Бъларите в Православната духовна общност по света,Българите в Православното семейство,Главно меню - публикации,Жития на българските светии,Октомври,Православието и българите 864 – 1396 г. Българинът св. Йоан Кукузел († между 1360 и 1375) – „Ангелогласният“ реформатор на византийското нотно писмо (Житие и Акатист)

Българинът св. Йоан Кукузел († между 1360 и 1375) – „Ангелогласният“ реформатор на византийското нотно писмо (Житие и Акатист)

На 1 октомври, редом с големия празник „Покров Богородичен“ се отбеляза и паметта на българския православен светец св. Йоан Кукузел – наричан „Ангелогласния“, реформатор на визайнтийкото нотно писмо, създател на т.нар. пападическо (пространно) пеене и включил в творбите си напеви от българската народна песен през XIV в. Една от най-известните му творби е посветена на майка му и се казва „Полиелей на българката“.

Житие на преподобни св. Йоан Кукузел

Преподобни Иоан се роди в град Дирахия (Дирахия – Дирахион; сега Драч – град на източния бряг на Адриатическо море), който се намираше в областта на Охридската архиепископия. По произход той бе българин, но още от рано остана без баща. Майка му, благочестива и богобоязлива жена, се погрижи да му даде християнско възпитание и го изпрати да изучава Свещеното Писание.

Иоан имаше хубав глас и затова хората го наричаха „ангелогласният“. По същото време царете имаха обичай да избират надарени и разумни момчета, и да ги пращат да се образоват в най-авторитетните тогавашни училища – едни пращаха да изучават философия, други – краснопис. По тази причина взеха и Иоан, който имаше прекрасен глас, и го изпратиха в царското училище да се възпитава и да изучава музикалното изкуство. Младият юноша, схватлив и разумен по природа, в скоро време изключително много напредна и овладя до съвършенство музикалното изкуство, тъй че всички се удивяваха на неговите необикновени способности. Някои от съучениците му шеговито го питаха:

– Иоане, какво яде днес?

А той, понеже все още не знаеше добре гръцки език, отговаряше им на гръцко-български:

– Кукия ке зелия (боб и зеле).

Затова момчетата го нарекоха Кукузел.

Не след дълго Иоан изучи гръцкия език и надмина в музиката всички свои връстници. Удивен от неговото наистина прекрасно пеене, византийският император (Преподобни Иоан Кукузел е живял по времето когато Българското царство се намирало под византийско робство (1018-1185), а във Византия властвала династията на Комнините) много го обикна, радваше се за него и го убеждаваше да се ожени. Но той му отговори:

– Прося и моля твое царско величество да ми позволиш да отида и да видя майка си! А после нека бъде волята на Бога и на царя.

Императорът уважи желанието му и незабавно го изпрати с подобаващи почести.

Щом пристигна близо до дома си, Иоан чу плача и риданията на майка си, която безутешно скърбеше за него. Когато го видя, тя се изпълни с неизказана радост. Известно време той остана при нея, а след това отново се върна в столицата при царя.

В Константинопол Иоан бе обграден с много внимание и почести. Но всичко това само отегчаваше неговата смирена душа. Друго желаеше той. Възлюбил Бога и тишината на уединението, младият юноша искаше да служи на Господа в безмълвие, свободен от суетните светски грижи, и се молеше на Всевишния да устрои така неговия живот.

Бог, чрез Своя дивен промисъл, не се забави да изпълни молбата му. Веднъж в царския дворец дойде по някаква работа игуменът на Атонската лавра и след като свърши всичко необходимо, тръгна обратно за своя монастир. Щом узна това, св. Иоан намери удобно време, облече се в бедняшки дрехи и почерни лицето си за да не бъде разпознат, взе една просешка тояга и с радост последва отдалеч игумена докато пристигнаха на св. Гора.

Скоро дойдоха до Лаврата. Игуменът влезе, а той остана вън и седеше пред портите като някакъв чужденец. Пазачът, застанал при монастирските врати, го попита:

– Какво желаеш, че си дошъл тук? И какъв занаят умееш да работиш?

