Св. Теофан Затворник е един от най-забележителните пастири, богослови и подвижници на деветнадесетото столетие. „През 1988 година, близо сто години след смъртта му, Църквата канонизирала този ярък подвижник на вярата и благочестието, който оказал силно влияние върху духовното възраждане на съвременното му общество.“ – Житие на св. Теофан: http://www.pravoslavieto.com/. Из духовното наследство на св. Теофан: https://pravoslaven-sviat.org/. Паметта на св. Теофан Затворник се празнува от св. Църква на 10.01 и 16.06 (Пренасяне на мощите на св. Теофан).
Кратко жизнеописание на светител Теофан Затворник
В Тамбовска епархия, далече от шума на големите градове, в живописна гориста местност, където се сливат реките Виша и Цна, се намира древната Вишенска обител. Тази тиха и скромна обител се прослави с това, че в нея през миналия век 28 години живя и завърши земния си път великият подвижник на благочестието, наставил във вярата хиляди души, светител Теофан Затворник.
Ето какво разказват някои от монасите, свидетели на духовните подвизи на светителя в неговия затвор: “Често ние, още млади послушници, подтиквани от чувство на почит, примесено с любопитство, желаехме да надникнем в покоите на Владиката и да видим как той служи св. Литургия. Случваше се – ще се съберем и ще започнем да молим неговия килийник да ни пусне да го погледаме. Добрият о. Евлампий ще ни изслуша, ще поклати глава, после ще се усмихне, ще сложи пръст на устата си, а ние ще събуем обувките си и тихо, на пръсти ще се доближим до вратата и затаили дъх, с наслада ще гледаме няколко минути светителя, който свещенодействаше. После пак така, внимателно и предпазливо, за да не нарушим неговото молитвено вдъхновение и да оправдаем доверието на любимия ни о. Евлампий, се отдалечавахме…”
Епископ Теофан, в света Георгий Говоров (наречен в св. Кръщение Георги в чест на преп. Георги Хозевит) се родил на 10.1.1815 г. в с. Чернавск, Ливенска област, Орловска губерния в семейството на свещеника Василий Т. Говоров, известен и уважаван пастир. Неговата майка Татяна – жена с необикновено добър и кротък нрав, произхождала също от свещеническо семейство. Отличаващи се с гореща ревност към Бога, родителите на Георгий станали негови първи наставници във вярата, като още от най-ранна възраст дали здрава религиозна основа на възпитанието му. Надарено с редки способности, с мек и добър характер, момчето проявявало голяма любознателност в областта на християнското вероучение и история. Когато изминали няколко години, Георгий постъпил в Ливенското духовно училище, където се учел леко и успешно, живеейки сред най-благоприятни нравствени условия. През 1829 г. той продължил образованието си в Орловската духовна семинария. Неин ректор по онова време бил архимандрит Исидор, по-късно известен йерарх, митрополит на Санкт-Петербург. Бъдещият епископ Теофан запазил през целия си живот чувството на благодарна привързаност, почит и любов към своя духовен ръководител и неведнъж се обръщал към него за съвет.
Към края на своето обучение в семинарията младият Георгий Говоров виждал пред себе си обичайния наследствен път на човек, роден и израсъл в свещеническо семейство. Той вече се готвел да стане свещеник. Но Божият Промисъл определил за него друг път… В годината, когато той завършвал семинарията, в разгара на лятото, от Киевската духовна академия неочаквано постъпило предложение един от семинаристите да бъде изпратен там, за да продължи образованието си. Изборът паднал върху Говоров като един от най-добрите възпитаници на семинарията. Така той неочаквано станал студент в Киевската духовна академия.
По това време животът в Академията протичал под грижите и ръководството на знаменития Киевски митрополит Филарет (Амфитеатров), наричан заради своята праведност “Филарет благочестиви”. Това било време на разцвет за Академията както поради добрата нравствена насоченост, която получавали нейните възпитаници, така и поради многобройните талантливи преподаватели в нея. В Академията, където Говоров завършил образованието си, се очертала и общата насока на нравствения му живот. Неговите преподаватели го характеризират като студент с прекрасни способности, с голямо усърдие и отличен успех. Любимите му предмети били богословските и особено Свещ. Писание и църковното красноречие. Неговите студентски проповеди и магистърското му съчинение разкриват ярък писателски талант. “Никой не пишеше по-добре от него” – свидетелства неговият състудент Михаил Булгаков.
