Житие на св. Пимен Зографски († 1620 г.) – облагодатен български зограф, строител и проповедник

На 3-ти ноември Българската православна Църква празнува паметта на забележителния и облагодатен български зограф, строител и проповедник св. Пимен Зографски († 1620 г.).

Свети Пимен бил родом от град Средец, сега София, в България. Родителите му нямаха деца и често се молеха прилежно на пресвета Богородица да им даде чедо, като обещаваха да го посветят на Бога. Една нощ, вече в напреднали години, майка му стоеше пред иконата на пресвета Богородица, молеше се за това и плачеше. След като се умори, седна и задряма в лек сън. И ето, при нея дойде една жена, облечена в бели царски дрехи, а подире є вървяха множество монаси, които паднаха на колене и я молеха да изпълни желанието на тази жена, защото тя е дала обет да подари за служба на Бога роденото от нея и да бъде монах като тях. След това прилежно моление монасите станаха и запяха чудна песен на пресвета Богородица, а тя пристъпи към седящата майка, положи ръката си върху нея и каза: „Не плачи, о жено! Ето, по благодатта на моя Син, Господ Иисус Христос, ти ще родиш син на тези си години!“ Като рече това, веднага стана невидима заедно с целия монашески сонм, а тя се събуди, стана и благодари на Бога и на пресвета Богородица. Сутринта съобщи на мъжа си това видение, а той като добър Христов раб прибягна до църквата „Свети Великомъченик Георги“ и разказа на своя духовен отец, иконописеца Тома, за видението на своята жена.

Една година след това видение майката роди в деня на светите апостоли Петър и Павел. След осем дни кръстиха новородения младенец и го нарекоха Павел, защото баща му се наричаше Петър. На рождения му ден бащата сложи трапеза вчест на светите апостоли, като покани всички бедни и нещастни в града и им раздаде половината от своето имущество. А младенецът растеше и се възпитаваше в дома на своите родители в благочестие и чистота. Като стана на двадесет години, баща му си отиде при Господа, а майка му, за да изпълни своя обет, го предаде на духовния си отец иконописеца Тома, който служеше при църквата „Свети Великомъченик Георги“, да го научи на писмо и на страх Божий, за да служи на Бога с праведност и монашеска чистота.

При този духовен отец той остана шест години, като се научи на писане, четене, пеене и иконопис, неотлъчно беше с него и се поучаваше на словото Божие и на монашеско житие. Но в късо време духовният му отец тежко се разболя и умря в дълбока старост, като обеща на светия юноша, че след 40 дни, когато застане пред страшния престол на Владиката Христа и получи Неговата милост, ще му се яви. А той през тези дни да пребъдва в молитва и пост.

И наистина, на четиридесетия ден от смъртта му, когато светият юноша пребъдваше в обичайната си молитва насаме, внезапно го осия небесна светлина, след което му се яви неговият духовен отец Тома със светъл венец в ръцете и му рече:

– Радвай се, чедо мое Павле, че по молитвите на нашите атонски свети отци и по ходатайството на покровителката на атонската Света Гора, пресвета Богородица минах безпрепятствено въздушните митарства и застанах пред престола на Господа Иисуса Христа, Които ми даде този венец и ме прати при тебе да ти кажа, че ако искаш и ти да бъдеш увенчан с такъв венец, трябва да опазиш всичко, което съм ти говорил, когато бях с тебе! Да не отстъпваш от заповедите на Господа Бога, Иисуса Христа и да изпълниш обета на твоите родители, защото ти се роди по обещанието и ходатайството на пречистата Владичица Богородица и по молитвите на нашите атонски преподобни отци. А твоите родители, които живяха благочестиво и се преставиха при Господа, изпълнени с духовна християнска радост, сега се веселят заедно с всички светци в Небесното Царство и се молят за тебе, да бъдеш и ти там, където са те.

Това като каза, стана невидим. А светият юноша падна ничком да благодари със сълзи на Бога и пречистата Дева Богородица, задето го сподобиха да види своя духовен отец след смъртта му и да получи от него известие за своите родители.

След това видение светият юноша започнал да мисли, как да се избави от тоя суетен свят и често молеше пречистата Майка Божия да оправи пътя му. Веднъж стоеше на клироса и пееше и чу Евангелието на Кръстопоклонна неделя: „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва“. Размисляйки над тези думи, като се завърна у дома си след божествената литургия, раздаде на бедните цялото си имущество, падна ничком пред иконата на пресвета Богородица и много нощи се моли с плач тя да оправи пътя му и да му посочи мястото, където би могъл да се спаси. Така след много дни в пост и молитва, една нощ пак му се яви духовният му отец и му каза:

– Радвай се, чедо Павле! Защо така скърбиш? Не знаеш ли и не помниш ли, което съм ти говорил, че място за спасение е жребият на Божията Майка, атонската Света Гора? Иди там, и ще намериш спасение за душата си! Ето сега мнозина благочестиви християни се готвят да отидат там на поклонение. Тръгни с тях, след като раздадеш на бедните всичко, което ти е останало от твоето имущество, та по такъв начин безпрепятствено да поработиш на Господа и да получиш великата награда и милост от Подвигоположника Христа Бога!