– Зная – отвърна му св. Иоан – да паса кози и искам да стана монах.

Като чу това, пазачът отиде и извести на игумена, а той много се зарадва, че се е намерил пастир на козите, защото тъкмо по това време се случи да нямат такъв човек. Незабавно заповяда да въведат юношата в монастира и се зае да го обучава в духовния живот. Не след дълго го пострига за монах, а после го изпрати да пасе козите.

Оттогава св. Иоан живееше в планината, усърдно и с радост изпълняваше послушанието си и пасеше монастирските кози.

Императорът силно скърбеше заради неочакваното изчезване на сладкогласния и боговдъхновен певец. Той не знаеше какво се е случило с него и бе в недоумение. Изпрати хора да търсят старателно навсякъде. Те обиколиха много места, крепости, пустини и монастири, но не можаха да го намерят. Дойдоха също и на света Гора, и там проверяваха прилежно на всички места, но – отново безуспешно. Но дори и да го бяха видели, едва ли щяха да го познаят: св. Иоан се бе облякъл във вехта и изпокъсана дреха, а и видът на лицето му се беше изменил от изнурителния пост и въздържание.

Един ден, обаче, докато пасеше козите в пустинята, той пожела да изпее на Господа някоя духовна песен от псалмопенията. Огледа се наоколо за да се увери, че няма кой да го чуе, и започна да пее с голямо майсторство и умиление. Но в някаква пещера наблизо живееше един подвижник – той чу пеенето и помисли, че то е ангелско, а не човешко. Излезе от пещерата и отиде да види. Тогава пред очите му се разкри дивна картина: видя младия пастир да пее, а козите бяха спрели да пасат и го слушаха с радост и сякаш с внимание. Подвижникът си помисли, че това ще да е Иоан Кукузел, когото императорът търси, а сега Сам Бог го открива. Той побърза да отиде в Лаврата и насаме разказа на игумена всичко, каквото бе видял. Игуменът веднага изпрати да повикат козаря и щом той пристигна, каза му:

– Бог ми откри, че ти си Иоан Кукузел. И защо толкова време си крил това от мен? Заклевам те в Бога да ми кажеш истината!

Тогава преподобният падна в нозете му, молеше за прошка и със сълзи му отвърна:

– Да, аз съм, грешният и недостоен раб на твоя светиня. Когато видях, че всичко в този свят е суетно, аз го презрях заради Бога и го оставих. Затова много те моля и прося от теб да ме пуснеш на същото смирено служение, което си ми дал отначало – да паса козите, за да не би царят да узнае че съм тук и да ме грабне насила от това пристанище на спасението.

– Чедо мое – рече му игуменът, – не се безпокой за това! Ти само прояви послушание и остани в килията, която ще ти дам тук в монастира, а аз ще отида да моля царя да ти прости и да те освободи от всичко.

Така, по нареждане на игумена, св. Иоан остана да живее в монастира, а сам игуменът се погрижи да уреди това, което се отнася до него.

Щом пристигна в Константинопол, игуменът отиде при императора и му каза:

– Царю, моля и прося твое величество да ми подариш един човек заради неговото и твоето спасение на душата, и ако е оскърбил твое величество – да му простиш.

Царят се учуди и попита за името на въпросния човек, но игуменът му отвърна:

– Ако не ми дадеш предварително твоя милостив отговор писмено, няма да ти съобщя.

Тогава царят му даде своето писание, а той му извести за св. Иоан Кукузел и му разказа всичко за него. Царят се удиви, много се зарадва и прослави Бога. Но сам в себе си бе раздвоен – не искаше да се раздели окончателно с добродетелния юноша, а от друга страна, вече беше дал на игумена своето писмено съгласие. Тогава нареди да приготвят кораби и заедно с игумена отиде на Атон в Лаврата. Там императорът се срещна със св. Иоан, поздрави го и устрои тържество. После той се върна в Константинопол, а св. Иоан, скъсал и последните си връзки със света, остана в Лаврата, където безпрепятствено служеше на Бога, пееше в църква и благославяше Този, Когото възхваля всяко дихание (Пс.150:6).