Едновременно с обучението вървяло и нравственото преуспяване на студента. Към това го предразполагала и самата обстановка в Академията и многобройните светини на Киев – безмълвни, но красноречиви свидетели на великите подвизи на православното иночество. Младият студент неведнъж с благоговение посещавал Киевската лавра с нейните прочути пещери и до края на живота си с възторг си спомнял за нея: “Киевската Лавра – пише той – е неземна обител. Щом минеш оградата, чувстваш, че си влязъл в друг свят…” Едно от най-значителните събития в студентския живот на Говоров било запознанството му с прочутия със своите духовни подвизи старец йеросхимонах Партений от Киево-Печерската лавра, с когото той често и продължително беседвал. Всичко това неудържимо привличало чистата душа на младежа и разпалвало в него желанието да посвети своя живот на Бога и да Му служи като монах. Това желание скоро се превърнало в твърдо, невъзвратимо решение. В края на следването си той подал молба до ректора на Академията архим. Йеремия и на 15.II.1841 г. бил постриган от него в монашество с името Теофан. По същото време приели монашество и трима близки другари на Говоров, между които споменатият по-горе Михаил Булгаков, получил монашеско име Макарий и станал впоследствие Митрополит Московски. В този знаменателен ден младите монаси решили да посетят за благословение и напътствие в новия живот йеросхимонах Партений Киево-Печерски. “Вие сте учени монаси – казал им мъдрият старец, – изучили сте всякакви правила, но помнете, че едно е най-нужно от всичко – молете се, непрестанно се молете на Бог в ума и в сърцето си – към това се стремете.” Тези думи на големия молитвеник попаднали дълбоко в сърцето на младия монах. Те станали за него истински завет, който той дивно изпълнил в своя живот.
Ние можем отчасти да си представим как бъдещият велик подвижник се е подготвял за новия живот. “Трябва – пише по-късно той – всички предмети, които виждате да “претълкувате” в духовен смисъл, така че, когато погледнете някои предмет, умът ви да съзерцава духовното. Например виждате петна върху бяла дреха и чувствате колко неприятно и жалко е това. Помислете си колко жалко и неприятно е на Господа, ангелите и светците да виждат греховните петна в душите ни… Това ви казвам само за пример. Всяка вещ може да поражда духовни мисли, у един – едни, у друг – други… Така претълкувайте всичко… Когато направите това, то всяка вещ ще бъде за вас като свята книга… всяка вещ, всяко занятие и дело ще ви води към Бога. И ще живеете във видимия свят, като в духовния…”
След завършване на Академията йеромонах Теофан, удостоен с научното звание магистър по богословие, започнал своята учебно-педагогическа дейност. Той бил назначен за ректор на Духовното училище в Киев, след това за инспектор в Новгородската семинария и преподавател по Нравствено богословие във Санкт-Петербургската духовна академия. През тези години, изпълнени с напрегнат и плодотворен труд, той се проявил като талантлив възпитател и прекрасен преподавател. Съзнавайки своята голяма отговорност пред Бога, о. Теофан се стремял да въздейства на възпитаниците си със своята необикновена доброта, кротост и любов. Мнението си за това, какви трябва да бъдат занимаващите се с духовно-педагогическа дейност, той изразил със следните думи: “Възпитателят трябва сам да премине всички степени на християнското съвършенство, за да може по-късно да следи развитието на онези, които възпитава, да им въздейства търпеливо, успешно, силно, плодотворно. Преподавателите трябва да бъдат хора най-чисти, богоизбрани и святи.”
Израз на блестящите способности на младия преподавател са неговият труд “Изложение на християнското нравоучение” и особено продължението му – книгата “Път към спасение” – истинско ръководство за духовен живот, което той написал едва 32-годишен.
Йеромонах Теофан бил дълбоко предан на важното дело на християнското възпитание, но неговият дух се стремял към друга, близка за него област на молитвено общение с Бога и към иночески живот. Скоро се появил благоприятен случай за удовлетворяване на неговите духовни стремежи. На 21.VIII.1847 г. по собствено желание той бил назначен за член на руската духовна мисия в Йерусалим, възглавявана от архим. Порфирий (Успенски) – известен църковен археолог и прекрасен познавач на Изтока. През октомври същата година мисията заминала за Палестина. Можем да си представим възторжената радост на младия инок при осъществяването на възможността да се поклони на местата, осветени от земния живот на Спасителя, на Божията Майка и светите апостоли. Като член на мисията той посетил Палестина, Египет и Сирия. Йеромонах Теофан живо се интересувал от ранните християнски обители, внимателно изучавал живота на древните подвижници и събрал прекрасни образци на древната аскетическа литература. В Палестина, в лаврата на преп. Сава Освещени, той намерил много старинни ръкописи. На Синай се запознал с прочут ръкопис на Библията, датиращ още от IV век. В Египет посетил с благоговеен трепет пещерата, където 90 години се подвизавал великият пустинножител св. Павел Тивейски. На Изток младият аскет влязъл в тясна връзка и с атонските старци, които оказали благотворно влияние върху неговия духовен живот, а по-късно помогнали за издаването на неговите съчинения. Тук той изучил основно гръцки и френски език, запознал се с еврейския и арабския езици.
През 1853 г. започнала Кримската война, а на следващата година членовете на мисията били принудени да се завърнат в Русия.
За своите трудове в мисията на 4.IV.1855 г. йеромонах Теофан бил възведен в сан архимандрит и назначен в Петербургската духовна академия, а след няколко месеца бил изпратен в Олонецката духовна семинария като ректор.
