, за което сега слуша от нас този зов:
Радвай се, останал сирак по баща, но осиновен от ангели и светии; радвай се, добър сине на благочестива и боголюбива майка.
Радвай се, изучен от млада възраст на Свещените Писания; радвай се, щедро надарен с простота на сърцето.
Радвай се, че и в царския дворец си употребявал проста храна; радвай се, чуден подражателю на светите трима библейски отроци.
Радвай се, живял не само с хляб, но и с действеното Божие слово; радвай се, целителю на непостоянството на нашите сърца.
Радвай се, оставил всичко и тръгнал след Иисуса Христа; радвай се, защото твоята вяра те спаси и си отиде смиром от тоя свят.
Радвай се, застанал пред Божието лице със славословие и с песни; радвай се, защото благодат се излива от твоите уста.
Радвай се, Иоане, ангелогласни и ангелонравни!
Кондак 4
Буря от безутешна скръб се надигна в сърцето на благочестивата Иоанова майка, когато видя, че синът й безследно е изчезнал, и като плачеше денем и нощем, като нова Рахил за чедото си, нареждаше: “Мое мило дете, Иоане, где ми си?” Дошъл близо до дома си, Иоан чу воплите на майка си, и високо отвърна: “Тук съм, майко моя!” И нейното ридание се превърна в радостно възклицание: Алилуия!
Икос 4
Слушайки дълго в сърцето си жалното нареждане на своята майка, Иоан седна на спокойно място и като взе скръбните й думи, съчини мелодия върху тях, и така създаде един химн, наречен “Полиелей на българката”, с който възхвали не толкова българските майки и девици, колкото Майката на майките и Девицата на девиците Богородица.
А ние, преподобни, слушайки с ушите на сърцето си тази херувимска песен, радостно ти зовем:
Радвай се, съвършен изпълнителю на Десетте Божии заповеди; радвай се, благоговейно почел своята майка.
Радвай се, превърнал скръбта й в радост; радвай се, успокоил нейния плач и ридание.
Радвай се, превъзходен почитателю и на Иисусовата Майка; радвай се, Неин възлюбен сине по благодат.
Радвай се, мълчаливо изобличение на отцеругателите; радвай се, помощниче на майките, тъгуващи по своите деца.
Радвай се, светъл полиелей, запален от Духа; радвай се, защото осветляваш тъмните ни души.
Радвай се, евангелски послушниче, отдал кесаревото кесарю; радвай се, отдал Божието Богу.
Радвай се, Иоане, ангелогласни и ангелонравни!
Кондак 5
Като Боготечна звезда си се явил във Великата Лавра, преподобни отче, с бедняшки дрехи, с просешка тояга и почернено лице, ала облякъл душата си със златната одежда на всяка добродетел и приел царския жезъл на смиреномъдрието. Така осиян от таворска светлина, невидима за човеците, но видима за Ангелите, ти си зовял заедно с тях: Алилуия!
Икос 5
Виждайки те толкова беден и окаян да седиш пред монастирската порта, както някога изгоненият Адам пред райските двери, вратарят те попита какво желаеш и какъв занаят умееш. А ти, великодаровити отче, кротко си отвърнал, че знаеш да пасеш кози и искаш да станеш монах. Удивляваме се на твоето смирение, преблажени, и с любов ти зовем:
Радвай се, пустинолюбива гургулице; радвай се, сътайниче на древните пустиножители.
Радвай се, унизил себе си, но въздигнат от Бога; радвай се, укрил дарбата си, ала обдаруван от Богородица.
Радвай се, стъпкал главата на змията на тщеславието; радвай се, облечен в небесна слава.
Радвай се, принесъл в жертва Богу душата си; радвай се, отхвърлил суетната слава като изцапана дреха.
Радвай се, обграден до вчера с царски люде, а днес – с кози и псета; радвай се, заобиколен доскоро със сребро и злато, а сега – с камъни и полска плява.
Радвай се, че всичко това си сторил заради Господа; радвай се, че Господ е бил твое богатство и слава.