След известно време той построи недалеч от Лаврата малка църква на името на светите Архангели и килия, в която остана да живее в безмълвие. Шест дни в седмицата той пребъдваше в килията си и, останал сам с Бога, грижеше се за очистването на душата си от греха. А в неделя и на празник отиваше в голямата монастирска църква, заставаше на десния клирос и пееше на Бога с голяма любов и умиление.

Един ден, през светата Четиридесетница, в Акатистната събота, той по обичая си изпя с умиление самогласните стихири и канона на св. Богородица. След края на бдението и Акатиста към Божията Майка той седна срещу Нейната икона, но се почувства твърде уморен и задряма както се бе опрял на мястото си. (Бдението на св. Гора започва при залез слънце и завършва при изгрев – затова е понятна умората и дрямката на светеца.) Тогава видя пред себе си Царицата на Небесата, сияеща от слава и Божествена светлина. Тя се обърна към него и кротко му каза:

– Радвай се, Иоане!

И добави:

– Пей и не преставай да Ме възпяваш. Аз няма да те оставя!

При тези думи Пресветата Дева постави в ръката му една златна монета и стана невидима.

Щом се събуди, той намери златницата в дясната си ръка – тогава душата му се изпълни с неизказна радост и той със сълзи благодареше на Божията Майка и Я възпяваше. Златницата бе прикрепена към иконата на Пресвета Богородица, и оттогава ставаха дивни чудеса и знамения както от иконата, така и от самата златна монета. (Чудотворната икона на Пресвета Богородица, наречена „Кукузелиса“, се е прославила с чудеса и знамения особено от 1796 г.)

Утешен от необикновеното видение, св. Иоан не остави служението си като певец на десния клирос в голямата монастирска църква. След известно време на единия му крак се появи болезнена рана, която се възпали и силно загнои. Но скоро Сама Пречистата Божия Майка го излекува по чудесен начин, както някога св. Иоан Дамаскин. Яви му се и му каза:

– Бъди здрав отсега нататък!

При тези Нейни думи той напълно оздравя, благодареше на своята Покровителка и отправяше към Нея песни и славословия. Оттогава и до края на живота си той не страдаше от болести.

Св. Иоан Кукузел живееше в пост и бдение, трудеше се в добродетели и най-вече се стараеше да придобие смирение. По откровение свише той узна предварително приближаването на своята кончина и каза за нея на всички братя. След това се помоли за тях и им завеща да го погребат в църквата „Св. Архангели“, построена от самия него.

Така св. Иоан завърши земния си живот и се всели във вечните Небесни обители за да възпява Христа Бога в Неговото Царство заедно с Ангелите и всички Светии.

Молитвена възхвала:

АКАТИСТ КЪМ СВ. ЙОАН КУКУЗЕЛ

Кондак 1

Избраният Христов угодник и любимец на Небесната Царица Богородица, преподобния Иоан Кукузел, сладкозвучната лира на Светия Дух да възпеем с похвални песни. А ти, божествен песнопевче, не отвръщай ухо от това немощно наше пение за твоя възхвала, а се помоли за нас, които с вяра ти зовем: Радвай се, Иоане, ангелогласни и ангелонравни!

Икос 1

Равноангелен живот и равноангелен глас си показал, досточудни Иоане, но това не те е възгордяло, а със смирено сърце и език само си зовял: “Ще пея Господу през всичкия си живот, ще пея на моя Бог, докле съществувам!” Затова те молим: направи благоприятна за Света Троица, за Богородица и за тебе и тази наша песен, за да ти зовем:

Радвай се, похвала на преподобните; радвай се, светъл пример за евангелско себеотречение.

Радвай се, богогласна тръба на Светия Дух; радвай се, любимче на Богородица.