През 1856 г. архимандрит Теофан отново заминал на Изток, този път в Константинопол като настоятел на руската църква при посолството и глава на руската духовна мисия там. Неговият престой съвпаднал с разгара на религиозните борби на българските православни християни за църковна независимост, за богослужения на църковнославянски език, които да бъдат извършвани от български духовници. Цариградската патриаршия рязко се противопоставила на тези законни искания. На архимандрит Теофан, като познавач на Изтока, било възложено да проучи въпроса. През март 1857 г. той написал доклад, който трябвало да послужи при обсъждането на този въпрос от Синода на Руската Православна Църква. В доклада си архим. Теофан се изказал в полза на справедливите искания на българските християни. Синодът на Руската Православна Църква одобрил неговото мнение.
След завръщането си от Константинопол архим. Теофан получил нова, още по-висока длъжност – ректор на Санкт-Петербургската духовна академия.
На 1.VI.1859 г. в Александро-Невската лавра той бил ръкоположен за епископ Тамбовски и Шацки. Неговото служение в Тамбовска епархия продължило четири години, след което той бил преместен на древната Владимирска катедра като архиерей, “придобил … необходимия опит за управление на такава обширна епархия” (из указа на Св. Синод).
През целия този период епископ Теофан неуморно и самоотвержено служел на Църквата във всички области на нейния живот. Чести богослужения, придружавани почти винаги с вдъхновени и назидателни проповеди, далечни пътешествия с цел да се запознае лично с повереното му паство, многоплодна мисионерска дейност сред разколниците за връщане на заблудените в лоното на Църквата, грижи за духовните учебни заведения, откриване на нови църковни училища и възстановяване на храмове – всичко това обхващали неговите архипастирски грижи. И към всичко той се отнасял с жива ревност за благото и спасението на ближните, с отеческа любов, споделяйки със своето паство радостите и скърбите, доброто и злото. Особено ярък пример за това са неговите девет слова, пълни с утеха и горещо призоваващи към покаяние, с които той се обърнал към паството си през есента на 1860 г. по време на поредицата пожари в Тамбовска епархия. За по-малко от три години обществена дейност епископ Теофан произнесъл 138 слова и проповеди.
1861 г. донесла на светителя необикновена духовна радост. По решение на Св. Синод той взел участие в откриване мощите на св. Тихон Задонски, към когото изпитвал особена любов и благоговение още от юношеските си години. Това събитие оставило незаличима следа в душата на архипастира и сякаш благодатно осветило и насочило неговото бъдещо служение.
Обширната практическа дейност, свързана с управлението на епархията, била тягостна за светителя. Човек с крайно добър и мек нрав, той винаги се затруднявал, когато трябвало да прояви началническа властност и строгост. Потънал в своята литературна работа, вглъбен в молитва, когато “умът благоговейно предстои пред Бога и не желае нищо друго”, той все по-силно се стремял към уединение. Привличала го тишината на усамотения манастирски живот. Още като епископ в Тамбов той забелязал “смирената Вишенска обител”, която се намирала в пределите на неговата епархия. Когато назначил за неин настоятел иконома на архиерейския дом, игумен Аркадий, Владиката му казал на сбогуване: “Заминавайте, отец игумен, а после, ако е воля Божия и аз ще дойда при вас.”
И ето, дошло време желанието на архипастира молитвеник да се осъществи. След като се посъветвал със своя духовен ръководител митрополит Исидор, той подал молба до Св. Синод да бъде освободен от длъжност и изпратен на покой във Вишенската обител. Молбата на Владиката била удовлетворена. На 17.VII.1866 г. той бил освободен от управлението на Владимирската епархия с право да живее във Вишенския манастир като негов настоятел.
Не покой очаквал светителя сред манастирските стени. За него започвал нов духовен подвиг. В своето прощално слово към Владимирското паство Преосвещеният казал: “Заради Бога, не ме упреквайте, че ви напускам. Вашата доброта и вашата любов никога не биха ме накарали да ви оставя… Но има духовни стремежи, които разумът разбира и на които сърцето се покорява. Стремежът към покой е присъщ на всеки човек. Този стремеж не е чужд и на мен. И аз се стремя към покой, но не заради телесен отдих, а за да се освободя от насъщните дела и да се заема с друго дело, което привлича душата ми.” В писмо до митрополит Исидор той отново пише: “Аз мисля да служа на Църквата, само че по друг начин”. Светителят чувствал, че може да каже на хората много неща, полезни и крайно необходими за човешкото спасение. Привличала го мисълта да се посвети на духовно-писателска дейност. А лично за себе си той желаел да отдаде всичките си мисли, всяко свое дихание на Бога, Когото безпределно обичал. Затова над него се изпълнили Христовите слова – в затвора той търсел царството Божие и Божията слава, а Бог го прославил чрез неговите творби.
Епископ Теофан дошъл във Вишенската обител в качеството на неин настоятел и тук се налагало да вниква във всички житейски нужди на манастира. Изпълнявайки своя дълг, той прилежно се занимавал с всякакви административни и стопански дела. Но това твърде много му напомняло близкото минало, отвличало го от неговите високи стремежи. Скоро той подал молба да бъде освободен от длъжността настоятел. И този път неговото желание било изпълнено.