Радвай се, Иоане, ангелогласни и ангелонравни!
Кондак 6
Проповедник на твоята слава като божествен песнопевец се яви твоят земен господар – царят, Иоане, и като не можеше да се помири с твоята загуба разпрати хора на запад и изток да те търсят, не разбирайки, жалкият, че си взет на служба при Небесния Господар и Цар на всичко, за да Му пееш во веки веков: Алилуия!
Икос 6
Небесна светлина те озари, богохвални, когато един ден, пасейки козите, запя на Господа и Богородица така, сякаш си при тях в Рая, и ги славословиш ведно с Ангелите. И о, дивно чудо, о, райска гледка! Козите престанаха да пасат заслушани в божествените звуци.
Така наслади с твоето херувимско пение и нас в Царството Небесно, свети отче, за да ти зовем:
Радвай се, сладкогласен херувиме, облечен в плът; радвай се, медоточен певецо, изваян целият в дух.
Радвай се, свалил небесата с боготечния си глас на земята; радвай се, издигнал земята с всезвучното си пение на небесата.
Радвай се ти, който си ни показал какъв е бил Раят преди грехопадението; радвай се, защото чрез тебе предузнаваме благата на бъдещия живот.
Радвай се, създал Господу песен нова; радвай се, прославил Неговото име от все сърце в съвета на праведните.
Радвай се, богосветъл венец на църковните певци; радвай се, богогласна апостолска уста.
Радвай се, пресладък звук от Божия глас; радвай се, гръм Господен върху богохулниците.
Радвай се, Иоане, ангелогласни и ангелонравни!
Кондак 7
Желаейки да не напуска това превъзходно пристанище на спасението – Атонската света пустиня, всеблаженият Иоан умоляваше със сълзи на очи игумена да не го предава на царските пратеници, дошли да го вземат и върнат в двореца, за да може до края на живота си, несмущаван от светската суета, да благославя Бога, пеейки: Алилуия!
Икос 7
Цял горейки от любов към Христа Господа, ти боголюбче, си беседвал сърдечно и умилно с Него, от изгрев слънце до запад, скрил в сърцето си Неговото Слово, а сега приклони ухо към тези наши молитвени слова:
Радвай се, добър пастирю на безсловесните; радвай се, добре упасал с Христовото име и своята душа.
Радвай се, истинска светлина на божествено послушание; радвай се, напоил вселената с райски звуци.
Радвай се, сладкопевче, пял с дух, пял и с ум; радвай се, премъдри, принесъл на Богомладенеца в дар сърцето си.
Радвай се, чисто око, видяло Бога; радвай се, кротко сърце, наследило земята на праведните.
Радвай се, търсил първом Царството на Бога и Неговата правда; радвай се, защото по тази причина сега си въдворен в това Царство.
Радвай се, гледал и видял, слушал и разбрал тайните на Царството Божие; радвай се, седял при Иисусовите нозе, облечен в одеждите на смиреномъдрието.
Радвай се, Иоане, ангелогласни и ангелонравни!
Кондак 8
Всички сме странници и пришълци на земята, по думите на Апостола, и търпим труд и мъка, най-различни беди и опасности, и много лишения. А ти, преподобни отче, насочи ни към тихото пристанище на спасението и моли Христа Бога да ни дари радост и утешение, за да му пеем винаги: Алилуия!
Икос 8
Всички верни се утешават, като гледат към твоята икона, богоприятни Кукузеле, и духовно наситени с твоя образ, весело ти зоват:
Радвай се, Иоане, любителю на блаженото пустинно безмълвие; радвай се, обикнал Божията слава повече от всичко.
Радвай се, наследил бъдещия живот, дето няма печал, скръб и въздишка; радвай се, защото там всичко е светлина, всичко е радост. Радвай се, прибавил подвизи към подвизите си; радвай се, издигнал себе си от възход към възход в сърцето си.
Радвай се, забравял от гласа на своите въздишки и хляба си да ядеш; радвай се, молитвениче за нас, небрежните към спасението си.