Радвай се, избягал от земния цар, за да служиш на Небесния цар; радвай се, заменил царския палат с монашеска килия. Радвай се, сладкогласна и богодвижима лира; радвай се, прославил с всезвучно пение Вседържителя.

Радвай се, щедро обдаруван от Божията Майка с една жълтица; радвай се, втори Иоане Дамаскине.

Радвай се, помощниче на призоваващите твоето име; радвай се, защото приемаш благосклонно нашите молитви.

Радвай се, Иоане, ангелогласни и ангелонравни!

Кондак 2

Виждайки голямата певческа дарба на юношата Иоан, царят го взе в своя дворец, за да услажда с ангелския си глас сърцето му, ала богомъдрият песнопевец желаеше само Господа да благославя във всяко време и само за Него да има хвала в устата си, възклицавайки: Алилуия!

Икос 2

Разбирайки, че всяка земна наслада е нищо в сравнение с небесните блага, които Бог е приготвил за верните от създание мира, богоприятният Иоан опази сърцето си от всички страсти и придоби Божията любов с изпълнението на всички Негови заповеди, за което го славословим така:

Радвай се, сладкогласна гусла на Бог Слово; радвай се, благозвучен славей на Всесветата Троица.

Радвай се, мислен органе, сладко огласил Църквата; радвай се, Давидов псалтире, развеселил с пението си Небесата.

Радвай се, гръмогласен кимвале, прогонил нечистите духове; радвай се, иерихонска тръба, потрошила портите адови.

Радвай се, който се отърси от суетата на света, както се отърсва прах от нозе; радвай се, обикнал Христа повече от всичко.

Радвай се, праведниче, постъпвал безпорочно по всички наредби Господни; радвай се, слава и похвала на своя народ.

Радвай се, дарил и двете си дрехи – плътта и духа – на Господа; радвай се, благоуханен цвят на Великата светогорска Лавра.

Радвай се, Иоане, ангелогласни и ангелонравни!

Кондак 3

Укрепяван от силата на Светия Дух, Иоан, наречен от своите съученици Кукузел, бързо напредна в учението, и всички му се чудеха, защото в малко време надмина всички. Затова царят много го обикна и го принуждаваше да се ожени, незнаейки, че блаженият беше вече сгодил душата си, като чиста и нетленна невяста за безсмъртния Божествен Жених, Христос Господ, Комуто пеем: Алилуия!

Икос 3

Преизпълнен от скръб по Бога, произвеждаща неизменно покаяние за спасение и отхвърлил световната скръб, която докарва смърт, преподобни Иоан Кукузел искаше да угождава само на Бога и затова потърси Неговото Царство не в царските палати, а в пустинята, сред молитвен мир и райска тишина, за което сега слуша от нас този зов:

Радвай се, останал сирак по баща, но осиновен от ангели и светии; радвай се, добър сине на благочестива и боголюбива майка.

Радвай се, изучен от млада възраст на Свещените Писания; радвай се, щедро надарен с простота на сърцето.

Радвай се, че и в царския дворец си употребявал проста храна; радвай се, чуден подражателю на светите трима библейски отроци.

Радвай се, живял не само с хляб, но и с действеното Божие слово; радвай се, целителю на непостоянството на нашите сърца.

Радвай се, оставил всичко и тръгнал след Иисуса Христа; радвай се, защото твоята вяра те спаси и си отиде смиром от тоя свят.

Радвай се, застанал пред Божието лице със славословие и с песни; радвай се, защото благодат се излива от твоите уста.

Радвай се, Иоане, ангелогласни и ангелонравни!

Кондак 4

Буря от безутешна скръб се надигна в сърцето на благочестивата Иоанова майка, когато видя, че синът й безследно е изчезнал, и като плачеше денем и нощем, като нова Рахил за чедото си, нареждаше: “Мое мило дете, Иоане, где ми си?” Дошъл близо до дома си, Иоан чу воплите на майка си, и високо отвърна: “Тук съм, майко моя!” И нейното ридание се превърна в радостно възклицание: Алилуия!