Дошло най-после времето на дългоочакваното уединение, към което така се стремял светителят. Външната обстановка и строгият манастирски ред напълно отговаряли на неговите духовни потребности. До края на живота си той се чувствал щастлив в своята любима Виша. “По-прекрасна от Виша няма на света”, обичал да казва той. “Виша може да се замени само с царството Небесно.”
През първите шест години на своето пребиваване във Вишенската обител епископ Теофан още не живеел в пълно уединение. Той излизал, макар и рядко, от килията си, приемал посетители за духовни съвети и наставления. Заедно с братята присъствал на всички манастирски служби, а в неделните и празнични дни сам служел св. Литургия. И служението, и самото присъствие на светителя в храма били дълбоко назидателни. “Преосвещеният – разказва един очевидец – беше олицетворение на благоговението, на страха Божий, на пълна съсредоточеност в себе си. Когато наближаваха главните моменти на богослужението, лицето му се просветляваше от … Божествената благодат. След причастяването със св. Тайни, той цял се изпълваше с духовен мир, обличаше се в кротост и смирение и предаваше това свое вътрешно настроение не само на съслужащите и монасите от обителта, но и на дошлите отвън богомолци.”
Ала колкото и малко време да отделял светителят на връзките с външния свят, това го отвличало от главното, за което бил дошъл във Вишенската обител. Тогава се появила у него мисълта за пълно уединение. Отначало светителят прекарал без да излиза от своята килия цялата св. Четиридесетница, после се уединил за една година и накрая, след пасхалните дни на 1872 г. започнал да води напълно затворен живот. Той прекратил всякакво лично общуване с външния свят, престанал да посещава манастирските богослужения и се затворил в определените за него помещения. От това време той приемал само игумена на манастира, изповедника о. Тихон и своя килийник о. Евлампий.
Епископ Теофан устроил в предоставените му помещения малка домашна църква, посветена на празника Богоявление. Тук той служел сам св. Литургия отначало всеки неделен и празничен ден, а през последните единадесет години – ежедневно.
В затвора той се издигнал до най-високите върхове на нравственото съвършенство. Неговата кротост и незлобие били наистина равноангелни, молитвата му – непрестанна. Той бил сякаш безплътен, цял одухотворен. За тялото си се грижел само толкова, колкото то да не се разруши. Всички средства, които получавал, изпращал по пощата на бедните, за себе си оставял само малки суми за купуване на необходимите книги. От издаването на своите собствени творби той не получавал нищо. Единствената му грижа била те да бъдат по-евтини и по-достъпни.
Редките минути, свободни от молитва или писане на духовни книги и писма, светителят посвещавал на физически труд – работел на струг, подвързвал книги, занимавал се с дърворезба. Особено обичал да рисува икони.
Всички свои сили светият затворник с вдъхновение отдавал на своето главно призвание. За нуждите на писателската си работа той ползвал огромно количество най-разнообразна литература на руски и различни чуждестранни езици. В тишината на уединението, в трудове, непреставащи ден и нощ, се раждали неговите творения, подобни на които по разнообразието на разглежданите въпроси, по дълбочината на мисълта и по красотата на изложението трудно могат да се намерят в религиозната литература.
Според съдържанието си съчиненията на свт. Теофан се разделят на три основни групи: нравоучителни (“Писма за духовния живот”. “Писма за християнския живот”, “Писма до различни хора по различни въпроси на вярата и живота”, “За покаянието, причастяването със Св. Христови Тайни и поправянето на живота”, “За молитвата и духовното бодърствуване”, “Мисли за всеки ден от годината върху църковните четива”), екзегетически (“Евангелска история”, тълкования на почти всички послания на св. ап. Павел, тълкования на 33 и на 118 псалом) и преводни (“Добротолюбие” в 5 тома, “Древни монашески устави”, “Невидимата бран”, известна у нас под заглавието “Стремеж към съвършенство”, словата на преп. Симеон Нови Богослов). Самото изброяване на тези съчинения събужда благоговейно удивление пред огромното трудолюбие и нравствената сила на писателя. Що се отнася до съдържанието им, при цялото многообразие, във всички тях господствува една основна мисъл – мисълта за онова, което е “единствено потребно”: спасението в Христа. Тази мисъл е подробно развита в нравоучителните съчинения на светителя. Тя не го напуска нито за миг и когато той тълкува Словото Божие и когато превежда св. отци.
Основа на богомъдрите съчинения на светител Теофан са творенията на древните църковни учители и аскети, които той дълбоко познава. И не само познава – той е въплътил тяхното учение в своя живот, превърнал го е в свой собствен духовен опит. В това се крие необикновената сила и въздействие на неговото слово.