След тези думи духовният му отец го благослови и стана невидим. Той стана като от сън, с радост направи всичко, което му заповяда: причасти се с пречистите Тяло и Кръв на Господа Иисуса Христа и хвана пътя с други благочестиви хора за атонската Света Гора. Като пристигна там и обиколи всички манастири, остана в Зографския манастир между сродните свои братя българи. Игуменът на тази обител Спиридон, човек благочестив и изпълнен с Дух Свети, видя почиващата в него заря на божествения Дух, защото беше много смирен и кротък, и го връчи на един духовен подвижник, който живееше извън манастира, да го научи на монашески живот и подвиг, защото беше много млад и не беше възможно да живее в общежитието. Когато стана на възраст, тогава игуменът го прие в манастира и го пострига в монашество, като му даде името Пимен, с което предсказа, че ще бъде пастир на много Христови овце.

Свети Пимен премина с безропотно смирение и отсичане на собствената воля всички послушания в манастира, денонощно се молеше на Бога, пръв беше на общата молитва и последен излизаше от църквата с ум, вглъбен в Бога. Заради това братята много го обикнаха и го наричаха „младият старец“. Обаче не можа да избегне и дяволското изкушение. Братята, които служеха заедно с него в трапезарията, започнаха да му завиждат за неговата добродетел и постоянно му правеха пакости: ругаеха го, наливаха вода на главата му, удряха му плесници, плюеха го в лицето. А той търпеше всичко това заради Господа, Който е претърпял заради нас побоища, плесници, заплювания и кръст. И колкото той с кротост и смирение просеше прошка от тях, толкова повече те му правеха пакости. Веднъж, за да не отиде на църква, взеха всичките му дрехи с расото и ги хвърлиха в огъня. А той помоли за прошка, после се помоли на Бога и веднага огънят угасна и дрехите му останаха невредими. Като видяха това чудо, неговите братя съслужители, паднаха пред него с молба за прошка и вече не му правеха пакости, а го почитаха като отеци се разкайваха за всичко сторено дотогава. А той не само им прощаваше, но сам искаше прошка от тях.

Игуменът, като виждаше свети Пимена, как безропотно служи и изпълнява всички послушания, самоотвержено, със смирение и подчинение, го постави за четец в църквата. А по-късно, когато стигна тридесетгодишна възраст по молбата на игумена и братството беше ръкоположен за дякон и свещеник (против волята му) от Божия архиерей Памфилий, българин от Воденската епархия, който беше посетил Света Гора и се намираше в Зографския манастир. Свещенодействаше непорочно и винаги проливаше сълзи, като се мислеше недостоен за такова високо служение.

Веднъж, когато той беше чреден и по манастирския обичай благославяше хля6а, внезапно хлебарят бе обзет от демон, падна на земята, запени се и викаше:

– Няма да изляза от тебе, защото престъпваш Божиите заповеди и не живееш според своя обет!

Светецът, без да се уплаши, както си правеше каждението, помоли се на Бога и изгони демона от монаха. Като видяха това чудо, братята прославиха Бога, Който и в тяхно време въздига Свои угодници за прослава на Своето име и за укрепване на немощните. Затова не само братята на Зографския манастир, но и от цялата Света Гора идваха при него за съвет и наставление.

Случи се веднъж светецът да бъде на жътва заедно с други братя. И ето че змия ухапа един монах по крака, от което кракът му се поду, и той не можеше да ходи. Братята дойдоха при светеца, като техен иконом и му съобщиха това. А той, като дойде на мястото, дето лежеше братът, най-напред се помоли на Бога, после поучи ухапаният от змията брат, че това му се случило по Божие допущение, задето се отклонявал от послушанието си и предизвиквал ропот веред братята, тогава направи калчица от земята, помаза ухапаното място и монахът веднага стана здрав.

Освен службата в църква, игуменът и братята му бяха възложили и манастирското икономство, което изпълняваше не без труд, а твърде често сам носеше дърва, сам приготовляваше яденето за братята, сам помагаше на немощните, а не преставаше и да рисува икони на светците, на чийто живот гледайки според апостола, се стремеше да достигне тяхната добродетел и да подражава делото на своя свят духовен отец Тома. Така изпълняваше своето послушание, щото от всички беше обичан и почитан – не само от своите си братя, но и от монасите на цялата Света Гора. Поради това постоянно настояваше пред игумена да го освободи от икономството, за да се посели някъде на пусто място, та по такъв начин да избегне човешката почит.

Виждайки неговото богоугодно стремление, игуменът му даде благословението си. Така той излезе от манастира и се посели на пусто място недалеч от така наречения „стар манастир“. Там си направи дървена къщица, покри я с листа и започна да се подвизава насаме, като прекарваше много дни в пост, стоеше на колене и проливаше сълзи в молитва към Бога и светеца. Веднъж като се завърна от пещерата и дойде в къщичката си, намери двама братя, които бяха дошли от манастира при него за наставление. Когато искаха да се върнат, внезапно ги окръжи голям пламък. Като видя голямата опасност, че всички те и къщичката му ще изгорят, коленичи, вдигна ръце към небето, помоли се на Бога и веднага падна голям дъжд, който угаси пламъка.