Икос 4

Слушайки дълго в сърцето си жалното нареждане на своята майка, Иоан седна на спокойно място и като взе скръбните й думи, съчини мелодия върху тях, и така създаде един химн, наречен “Полиелей на българката”, с който възхвали не толкова българските майки и девици, колкото Майката на майките и Девицата на девиците Богородица.

А ние, преподобни, слушайки с ушите на сърцето си тази херувимска песен, радостно ти зовем:

Радвай се, съвършен изпълнителю на Десетте Божии заповеди; радвай се, благоговейно почел своята майка.

Радвай се, превърнал скръбта й в радост; радвай се, успокоил нейния плач и ридание.

Радвай се, превъзходен почитателю и на Иисусовата Майка; радвай се, Неин възлюбен сине по благодат.

Радвай се, мълчаливо изобличение на отцеругателите; радвай се, помощниче на майките, тъгуващи по своите деца.

Радвай се, светъл полиелей, запален от Духа; радвай се, защото осветляваш тъмните ни души.

Радвай се, евангелски послушниче, отдал кесаревото кесарю; радвай се, отдал Божието Богу.

Радвай се, Иоане, ангелогласни и ангелонравни!

Кондак 5

Като Боготечна звезда си се явил във Великата Лавра, преподобни отче, с бедняшки дрехи, с просешка тояга и почернено лице, ала облякъл душата си със златната одежда на всяка добродетел и приел царския жезъл на смиреномъдрието. Така осиян от таворска светлина, невидима за човеците, но видима за Ангелите, ти си зовял заедно с тях: Алилуия!

Икос 5

Виждайки те толкова беден и окаян да седиш пред монастирската порта, както някога изгоненият Адам пред райските двери, вратарят те попита какво желаеш и какъв занаят умееш. А ти, великодаровити отче, кротко си отвърнал, че знаеш да пасеш кози и искаш да станеш монах. Удивляваме се на твоето смирение, преблажени, и с любов ти зовем:

Радвай се, пустинолюбива гургулице; радвай се, сътайниче на древните пустиножители.

Радвай се, унизил себе си, но въздигнат от Бога; радвай се, укрил дарбата си, ала обдаруван от Богородица.

Радвай се, стъпкал главата на змията на тщеславието; радвай се, облечен в небесна слава.

Радвай се, принесъл в жертва Богу душата си; радвай се, отхвърлил суетната слава като изцапана дреха.

Радвай се, обграден до вчера с царски люде, а днес – с кози и псета; радвай се, заобиколен доскоро със сребро и злато, а сега – с камъни и полска плява.

Радвай се, че всичко това си сторил заради Господа; радвай се, че Господ е бил твое богатство и слава.

Радвай се, Иоане, ангелогласни и ангелонравни!

Кондак 6

Проповедник на твоята слава като божествен песнопевец се яви твоят земен господар – царят, Иоане, и като не можеше да се помири с твоята загуба разпрати хора на запад и изток да те търсят, не разбирайки, жалкият, че си взет на служба при Небесния Господар и Цар на всичко, за да Му пееш во веки веков: Алилуия!

Икос 6

Небесна светлина те озари, богохвални, когато един ден, пасейки козите, запя на Господа и Богородица така, сякаш си при тях в Рая, и ги славословиш ведно с Ангелите. И о, дивно чудо, о, райска гледка! Козите престанаха да пасат заслушани в божествените звуци.

Така наслади с твоето херувимско пение и нас в Царството Небесно, свети отче, за да ти зовем:

Радвай се, сладкогласен херувиме, облечен в плът; радвай се, медоточен певецо, изваян целият в дух.

Радвай се, свалил небесата с боготечния си глас на земята; радвай се, издигнал земята с всезвучното си пение на небесата.

Радвай се ти, който си ни показал какъв е бил Раят преди грехопадението; радвай се, защото чрез тебе предузнаваме благата на бъдещия живот.

Радвай се, създал Господу песен нова; радвай се, прославил Неговото име от все сърце в съвета на праведните.