Към духовно-литературното творчество на светител Теофан може да бъде причислена и неговата обширна кореспонденция. От всички краища на Русия той получавал огромно количество писма – ежедневно от 20 до 40, на които винаги отговарял. Запазените негови отговори на въпроси от най-различни области на вярата и практическия живот, събрани в 10 тома, поразяват със своята яснота, точност, убедителност и прозорлива мъдрост. И тук главната грижа на неговите поучения е спасението на душата. Вниквайки в духовните потребности на всеки, който се обръщал към него за съвет, светителят умеел да установи с всеки най-близка духовна връзка, отношения на пълна искреност и откровеност. Тази непосредственост и самоотвержената си любов към хората светителят запазил до последните си дни.
Към края на живота си Христовият подвижник започнал все повече да губи сили. Най-напред се влошило зрението му и можем да си представим колко тежко е било това изпитание за човек, занимаващ се постоянно с работа над книгите. Скоро към това се добавила болест на краката, която предизвиквала безсъние. Организмът на Владиката отслабвал, жизнените му сили постепенно го напускали. Ала все така ясен и бодър бил умът му, а духът спокойно очаквал смъртта: “Да умреш – писал Владиката – в това няма нищо особено. Това и трябва да очакваме. Както бодърстващият през деня очаква нощта, за да заспи, така и живият трябва предварително да очаква края си, за да си почине. Само, дай Боже, да почине в Господа, за да бъде винаги с Него.”
Последното си писмо епископ Теофан написал на 20.XII.1893 г., две седмици преди своята блажена кончина.
Настъпил денят 6/19.I.1894 г., Богоявление Господне – любимият празник на светителя. Следобед, в определеното време, килийникът донесъл чай. Когато по-късно влязъл в стаята, видял, че чаят е останал недокоснат. Разтревожен, знаейки че Владиката се чувствал слаб в последно време (макар че същият ден все още пишел), той погледнал в килията. Божият угодник лежал неподвижно на леглото. Лявата му ръка била сложена на сърцето, а дясната – свита за благословение. Невидим за хората, сам с Бога, той завинаги затворил очи.
Скръбната вест бързо се разнесла по целия манастир. Дванадесет бавни удара на камбаната известили за кончината на светителя. По благословение на настоятеля всички братя се събрали в малката домашна църква. Очевидци разказват, че когато обличали починалия в архиерейски одежди, лицето му било озарено от тиха, радостна усмивка.
Тялото на покойния архипастир било погребано в Казанската църква на Вишенската обител. Над гроба поставили великолепна мраморна плоча с изображение на трите най-главни трудове на светителя: “Изложение на християнското нравоучение”, “Тълкования на Апостолските послания” и “Добротолюбие”.
* * *
Ще завършим нашия разказ с думите на самия епископ Теофан Затворник, изречени за онези Христови подвижници, които са придобили в пълна мяра Божествената благодат. Тези думи с основание могат да бъдат отнесени към самия него: “Както огънят, проникнал в нагорещеното желязо, излиза навън и неговата огнена сила се забелязва от всички, така и благодатта, прониквайки в цялото наше естество, става видима за всички. Онези, които общуват с такъв благодатен човек, чувстват присъщата за него необикновена сила, проявяваща се по различен начин. Заговори ли той за нещо духовно, всичко става ясно като бял ден, думите му попадат направо в сърцето. Ала и когато не говори, от него лъха топлота, която всичко съгрява, и излиза сила, която събужда нравствената енергия и поражда готовност за всякакви богоугодни дела и подвизи.” “Съществуването на такива хора е велик Божий дар. Те са подобни на апостолските мрежи и всички привличат към себе си.”
Използвана литература:
- Смирнов, П. А. Жизнь и учение Преосвященного Феофана, Вышенского Затворника. В память десятилетия со дня блаженной кончины святителя, Шацк, 1905.
- Хитров, прот. М. И. Преосвященный Феофан, Затворник Вышенский, Москва, 1905.
- Жизнеописания отечественных подвижников благочестия 18 и 19 веков, январь, Москва, 1906.
- Архим. Клавдиан. Преосвященный Феофан, Вышенский Затворник. – В: Журнал Московской Патриархии № 1, 1953 г., 49-54.
Молитвена възхвала:
Акатист на Светител Теофан, Затворник Вишенски
Кондак 1
Избран от Господа светилниче на Руската църква, изряден подвижниче и истинен служителю Христов, богомъдри светителю Теофане! Възхваляваме те с любов и славим твоите подвизи и трудове, с които си послужил достойно на верните люде и докато си пребивавал в затвора, си указал с благодатното си учение пътя на спасението. А сега, като предстоиш пред Божия престол, моли се за нас, които ти зовем:
Радвай се, светителю Теофане, премъдри учителю и наставниче на християнския живот.
Икос 1
Възжелал ангелската чистота и силно възлюбил Господа, светителю предивни, ти си подел подвига на монашеския живот. Дарената ти от Бога мъдрост стократно си умножил, като си послужил за спасението на хората. Затова и ние с любов ти зовем:
Радвай се, ти, който си възлюбил Бога повече от всичко земно; радвай се, ти, който на Него едничкия си възложил цялото си упование.
Радвай се, ти, който от младини си отдал сърцето си на Бога; радвай се, ти, който от юношество си насищал разума си с Божията премъдрост.