Свети Пимен рядко идваше в манастира – само да се причасти с пречистите Христови Тайни. А когато настъпваше Великият пост, отиваше в манастира, причащаваше се със светите Тайни, прощаваше се с всички братя и така отиваше в своятапустиня. Връщаше се чак на Великата събота, за да отпразнува заедно с братята светлото Христово Възкресение, и като се причастеше със свети Христови Тайни и общата братска трапеза, отиваше си. В другите дни храната му беше кестени и див зеленчук.

Така светецът се подвизава петнадесет години в своята къщица и в пещерата на свети Козма. Идваха при него от цялата Света Гора желаещи да останат при него. Но той ги връщаше с увещание, че няма воля Божия за това, а всеки да се върне в своя манастир, и, ако иска да се спаси, нека се подчинява на игумена, като на Христа, да изпълнява послушанието си безпрекословно, като и сам отсича своята воля, и да спазва клетвата, която е дал, когато бил постриган в монашество пред светото Евангелие и пред престола на Бога Всевишни. В края на всеки свой съвет той имаше обичая да каже при сбогуването:

– Чедо, потруди се малко в този живот, и не напразно ще отиде твоят труд!

Когато преподобният стана на 55 години и наближи манастирският храмов празник Гергьовден, той отиде в пещерата на свети Козма и там прекара в бдение, стоейки цяла нощ на крака. На разсъмване сутринта изпадна в унес и видя градове и села и много овци, които нямат пастир. И ето, приближи се до него един светло облечен войник, който държеше в ръцете си пастирски жезъл, и му рече:

– Виждаш ли тези градове и села и овци?

Той отговори:

– Виждам!

Онзи продължи:

– Всички те нямат пастир и ще погинат. Затова ме прати Господ Бог Вседържител да ти кажа, че ти ще им бъдеш пастир. Вземи този жезъл и побързай да им помогнеш! Аз пък ще бъда с тебе и не се бой!

Преподобният рече:

– Кой си ти?

Оня отговори:

– Аз съм Божият раб Георги, покровителят и застъпникът на този манастир!

Като рече това, той си отиде. Преподобният дойде на себе си, седна и размишляваше, какво значи това видение. В това негово продължително недоумение от манастира дойде ученикът му монах Памфилий и му донесе коливо, а той седна и яде, без да каже нищо – само мълчеше и размишляваше за видението. Ученикът му рече:

– Отче, защо така мълчиш и седиш вглъбен в себе си?

Свети Пимен му отговори:

– Чедо, недоумявам, какво да ти кажа. На себе си ли бях или на сън, но се молех и видях видение: градове и села и много овци, които нямат пастир. И ето, застана пред мене покровителят на нашия манастир с пастирски жезъл в ръцете, облечен в светла войнишка дреха, и ми рече: „Виждаш ли тия градове и села и овци, които нямат пастир?“ Казах, че виждам. Тогава той ми рече: „Всички те ще погинат. Затова ме изпрати Господ Бог Вседържител Иисус Христос да ти кажа, че ти ще им бъдеш пастир.“ И ми даде жезъла, който държеше в ръката си, и ми рече: „Побързай, помогни им! Аз ще бъда с тебе, не бой се!“ Това, като рече, отиде си. Аз дойдох на себе си и размишлявам: Къде иска да ме прати Бог? Защото не знам, кои са тия градове и села, а и свети Георги не попитах. Помоли се на Бога и ти, чедо, да ми открие видението!

След като рече това, ученикът си отиде в манастира.

Преподобният започна прилежно да моли Бога и свети великомъченик Георги за това. Един ден по време на молитва пак му се яви свети Георги, както по-рано светло облечен и му рече:

– Защо недоумяваш и се бавиш? Градовете и селата са твоето отечество с околностите, а жителите им са овцете без пастир. Прочее, иди и ги утвърди в Христовата вяра, обнови църквите им и съгради манастири! Ето, Бог вложи в сърцето на султана благоразположение да даде на християните свобода да си градят църкви!

Това като рече, стана невидим. Свети Пимен стана, помоли се, отиде в манастира и изповяда всичко това на един прозорлив старец, който му каза, че всичко му е открил Бог:

– Затова не се бави! Вземи благословение от светите наши отци, помоли се на Бога и на светия Негов раб, храбреца великомъченик Георги, поклони се на неговия чудотворен образ и отивай!

Той направи тъй, както му рече прозорливият старец: взе благословение от игумена и хвана пътя заедно с един свой ученик Памфилий. Манастирските братя го изпратиха до границите на манастира, разцелуваха се, благословиха се и се завърнаха с плач, задето се разделяха със светия отец.

Като пристигна в своето отечество, той започна да говори на християните словото Божие, да ги утвърждава в Христовата вяра и навсякъде да строи църкви: защото, както му рече великомъченик Георги, получи се заповед от султана, християните в ония краища безпрепятствено да си строят църкви. Християните като овци без пастир с хиляди идваха при него като при свой пастир, носеха своите болни и обзети от нечисти духове и оздравяваха само с възлагане на неговите ръце. Обиколи целия софийски край, съгради в градовете и селата 300 църкви и обнови 15 манастира, сред които и Черепишкият манастир на река Искър, и събра много манастирски братя, постави им игумен и всичко нареди по образеца на Зографския общежителен манастир.