Радвай се, богосветъл венец на църковните певци; радвай се, богогласна апостолска уста.

Радвай се, пресладък звук от Божия глас; радвай се, гръм Господен върху богохулниците.

Радвай се, Иоане, ангелогласни и ангелонравни!

Кондак 7

Желаейки да не напуска това превъзходно пристанище на спасението – Атонската света пустиня, всеблаженият Иоан умоляваше със сълзи на очи игумена да не го предава на царските пратеници, дошли да го вземат и върнат в двореца, за да може до края на живота си, несмущаван от светската суета, да благославя Бога, пеейки: Алилуия!

Икос 7

Цял горейки от любов към Христа Господа, ти боголюбче, си беседвал сърдечно и умилно с Него, от изгрев слънце до запад, скрил в сърцето си Неговото Слово, а сега приклони ухо към тези наши молитвени слова:

Радвай се, добър пастирю на безсловесните; радвай се, добре упасал с Христовото име и своята душа.

Радвай се, истинска светлина на божествено послушание; радвай се, напоил вселената с райски звуци.

Радвай се, сладкопевче, пял с дух, пял и с ум; радвай се, премъдри, принесъл на Богомладенеца в дар сърцето си.

Радвай се, чисто око, видяло Бога; радвай се, кротко сърце, наследило земята на праведните.

Радвай се, търсил първом Царството на Бога и Неговата правда; радвай се, защото по тази причина сега си въдворен в това Царство.

Радвай се, гледал и видял, слушал и разбрал тайните на Царството Божие; радвай се, седял при Иисусовите нозе, облечен в одеждите на смиреномъдрието.

Радвай се, Иоане, ангелогласни и ангелонравни!

Кондак 8

Всички сме странници и пришълци на земята, по думите на Апостола, и търпим труд и мъка, най-различни беди и опасности, и много лишения. А ти, преподобни отче, насочи ни към тихото пристанище на спасението и моли Христа Бога да ни дари радост и утешение, за да му пеем винаги: Алилуия!

Икос 8

Всички верни се утешават, като гледат към твоята икона, богоприятни Кукузеле, и духовно наситени с твоя образ, весело ти зоват:

Радвай се, Иоане, любителю на блаженото пустинно безмълвие; радвай се, обикнал Божията слава повече от всичко.

Радвай се, наследил бъдещия живот, дето няма печал, скръб и въздишка; радвай се, защото там всичко е светлина, всичко е радост. Радвай се, прибавил подвизи към подвизите си; радвай се, издигнал себе си от възход към възход в сърцето си.

Радвай се, забравял от гласа на своите въздишки и хляба си да ядеш; радвай се, молитвениче за нас, небрежните към спасението си.

Радвай се, благолепие на църковните служби; радвай се, светло вдъхновение на певци и диригенти.

Радвай се, утвърждение на църковните хорове, радвай се, украшение на клиросното пение.

Радвай се, Иоане, ангелогласни и ангелонравни!

Кондак 9

Цялото Ангелско естество се удиви на благоволението, което ти оказа Небесната Царица, рабе Христов, дарявайки те за твоите песенни трудове с една жълтица, и казвайки: “Радвай се! Пей Ми и Аз няма да те оставя!” Оттогава с неизречена радост и много сълзи ти благодареше и пееше на Божията Майка: Алилуия!

Икос 9

Божественият вития Архангел Гавриил се изпълни със страх, слушайки как Богородица благовести като него великите и богати милости на един прост черноризец и Му се явява в Своята Небесна слава като на близък родственик и приятел. Затова слушаш от всички да ти зоват:

Радвай се, намерил благоволение в очите на Владичицата; радвай се, видял Оная, пред която треперят Серафими и Херувими.

Радвай се, приклонил Небесата към твоето рабско смирение; радвай се, получил небесни дарове.

Радвай се, лицезрителю на Богородица; радвай се, претихи и кротки Божий угодниче.

Радвай се, предвкусил райското блаженство в плът; радвай се, познал още в този живот радостта на Ангелите.