Радвай се, ревнителю за ангелски живот; радвай се, ти, който си придобил Светия Дух.
Радвай се, предизбрани от Бога ловецо на човеци; радвай се, сияйни светилнико, запален от Господа.
Радвай се, светителю Теофане, премъдри учителю и наставниче на християнския живот.
Кондак 2
Като си разбрал, че всяка житейска сладост е свързана с печал, светителю Теофане, ти си възненавидял всяка суета и си отхвърлил прелестите на този свят, като с цялото си сърце си предал себе си на Бога, пеейки Му: aлилуя!
Икос 2
От младини изобилно надарен от Бога да разбираш книжната премъдрост, ти си хранил своя ум с четене на светите писания, откривайки в тях велика сила и духовна светлина. А ние, като виждаме това, с умиление ти викаме:
Радвай се, богоизбрано отроче на благочестиви родители; радвай се, съкровище на целомъдрието, изпълнено свише с благодат.
Радвай се, ти, който от детство си изпълнен с пламенна любов към Бога; радвай се, ти, който от младини усърдно си се подвизавал в послушание.
Радвай се, ти, който си подражавал на Господа по кротост и незлобие; радвай се, ти, който си избрал пътя на девството и чистотата.
Радвай се, ти, който си пожелал монашеския живот с цялото си сърце; радвай се, ти, който изцяло си принесъл себе си в служение на Господа.
Радвай се, светителю Теофане, премъдри учителю и наставниче на християнския живот.
Кондак 3
Силата Божия, светителю Теофане, сътвори от теб, немощния човешки съсъд, източник на премъдрост и на людете дари добър пастир, полагащ душата си за тяхното спасение и непрестанно викащ към Господа: aлилуя!
Икос 3
Имайки в сърцето си единствено Господа, ти, Божий угодниче, с велика радост си отдал всички съкровища на твоята душа и разум в служение на светата Църква, като си поучавал и наставлявал всички прибягващи към теб. А ние, облажавайки твоите трудове, ти зовем така:
Радвай се, ти, който си напоен с велика мъдрост от Господа; радвай се, ти, който си изпитан в подвижнически трудове.
Радвай се, богоизбран архиерею; радвай се, неотстъпни молитвениче на Бога за нас.
Радвай се, смирен носителю на светителския сан; радвай се, верни учителю на богомъдрие.
Радвай се, изкоренителю на душевредните разколи; радвай се, ревнителю за православната вяра.
Радвай се, светителю Теофане, премъдри учителю и наставниче на християнския живот.
Кондак 4
Твоите пасоми се изпълниха с бурята на смущението заради желанието ти, светителю Теофане, да се посветиш на подвиг в затвора, но като видяха, че си застъпник за тяхното спасение, се зарадваха и викнаха към Бога: алилуя!
Икос 4
Людете, чули за твоето преселване във Вишенската пустиня, се стичаха при теб и почитайки те като добър пастир, искаха да се молиш за тях и да ги наставиш към спасение. А ние, виждайки това, ти принасяме такива похвали:
Радвай се, чедолюбиви отче на своето паство; радвай се, ти, който си имал непрестанна грижа за него.
Радвай се, пастирю, положил душата си за овците; радвай се, ти, който неуморно си съдействал за тяхното спасение.
Радвай се, ти, който от всичко най-много си възлюбил тишината и богомислието; радвай се, ти, който доброволно си се отделил от света.
Радвай се, любвеобилни наставниче на монасите; радвай се, неугасими светилниче на Вишенската обител.
Радвай се, светителю Теофане, премъдри учителю и наставниче на християнския живот.
Кондак 5
Като боготечна звезда се яви, светителю досточудни, защото пребивавайки в телесни и духовни подвизи във Вишенската обител, ти си бил добър образец за христолюбивите братя, подражаващи на теб, научавайки всички непрестанно да пеят на Господа: алилуя!
Икос 5
Като те видяха да извършваш монашеския подвиг в смирение и кротост, братята идваха при теб за наставление. И ние, които те почитаме като истински Божий избраник, ти викаме така:
Радвай се, неизчерпаем източнико на любов към Бога; радвай се, кладенецо на смирение и кротост, напояващ жадните.
Радвай се, житнице, насищаща всички с духовна храна; радвай се, светилниче, озаряващ със светлината на вярата.
Радвай се, добри радетелю за въздържание; радвай се, усърдни застъпниче за спасението на душите.
Радвай се, неуморни проповедниче на Православието; радвай се, райски крине, процъфтял в пустинята.
Радвай се, светителю Теофане, премъдри учителю и наставниче на християнския живот.
Кондак 6
В светителското си служение си бил непрестанен проповедник и вестител на Божиите истини, просвещавайки и наставлявайки паството си, досточудни Теофане, и в затвора не си оставил без твоите благодатни слова всички прибягващи към тебе, насърчавайки ги да пеят на Бога: алилуя!