Радвай се, благолепие на църковните служби; радвай се, светло вдъхновение на певци и диригенти.
Радвай се, утвърждение на църковните хорове, радвай се, украшение на клиросното пение.
Радвай се, Иоане, ангелогласни и ангелонравни!
Кондак 9
Цялото Ангелско естество се удиви на благоволението, което ти оказа Небесната Царица, рабе Христов, дарявайки те за твоите песенни трудове с една жълтица, и казвайки: “Радвай се! Пей Ми и Аз няма да те оставя!” Оттогава с неизречена радост и много сълзи ти благодареше и пееше на Божията Майка: Алилуия!
Икос 9
Божественият вития Архангел Гавриил се изпълни със страх, слушайки как Богородица благовести като него великите и богати милости на един прост черноризец и Му се явява в Своята Небесна слава като на близък родственик и приятел. Затова слушаш от всички да ти зоват:
Радвай се, намерил благоволение в очите на Владичицата; радвай се, видял Оная, пред която треперят Серафими и Херувими.
Радвай се, приклонил Небесата към твоето рабско смирение; радвай се, получил небесни дарове.
Радвай се, лицезрителю на Богородица; радвай се, претихи и кротки Божий угодниче.
Радвай се, предвкусил райското блаженство в плът; радвай се, познал още в този живот радостта на Ангелите.
Радвай се, получил жълтица от Богородица на земята; радвай се, намерил Скъпоценния Бисер – Христа – на небесата.
Радвай се, станал по-богат от най-богатите; радвай се, беден духом, защото твое е Царството Небесно.
Радвай се, Иоане, ангелогласни и ангелонравни!
Кондак 10
Като искаше да покаже, че песните и славословията на богоприятния Кукузел са й угодни, всемогъщата Владичица изцели болния му крак, за да може той още много години да възнася на Нейния Син, Христос и Господ, а и на Самата Нея, победната песен: Алилуия!
Икос 10
Несъкрушима стена си за светите Божии угодници и на всички, които прибягват към тяхното молитвено застъпничество, Пресвета Владичице Богородице, защото както някога излекува отсечената ръка на Твоя песнопевец Иоан Дамаскин, така също изцери болния крак на ангелогласния Иоан, комуто зовем:
Радвай се, Кукузеле, пял не за своя слава, а за слава Божия; радвай се, усладил с пеенето си земята и небето.
Радвай се, едноименен на благодатта; радвай се, сътайниче и съименниче на великия Иоан Дамаскин.
Радвай се, защото чрез тебе Богородица яви Своята чудотворна икона, именувана “Кукузелиса”; радвай се, подражателю на Иоан Дамаскин, чрез когото бе явена Троеручната икона на Приснодевата.
Радвай се, преславни тайновидче; радвай се, прехвални богоугодниче.
Радвай се, защото Богородица е с тебе; радвай се, благословен между Нейните раби.
Радвай се, изцерителю на хромите; радвай се, по-разумен от разумните.
Радвай се, Иоане, ангелогласни и ангелонравни!
Кондак 11
Нямаме думи, с които да те прославим достойно, Иоане многочудни, но ти сам вложи в устата ни псалми, славословия и песни духовни, та с чисто сърце и доброхвален език да възпяваме тебе и издигналия те между Своите светии Бог, бодро възгласяйки: Алилуия!
Икос 11
Светоносната небесна свещ с божествена светлина, ангелоезичният Иоан изгаря сквернопевците на тоя век, радващи бесовете, а нас верните просвещава да се молим с боговдъхновени слова, и тебе, преподобни, да почитаме с такъв зов:
Радвай се, богогласни, слово на Въплътеното Слово; радвай се, уста на нашия Небесен Отец.
Радвай се, дихание на Светия Дух; радвай се, благозвучна лира, възпяваща Богородица.
Радвай се, приет в небесния хор на Херувимите; радвай се, прославящ Света Троица заедно с всички светии.
Радвай се, потъпкал сквернопението на езическото идолобесие; радвай се, светла песен, прогонваща нашето униние.
Радвай се, избавителю от всякакви беди и напасти; радвай се, подателю на благодат.
Радвай се, насадителю на благочестиви желания; радвай се, покровителю на пастирите и техните стада.
Радвай се, Иоане, ангелогласни и ангелонравни!
Кондак 12
Благодат ти се даде от Светия Дух, преподобни Иоане, да предскажеш точния ден и час на своята блажена кончина и, о, чудо! – това е денят, когато Църквата празнува Покрова на Пресвета Богородица, която закриля всички, които я почитат и пеят на Нейния Син Иисус Христос: Алилуия!
Икос 12
Възпявайки Покрова на Пресвета Богородица, ние същия ден честваме и твоята светла памет, Иоане Кукузеле, вярвайки, че тогава ти възнасяш своите топли молитви към Христа Бога и Неговата Пречиста Майка по плът за нашето българско отечество и Църква, както и за всички, които ти зоват:
Радвай се, Иоане, крепък покрове над българската страна; радвай се, несъкрушим стълбе на родната ни Църква.
Радвай се, защото се молиш на Пресвета Богородица за нас; радвай се, добро семе, дало плод стократен на Божията нива.
Радвай се, наше молитвено упование в смъртния ни час; радвай се, наш ходатаю за вечната слава.
Радвай се, влязъл в Божиите порти със славословие; радвай се, стъпил в Неговите двори – с хваление.
Радвай се, озарен от Трисиятелната Светлина на Пресвета Троица; радвай се, пръв друже на Небесната Царица.
Радвай се, протопсалте на Тържествуващата Църква на Небесата; радвай се, слава и утешение и на земната воинстваща Църква.
Радвай се, Иоане, ангелогласни и ангелонравни!
Кондак 13
О, богоприятни Иоане Кукузеле, преподобни отче наш ангелогласни! Приеми това малко наше моление, което ти принасяме с похвала, и като любимо чедо на Небесната Царица Богородица, изпроси за нас грешните да ни вземе под Своя крепък Омофор, та получили спасение по Нейните и по твоите молитиви, да пеем заедно с теб на Бога, сега и всякога, и во веки веков: Алилуия!
(Този кондак се чете три пъти, след това 1-ви икос и 1-ви кондак, и накрая молитвата.)
МОЛИТВА
Угодниче Божий Иоан Кукузеле, преподобни отче наш!
Помени нас, прибягващите към твоето молитвено застъпничество, пред Христа Бога, да ни запази от изкушения, болести и скърби, и да ни дарува смирение, любов и кротост. Помоли се с твоите благоприятни молитви и на Владичицата Богородица да ни покрие със своя честен омофор, и така да се избавим от всички видими и невидими врагове на нашето спасение. Църквата ни опази от ереси и разколи, страната ни – от смутове междуособици, народа ни – от безверие и пороци. Просвети нашия помрачен ум и направи така, че да мислим повече за небесното и по-малко за земното, за да станем наследници на Царството Божие, където заедно с теб да прославяме дивния в Своите светии Бог, Отца и Сина, и Светия Дух, сега и винаги, и във вечни векове. Амин.
Тропар, гл. 6
Сладкогласната и богодвижима лира, славещия божествено и добропесенно с всезвучно пение Вседържителя, огласил завинаги песнотворно на Атон най-добрите тайноводства, в песни да възпеем Богоприятния Иоан.
Кондак гл. 6
Усладил си с ангелогласното си пение Всеблагата Богомайка и Дева, богоприятни Иоане. Така услади и вгорчените ни от греха души, като ни даруваш пресладкото лекарство на покаянието.
Величание
Облажаваме те, преподобни отче Иоане, и почитаме твоята света памет, наставниче на монасите, и събеседниче на Ангелите!
Източник: Православно издателство “Витезда”
…
Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите („Четьи-Минеи“) на св. Димитрий Ростовски.
Източник: http://www.pravoslavieto.com/
Източник на Акатиста: Отец Владимир Дойчев