Радвай се, получил жълтица от Богородица на земята; радвай се, намерил Скъпоценния Бисер – Христа – на небесата.

Радвай се, станал по-богат от най-богатите; радвай се, беден духом, защото твое е Царството Небесно.

Радвай се, Иоане, ангелогласни и ангелонравни!

Кондак 10

Като искаше да покаже, че песните и славословията на богоприятния Кукузел са й угодни, всемогъщата Владичица изцели болния му крак, за да може той още много години да възнася на Нейния Син, Христос и Господ, а и на Самата Нея, победната песен: Алилуия!

Икос 10

Несъкрушима стена си за светите Божии угодници и на всички, които прибягват към тяхното молитвено застъпничество, Пресвета Владичице Богородице, защото както някога излекува отсечената ръка на Твоя песнопевец Иоан Дамаскин, така също изцери болния крак на ангелогласния Иоан, комуто зовем:

Радвай се, Кукузеле, пял не за своя слава, а за слава Божия; радвай се, усладил с пеенето си земята и небето.

Радвай се, едноименен на благодатта; радвай се, сътайниче и съименниче на великия Иоан Дамаскин.

Радвай се, защото чрез тебе Богородица яви Своята чудотворна икона, именувана “Кукузелиса”; радвай се, подражателю на Иоан Дамаскин, чрез когото бе явена Троеручната икона на Приснодевата.

Радвай се, преславни тайновидче; радвай се, прехвални богоугодниче.

Радвай се, защото Богородица е с тебе; радвай се, благословен между Нейните раби.

Радвай се, изцерителю на хромите; радвай се, по-разумен от разумните.

Радвай се, Иоане, ангелогласни и ангелонравни!

Кондак 11

Нямаме думи, с които да те прославим достойно, Иоане многочудни, но ти сам вложи в устата ни псалми, славословия и песни духовни, та с чисто сърце и доброхвален език да възпяваме тебе и издигналия те между Своите светии Бог, бодро възгласяйки: Алилуия!

Икос 11

Светоносната небесна свещ с божествена светлина, ангелоезичният Иоан изгаря сквернопевците на тоя век, радващи бесовете, а нас верните просвещава да се молим с боговдъхновени слова, и тебе, преподобни, да почитаме с такъв зов:

Радвай се, богогласни, слово на Въплътеното Слово; радвай се, уста на нашия Небесен Отец.

Радвай се, дихание на Светия Дух; радвай се, благозвучна лира, възпяваща Богородица.

Радвай се, приет в небесния хор на Херувимите; радвай се, прославящ Света Троица заедно с всички светии.

Радвай се, потъпкал сквернопението на езическото идолобесие; радвай се, светла песен, прогонваща нашето униние.

Радвай се, избавителю от всякакви беди и напасти; радвай се, подателю на благодат.

Радвай се, насадителю на благочестиви желания; радвай се, покровителю на пастирите и техните стада.

Радвай се, Иоане, ангелогласни и ангелонравни!

Кондак 12

Благодат ти се даде от Светия Дух, преподобни Иоане, да предскажеш точния ден и час на своята блажена кончина и, о, чудо! – това е денят, когато Църквата празнува Покрова на Пресвета Богородица, която закриля всички, които я почитат и пеят на Нейния Син Иисус Христос: Алилуия!

Икос 12

Възпявайки Покрова на Пресвета Богородица, ние същия ден честваме и твоята светла памет, Иоане Кукузеле, вярвайки, че тогава ти възнасяш своите топли молитви към Христа Бога и Неговата Пречиста Майка по плът за нашето българско отечество и Църква, както и за всички, които ти зоват:

Радвай се, Иоане, крепък покрове над българската страна; радвай се, несъкрушим стълбе на родната ни Църква.

Радвай се, защото се молиш на Пресвета Богородица за нас; радвай се, добро семе, дало плод стократен на Божията нива.

Радвай се, наше молитвено упование в смъртния ни час; радвай се, наш ходатаю за вечната слава.

Радвай се, влязъл в Божиите порти със славословие; радвай се, стъпил в Неговите двори – с хваление.

Радвай се, озарен от Трисиятелната Светлина на Пресвета Троица; радвай се, пръв друже на Небесната Царица.

Радвай се, протопсалте на Тържествуващата Църква на Небесата; радвай се, слава и утешение и на земната воинстваща Църква.

Радвай се, Иоане, ангелогласни и ангелонравни!

Кондак 13

О, богоприятни Иоане Кукузеле, преподобни отче наш ангелогласни! Приеми това малко наше моление, което ти принасяме с похвала, и като любимо чедо на Небесната Царица Богородица, изпроси за нас грешните да ни вземе под Своя крепък Омофор, та получили спасение по Нейните и по твоите молитиви, да пеем заедно с теб на Бога, сега и всякога, и во веки веков: Алилуия!

(Този кондак се чете три пъти, след това 1-ви икос и 1-ви кондак, и накрая молитвата.)

МОЛИТВА

Угодниче Божий Иоан Кукузеле, преподобни отче наш!

Помени нас, прибягващите към твоето молитвено застъпничество, пред Христа Бога, да ни запази от изкушения, болести и скърби, и да ни дарува смирение, любов и кротост. Помоли се с твоите благоприятни молитви и на Владичицата Богородица да ни покрие със своя честен омофор, и така да се избавим от всички видими и невидими врагове на нашето спасение. Църквата ни опази от ереси и разколи, страната ни – от смутове междуособици, народа ни – от безверие и пороци. Просвети нашия помрачен ум и направи така, че да мислим повече за небесното и по-малко за земното, за да станем наследници на Царството Божие, където заедно с теб да прославяме дивния в Своите светии Бог, Отца и Сина, и Светия Дух, сега и винаги, и във вечни векове. Амин.

Тропар, гл. 6

Сладкогласната и богодвижима лира, славещия божествено и добропесенно с всезвучно пение Вседържителя, огласил завинаги песнотворно на Атон най-добрите тайноводства, в песни да възпеем Богоприятния Иоан.

Кондак гл. 6

Усладил си с ангелогласното си пение Всеблагата Богомайка и Дева, богоприятни Иоане. Така услади и вгорчените ни от греха души, като ни даруваш пресладкото лекарство на покаянието.

Величание

Облажаваме те, преподобни отче Иоане, и почитаме твоята света памет, наставниче на монасите, и събеседниче на Ангелите!

Източник: Православно издателство “Витезда”

Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите („Четьи-Минеи“) на св. Димитрий Ростовски.

Източник: http://www.pravoslavieto.com/

Източник на Акатиста: Отец Владимир Дойчев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Related Post

Представяне на книгата на ставрофорен иконом Дончо Александров „Светлината на живота“ – обзор и видеоПредставяне на книгата на ставрофорен иконом Дончо Александров „Светлината на живота“ – обзор и видео

Източник и богат снимков материал: mitropolia-varna.org  Официалното представяне на книгата на ставрофорен иконом Дончо Александров „Светлината на живота“ се проведе на 24 октомври, когато Православната църква отдава почит към Божията Майка и

Житие на св. равноапостолни Климент Охридски, Просветител български, чудотворецЖитие на св. равноапостолни Климент Охридски, Просветител български, чудотворец

На 25 ноември се празнува паметта на св. Климент Охридски († 916 г.) един св. Седмочисленици, архипастир, проповедник, чудотворец и сред основоположниците на българската просвета. Житие на св. равноапостолни Климент Охридски, Просветител

Житие на св. мъченик Лазар Български († 1802 г.) от йеромонах Никифор ХиоскиЖитие на св. мъченик Лазар Български († 1802 г.) от йеромонах Никифор Хиоски

На 23 април Българската православна Църква почита паметта на св. мъченик Лазар Български, загинал мъченически за Христа на същата дата през 1802 г. Този храбър Христов воин и добропобеден мъченик