Икос 6
Като пресветла звезда възсия твоята мъдрост, дивни служителю Христов: по Божия воля от затвора, в който се подвизаваше, се явиха потоците на твоите живи слова и се откри целебния извор на благодатни учения, утоляващ всеки жадуващ и прекланящ му се с вяра. А ние ти зовем така:
Радвай се, ти, чиито уста са възвестили Божията мъдрост; радвай се, ти, който си напоил жадуващите с нея.
Радвай се, неуморни подвижниче на монашеския живот; радвай се, непоколебим стълбe на Православието.
Радвай се, мъдри изкоренителю на греховните навици; радвай се, неотклонен водачо към добродетелите.
Радвай се, целителю на нашите души; радвай се, кормчийо на нашето благочестие.
Радвай се, светителю Теофане, премъдри учителю и наставниче на християнския живот.
Кондак 7
Искайки да достигнеш Божието царство, ти, свети отче, си се отрекъл от света и си придобил благодатта на Светия Дух, и с любов си служил на людете, подражавайки на Пастиреначалника Христос и пеейки Му: алилуя!
Икос 7
Като видяха новия подвижник и Христов угодник, изпълнен със смирение и кротост, людете с надежда се устремиха към Вишенската пустиня, очаквайки твоята благодатна помощ. И ние, като просим помощ от теб, ти викаме така:
Радвай се, ти, който с мирния си дух много хора си обърнал към Бога; радвай се, просветителю на умопомрачените.
Радвай се, ти, който си придобил ангелска чистота на земята; радвай се, ти, който с любовта си си изцелявал страдащите.
Радвай се, дивни наставниче в незлобие; радвай се, всесветли светилниче на благочестието.
Радвай се, ти, който всички си призовал към покаяние; радвай се, ти, който не си оставил просещите помощ от теб.
Радвай се, светителю Теофане, премъдри учителю и наставниче на християнския живот.
Кондак 8
Необикновен и дивен подвиг си явил с твоя живот, светителю: пребивавайки в непрестанни трудове и богомислие, ти си придобил съкровището на духовния разум и с твоите писания усърдно си послужил на Църквата. А ние, като видяхме това, с умилени сърца благодарно пеем на Бога: алилуя!
Икос 8
За всички всичко си се явил, светителю Божий: пастир и отец, учител и наставник, и истинен проповедник, а твоите писания и до сега непрестанно разгласят благовестието във всички градове и села. Затова и ние, твоите духовни чада, ти викаме с любов:
Радвай се, ти, който си напоен с росата на Светия Дух; радвай се, ти, който си осенен със светата Божия благодат.
Радвай се, притежателю на нетленно съкровище; радвай се, ти, който възревнува деянията на апостолите.
Радвай се, ти, който указваш пътя към богопознанието; радвай се, ти, който жадуваш за благодатна мъдрост.
Радвай се, разцвет на Руската църква; радвай се, украшение на светите отци.
Радвай се, светителю Теофане, премъдри учителю и наставниче на християнския живот.
Кондак 9
Във всеки час от твоя земен живот, светителю, си извършвал единствено потребното и си направил душата си чист храм на Светия Дух, съгрявайки сърцето си с непрестанна Иисусова молитва и пеейки на Бога: алилуя!
Икос 9
Златоуст оратор, кротък и мъдър си се явил за всички, слушащи те с вяра, и със силата на твоите слова си ги научил на Божията правда. Затова сега приеми от нас, блажени отче, тази възхвала:
Радвай се, смирени и кротки светителю Божий; радвай се, благи и чедолюбиви пастирю.
Радвай се, златоусте на Руската земя; радвай се, едноимен на богоявлението.
Радвай се, верни пътеводителю на заблудените души; радвай се, бързи утешителю на печалните.
Радвай се, непоколебимо утвърждение на немощните по вяра; радвай се, ободрение на униващите в множество трудове.
Радвай се, светителю Теофане, премъдри учителю и наставниче на християнския живот.
Кондак 10
Пътят на спасението от греховните съблазни си начертал на Божиите чада, угодниче Христов, като си им разкрил тайните на невидимата бран и си показал желания венец на жадуващите спасение, призовавайки ги да пеят с благодарност на Бога: алилуя!
Икос 10
Стена и защита на стадото Христово от вълците губители се явиха твоите богомъдри писания, светителю Божий, с които огради верните по пътя на спасението. А ние, просветени с твоите учения, благоговейно ти викаме от сърце:
Радвай се, образец на вярата; радвай се, наставниче премъдри.
Радвай се, учителю по благочестие; радвай се, изкоренителю на нечестието.
Радвай се, пресветли светилниче; радвай се, дръзновени проповедниче.
Радвай се,ти, който като добър сеяч си обработвал Христовата нива; радвай се, ти, който като квачка бдиш над своите чада.
Радвай се, светителю Теофане, премъдри учителю и наставниче на християнския живот.
Кондак 11
Принасяме ти всехвална песен, светителю, и те облажаваме, затова че си прославил с живота и подвизите си светото име на нашия Творец и Бог. Удостой и нас по твоите молитви да прекараме живота си благочестиво, за да Му пеем заедно с теб: алилуя!