Името му се разнесе навсякъде заради многото чудеса, които вършеше. Затова идваха при него от околните краища Видин и Доростол (Силистра) да чуят словото Божие и да излекуват своите болни. И го молеха да посети и техните градове и села и да утвърди християните в Христовата вяра, защото мнозина бяха забравили да почитат истинския Бог и се бяха предали на суеверие, а други се отричаха от Христа и приемаха учение, противно на християнството.

Като чу това, преподобният напътства братята със словото Божие, тръгна и обходи всички села, утвърждаваше християните със слово, лекуваше недъгавите и болните им, зидаше църквите им и така стигна в Суходолския манастир, който беше разорен. Той го обнови, събра братство, постави им игумен, даде им общежитиен устав и им заповяда да не отстъпват от светоотеческите правила, редовно да изпълняват службите, а можещите да не се ленят да утвърждават във вярата Христовото стадо, защото те са солта на земята и ще отговарят на Страшния съд Христов за всяка погинала душа.

Оттук премина чак в Доростолския край. Жителите като чуха, че е дошъл в тяхната страна, се стичаха при него от всички села и носеха своите недъгави за изцеление, които преподобният лекуваше с докосване на своите ръце и ги утвърждаваше в Христовата вяра със словото Божие. Когато беше в село Червена вода, родители донесоха своя единороден син слепороден и го молеха да се помоли за него да прогледа. Той вдигна очи към небето, заплака, на колене се помоли Богу и като стана, направи калчица, помаза очите на слепия и той веднага прогледа. Слепият повече не пожела да се върне при родителите си, но помоли преподобния да го постриже в монашество и да го облече в монашески дрехи. Свети Пимен склони на неговата молба, пострига го и той тръгна след него.

Когато беше все още в оня край, му се яви свети великомъченик Георги и му рече, че е дошло времето да отиде при Господа, затова нека побърза да се завърне в Черепишкия манастир, защото Богу е угодно там да почине от своите трудове. След това видение той тръгна по същия път, по който беше дошъл, като продължаваше да проповядва и да утвърждава християните в Христовата вяра. Пристигна в Суходолския манастир, събра всичките братя, настави ги със словото Божие и им каза, че му е дошло времето да си отиде от тоя живот, но те да пребъдват, в което са призвани и да не престъпват клетвата, която са дали пред Бога, когато са приемали ангелския монашески образ. Като ги настави по такъв начин, причасти се със светите Тайни и тръгна на път. А братята с плач и ридание се разделиха със светия свой отец, задето не ще го видят вече и не ще се наслаждават на неговите хубави слова.

Като пристигна в Черепишкия манастир, тежко се разболя и узна, че е дошло времето му да отиде при Господа. Затова свика цялото братство и го поучи със словото Божие, причасти се със светите Тайни и предаде духа си на Бога. Лицето му се просвети и блесна като слънце.

Вестта за смъртта на преподобния се разнесе навсякъде и от всички околни краища християните се стекоха при мощите му, за да се благословят от него и да целунат своя добър пастир и наставник. Подир всенощно бдение и божествена литургия братята извършиха надгробно опело и го погребаха вън от църквата, както той им беше заповядал, на 3 ноември 1610 г. от Христа; в този ден да го предадат на гроба му беше казал свети великомъченик Георги; на този ден се празнува неговата памет. От гроба му болни се изцеряваха, обзети от нечисти духове се освобождаваха и ставаха много други различни чудеса.

Това написах в Черепишкия манастир аз, ученикът на преподобния отец Пимен, грешният монах Памфилий, бидейкио чевидец на неговото житие и на многото негови чудеса. *

По предание след много години Черепишкият манастир бил разорен и опожарен. Затова братята на Суходолския манастир дошли, намерили светите мощи на преподобния Пимен цели и нетлении и ги пренесли в своя манастир, във Видинска епархия, където лежат и до днес.

Жития на българските светии (в новобългарски превод) от † Левкийски епископ Партений, том втoри. Синодално издателство, София, 1974 година

* Житието на св. Пимен, което написал неговия ученик Памфилий, се пази днес в библиотеката на Зографския манастир в Света гора.(бел. Pravoslavieto.com).

Акатист на Св. Преподобни Пимен Зографски (3 ноември)

КОНДАК 1

Избран от Богородица да послужиш на Нейния Син Господ Иисус Христос в равноангелния иночески образ, а от свети великомъченик Георги Победоносец – за апостолско служение на своя народ, преподобни отче Пимене Зографски! Величаем прославилия те Бог в Троица – Отец, Син и Свети Дух, и ти пеем похвални песни. А ти, угодниче Божий, от всякакви беди ни избави, за да ти зовем:
Радвай се, Пимене Зографски, жива икона на Светия Дух!

ИКОС 1

Събеседниче на ангелите и наставниче на човеците, слава на преподобните и похвала на апостолите, великодаровити иконописче и строителю на храмове, построил в самия себе си храм на Светия Дух и станал жива икона на Всеблагообразния Бог, Пимене, прелюбезни отче наш! С благоговейно удивление и почит ти зовем:
Радвай се, избраниче на нашия Господ Иисус Христос; радвай се, любимче на Небесната Царица Пресвета Богородица.
Радвай се, събеседниче с Архангели и Ангели; радвай се, друже на великославния победоносец Георги.
Радвай се, съподвижниче на стародавните преподобни отци; радвай се, наследниче на Христовите апостоли.
Радвай се, боговдъхновен зографе; радвай се, изкусен храмостроителю.
Радвай се, храме на Живия Бог; радвай се, обител на Светия Дух.
Радвай се, български апостоле Павле; радвай се, обновил отечеството ни като с второ кръщение.
Радвай се, Пимене Зографски, жива икона на Светия Дух!

КОНДАК 2

Виждайки, че никой не може да й помогне в преголямата скръб, породена от безплодието й, твоята майка, преподобни, изля цялата си мъка пред иконата на Пресвета Богородица, която, като й се яви насъне, положи ръката си върху нея и каза: ,, Не плачи, о жено! Ето, по благодатта на моя Син, Господ Иисус Христос, ти ще родиш син на тези си години!“: Алилуия!

ИКОС 2

Разум небесен изпроси за нас, преблажени Пимене, за да узнаем как да сторим плодове, достойни за покаяние и не бъдем прокълнати като безплодната смоковница, та спасявани по твоите молитви, с любов да ти зовем:
Радвай се, плодороден израстък от неплодно дърво; радвай се, защото премахваш с молитвите си безплодието на нашите сърца.
Радвай се, измолен да се явиш на света от Пресвета Богородица; радвай се, защото Владичицата чува твоите молитви за нас.
Радвай се, защото цял сонм преподобни са ходатайствали за теб; радвай се, защото сега заедно с тях се молиш за нас.
Радвай се, роден в деня на светите апостоли Петър и Павел; радвай се, защото си последвал тяхното апостолско дело.
Радвай се, наречен при кръщението си с името Павел; радвай се, защото като апостол Павел си възлюбил повече от всичко Христос.
Радвай се, научен на Словото Божие и на монашеско житие; радвай се, предаден за духовно обучение на праведния Христов иерей Тома.
Радвай се, Пимене Зографски, жива икона на Светия Дух!

КОНДАК З

Сила Божия ти се даде, преподобни, когато следвайки Евангелската повеля, раздаде цялото си наследство на сиромаси и се засели в Атонската Светогорска пустиня, където в непрестанна молитва и пост да благоугождаваш на Господа, пеейки: Алилуия!

ИКОС З

Имайки огнено желание да поемеш тесния, но спасителен път на своя духовен отец и учител Тома иконописец, ти, свети отче, си последвал неговото учение, живот, намерение, вяра, великодушие, любов и търпение. Заради това по дълг ти пеем:
Радвай се, излетял от суетния свят като птица от примка; радвай се, винаги виждал пред себе си Господа.
Радвай се, съвършен безсребрениче; радвай се, защото имайки Светия Дух, се обогати повече от притежаващите злато и сребро.
Радвай се, благопослушен духовен сине на Божия иерей Тома; радвай се, защото си надминал неговата праведност и святост.
Радвай се, общувал със своя духовен отец и след неговата кончина; радвай се, богоозарен тайновидче.
Радвай се, раздал на бедните цялото си богатство; радвай се, защото заради това си получил нетленното наследство на Царството Божие.
Радвай се, наставен свише да заминеш за Света Гора Атонска; радвай се, въдворен от Небесната Царица в Зографската света обител.
Радвай се, Пимене Зографски, жива икона на Светия Дух!

КОНДАК 4

Буря от зла завист подигна вселукавият Велиар в сърцата на мнозина от зографските иноци срещу тебе, многострадални Пимене, защото макар и млад на години, надмина в трудове и подвизи всички монастирски братя. И какво ли не претърпя, блажени страдалче, от своите лъжебратя? Ругаеха те, наливаха вода на главата ти, удряха ти плесници, плюеха те в лицето… А ти не само им прощаваше, но и сам искаше прошка от тях, възпявайки: Алилуия!

ИКОС 4

Слушайки в сърцето си божествените слова на Спасителя, че само който претърпи докрай, той ще бъде спасен, ти, дълготърпеливи Пимене, премина в безропотно смирение целия си живот. Така научи на търпение и кротост и нас, почитащите твоята памет, и ние с радост ще ти зовем:
Радвай се, постриган в монашество и приел името Пимен*; радвай се, защото с това ти се предсказа, че ще бъдеш пастир на много Христови овце.
Радвай се, многообичан пастирю и на нашите блуждаещи души; радвай се, следовниче на Първопастиря Христос.
Радвай се, възлюбил храма и богослужението като земен рай; радвай се, защото с това изобличаваш нашето нерадение към църковните служби.
Радвай се, ти, който пръв си влизал в храма, а последен си излизал от него; радвай се, получил от Бога власт над огнената стихия.
Радвай се ти, чийто ум непрестанно е бил с Бога; радвай се, защото заради твоите трудове си бил наречен „младият старец“. Радвай се, претърпял люти клевети и огорчения; радвай се, оплют и бит не от чужди, а от свои.
Радвай се, Пимене Зографски, жива икона на Светия Дух!

КОНДАК 5

Като богопратена звезда се яви на Света Гора, достославни Пимене, която изгаря демоните и ги изгонва от людете, обсебени от тях. Прогони бесовете и от нас самите, от нашите домове и от всички места, осенявани от светия и животворящ Кръст на нашия Господ Иисус Христос, Комуто пеем: Алилуия!

ИКОС 5

Игуменът, като виждаше, свети Пимене, как безропотно изпълняваш всички послушания, те представи достоен за свещеническо ръкоположение, което и извърши над тебе Божият архиерей Памфилий. Оттогава ти, пречестни отче, свещенодействаше непорочно и винаги проливаше сълзи, като се мислеше недостоен за такова високо служение. За това твое смирение ти принасяме тези похвали:
Радвай се, богодаруван плод на Православната ни Църква; радвай се, светозарна звезда на Трислънчевата светлина.
Радвай се, благоговеен служителю на Божествените и животворящи Тайни; радвай се, пристъпил дръзновено към престола на благодатта.
Радвай се, получил власт да настъпваш на змии и всяка вражеска сила; радвай се, защото си заповядвал и на нечистите духове.
Радвай се, свещена глава, помазана от Светия Дух; радвай се, чисто сърце, вместило Христовата любов.
Радвай се, добър пастирю, завел словесното си паство на злачни пасбища; радвай се, защото всеотдайно си го опазил от душегубния вълк.
Радвай се, стъпкал змията на сластолюбието с петата на изнурителния пост; радвай се, закупил Царството Небесно с двете лепти на смиреномъдрието и самоотречението.
Радвай се, Пимене Зографски, жива икона на Светия Дух!

КОНДАК 6

Проповядвайки силата на Христа Господа, нашия Бог, не с празни слова, а с превъзходни чудеса и личби, Пимене великославни, ние те молим да сториш чудо и над нас, и да възкресиш умъртвените ни от делата на плътта души, та като поревнуваме твоето житие, да възлюбим Господа Бога от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, пеейки и възклицавайки: Алилуия!

ИКОС 6

Ти просия и с пустиножителния си живот, блажени отшелниче, и за усамотението си избра място не за спокойствие и сигурност, а за неуморна борба със страстите си. Затова погледни милостиво на нас, заселилите се в духовната пустиня на света, и ние ще ти зовем:
Радвай се, ти, който като Илия измоли дъжд от небето, угасил горския пожар; радвай се, излекувал ухапания от змия брат с калчица от земята.
Радвай се, избягал в пустинята, за да отстраниш от себе си човешката почит; радвай се, почетен от Ангели и светии.
Радвай се, насаден като добросенчесто дърво в Господните двори; радвай се, защото мнозина се приютяват под прохладата на благодатната ти сянка.
Радвай се, чудесно съхранил в себе си изкупителния плод на Иисуса Христа; радвай се, защото и на други даваш да вкусят от него.
Радвай се, добро семе, паднало на добра земя и дало плод стократен; радвай се, благословена смоковнице, отрупана със спасителни плодове.
Радвай се, защото възлагаме надеждите си на твоето застъпничество пред Бога; радвай се, послужил не на времената, а на Бога.
Радвай се, Пимене Зографски, жива икона на Светия Дух!

КОНДАК 7

Като искаше поробеният от неверните агаряни български народ да не погине докрай, Господ Бог Вседържител изпрати Своя славен воин и великомъченик Георги при теб, преподобни, за да ти каже, че трябва незабавно да отидеш в отечеството си и станеш духовен пастир на мнозина, жадуващи да се спасят в Христа Иисуса, Комуто пеем: Алилуия!

ИКОС 7

С нов подвиг – апостолския – просия, преподобни отче, когато Господ Бог те изпрати да проповядваш Неговото Слово в българската страна, която тънеше в смъртната сянка на всякакви суеверия, противни на християнството. За всичко това всерадостно ти зовем:
Радвай се, сладкогласна тръба на Богоевангелската проповед; радвай се, съпрестолниче на Апостолите.
Радвай се, приятен събеседниче със свети Георги Победоносец; радвай се, защото чрез теб узнаваме колко много този светец милее за българското ни отечество.
Радвай се ти, който си се подвизавал за слава на Христа Бога; радвай се, възхвалявал с незамлъкваща уста Неговата пречиста Майка. Радвай се, изцеление на слепите; радвай се, защото си лекувал и от слепотата на маловерието.
Радвай се, обикнал всеотдайно Родина и Църква; радвай се, защото си бил готов да положиш душата си за тях.
Радвай се, пътеводителю на заблудените; радвай се, молитвено прибежище на опечалените.
Радвай се, Пимене Зографски, жива икона на Светия Дух!

КОНДАК 8

Странно и велико чудо извърши Господ Бог над тебе, всечестни отче, защото щом стъпи на българска земя, християните като овци без пастир с хиляди идваха при тебе, носеха своите болни, които оздравяваха само с възлагане на твоите ръце. Така възложи ръце и на нас, болните от всяка душевна болест и немощ, та заедно с теб да прославим в Царството Небесно Пресветата Троица, пеейки с Ангелите: Алилуия!

ИКОС 8

Цял се съзида в жилище Божие чрез Духа върху основата на апостолите и пророците, имайки Самия Иисуса Христа за крайгълен камък, след което построи и стотици ръкотворни храмове и нарисува още толкова икони на Господа, Богородица и светиите. Така Бог причисли и теб към лика на светиите, добропобедни Пимене, и те превърна в жива икона на Светия Дух, за което ти зовем:
Радвай се, Богопроповедниче на спасителното покаяние; радвай се, защото делата ти са били твоята проповед. Радвай се, прославил Господа и Неговите светии с четка и бои; радвай се, великодаровити зографе и почитателю на светите икони. Радвай се, защото и теб самия изобразяват сега на икони; радвай се, показващ милост към почитащите твоето изображение.
Радвай се, талантлив наследниче на богоречивия иконописец Лука; радвай се, изкусен храмостроителю, подражавал преизкусния Соломон.
Радвай се, нов апостоле, възкресил Евангелското слово в поробеното ни отечество; радвай се, явил Христа Животодателя в мъртвилото на страшното турско робство.
Радвай се, мощна камбана, събудила хиляди българи от духовния им сън; радвай се, богопратена звезда, прогонила вековния мрак на безпросветната робска нощ.
Радвай се, Пимене Зографски, жива икона на Светия Дух!

КОНДАК 9

Цялото Ангелско естество светло ликува, когато види, че човеци на земята, облечени в плът, живеят сякаш на Небето. О, Пимене равноангелни, възвеселил вселената, прославяме Бога заради теб и Му пеем: Алилуия!

ИКОС 9

Нито ангелски, нито човешки език може да опише райската наслада на човешката душа, прилепила се като чиста и нетленна невяста към своя непорочен Жених Христа. Тази тайна е велика и се разбира не с ум, а с мъдростта на чистите по сърце, какъвто си бил ти, блажени Пимене, защото си видял Бога още по време на земния си живот, за което те облажаваме така:
Радвай се, Божий съсъде, изпълнен с даровете на Светия Дух; радвай се, ти, чието име е като мед в устата ни.
Радвай се, намерил покой в Иисусовата молитва; радвай се, съединил волята си с волята на Бога.
Радвай се, потопил своя ум в океана на Божия ум; радвай се, подарил сърцето си на Сърцеведеца Христа.
Радвай се, очистил съвестта си от мъртвите дела на греха; радвай се, служителю на живия и истински Бог.
Радвай се, благославял Господа по всички места на неговото владичество; радвай се, очистил очите на съзнанието си от земната поквара.
Радвай се, свети образе на неизречената Божия слава; радвай се, добър разпоредниче на многоразличната Божия благодат.
Радвай се, Пимене Зографски, жива икона на Светия Дух!

КОНДАК 10

Голяма благодат се изля като пороен дъжд на всички места, осветени от твоите стъпки, преподобни: от Видинския до Доростолския край, от Софийско до Суходолския монастир, а най-вече в Черепишката света обител, където и предаде чистата си душа Богу, пеейки: Алилуия!

ИКОС 10

Бъди твърда стена на монасите срещу дяволските изкушения и щит несъкрушим на Православната ни Църква срещу ересите и суеверията, надигнали се против нея, а и всички, които ти се молят, благослови с пастирската си десница, та с радост да ти зовем:
Радвай се, всеусърден подражателю на апостолските нрави; радвай се, явил Евантелската правда на хиляди сънародници.
Радвай се, добропобедна похвала на софийския край; радвай се, закрилниче на цялата българска страна.
Радвай се, неувяхващ спомен на тихоструйния Искър; радвай се, сладко зрение на страховитите черепишки скали.
Радвай се, безсмъртен иноче на светата Черепишка обител; радвай се, нейно благословение и освещение до бъдещия век.
Радвай се, благодатно осенение на Суходолския монастир; радвай се, молитвено прибежище на Балканските народи.
Радвай се, презрял всяка човешка слава; радвай се, прославен на Небесата за вечни времена.
Радвай се, Пимене Зографски, жива икона на Светия Дух!

КОНДАК 11

Възпяваме Твоето име, Всевишний Боже и Ти благодарим, че си дарувал на нашия народ такъв свят, незлобив и непорочен мъж, станал по-висок от небесата – преподобния наш отец Пимен, който сега заедно с всички светии, начело с Богородица, Ти зове: Алилуия!

ИКОС 11

Твоят гроб, Пимене, преподобни отче наш, стана светилник, чиято невеществена светлина изцерява болните и прогонва нечистите духове от бесноватите. Виждайки това преславно чудо, ние те прославяме така:
Радвай се, ти, чиято праведна душа е в Божиите ръце; радвай се, защото надеждата ти е била пълна с безсмъртие. Радвай се, изпитан от Господа и намерен достоен за Него; радвай се, защото твоят гроб се превърна в целебна Витезда.
Радвай се, изпитан като злато в горнилото на всякакви унижения; радвай се, защото твоята смърт те показа жив повече от всякога.
Радвай се, приет от Господа като най-съвършена жертва; радвай се, получил царство на славата и венец на красотата от ръката на Господа.
Радвай се, опазил Божия закон като залог за безсмъртие; радвай се, добролюбив молитвениче за спасението на грешните.
Радвай се, боговдъхновен зографе, изобразил Христа пред очите ни така, като да е разпнат между нас; радвай се, защото преди това си го изобразил и в сърцето си.
Радвай се, Пимене Зографски, жива икона на Светия Дух!

КОНДАК 12

С благодатта на Бога си бил това, което си бил, и неговата благодат в тебе не беше напразно, свети Пимене, защото работейки денем и нощем, ти проповядва благовестието Божие на мнозина за слава на Отца, Сина и Светия Дух, Единия Бог в Троица, на Която пеем: Алилуия!

ИКОС 12

Възпяваме Те, Владико Вседържителю, явил Твоите приснопаметни светии за наши ходатаи пред Тебе; молим се и на тебе, о, преблаги отче, да изобразиш в нас Христос, та с умиление да ти зовем:
Радвай се, посял десетки храмове и монастири като златно семе из цялата българска страна; радвай се, защото от това семе израсна плода на вярата и благочестието в десетки поколения българи. Радвай се, слава на преподобните; радвай се, украшение на постниците. Радвай се, благолепие на свещениците; радвай се, наставниче на монасите.
Радвай се, вдъхновение на иконописците; радвай се, насърчение за ктитори и дарители.
Радвай се, удивил с красотата на своя живот ангелите; радвай се, зарадвал с чистотата на сърцето си Богородица.
Радвай се, сладкоречива уста, из която текат думи за вечен живот; радвай се, мислен рай, принесъл божествени плодове.
Радвай се, Пимене Зографски, жива икона на Светия Дух!

КОНДАК 13

О, преподобни отче Пимене Зографски, твърда основа на твоето отечество, който като истински пастир полагаш живота си за Христовото стадо! Приеми това наше малко моление и ни се яви в часа на нашата кончина да представиш душите ни пред Божествения Съдия, та като се избавим от вечните мъки чрез твоето застъпничество, да пеем Богу: Алилуия, алилуия, алилуия!

(Този кондак се чете 3 пъти. След това се изчита 1-ви икос и 1-ви кондак, и накрая молитвата.)

* Гръцкото име Пимен означава пастир.

Молитва към преподобни Пимен Зографски

О, преподобни и преблажени отче наш Пимене Зографски, възродителю на християнската вяра и благочестие в своето прелюбезно отечество, а сега гражданин на Горния Иерусалим, друже и съподвижниче на небесните ангелски воинства, който заедно с тях прославяш Триипостасння Бог. Погледни милостиво на нас, почитащите твоята памет, и обърни прикования ни в земните блага взор към търсене на вечните небесни блаженства. Неверните просвети със светлината на християнската истина, отстъпилите от светото Православне вразуми да се върнат в Църквата, верните утвърди и направи непобедими за адовите сили, и ни помогни да отхвърлим от себе си вехтия според предишното ни живеене човек, който изтлява в прелъстителни похоти, за да се облечем в новия човек, създаден по Бога в правда и святост на истината.
О, Всеблажени свети Пимене, похвала на преподобните, наставниче на църковните пастири, наследниче на апостолите, вдъхновение на иконописците и храмостроителите, сътаинниче на Богосъзерцателите, горещ молитвениче пред Престола на Всевишния за всички, които ти се молят. Дарувай ни мир, духовно здраве и бодрост, покаянне за греховете ни, търпение за понасяне на скърбите, болестите и бедите, които ни връхлитат всеки ден и дори час, а най-вече измоли за нас Небесното Царство на нашия Господ Бог – Спасителя Иисус Христос, на Когото подобава всяка слава, чест и поклонение с безначалния Му Отец и с пресветия, благия и животворящ Дух, сега и всякога и във всички векове. Амин.

ТРОПАР
гл. 4

Възпитан в Атонската Зографска обител, изобразилия се в плът Син Божий изобразявайки, си проповядвал на всички, Пимене, препoдобни отче наш! Обновил много храмове, си направил сам себе си храм на Светия Дух. Затова те облажаваме, зовейки: моли Христа Бога да се спасят нашите души.

КОНДАК
гл. 2

Да почетем днес всесветлата звезда на българската земя, възсияла за нас от град София, и дошла на атонската планина, озарявайки с учението и чудесата си цялата тая страна, и отново завърнала се в българската земя. Да облажим пречудння Пимен!

ВЕЛИЧАНИЕ

Облажаваме те, преподобни отче Пимене, и почитаме твоята света памет, наставниче на монасите и събеседниче на ангелите!

(Из „Житие и акатист на преподобни Пимен Зографски“, православно издателство „Витезда“) 

Източник: http://www.pravoslavieto.com/; източник на Акатиста: Cvetanka Avramova

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Related Post

Новото издание на „Живото слово“ среща слушателите със свещеник Любомир Янъков и именика Димитър МитевНовото издание на „Живото слово“ среща слушателите със свещеник Любомир Янъков и именика Димитър Митев

Източник: mitropolia-sofia.org Утре, 26 октомври (сряда), предстои поредното издание на предаването за вяра и култура „Живото слово“ в ефира на радиото на Софийска света митрополия – „Епархийски глас“. Този брой

Житие на светия славен и добропобеден мъченик Георги Софийски НовиЖитие на светия славен и добропобеден мъченик Георги Софийски Нови

На 11 февруари се празнува паметта на св. Георги Софийски Нови – закрилник на София и на всички, които търсят подкрепата му пред Бога. Житие на светия славен и добропобеден

Светила на Православието през XIX – XX в. – Св. Амвросий Оптински (Гренков)(1812 – 1891) – Житие и АкатистСветила на Православието през XIX – XX в. – Св. Амвросий Оптински (Гренков)(1812 – 1891) – Житие и Акатист

На 10/23 октомври 1891 г. се представя пред Бога Св. Амвросий Оптински (Гренков)(1812 – 1891). На същата дата Св. Църква почита и паметта му. Св. Амвросий е представител на плеядата