Икос 11
Светлозарният ти живот, предивни Затворниче, не остана скрит за търсещите Божията правда. Твоята блажена, безметежна и мирна кончина показа, че си истински съсъд на Божията благодат. А ние с една уста умилено ти казваме:
Радвай се, благословен съсъд на душевната и телесна чистота; радвай се, ти, който до края си служил на Господа.
Радвай се, ти, който след смъртта си се удостоил с вечно блаженство; радвай се, ти, който си наследил царството Божие.
Радвай се, дивно украшение на Вишенската обител; радвай се, просвещение на Тамбовската и Шацката област.
Радвай се, похвало и радост на рязанското паство; радвай се, попечителю на нашите души.
Радвай се, светителю Теофане, премъдри учителю и наставниче на християнския живот.
Кондак 12
Дивни и кротки светителю, преизобилно озарен с Божията благодат и послужил на твоето мъдро и предобро паство, не спирай да ходатайстваш за нас пред Господ на Небесата, като предстоиш пред Него в непрестанно славословие и Му пееш с ангелите: алилуя!
Икос 12
Като възпяваме твоите подвизи, с упование се прекланяме пред твоите честни мощи (или твоята честна икона), светителю Божий, и те молим, наш Небесни покровителю и велик ходатаю за нас пред Престола на Господ на Славата, умилено възгласяйки:
Радвай се, преизрядни Божий угодниче; радвай се, предивни Христов подвижниче.
Радвай се, крепки ходатаю за уповаващите се на теб; радвай се, бърз застъпниче на тези, които те призовават.
Радвай се, приятелю Христов и Божий любимецо; радвай се, горещи ходатаю за спасението на нашите души.
Радвай се, усърдни пазителю на целомъдрените; радвай се, утешителю в скърбите ни.
Радвай се, светителю Теофане, премъдри учителю и наставниче на християнския живот.
Кондак 13
О, богомъдри учителю, похвала и украшение на Руската земя, светителю отче Теофане, кротък и горещ наш застъпниче! Приеми това наше малко моление, което ти принасяме, и благодарната възхвала на нашите души. Не забравяй нас, грешните, в молитвите си, та като се уповаваме на тебе, непрестанно да възгласяме към Господ на Силите: алилуя!
(Този кондак се чете три пъти, след което се повтаря 1-ви икос и 1-ви кондак.)
Икос 1
Възжелал ангелската чистота и силно възлюбил Господа, светителю предивни, ти си подел подвига на монашеския живот. Дарената ти от Бога мъдрост стократно си умножил, като си послужил за спасението на хората. Затова и ние с любов ти зовем:
Радвай се, ти, който си възлюбил Бога повече от всичко земно; радвай се, ти, който на Него едничкия си възложил цялото си упование.
Радвай се, ти, който от младини си отдал сърцето си на Бога; радвай се, ти, който от юношество си насищал разума си с Божията премъдрост.
Радвай се, ревнителю за ангелски живот; радвай се, ти, който си придобил Светия Дух.
Радвай се, предизбрани от Бога ловецо на човеци; радвай се, сияйни светилниче, запален от Господа.
Радвай се, светителю Теофане, премъдри учителю и наставниче на християнския живот.
Кондак 1
Избран от Господа светилниче на Руската църква, изряден подвижниче и истинен служителю Христов, богомъдри светителю Теофане! Възхваляваме те с любов и славим твоите подвизи и трудове, с които достойно си послужил на верните люде и докато си пребивавал в затвора, си указал с благодатното си учение пътя на спасението. И сега, като предстоиш пред Божия престол, моли се за нас, които ти зовем:
Радвай се, светителю Теофане, премъдри учителю и наставниче на християнския живот.
Молитва
О, светителю отче Теофане, преславни архиерею и предивни затворниче, Божи избранико и служителю на Христовите тайни, богомъдри учителю и превъзходни тълкувателю на апостолските слова, списвателю на светоотеческите творения, изящни проповедниче на християнското благочестие и изкусни наставниче в духовния живот, усърдни ревнителю на монашеските подвизи и ходатаю за благодат над всички хора! Сега падаме пред теб, който предстоиш пред Бога на Небесата и се молиш за нас, и ти викаме така: изпроси от Всещедрия Бог мир и благоденствие за Руската църква и за нашата страна, за Христовите светители – достойно опазване на Божествените истини, добро ръководство на паството, изрядно посрамване на лъжеучителите и еретиците; за подвизаващите се – смирение, страх Божи, душевна и телесна чистота; за учителите – богопознание и мъдрост; за учащите – ревност и Божия помощ; за всички православни люде – утвърждение в пътя на спасението, та заедно с тебе да прославим Божията Сила и Премъдрост, нашия Господ Иисус Христос, с Неговия Безначален Отец, с Пресветия, Благ и Животворящ Негов Дух, сега и винаги и во веки веков. Амин.
Източник: https://st-maximus-confessor.org/; източник на Акатиста: outsideri.org
Свързани публикации:
